Авторско право и сродни права
Авторско право и сродни права
Дело C-201/22: Telia Finland, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли по отношение на организациите, на които е възложено предоставянето на договорни лицензи и които колективно управляват права върху интелектуалната собственост, способността на дадено лице да бъде страна в съдебното производство за защита на тези права, която е предварително условие за процесуалната легитимация по член 4, буква в) от Директива 2004/48, да се разбира изключително като общата способност на дадено лице съгласно националното законодателство да бъде страна в съдебното производство, или така, че в националното законодателство се изисква изрично да е признато право на такава организация да предявява от свое име искове за защита на въпросните права?
Трябва ли при тълкуването на член 4, буква в) от Директива 2004/48, изразът „пряк интерес от защита на авторското право на представляваните носители на права“ да се тълкува еднакво във всички държави членки, ако става въпрос за правото на организация за колективно управление на авторски права по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2014/26 да предявява от свое име искове за нарушение, в случай че:
а) става въпрос за използване на произведения, за които тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, по смисъла на Закона за авторското право, има право да предоставя разширени колективни лицензи, позволяващи на лицензополучателя да използва и произведения на автори от този отрасъл, които не са предоставили пълномощие на организацията да управлява техните права,
б) става въпрос за използване на произведения, за които авторите са упълномощили организацията да управлява техните права по силата на договор или пълномощие, без авторските права да са прехвърлени на организацията?
Ако се приеме, че организацията, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, има пряк интерес и процесуална легитимация да предявява от свое име искове, от какво значение е при преценката на процесуалната легитимация, евентуално в светлината на членове 17 и 47 от [Хартата], обстоятелството, че тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, представлява и автори, които не са я упълномощили да управлява техните права, и че правото ѝ да предявява искове за защита на правата на тези автори не е предвидено в закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/21: AKM (Fourniture de bouquets satellitaires en Autriche), Съдебно решение от 25 май 2023 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Директива [93/83] да се тълкува в смисъл, че не само излъчващата организация, но и доставчикът на пакет сателитни програми, който съдейства за осъществяването на неделимото и единно действие по излъчване, извършва действие по използване, за което при всички положения следва да се получи съгласие, единствено в онази държава, в която под контрола и отговорността на излъчващата организация, сигналите — носители на програма, са въведени в непрекъснат съобщителен контур, водещ до спътника и от него към земята, в резултат от което със съдействието на доставчика на пакет сателитни програми за излъчването не могат да се нарушат авторските права в държавата на приемане?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
трябва ли понятието „публично съобщаване“, използвано в член 1, параграф 2, букви а) и в) от Директива [93/83] и в член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че на доставчика на пакет сателитни програми, който оказва съдействие като отделен оператор при публично съобщаване чрез спътник и който групира по собствена преценка няколко кодирани сигнала с висока резолюция на безплатни и платени телевизионни програми на различни излъчващи организации и предлага на клиентите си срещу заплащане създадения по този начин самостоятелен аудио-визуален продукт, следва да бъде дадено специално разрешение от носителя на съответните права и по отношение на защитеното съдържание на включените в пакета безплатни телевизионни програми, макар че в това отношение той така или иначе предоставя на клиентите си единствено достъп до такива произведения, които, макар и в по-лошо качество — със стандартна резолюция, са свободно достъпни за всеки в зоната на покритие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/22: Telia Finland, Заключение от 11 май 2023 г.
1) Трябва ли по отношение на организациите за договорни лицензии, които колективно управляват права върху интелектуалната собственост, активната процесуална легитимация за защита на тези права, която е предварително условие за основаното на член 4, буква в) от Директива 2004/48 право за предявяване на искове, да се разбира изключително като обща процесуална правоспособност съгласно националното право, или така, че се изкисва в националното законодателство изрично да е признато право на такава организация да предявява от свое име искове за защита на въпросните права?
2) Трябва ли при тълкуването, основано на член 4, буква в) от Директива 2004/48, изразът „пряк интерес от защита на авторското право на представляваните носители на права“ да се тълкува еднакво във всички държави членки, ако става въпрос за правото на организация за колективно управление на авторски права по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2014/26/ЕС да предявява от свое име искове за нарушение на авторското право, в случай че:
i) става въпрос за използване на произведения, за които дадена организация, в качеството си на организация за договорни лицензии по смисъла на Tekijänoikeuslaki (Закон за авторското право), има право да предоставя разширени колективни лицензии, позволяващи на лицензополучателя да използва и произведения на автори от този отрасъл, които не са предоставили пълномощие на организацията да управлява техните права,
ii) става въпрос за използване на произведения, за които авторите са упълномощили организацията да управлява техните права по силата на договор или пълномощие, без авторските права да са прехвърлени на организацията?
3) Ако се приеме, че организацията, в качеството си на организация за договорни лицензии, има пряк интерес и активна процесуална легитимация да предявява от свое име искове, от какво значение е при преценката на активната процесуална легитимация евентуално в светлината на членове 17 и 47 от [Хартата] обстоятелството, че тази организация, в качеството си на организация за договорни лицензии, представлява и автори, които не са я упълномощили да управлява техните права, и че правото ѝ да предявява искове за защита на правата на тези автори не е уредено със закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-775/21: Blue Air Aviation, Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО да се тълкуват в смисъл, че инсталирането на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон, представлява публично разгласяване (съответно публично съобщаване) по смисъла на тези разпоредби?
Трябва ли член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която според тълкуването на националните съдилища установява оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, при наличието на озвучителни уредби в превозни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/21: Ocilion IPTV Technologies, Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Следва ли да се счита за съвместима с правото на Съюза национална разпоредба, която въз основа на член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] разрешава функционирането на предоставено от търговски доставчик онлайн видео записващо устройство, което:
а) посредством прилагания технически процес за избягване на дублирането не създава отделно копие на програмираното излъчвано съдържание при всеки иницииран от потребител запис, а доколкото съответното съдържание вече е било съхранено по инициатива на друг, първи записващ потребител, за да се избегне дублиране на данните, само прави препратка, позволяваща на следващия потребител да получи достъп до вече съхранената информация;
б) има функция „повторение“ (Replay), в рамките на която цялата телевизионна програма на всички избрани канали се записва непрекъснато и в продължение на седем дни е на разположение, при условие че потребителят направи еднократен избор в менюто на онлайн видео записващото устройство на съответните канали чрез поставяне на съответна отметка;
в) предоставя на потребителя (включено в облачна услуга на доставчика или в рамките на предоставеното от него локално (on premises) цялостно IPTV решение) достъп и до защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателя на правата?
2) Следва ли понятието „публично разгласяване“ по член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че такова разгласяване се извършва от търговски оператор на (локално) цялостно IPTV решение, в рамките на което освен софтуер и хардуер за приемане на телевизионни програми по интернет той предоставя и техническа поддръжка, както и текущо адаптиране на услугите, но услугата функционира изцяло на инфраструктурата на клиента, ако услугата предоставя на клиента [(потребителя)] достъп не само до излъчвано съдържание, за чието онлайн използване всеки притежател на правата е дал съгласие, но и до такова защитено съдържание, което не е било предмет на такова уреждане на правата, и доставчикът [търговец]:
а) може да оказва влияние върху това кои телевизионни програми може да приема крайният потребител посредством услугата;
б) знае, че услугата му позволява да се получава и защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателите на права, но
в) не рекламира своята услуга с тази възможност за неразрешеното ѝ използване и по този начин не създава важен стимул за придобиването на продукта, а напротив, уведомява клиентите си при сключването на договора, че трябва да се погрижат лично за предоставянето на правата, и
г) чрез дейността си не създава специален достъп до излъчвано съдържание, което те не биха могли или трудно биха могли да приемат без участието му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/21: AKM (Fourniture de bouquets satellitaires en Autriche), Заключение от 22 септември 2022 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 93/83] да се тълкува в смисъл, че не само излъчващата организация, но и доставчици на пакет сателитни програми, които съдействат за осъществяването на неделимото и единно действие по излъчване, извършват действие по използване, за което при всички положения те следва да са получили съгласие, единствено в онази държава, в която под контрола и отговорността на излъчващата организация, сигналите носители на програма са въведени в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътника и от него към земята, в резултат от което вследствие на съдействието на доставчика на пакет сателитни програми в излъчването не могат да се нарушат авторските права в държавата на приемане?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли понятието „публично съобщаване“, използвано в член 1, параграф 2, букви а) и в) от [Директива 93/83] и в член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29], да се тълкува в смисъл, че на доставчика на пакет сателитни програми, който оказва съдействие като отделен оператор при публично съобщаване чрез спътник и който групира по собствена преценка няколко кодирани сигнала с висока резолюция на свободно достъпни и платени телевизионни програми на различни излъчващи организации и предлага на клиентите си срещу заплащане създадения по този начин самостоятелен аудио-визуален продукт, следва да бъде издадено специално разрешение от носителя на съответните права и по отношение на защитеното съдържание на включените в пакета свободно достъпни телевизионни програми, макар че в това отношение той така или иначе предоставя на клиентите си единствено достъп до такива произведения, които, макар и в по-лошо качество — със стандартна резолюция, са свободно достъпни за всеки в зоната на покритие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/20: Austro-Mechana, Заключение от 23 септември 2021 г.
1. Трябва ли изразът „върху какъвто и да е носител“ в член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че обхваща и сървърите, принадлежащи на трети лица, които предоставят на физически лица (клиенти) за лично ползване (и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер) пространство за съхранение на тези сървъри, което клиентите използват за възпроизвеждане чрез съхраняване („cloud computing“)?
2. Ако отговорът е утвърдителен: трябва ли цитираната в първия въпрос разпоредба да се тълкува в смисъл, че се прилага към национална правна уредба, която предвижда, че авторът има право на справедливо възнаграждение (възнаграждение за възпроизвеждане върху информационни носители):
– когато поради естеството на дадено произведение (излъчено по радиото, предоставено на публично разположение или записано върху произведен с търговска цел информационен носител) следва да се очаква, че то ще бъде възпроизведено за лично или частно ползване, като се съхранява върху „носител от всякакъв вид, който е годен да послужи за такова възпроизвеждане и се пуска с търговска цел на пазара на територията на страната“,
– и когато за тази цел е използван описаният в първия въпрос метод за съхраняване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/18: YouTube и Cyando, Съдебно решение от 22 юни 2021 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че при условия като разглежданите в главните производства самият оператор на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове, на която потребителите могат незаконно да предоставят на публично разположение защитено съдържание, извършва „публично разгласяване“ на това съдържание по смисъла на посочената разпоредба?
Трябва ли член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкува в смисъл, че дейността на оператор на платформа за споделяне на видеоклипове или на платформа за съхраняване и споделяне на файлове попада в обхвата на тази разпоредба, доколкото тази дейност се отнася до съдържанието, качено на платформата от нейните потребители
При утвърдителен отговор, трябва ли член 14, параграф 1, буква а) от посочената директива да се тълкува в смисъл, че за да се изключи съгласно тази разпоредба възможността въпросният оператор да се ползва от освобождаване от отговорност, той трябва да има сведения за конкретните незаконни действия на своите потребители във връзка с каченото на платформата му защитено съдържание?
Трябва ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска в полза на притежателя на права да може да се постанови съдебна забрана срещу посредник, чиито услуги се използват от трето лице за нарушаване на това право, едва след като такова нарушение е било съобщено на посредника и да се извърши повторно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/19: VG Bild-Kunst, Съдебно решение от 9 март 2021 г.
Представлява ли вграждането чрез фрейминг на уебсайт на трето лице на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на носителя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или наложени от носителя на правата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/19: M.I.C.M., Заключение от 17 декември 2020 г.
1. а) Счита ли се изтеглянето на файл чрез мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer) и едновременното предоставяне за качване („сийдинг“) на (понякога много фрагментарни по отношение на цялото) части („сегменти“) от него за публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, въпреки че отделните „сегменти“ сами по себе си са неизползваеми
Ако отговорът е утвърдителен, б) Има ли минимален праг, над който „сийдингът“ на тези „сегменти“ би се считал за публично разгласяване
в) Има ли значение обстоятелството, че „сийдингът“ може да се осъществи автоматично (в резултат на настройките на „торент клиента“) и в резултат на това да остане незабелязан от потребителя
2. а) Може ли лице, което притежава по договор авторски права (или сродни права), но самото то не ги упражнява, а само предявява искове за обезщетение срещу предполагаеми нарушители — и следователно неговият бизнес модел зависи от съществуването на продуктово пиратство вместо от борбата срещу него — да се ползва от същите права, които глава II от Директива 2004/48 признава на авторите или на притежателите на лицензии, които упражняват авторското право по обичайния начин
б) Как в този случай притежателят на лицензия може да претърпи „вреди“ (по смисъла на член 13 от Директива 2004/48) в резултат на нарушението
3. От значение ли са конкретните обстоятелства, изложени в първи и втори въпрос, когато се претеглят интересите между спазването на правата върху интелектуалната собственост, от една страна, и гарантираните от Хартата права и свободи като правото на зачитане на личния живот и защитата на личните данни, от друга страна, по-специално при преценката за пропорционалност
4. При всички тези обстоятелства оправдано ли е систематичното записване и общото по-нататъшно обработване на IP адресите на „рояк“ от „сийдъри“ (от самия притежател на лицензия или от негово име от трето лице) предвид [Регламент 2016/679], по-специално предвид член 6, параграф 1, буква е) от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Колко струва?
Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**
Вижте всички абонаменти планове** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.