Социална сигурност

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-57/90: Комисия/Франция, Съдебно решение от 16 януари 1992 г.

Допустимо ли е френските органи да удържат вноски за здравно осигуряване от допълнителни и предсрочни пенсии, изплащани на лица, пребиваващи в друга държава членка, чието покритие за болест и майчинство не се осигурява от френска схема, с оглед принципа за прилагане на единна система на законодателство по член 13 от Регламент № 1408/71?
Съвместимо ли е с член 33 от Регламент № 1408/71 удържането на вноски за здравно осигуряване от допълнителни и предсрочни пенсии, изплащани по индустриални споразумения, когато разходите за обезщетенията се поемат от институция на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-62/91: Gray/Adjudication Officer, Заключение от 16 януари 1992 г.

Дали член 67, параграф 3 и член 69, параграф 1 от Регламент № 1408/71 на Съвета са валидни, и по-специално дали тези разпоредби са съвместими с член 51 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Tesauro

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Английски

Дело C-188/90: Doriguzzi-Zordanin/Landesversicherungsanstalt Schwaben, Заключение от 14 януари 1992 г.

1. Какви обезщетения на италианската осигурителна институция следва да се вземат предвид при изчисляването на добавката към пенсията за сираци, изплащана от германската институция?
2. По-специално, следва ли да се включат месечните семейни добавки от 19 760 италиански лири на дете, изплащани от италианската институция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Van Gerven

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Немски

Дело C-5/91: Di Prinzio/Office national des pensions, Заключение от 10 декември 1991 г.

1) Когато работник има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по законодателството на една държава членка и на пенсия за инвалидност, която не е преобразувана, по законодателството на друга държава членка, попада ли отпускането на тези пенсии в приложното поле на член 46 от Регламент № 1408/71
За прилагането на този член има ли значение, че лицето не е достигнало възрастта за пенсиониране, предвидена за отпускане на обезщетенията във втората държава членка?
2) а) Член 46, параграф 2, буква а) следва ли да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляването на теоретичната пенсия следва да се вземат предвид осигурителните периоди, завършени в различните държави членки, включително фиктивните осигурителни периоди?
б) Член 46, параграф 2, буква б) следва ли да се тълкува в смисъл, че действителният размер следва да се изчисли, като се вземат предвид фиктивните периоди, предхождащи настъпването на осигурителния риск?
в) Фиктивните осигурителни периоди сливат ли се с периодите, завършени в другите държави членки, и следва ли да бъдат намалени пропорционално на периодите, завършени в тези държави?
г) Когато сборът от периодите е равен на максималния брой осигурителни години, изисквани за придобиване на пълна пенсия в първата държава членка, без да се добавят други периоди, завършени в други държави членки, прилага ли се все пак разпределение (апорциониране)?
д) Когато само една институция предоставя самостоятелно обезщетение по смисъла на член 46, параграф 1 от Регламент № 1408/71, само тази институция ли следва да намали своето обезщетение съгласно втората алинея на член 46, параграф 3, като извърши това намаление чрез приспадане от самостоятелното обезщетение на сумата, с която сборът от обезщетенията, изчислени съгласно член 46, параграф 1 и 2, надвишава тавана, посочен в първата алинея на член 46, параграф 1?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Darmon

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-198/90: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 28 ноември 1991 г.

Допустимо ли е държава членка да отказва изплащане на семейни обезщетения (детски надбавки) на лица, които са взели предсрочно пенсиониране и пребивават извън националната територия, въпреки че са подчинени на националното законодателство съгласно членове 73 и 75 от Регламент № 1408/71?
Съвместимо ли е изискването за местоживеене, предвидено в националното законодателство, с правото на Съюза, когато се прилага спрямо лица, попадащи в обхвата на Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Нидерландски

Дело C-186/90: Durighello/INPS, Съдебно решение от 28 ноември 1991 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Следва ли разпоредбите на глава 8 от дял III, и по-специално членове 77—79 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (в последващата им редакция и допълнения), да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането спрямо лице, пребиваващо в Италия и получаващо пенсия за старост, изчислена и отпусната по глава 3 от дял III на този регламент („агрегиране“ на периоди на заетост и осигуряване, завършени в Италия, Франция и Германия), на италианското законодателство, което предоставя (от 1 януари 1974 г. до датата на влизане в сила на Законодателен декрет № 69 от 1988 г.) на пенсионер право на семейни добавки и за издържана съпруга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Италиански

Дело C-45/90: Paletta/Brennet, Заключение от 21 ноември 1991 г.

1) Могат ли принципите, съдържащи се в решението на Трети състав на Съда на Европейските общности от 12 март 1987 г. по дело 22/86 Rindone относно тълкуването на член 18, параграфи 1 и 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72, да се прилагат изцяло или частично към случаи, в които изплащането на парични обезщетения при болест се извършва от работодателя, а не от институцията за социално осигуряване, както например съгласно параграф 1 и сл. от германския Закон за продължаване на изплащането на възнаграждение от 27 юли 1969 г. (BGBl I, стр. 946, последно изменен със закон от 20 декември 1988 г., BGBl I, стр. 2477)
2) По-специално: Длъжен ли е органът, отговорен за продължаване на изплащането на възнаграждение при болест съгласно правото на Федерална република Германия, в съответствие с параграф 1 и сл. от Закона за продължаване на изплащането на възнаграждение, да основава решението си по същество и по право относно претенцията за парично обезщетение на констатациите, направени от институцията за социално осигуряване по местоживеене на служителя относно началото и продължителността на неработоспособността
3) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, същият ли е отговорът, ако работодателят, който съгласно параграф 1 от LFZG носи отговорност за продължаване на изплащането на възнаграждение, няма възможност по същество или по право да провери констатациите относно началото на неработоспособността, освен да поиска от компетентния осигурителен фонд да извърши преглед на служителя от лекар по свой избор (или от свой медицински служител) съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Немски

Дело C-215/90: Chief Adjudication Officer/Twomey, Заключение от 24 октомври 1991 г.

Изискването за териториалност, на което разпоредбата на член 82, параграф 5 от Закона за социалното осигуряване подчинява получаването на поисканото обезщетение за болест, валидно ли е по отношение на ищеца
По-специално, попада ли подобна ситуация в обхвата на член 19 или на член 25 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Tesauro

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Английски

Дело C-302/90: CAAMI и INAMI/Faux, Съдебно решение от 15 октомври 1991 г.

Следва ли член 1, параграф 1, буква в) от Регламент № 36/63 да се тълкува в смисъл, че граничен работник губи този си статут поради обстоятелството, че е напълно безработен?
Може ли напълно безработен граничен работник да претендира обезщетения за неработоспособност, а впоследствие и за инвалидност, от компетентната институция на държавата членка, в която е бил последно нает?
Следва ли периодът, през който граничен работник е бил напълно безработен и е бил задължен съгласно член 19, параграф 1 от Регламент № 36/63 да получава обезщетения за безработица в държавата членка по местоживеене, макар и да не е признат в тази държава като осигурителен период или като приравнен на такъв, да се счита за такъв в държавата членка, в която лицето е било последно наето, когато приложимото към съответния момент законодателство третира периодите на безработица, изтекли на нейната територия, като периоди на осигуряване за болест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Lenz