Социална сигурност

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-201/91: Grisvard и Kreitz/Assedic, Съдебно решение от 1 октомври 1992 г.

По отношение на определянето на приложимото законодателство относно тавана на вноските, който следва да се прилага при изчисляването на обезщетението за безработица за гранични работници:
Съвместима ли е Директива № 62-87 на Unedic от 7 август 1987 г. с правото на Общността?
Определянето на този таван урежда ли се от член 68, параграф 1 или член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕИО) № 1408/71?
По отношение на правилата за валутно преизчисляване, приложими по отношение на гранични работници:
Какви правила следва да прилага институцията по местоживеене на граничен работник, който е безработен, за преизчисляване на размера на възнаграждението, получено от този работник при последната му заетост в държавата членка, в която е бил нает непосредствено преди да стане безработен?
Следва ли да се прилага обменният курс, посочен в член 107, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72 в такъв случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-275/91: Iacobelli/INAMI, Заключение от 30 септември 1992 г.

Трябва ли член 36, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 574/72 и последното изречение на втора алинея на член 46, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, който Регламент № 574/72 прилага, да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на институция на държава членка, на която институция на друга държава членка е препратила искане за инвалидна пенсия на основание член 40 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, да отпусне на работник мигрант пенсия за старост вместо инвалидна пенсия, когато се установи, че пенсията за старост, на която има право само по националното законодателство, е по-благоприятна от инвалидната пенсия, изчислена съгласно системата за агрегиране и разпределение, т.е. съгласно тълкуването на ответниците на член 241, параграф 1 от Кралския указ от 4 ноември 1963 г., приет на основание Закона от 9 август 1963 г. за въвеждане и организиране на система за задължително осигуряване за болест и инвалидност, и новата първа алинея на член 76 quater (2) от този закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Jacobs

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-153/91: Petit/Office national des pensions, Съдебно решение от 22 септември 1992 г.

Следва ли член 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към работници, към самостоятелно заети лица и към членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, да се тълкува в смисъл, че този регламент, и по-специално, ако не и единствено, член 84, параграф 4 от него, се прилага по отношение на работници, които са били подчинени само на законодателството на една държава членка, а именно тази, на която са граждани и на чиято територия са живели и работили?
Следва ли член 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че той забранява всякаква дискриминация, било в полза, било във вреда на гражданите на дадена държава по отношение на гражданите на другите държави членки на Европейските общности, които са установени на територията на първата държава?
Следва ли членове 48, параграф 1 и 51 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, подписан в Рим на 25 март 1957 година, да се тълкуват в смисъл, че свободното движение на работници трябва да бъде гарантирано не само между държавите членки на Европейските общности, но и в рамките на тези държави, така че мерките, приети от Съвета на Европейските общности за прилагане на тази свобода на движение, по-специално член 84, параграф 4 от Регламент № 1408/71, трябва да се прилагат и по отношение на работници, които се възползват от свободата на движение, за да пребивават последователно в различни административни или съдебни региони в държавата, на която са граждани, региони, в които се прилагат различни правни норми, по-специално по отношение на езика, на който трябва да бъде изготвена исковата молба до компетентните съдилища по въпросите, обхванати от член 4 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-78/91: Hughes, Съдебно решение от 16 юли 1992 г.

Явява ли се семейният кредит обезщетение за социално осигуряване по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71?
Ако да, има ли съпругата на наето лице, подчинено на законодателството на една държава членка (държава членка А), право по член 73 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да получава за членовете на семейството на това наето лице, които пребивават в друга държава членка (държава членка Б), семейни обезщетения, предвидени от законодателството на държава членка А, когато тази съпруга никога не е пребивавала или работила в държава членка А?
Ако семейният кредит не е обезщетение за социално осигуряване, представлява ли той социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68?
Ако да, може ли този регламент да се прилага, когато работникът е гражданин на държавата членка, в която работи и винаги е работил?
Ако да, предоставя ли този регламент права на съпругата на такъв работник в нейно собствено качество, когато тя не пребивава в държавата членка, в която работникът е зает?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Van Gerven

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Английски

Дело C-153/91: Petit/Office national des pensions, Заключение от 9 юли 1992 г.

1) Следва ли член 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че този регламент — по-специално и/или само член 84, параграф 4 от него — се прилага към работници, които са били подчинени само на законодателството на една държава членка, а именно законодателството на държавата, на която са граждани и на чиято територия са пребивавали и работили
2) Следва ли член 3 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че забранява дискриминация както спрямо, така и в полза на граждани на държава членка по отношение на граждани на други държави членки, които са се установили на територията на съответната държава
3) Следва ли член 48, параграф 1 и член 51 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че свободното движение на работници трябва да бъде осигурено не само между държавите членки на Общността, но и в рамките на тези държави, така че мерките, приети за установяване на свободното движение, по-специално член 84, параграф 4 от Регламент № 1408/71, да се прилагат и за работници, които упражняват правото си на свободно движение, като пребивават последователно в една държава членка, на която са граждани, в няколко съдебни района, в които се прилагат различни правни норми, по-специално по отношение на езика на първоначалните искови молби в съдилищата, компетентни да разглеждат дела в областите, обхванати от член 4 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-102/91: Knoch/Bundesanstalt für Arbeit, Съдебно решение от 8 юли 1992 г.

1. Дали наетото лице, различно от граничен работник, което е напълно безработно и е пребивавало на територията на държава членка, различна от компетентната, по време на последната си заетост, има право съгласно член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) и член 67 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка, в която пребивава или към която се завръща, дори ако преди това е получавало обезщетения за безработица от институцията на компетентната държава членка?
2. a) Прилага ли се първото изречение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 в контекста на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) и член 67 от този регламент, с което се постига резултатът, че не може да бъде предоставено или запазено право на няколко подобни обезщетения, основани на един и същ период на задължително осигуряване по този регламент?
б) Кога обезщетенията за безработица представляват обезщетения от един и същи вид по смисъла на първото изречение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71?
в) Трябва ли институция на държава членка, чието законодателство обвързва придобиването и продължителността на правото на обезщетение за безработица с изтичането на осигурителни периоди, в ситуация по член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) и член 67 от Регламент № 1408/71, в съответствие с първото изречение на член 12, параграф 1 от него, да не взема предвид, по отношение на придобиването и продължителността на правото, тези осигурителни периоди, които са били изтекли като наето лице по законодателството на друга държава членка, доколкото такива периоди вече са дали основание за обезщетение от същия вид в тази друга държава членка, или трябва да се даде ефект на първото изречение на член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 по отношение на обезщетението за безработица по такъв начин, че осигурителните периоди да се вземат предвид като основа за последващото право, без да се отчита първоначалното искане, но продължителността на последващо придобитото право се намалява с броя на дните, за които са били получени първоначалните обезщетения?
3. a) Обвързва ли удостоверението, което компетентната институция по въпросите на безработицата в държавата членка, по чието законодателство е бил последно подчинен работникът мигрант, издава съгласно член 84, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 574/72, институцията и съдилищата на друга държава членка, доколкото удостоверението посочва, че работникът мигрант няма право на обезщетение по член 69 от Регламент № 1408/71?
б) Кога безработно лице може да претендира обезщетения по член 69 от Регламент № 1408/71 съгласно законодателството, на което е било последно подчинено, по смисъла на третото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от този регламент, с което се постига временно спиране на предоставянето на обезщетения по законодателството на държавата, в която пребивава?
в) Означава ли спирането, по смисъла на третото изречение на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, на получаването на обезщетения по законодателството на държавата членка, в която пребивава или към която се завръща безработното лице, за периода, за който има право на обезщетения по член 69 от Регламент № 1408/71 съгласно законодателството, на което е било последно подчинено, само че безработното лице не получава през това време обезщетения от институцията на държавата, в която пребивава, но впоследствие може да претендира такива обезщетения за пълния период, или спирането на обезщетенията има и резултат, че продължителността на периода на право на обезщетения се намалява с броя на дните, за които се прилага спирането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Van Gerven

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Немски

Дело C-201/91: Grisvard и Kreitz/Assedic, Заключение от 8 юли 1992 г.

1. По отношение на определянето на приложимото законодателство относно тавана на вноските, който следва да се прилага при изчисляването на обезщетението за безработица на гранични работници: Съвместима ли е Директива № 62-87 на Unedic от 7 август 1987 г. с правото на Общността
Определянето на този таван урежда ли се от член 68, параграф 1 или член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕИО) № 1408/71
2. По отношение на правилата за валутно преизчисляване, приложими по отношение на гранични работници: Какви правила следва да прилага институцията по местоживеене на граничен работник, който е безработен, за преизчисляване на размера на възнаграждението, получено от този работник при последната му заетост в държавата членка, в която е бил нает непосредствено преди да стане безработен
Следва ли в такъв случай да се прилага обменният курс, посочен в член 107, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-243/91: Белгийска държава/Taghavi, Съдебно решение от 8 юли 1992 г.

Следва ли членове 2 и 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че предимството на националното законодателство на държава членка, предоставящо лично право, гарантирано със закон, на помощ за хора с увреждания, може да бъде ползвано от лице с увреждания, което, макар и да не притежава гражданство на държава членка, нито да претендира статут на заето лице, пребивава на територията на държавата членка, предоставяща това лично право, и е съпруг/а на заето лице, което е подчинено на законодателството на тази държава членка, но е гражданин на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Van Gerven

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-119/91: McMenamin/Adjudication Officer, Заключение от 1 юли 1992 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Darmon