всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Социална сигурност

Социална сигурност

Дело C-189/14: Chain, Определение от 11 юни 2015 г.

Последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване върху производството пред Съда на Европейския съюз.
Правомощията на националния съд във връзка с разпределението на съдебните разноски при прекратяване на преюдициалното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/13: Fischer-Lintjens, Съдебно решение от 4 юни 2015 г.

Трябва ли понятието „платими“ по член 27 и сл. от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че от решаващо значение за преценката от коя дата е „платима“ дадена пенсия, е датата, на която е прието решението за отпускане на пенсия и след която пенсията е била изплащана, или това е началната дата на отпуснатата със задна дата пенсия?
Ако понятието „платими“ трябва да се разбира в смисъл, че става въпрос за началната дата на отпуснатата със задна дата пенсия: съвместимо ли е с това тълкуване обстоятелството, че съгласно нидерландското законодателство пенсионерът, за когото се прилага член 27 от Регламент № 1408/71, не може да сключи здравноосигурителен договор със същата задна дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-299/14: García-Nieto и др., Заключение от 4 юни 2015 г.

1) Важи ли изискването за равно третиране по член 4 от Регламент [№ 883/2004] — с изключение на забраната за прехвърляне на обезщетения в друга държава по член 70, параграф 4 от Регламента — и за специалните парични обезщетения без плащане на вноски по смисъла на член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: допустими ли са — и евентуално в какъв обхват — ограниченията на изискването за равно третиране по член 4 от Регламент № 883/2004, които са въведени с разпоредби на националното законодателство за транспониране на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО и които във всички случаи изключват достъпа до такива обезщетения през първите три месеца на пребиваването, когато гражданите на Съюза не са заети или самостоятелно заети лица в Германия и нямат право на свободно движение съгласно член 2, параграф 3 от [FreizügG/EU]?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: съвместима ли е с други изисквания за равно третиране, залегнали в първичното право — и по-специално член 45, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 18 ДФЕС — национална разпоредба, съгласно която през първите три месеца от пребиваването си гражданите на Съюза във всички случаи са лишени от определено социално плащане, с което се осигурява жизненият минимум и същевременно се улеснява достъпът до пазара на труда, когато тези граждани на Съюза не са заети или самостоятелно заети лица в Германия и нямат право на свободно движение съгласно член 2, параграф 3 от FreizügG/EU, но могат да докажат наличието на реална връзка с приемащата държава членка, и по-специално с пазара на труда на приемащата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-189/14: Chain, Заключение от 21 май 2015 г.

1) Трябва ли обстоятелството, че член 13, параграф 1, буква б) от [основния регламент] и член 14, параграф 5, буква б) от [регламента по прилагане] се прилагат по отношение на „лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки“, да се тълкува в смисъл, че те се прилагат и към случая на лице, наето въз основа на трудов договор с един-единствен работодател, установен в една държава членка, за да работи в две други държави членки, дори когато: a) втората държава членка, в която ще работи посоченото лице, все още не е била определена, нито е могла да бъде предвидена към момента на искането за издаване на формуляр A1, поради особеното естество на работата — временна работа, извършвана през кратки периоди в различни държави членки […], или б) продължителността на заетостта в първата и/или във втората държава членка все още не може да се определи или не може да се предвиди, поради особеното естество на работата — временна работа, извършвана през кратки периоди в различни държави […] членки […]?
2) При утвърдителен отговор на въпрос [1], може ли член 14, параграф 5, буква б) от [р]егламент[а] по прилагане […] да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 13, параграф 1, буква б) от [основния регламент] понятието „лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки“, се отнася и до случаите, в които са налице периоди без трудова дейност между периоди на заетост в различни държави членки, през които по отношение на работника продължава да се прилага същият трудов договор?
3) При утвърдителен отговор на въпрос [1], обстоятелството, че компетентната държава членка не издава формуляр A1, пречи ли на прилагането на член 13, параграф 1, буква б) от [основния регламент]?
4) Член 16, параграф 5 и/или член 20, параграф 1 или друг член от [р]егламент[а] за прилагане […] установяват ли задължение за държавата членка да издаде служебно формуляр А1 — въз основа на предварително решение на държавата членка на пребиваване относно приложимото право — без да е необходимо заинтересованият работодател да подава допълнително искане до компетентната държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-72/14: X, Заключение от 13 май 2015 г.

1. В [решение FTS, C‑202/97, EU:C:2000:75], Съдът приема, че издадено от компетентната институция на държава членка удостоверение Е 101 обвързва осигурителните институции на другите държави членки и тогава когато съдържанието на удостоверението се окаже невярно. Важи ли това решение също и за случаи като настоящия, при които съдържащите се в [Регламент № 1408/71] правила за разпределение на компетентността не намират приложение?
2. От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че компетентната институция не е възнамерявала да издаде удостоверение Е 101, но по административни причини съзнателно и обмислено е използвала документи, които според формата и съдържанието си са създавали впечатление на удостоверения Е 101, при което данъчнозадълженото лице е считало, и разумно е можело да счита, че е получило такова удостоверение?
1. При поставен от низшестоящ национален съд преюдициален въпрос, трябва ли Hoge Raad, като най-висша национална юрисдикция, да отправи до Съда преюдициално запитване или да изчака отговора на поставения от низшестоящия съд въпрос дори ако счита, че правилното прилагане на правото на Европейския съюз по въпроса, по който следва да се произнесе, е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение как следва да се отговори на този въпрос?
2. При положителен отговор на първия въпрос: обвързани ли са нидерландските органи в областта на социалната сигурност от издадено от орган в друга държава членка удостоверение Е 101 дори когато става въпрос за лице, осигуряващо превоз по р. Рейн, поради което предвидените в Регламент № 1408/71 правила относно приложимото законодателство, на които се позовава удостоверението, не се прилагат на основание член 7, параграф 2, буква а) от този Регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-496/14: Văraru, Определение от 7 май 2015 г.

Попада ли разглежданата национална правна уредба относно размера на семейните помощи в приложното поле на правото на Съюза и съответно на Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-496/14: Văraru, Определение от 7 май 2015 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициално запитване, когато националната правна уредба не прилага и не е свързана с правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-382/13: Franzen и др., Съдебно решение от 23 април 2015 г.

Следва ли член 13, параграф 2, уводно изречение, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че пребиваващите в дадена държава членка лица, спрямо които се прилага този регламент и които въз основа на договор за краткотрайна работа упражняват трудова дейност като заети лица не повече от два или три дни месечно на територията на друга държава членка, са подчинени на това основание на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост?
При утвърдителен отговор на първи въпрос, буква а), в този случай посочените пребиваващи лица подчинени ли са на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост както през дните, в които упражняват, така и през дните, в които не упражняват трудова дейност, и при утвърдителен отговор — в какъв срок след приключването на последната действително упражнявана трудова дейност се прилагат посочените разпоредби?
Допуска ли член 13, параграф 2, уводно изречение, буква a) във връзка с член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71 работник мигрант, който е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост, да бъде разглеждан като осигурено лице в държавата на пребиваване съгласно разпоредби от законодателство на последната държава, каквито разпоредби се съдържат в AOW?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите относно свободното движение на работници и/или граждани на Съюза, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по настоящите спорове не допуска да се прилагат национални разпоредби като член 6a от AOW и/или от AKW, съгласно които пребиваващ в Нидерландия работник мигрант се изключва в тази държава от осигуряването по реда на AOW и/или на AKW, тъй като е подчинен изключително на германското социалноосигурително законодателство, дори и тогава, когато този работник като „geringfügig Beschäftigte“ е изключен от „Altersrente“ в Германия и няма право на „Kindergeld“?
За отговора на третия въпрос, буква а), от значение ли е обстоятелството, че е било възможно лицето да се осигурява доброволно по реда на AOW или да отправи искане до SVB за сключване на споразумение по смисъла на член 17 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-668/13: Paraskevopoulou, Определение от 22 април 2015 г.

Тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1408/71 относно приложимостта на двустранни споразумения за социална сигурност, които не са включени в приложение III към регламента, спрямо лица, придобили статут на политически бежанци и репатрирани преди сключването на такова споразумение и влизането в сила на регламента.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-668/13: Paraskevopoulou, Определение от 22 април 2015 г.

Попада ли в обхвата на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1408/71 двустранно споразумение, което не е включено в приложение III на регламента и е сключено преди присъединяването на една от страните към Европейския съюз, по отношение на политически бежанци, репатрирани преди сключването на споразумението и влизането в сила на регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11516171819107 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form