всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-424/09: Toki, Заключение от 30 ноември 2010 г.

1) Трябва ли член 3, [първа алинея,] буква б) от Директива 89/48 […] да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него механизъм за признаване се прилага в случаите, в които в държавата членка по произход разглежданата професия е регламентирана по смисъла на член 1, буква г), втора алинея, но заинтересованото лице не е пълноправен член на сдружение или организация, отговарящо или отговаряща на условията, посочени в тази алинея?
2) [При утвърдителен отговор на първия въпрос, п]о смисъла на член 3, [първа алинея,] буква б) от Директива 89/48 […] трябва ли под упражняване на професия при пълно работно време в държавата членка по произход да се разбира упражняването на свободна практика или на платена служба на същата професия, за която се иска разрешение за упражняване в приемащата държава членка по силата на Директива [89/48] или това може да включва упражняването на изследователска дейност в научна област, свързана с професията, в рамките на учреждение, което по принцип е с нестопанска цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-247/09: Xhymshiti, Съдебно решение от 18 ноември 2010 г.

1) Ако гражданин на трета държава пребивава законно в държава — членка на Съюза […] и работи [в Швейцария], в държавата членка по пребиваване за него, както и за съпругата му, гражданка на трета държава, прилага ли се Регламент […] № 859/2003, в резултат на което държавата членка по пребиваване да трябва да приложи Регламенти […] № 1408/71 и […] № 574/72 по отношение на посоченото заето лице и на неговата съпруга?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос и при посочените в него обстоятелства, следва ли членове 2, 13 и 76 от Регламент […] № 1408/71 и член 10, параграф 1, буква а) от Регламент […] № 574/72 да се тълкуват в смисъл, че в държавата членка по пребиваване може да се откаже предоставянето на семейни добавки на майка, гражданка на трета [държава], поради това че е с гражданство на трета [държава], макар съответното дете да е гражданин на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/09: Casteels, Заключение от 11 ноември 2010 г.

1) Може ли при правен спор със своя работодател от частния сектор частноправен субект да се позове на член 42 от Договора за ЕО, без Съветът да е предприел действия
2) Противопоставят ли се член 39 от Договора за ЕО — преди влизането в сила на Директива 98/49/ЕИО — и член 42 от Договора за ЕО, взети поотделно или заедно, на това, че спрямо работник, който, без да е командирован, последователно полага труд за едно и също юридическо лице — негов работодател — в различни места на дейност, принадлежащи на този работодател, в различни държави членки и винаги е бил включен в действащите за съответното място на дейност допълнителни пенсионни планове, – при определянето на периода, необходим за придобиване на окончателни права на допълнителни пенсионни плащания (въз основа на вноските на работодателя и на работника) в определена държава членка, не се взема предвид нито вече придобитият при същия работодател в друга държава членка трудов стаж, нито включването му в допълнителна пенсионна схема там и – преместването на работника с негово съгласие в друго място на дейност на същия работодател в друга държава членка се приравнява на предвидения в пенсионната правна уредба случай на доброволно напускане на мястото на дейност, при което правата за получаване на допълнителна пенсия се ограничават до личните вноски на работника, и това положение води до неблагоприятната последица работникът да загуби правата си на допълнителни пенсионни плащания за работата му в тази държава членка, което не би било така, ако той беше работил за своя работодател само в една държава членка и бе продължил да се осигурява по допълнителната пенсионна схема на тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/08: Reinke, Определение от 14 октомври 2010 г.

Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициалните въпроси, поставени във връзка с членове 18 ЕО, 49 ЕО, 50 ЕО и член 34, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/08: Reinke, Определение от 14 октомври 2010 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато основният спор е прекратен поради признаване на претенцията?
Следва ли Съдът на ЕС да се произнесе по преюдициалните въпроси, когато вече няма висящ спор по съществото на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-16/09: Schwemmer, Съдебно решение от 14 октомври 2010 г.

Следва ли разпоредбата на член 76, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да се прилага по аналогия с член 10, параграф 1, буква a) от Регламент № 574/72 към случаите, в които правоимащият родител не е поискал семейните обезщетения, на които има право в държавата по заетостта?
В случай че член 76, параграф 2 от Регламент № 1408/71 следва да се прилага по аналогия: въз основа на какви дискреционни съображения компетентната по отношение на семейните обезщетения институция в държавата по пребиваване може да приложи член 10, параграф 1, буква a) от Регламент № 574/72, все едно че в държавата по заетостта са били отпуснати обезщетения
Може ли да се ограничи дискреционното правомощие на институцията да приеме, че семейните обезщетения са били получени в държавата по заетостта, когато правоимащото лице съзнателно не е поискало семейните обезщетения, на които има право в държавата по заетостта, за да навреди на лицето, което има право на детски надбавки в държавата по пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-345/09: van Delft и др., Съдебно решение от 14 октомври 2010 г.

Трябва ли членове 28, 28а и 33 от Регламент № 1408/71, разпоредбите на точка 1, букви а) и б) от раздел Р от приложение VI към Регламент № 1408/71 и член 29 от Регламент № 574/72 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 69 от [ZVW], доколкото тя предвижда, че носителят на правото на пенсия или на обезщетение за неработоспособност, който по принцип може да се позове на правото по членове 28 и 28а от Регламент № 1408/71, е длъжен да се яви пред [CVZ] и че от неговата пенсия или обезщетение за неработоспособност трябва да се удържа вноска, дори и той да не е регистриран по смисъла на член 29 от Регламент № 574/72?
Трябва ли член [21 ДФЕС] или член [45 ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 69 от [ZVW], доколкото тя предвижда, че гражданин на [Съюза], който по принцип може да се позовава на правото по членове 28 и 28а от Регламент № 1408/71, е длъжен да се яви пред [CVZ] и от неговата пенсия или обезщетение за неработоспособност трябва да се удържа вноска, дори и той да не е регистриран по смисъла на член 29 от Регламент № 574/72?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-512/08: Комисия/Франция, Съдебно решение от 5 октомври 2010 г.

Допустимо ли е изискването за предварително разрешение за поемане на разходите за извънболнични медицински услуги, които е планирано да се извършат в друга държава членка и които изискват използването на тежко материално оборудване, съгласно член 49 ДЕО?
Създава ли липсата на разпоредба във френското право, предвиждаща право на осигуреното лице на допълнително възстановяване на разходи при условията, предвидени в точка 53 от решение Vanbraekel, нарушение на член 49 ДЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-173/09: Elchinov, Съдебно решение от 5 октомври 2010 г.

Следва ли член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че ако конкретното лечение, за което се иска издаването на формуляр Е 112, не може да бъде получено в българско лечебно заведение, следва да се презумира, че това лечение не е финансирано от бюджета на НЗОК или МЗ, и обратно, ако това лечение е финансирано от бюджета на НЗОК или МЗ, следва да се презумира, че то може да бъде предоставено в българско лечебно заведение?
Изразът „не може да получи въпросното лечение на територията на държавата членка, в която пребивава“ в разпоредбата на член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 следва ли да се тълкува като обхващащ случаите, при които лечението, което се предоставя на територията на държавата членка, в която пребивава осигуреното лице, е далеч по-неефикасно и крайно като тип лечение от това, което се предоставя в друга държава членка, или включва само случаите, при които на лицето не може да бъде оказано своевременно лечение?
Като се има предвид принципът на процесуалната автономия, следва ли националният съд да се съобрази със задължителните указания, дадени му от горна съдебна инстанция при отмяна на негово решение и връщането му за ново разглеждане, при положение че има основания да се смята, че тези указания противоречат на общностното право?
При положение че въпросното лечение не може да бъде предоставено на територията на държавата членка по местопребиваване на здравноосигуреното лице, достатъчно ли е, за да бъде тази държава членка длъжна да издаде разрешение за лечение в друга държава членка по член 22, параграф 1, буква в) от Регламент № 1408/71, въпросното лечение като тип да е включено в обезщетенията, предвидени в нормативната ѝ уредба, макар и тази уредба да не упоменава изрично конкретния способ на лечение?
Противопоставят ли се член 49 ЕО и член 22 от Регламент № 1408/71 на национална разпоредба като тази на член 36, алинея 1 от Закона за здравното осигуряване, според която задължително осигурените лица имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това?
Следва ли националният съд да задължи компетентната институция на страната, в която лицето е здравноосигурено, да издаде документ за лечение в чужбина (формуляр Е 112), ако признае за незаконосъобразен отказа за издаване на такъв документ, в случай че молбата за издаването му е подадена преди осъществяване на лечението в чужбина и лечението е приключило към момента на постановяване на съдебното решение?
Ако отговорът на предния въпрос е положителен и отказът да бъде издадено разрешение за лечение в чужбина бъде признат за незаконосъобразен от съда, по какъв ред следва да бъдат възстановени направените от здравноосигуреното лице разходи по лечението му:
а) директно от страната, в която е осигурено, или от страната, в която е осъществено лечението, след представяне на разрешение за лечение в чужбина?
б) в какъв размер, в случай че размерът на обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка по местопребиваване, се различава от размера на обезщетенията, предвидени в законодателството на държавата членка, където е предоставено лечението, като се има предвид разпоредбата на член 49 ЕО, установяваща забрана за ограничения в свободното предоставяне на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-542/09: Комисия/Нидерландия, Определение от 1 октомври 2010 г.

Възможно ли е държава, страна по Споразумението за ЕИП, която не е държава членка на ЕС, да бъде допусната като встъпваща страна в производство по член 258 ДФЕС между държава членка и институция на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16869707172235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form