всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-430/12: Luca, Определение от 11 юли 2013 г.

Противоречат ли член 49 ДЕО и член 22 от Регламент № 1408/71 на национална уредба, която допуска възстановяване на разходите за болнично лечение в друга държава членка само при наличие на предварително разрешение?
Съставлява ли частично възстановяване на разходите, съобразено с тарифите на държавата по осигуряване, ограничение по смисъла на член 49 ДЕО и до какъв размер следва да се осъществи възстановяването, когато нормите на държавата по осигуряване и на държавата, в която е предоставено лечението, се различават?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-430/12: Luca, Определение от 11 юли 2013 г.

Съвместима ли е с член 49 ДЕО и член 22 от Регламент № 1408/71 национална правна уредба, при която пълното възстановяване на разходите за болнични услуги в друга държава членка се обвързва с изискването за предварително разрешение?
В каква степен следва да се възстановяват разходите за болнични услуги, когато са предоставени без предварително разрешение и националната правна уредба предвижда различни размери на възстановяване в зависимост от държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-225/12: Demir, Заключение от 11 юли 2013 г.

1) Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага към материално- и/или процесуалноправно изискване във връзка с първоначалното влизане в страната дори когато една от целите на това изискване — в настоящия случай разрешение за временно пребиваване — е да препятства незаконното влизане и пребиваване на територията на страната преди подаването на молба за издаване на разрешение за пребиваване и следователно то може да се разглежда като мярка по смисъла на точка 85 от Решението […] по дело Abatay и др. […], която може да бъде утежнявана?
2) а)
В тази връзка какво значение следва да се придаде на изискването за законно пребиваване по член 13 от Решение № 1/80?
б) В това отношение има ли значение обстоятелството, че съгласно националното право подаването на молба самò по себе си прави пребиваването законно до отхвърлянето на молбата или е от значение само обстоятелството, че съгласно националното право пребиваването до подаването на молбата се разглежда като незаконно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-575/11: Nasiopoulos, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.

Достатъчна ли е по смисъла на член 49 ДФЕС целта да се гарантира предоставянето на качествени здравни услуги, като се има предвид и принципът на пропорционалност, за да се оправдае ограничение на свободата на установяване, произтичащо от системата на действащите разпоредби в държава членка (приемаща държава членка), разпоредби, които:
a) разрешават упражняването на някои професионални дейности изключително на лицата, които имат право да упражняват регламентираната професия на кинезитерапевт в тази държава членка;
б) изключват възможността за частичен достъп до тази професия; и
в) вследствие на това изключват по отношение на гражданин на приемащата държава членка, придобил в друга държава членка (държава членка на произход) документ, който му дава правото да упражнява в последната държава членка регламентираната професия, свързана с предоставяне на здравни услуги (но който не му дава правото да упражнява професията кинезитерапевт в приемащата държава членка, с мотива че не са налице определените в директивата […] условия), всяка възможност да упражнява в приемащата държава членка — чрез частичен достъп до професията кинезитерапевт — дори някои от свързаните с тази професия дейности, а именно тези, които заинтересованото лице има право да упражнява в държавата членка на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/12: Giersch и др., Съдебно решение от 20 юни 2013 г.

С оглед на общностния принцип на равно третиране, закрепен в член 7 от Регламент № 1612/68, изтъкнатите от люксембургската държава съображения за образователна и бюджетна политика — а именно да се насърчава увеличаването на процента притежаващи диплом за висше образование лица, който понастоящем е недостатъчен в сравнителен международен план по отношение на пребиваващото в Люксембург население, — които биха били сериозно застрашени, ако люксембургската държава трябва да заплаща финансова помощ за висше образование на всеки несвързан с обществото във Великото херцогство Люксембург студент, за да следва висше образование в която и да е страна в света, което би довело до неразумна тежест за бюджета на люксембургската държава, представляват ли съображения по смисъла на посочената по-горе общностна съдебна практика, обосноваващи различното третиране, произтичащо от изискването за пребиваване, предвидено както за люксембургските граждани, така и за гражданите на други държави членки с оглед на получаване на помощ за висше образование?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-321/12: van der Helder и Farrington, Заключение от 19 юни 2013 г.

Какво се има предвид в член 28, параграф 2, буква б) от [Регламента] с израза „законодателство[, на което] пенсионерът е бил най-дълго време субект“ — законодателството относно обезщетенията за болест и майчинство, законодателството относно обезщетенията за старост или цялото законодателство относно посочените в член 4 от този регламент клонове на социалното осигуряване, които са намирали приложение въз основа на дял II от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-303/12: Imfeld и Garcet, Заключение от 13 юни 2013 г.

Допуска ли член 39 [ЕО] [(понастоящем член 45 ДФЕС)] като последица от прилагането на белгийската данъчна уредба, по-конкретно на член 155 от [CIR 1992] и на член [134, параграф 1, втора алинея от CIR 1992], независимо дали се прилага или не [Циркулярното писмо от 2008 г.], доходите на жалбоподателя от професионална дейност в Германия, освободени от данъчно облагане по силата на член [14] от [Двустранната спогодба от 1967 г.], да бъдат отчитани при изчисляването на размера на белгийския данък, като служат за основа за предоставянето на данъчните предимства, предвидени в [CIR 1992], и правото на ползване от тези данъчни предимства, като правото на освободена от данъчно облагане част от доходите на основание семейното положение на жалбоподателя, да бъде намалено или предоставено в по-малка степен, отколкото ако и двамата жалбоподатели имаха доходи с белгийски произход и ако жалбоподателката, а не жалбоподателят, получаваше по-високи доходи, докато в Германия жалбоподателят е облаган индивидуално за неговите доходи от професионална дейност и той не може да получи всички данъчни предимства, свързани с неговото лично и семейно положение, отчитано само частично от германските данъчни служби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-589/10: Wencel, Съдебно решение от 16 май 2013 г.

Следва ли на основание на установения в член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС принцип за свободно движение и за свободно пребиваване в държавите членки на Европейския съюз член 10 от Регламент […] № 1408/71 […] да се тълкува в смисъл, че придобитите съгласно законодателството на определена държава членка парични обезщетения за старост не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, отнемане или конфискация и когато получателят е пребивавал едновременно (имал е две места на обичайно пребиваване с равностойно значение) на територията на две държави членки, едната от които е различна от държавата, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на пенсията за осигурителен стаж и възраст?
Следва ли член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС, както и член 10 от Регламент […] № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 114, параграф 1 от [Закона за пенсиите за осигурителен стаж и възраст] във връзка с член 4 от Спогодбата от 9 октомври 1975 г. да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да издаде ново решение по определена преписка, с което да лиши от право на пенсия за осигурителен стаж и възраст лице, което от дълги години има едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че преди 2009 г. това лице не е подавало заявление или декларация за промяна на мястото си на пребиваване в някоя от тези държави?
При отрицателен отговор:
Следва ли член 20, параграф 2 ДФЕС, член 21 ДФЕС и член 10 от Регламент […] № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 138, параграфи 1 и 2 от [Закона за пенсиите за осигурителен стаж и възраст] да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да изисква възстановяване на пенсиите, получени през последните три години от лице, което е имало в периода от 1975 г. до 2009 г. едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че при издаване на решението по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след нейното получаване полската осигурителна институция не е разяснила на това лице, че е необходимо да я информира и за обстоятелството, че има две места на обичайно пребиваване в две държави, като в тази връзка следва да подаде заявление или декларация за избор на осигурителната институция на една от тези държави членки като компетентна по заявленията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-529/11: Alarape и Tijani, Съдебно решение от 8 май 2013 г.

Кои са условията, на които трябва да отговаря родителят на дете, навършило 21-годишна възраст, получаващо образованието си на основание член 12 от Регламент № 1612/68, за да продължи да се ползва от производно право на пребиваване на основание на същия този член?
Могат ли периодите на пребиваване в приемаща държава членка, завършени от членовете на семейството на гражданин на Съюза, който няма гражданството на държава членка единствено на основание член 12 от Регламент № 1612/68 и без да са изпълнени условията за ползване от право на пребиваване на основание Директива 2004/38, да се вземат предвид за целите на придобиването от тези членове на семейството на правото на постоянно пребиваване по смисъла на тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-197/11: Libert и др., Съдебно решение от 8 май 2013 г.

Следва ли членове 21 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 63 [ДФЕС] и членове 22 и 24 от [Директива 2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с книга 5 от [фламандския указ], — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка със съответната община по смисъла на член 5.2.1, [параграф] 2 от Указа?
Трябва ли членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС], разглеждани самостоятелно или във връзка с [Решение УОИИ], да се тълкуват в смисъл, че изискват Европейската комисия да бъде уведомена за мерките по членове 3.1.3 и 3.1.10, член 4.1.20, [параграф] 3, [втора] алинея и членове 4.1.21 и 4.1.23 от [фламандския указ] преди приемането или влизането в сила на тези разпоредби?
С оглед на коя от трите свободи — на установяване, на предоставяне на услуги или на движение на капитали — трябва да се преценяват разпоредбите, с които на частните икономически оператори — инвеститори по проекти за образуване на нови урегулирани поземлени имоти или по проекти за жилищно застрояване с големина над определен праг, се възлагат законови социални задължения, които те могат да изпълнят в натура, като предоставят за социални цели най-малко 10 % и най-много 20 % от поземлените имоти или от построените жилища, или в пари, като заплатят по 50000 EUR за всеки непредоставен социален поземлен имот и за всяко непредоставено социално жилище, или всъщност тези разпоредби следва да се разглеждат като комплексна правна уредба, която трябва да се преценява с оглед на всяка от тези свободи?
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли понятието „обществена поръчка за строителство“ по член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 2004/18] да се тълкува в смисъл, че се прилага към правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15556575859233 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form