всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-623/13: de Ruyter, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Данъците върху доходите от имущество като социалната вноска върху доходите от имущество, начисляваната върху същите доходи вноска за изплащане на социалния дълг, социалната удръжка от 2 % и допълнителната вноска към тази удръжка намират ли се — само поради обстоятелството, че с тях се финансират френските задължителни схеми за социална сигурност — в пряка и относима връзка с някои от клоновете на социалната сигурност, изброени в член 4 от Регламент № 1408/71, и следователно попадат ли в приложното поле на този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-512/13: Sopora, Съдебно решение от 24 февруари 2015 г.

Следва ли да се приеме, че е налице непряко разграничение въз основа на гражданството или възпрепятстване на свободното движение на работниците, което трябва да бъде обосновано, когато законодателството на държава членка позволява на „влезли в страната работници“ да получават необлагаема надбавка за екстериториални разходи, като работникът, който през периода преди да започне да упражнява трудова дейност в тази държава членка е живял в чужбина на разстояние над 150 километра от границата с тази държава, може да получава, без да е необходимо да доказва разходите си, необлагаема до определен фиксиран процент надбавка за екстериториални разходи, дори размерът на надбавката да е по-висок от действително направените екстериториални разходи, докато по отношение на работник, който през посочения период от време е живял на по-малко разстояние от границата с тази държава членка, необлагаемата сума на надбавката е ограничена до размера на действително направените екстериториални разходи, които могат да бъдат доказани?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, основава ли се разглежданото нидерландско правило, предвидено в Правилника от 17 май 1965 г. за прилагане на Закона от 1964 г. за данъка върху възнагражденията, на императивни съображения от общ интерес?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, прилаганият във връзка с това правило критерий за 150-километрова отдалеченост надхвърля ли необходимото за постигането на неговата цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-317/14: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 5 февруари 2015 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изискването кандидатите за работа в местните служби във френската или немската езикова област в Белгия, които не могат да докажат чрез диплома или удостоверение, че са се обучавали на съответния език, да представят единствено удостоверение, издадено от белгийския орган SELOR след проведен изпит като единствено средство за доказване на необходимите езикови познания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-655/13: Mertens, Съдебно решение от 5 февруари 2015 г.

Трябва ли член 71, параграф 1, буква a), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не допуска пограничният работник, който непосредствено след като е имал трудово правоотношение на пълно работно време с работодател в дадена държава членка е нает на работа на по-кратко работно време от друг работодател в същата държава членка, да се счита за частично безработен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-401/13: Balazs, Съдебно решение от 22 януари 2015 г.

Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че в тяхното приложно поле попада двустранна спогодба, сключена между две държави членки преди датата, от която започва да се прилага регламентът, с която спогодба те са се договорили за прекратяване на задължението във връзка със социалноосигурителните обезщетения, дължими от едната държава на граждани на другата държава, които са имали качеството на политически бежанци на територията на първата държава и са се репатрирали на територията на втората държава, срещу заплащането от първата държава на глобална сума за пенсиите и за покриване на периода, в който в първата държава членка са заплащани социалноосигурителните вноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/13: Evans, Съдебно решение от 15 януари 2015 г.

Член 2 от Регламент № 1408/71 във връзка с член 16 от този регламент може ли да се тълкува в смисъл, че за периода, през който гражданин на държава членка е работил в консулство на трета държава, установено на територията на държава членка, чийто гражданин той не е, но на чиято територия живее, тази държава може да счита, че посоченият гражданин не е подчинен на законодателството на държава членка по смисъла на тази разпоредба и че следователно е изключен от приложното поле на Регламент № 1408/71?
Член 3 от Регламент № 1408/71 и/или член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че прилагането спрямо г‑жа Evans на привилегирован статут, който в настоящия случай наред с останалото се изразява в освобождаването от задължението за участие в системата за социално осигуряване и от плащането на съответните вноски, обосновава в достатъчна степен проведената разлика, основана на гражданството?
Какво значение има в тази връзка обстоятелството, че след отправеното през декември 1999 г. запитване до г‑жа Evans тя е избрала да запази привилегирования си статут?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-586/13: Martin Meat, Заключение от 15 януари 2015 г.

1. Може ли да се говори за „предлагане на работници за наемане на работа“ по смисъла на правото [на ЕС], и в частност на дефиницията, съдържаща се в [в решението по съединени дела Vicoplus и др.], когато изпълнителят се задължава да обработва, със свой персонал, половин трупове от говеда в кланицата на възложителя, в предоставените му от същия под наем помещения, и да ги разфасова в готови за продажба опаковки месо, като се има предвид, че уговореното в полза на изпълнителя възнаграждение зависи от обработените килограми месо и подлежи на намаление, ако същото е некачествено, както и че в приемащата държава членка изпълнителят предоставя услуги само на въпросния възложител и последният проверява качеството на работата по месообработка?
2. Посоченият [в решението по съединени дела Vicoplus и др.] основен принцип, че в периода на прилагане на преходните разпоредби относно свободното движение на работници, съдържащи се в присъединителните договори на [новите] държави членки, присъединили се към Европейския съюз на 1 май 2004 г., са възможни ограничения във връзка с предлагането на работници за наемане на работа, приложим ли е и по отношение на командироването на работници — в рамките на предлагането на работници за наемане на работа — които са изпратени в Австрия от дружество със седалище в [нова] държава членка, при положение че командироването не се извършва в защитен съгласно присъединителния договор сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-171/13: Demirci и др., Съдебно решение от 14 януари 2015 г.

Като се вземе предвид член 59 от Допълнителния протокол, трябва ли член 6, параграф 1 от Решение № 3/80 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като член 4a [от TW], съгласно която отпуснатото на основание на националното право допълнително обезщетение се премахва, когато получателите му вече не живеят на територията на тази държава, дори когато те са придобили гражданството на приемащата държава, като обаче са запазили турското си гражданство?
В случай че при отговора на първи въпрос Съдът достигне до извода, че заинтересованите лица могат да се позоват на член 6, параграф 1 от Решение № 3/80, но в ограничена степен поради действието на член 59 от Допълнителния протокол: следва ли тогава член 59 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че не допуска допълнителното обезщетение да продължава да се изплаща на турски граждани [които са придобили и нидерландско гражданство] от момента, в който гражданите на Съюза вече не могат да претендират това обезщетение на основание на правото на Съюза, дори когато на основание на националното право гражданите на Съюза са получавали по-дълго време съответното обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-523/13: Larcher, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.

Допуска ли установеният в член 39, параграф 2 ЕО (понастоящем член 45, параграф 2 ДФЕС) и в член 3, параграф 1 от Регламент [№ 1408/71] принцип на равно [третиране] разпоредба [на държава членка], съгласно която, за да се [отпусне] пенсия за старост след работа на непълно работно време в периода преди пенсионирането, е необходимо работата на непълно работно време в периода преди пенсионирането да е извършвана в съответствие с националните разпоредби на тази държава членка, а не [в съответствие с тези] на друга държава членка?
При утвърдителен отговор, какви изисквания поставя предвиденият в член 39, параграф 2 ЕО […] и в член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71 принцип на равно третиране по отношение на приравняването на извършваната в съответствие с правните разпоредби на другата държава членка работа на непълно работно време в периода преди пенсионирането като предпоставка за правото на пенсия за осигурителен стаж по националното право:
а) Необходимо ли е да се направи сравнителен анализ на предпоставките за работа на непълно работно време в периода преди пенсионирането?
б) При утвърдителен отговор, достатъчно ли е функцията и организацията на работата на непълно работно време в периода преди пенсиониране по същество да са сходно уредени в двете държави членки?
в) Или е необходимо в двете държави членки предпоставките за работа на непълно работно време в периода преди пенсионирането да са еднакво уредени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-512/13: Sopora, Заключение от 13 ноември 2014 г.

1) Следва ли да се приеме, че е налице непряко разграничение въз основа на гражданството или възпрепятстване на свободното движение на работниците, което трябва да бъде обосновано, когато законодателството на държава членка позволява на влезли в страната работници да получават необлагаема надбавка за екстериториални разходи, като работникът, който през периода преди да започне да упражнява трудова дейност в тази държава членка е живеел в чужбина на разстояние над 150 километра от границата с тази държава, може да получава, без да е необходимо да доказва разходите си, необлагаема до определен фиксиран процент надбавка за екстериториални разходи, дори размерът на надбавката да е по-висок от действително направените екстериториални разходи, докато по отношение на работник, който през посочения период от време е живеел на по-малко разстояние от границата с тази държава членка, необлагаемата сума на надбавката е ограничена до размера на действително направените екстериториални разходи, които могат да бъдат доказани?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, основава ли се разглежданото нидерландско правило, предвидено в Правилника за прилагане на Закона за данъка върху възнагражденията от 1965 г., на императивни съображения от общ интерес?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос, прилаганият във връзка с това правило критерий за 150-километрова отдалеченост надхвърля ли необходимото за постигането на неговата цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14849505152232 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form