всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-379/92: Peralta, Заключение от 11 май 1994 г.

1) Представляват ли разпоредбите на членове 16 и 20 от италианския Закон № 979/82 ограничения по смисъла на членове 7, 48, 52 и 59 от Договора за ЕИО и следователно са ли те забранени от член 62 от същия договор, доколкото не са обосновани с обективни причини, свързани със защитата на обществения интерес на съответната държава
2) Съгласно действащото общностно право и с оглед на разпоредбите на Общността, посочени в първия въпрос, съвместимо ли е с общностното право правило на държава членка, което предвижда третиране — дори наказателна санкция — (за гражданите на тази държава) поради тяхната националност, но не и за гражданите на други държави членки за идентично поведение; и съвместимо ли е такова наказателноправно правило с принципа на пропорционалност, гарантиран от общностното право, доколкото то води, inter alia, до автоматично и задължително допълнително наказание за капитана на кораба — временното отнемане на правото да упражнява професионалната си дейност и работа
3) Съгласно действащото общностно право, може ли запазването на компетентността на държавите членки по въпросите на наказателното право да засегне основните свободи, гарантирани от Договора за ЕИО, като свободното движение на стоки и свободата на движение на лица и по-специално представляват ли разпоредбите на членове 16 и 20 от Закон № 979/82 пречка за упражняването на тези свободи
4) Противоречат ли принципите, защитавани от правния ред на Общността в областта на околната среда, по-специално принципът на превенция, установен в член 130r и сл. от Договора, на закон на държава членка, който, като налага на националните кораби абсолютно забрана за изхвърляне на въглеводороди и вредни вещества в открито море, на практика води до принуждаване на тези кораби да използват алтернативен метод на изхвърляне, който е неефективен от всяка гледна точка и във всеки случай противоречи на задълженията, които тази държава е поела на международно равнище и по които Общността е приела мерки за изпълнение
5) Противоречат ли принципите на Общността, насочени към гарантиране, че конкуренцията между лицата, предоставящи корабоплавателни и пристанищни услуги в Общността, е свободна, но същевременно справедлива и не е изкуствено изкривена, и че търсенето на услуги се удовлетворява с възможно най-малко вреда за околната среда, и по-специално членове 3, буква f) и 84 от Договора за ЕИО, на национална разпоредба като тази, предвидена в членове 16(17) и 20 от Закон № 979/82, която, като налага абсолютно забрана за изхвърляне на течности от промиване на танкове в открито море само на кораби, регистрирани в съответната държава, дори когато тези кораби са оборудвани с изключително скъпо оборудване за обезвреждане, предписано от международни споразумения, ратифицирани от Общността, изкривява конкуренцията между морските пристанища и корабоплавателните компании в Общността
6) Съвместима ли е член 30 от Договора с разпоредба на държава членка, която, като налага абсолютно забрана за изхвърляне на въглеводороди и вредни вещества в открито море изключително на национални кораби, дори когато те са оборудвани с изключително скъпи технологии, предписани от приложимите в тази област споразумения, принуждава тези кораби да използват специални технологии и да прилагат алтернативен метод на изхвърляне, който е неефективен, скъп и във всеки случай в противоречие със задълженията, които тази държава е поела на международно равнище и по които Общността е приела мерки за изпълнение
По-специално, могат ли разглежданите наказателни санкции и икономическите тежести, които падат изключително върху националния флот по начин, който е явно дискриминационен и напълно нерационален, да се считат за мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса, тъй като тези тежести водят до допълнителни разходи с последици за цената на превозваните стоки, както и засягащи вноса?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/93: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 3 май 1994 г.

Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация по признак на гражданство изискването граждани на други държави членки, които идват в Белгия единствено с цел обучение във висше учебно заведение, да заплащат допълнителна такса за записване („minerval“), която не се изисква от белгийските студенти?
Допустимо ли е предоставянето на право на ректорите на университетски институции да отказват записване на граждани на други държави членки, които не могат да бъдат взети предвид за целите на финансирането на тези институции, когато такова ограничение не се прилага спрямо белгийските студенти?
Съвместимо ли е с правото на Съюза ограничаването на възможностите за възстановяване на неправомерно платени такси за записване („minerval“) от студенти — граждани на други държави членки, само до тези, които са завели съдебни производства преди определена дата, и прилагането на освобождаването от таксата само за определен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-305/92: Hoorn/Landesversicherungsanstalt Westfalen, Съдебно решение от 28 април 1994 г.

Съвместима ли е с правото на Общността разпоредбата на член 2 от Допълнителното споразумение № 4 към Конвенцията между Федералната република Германия и Кралство Нидерландия от 29 март 1951 г. относно уреждането на придобитите права по германската социалноосигурителна схема от нидерландски работници за периода между 13 май 1940 г. и 1 септември 1945 г., с която нидерландски лица, извършвали принудителен труд в Германия през този период и завърнали се в Нидерландия до 31 декември 1945 г., са лишени от възможността да претендират за тези осигурителни периоди срещу германската пенсионна осигурителна схема за работници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-7/93: Bestuur van het Algemeen burgerlijk pensioenfonds/Beune, Заключение от 27 април 1994 г.

1) Следва ли да се тълкува член 3, параграф 1, буква а) от Директива 79/7/ЕИО в смисъл, че обхваща, inter alia, законова пенсионна схема (главно) за държавни служители от вида, предвиден в ABPW?
2) Ако да, следва ли принципът на равно третиране, установен в член 4, параграф 1 от тази директива, да се тълкува в смисъл, че е в противоречие със съществуването на различни правила за комбиниране на общата пенсия (AOW) и пенсията за държавни служители, приложими към (пенсионирани) женени мъже държавни служители, от една страна, и към (пенсионирани) женени жени държавни служители, от друга?
3) Ако на въпроси (1) и (2) се отговори утвърдително, има ли право пенсиониран мъж държавен служител, при липса на национална разпоредба, премахваща посоченото неравно третиране, да се позове на разпоредбите на Директива 79/7/ЕИО с цел, що се отнася до правото му на пенсия за държавни служители, да бъде третиран по същия начин като женена жена държавен служител, която се намира в същите обстоятелства като него?
4) Има ли принципът на равно третиране, посочен във въпрос (3), ефект, че неравенството на пенсионните права между женени мъже и жени държавни служители, каквото е предмет на настоящия случай, се анулира от 23 декември 1984 г. дори доколкото правото на пенсия се основава на периоди (т.е. периоди на служба като държавен служител) преди тази дата?
Явява ли се фактор, който не е разгледан в решенията от 11 юли 1991 г. по съединени дела C-87/90, C-88/90 и C-89/90 Verholen и др. срещу Sociale Verzekeringsbank, от 8 март 1988 г. по дело 80/87 Dik и др. срещу College van Burgemeester en Wethouders и от 24 юни 1987 г. по дело 384/85 Borrie Clarke срещу Chief Adjudication Officer, а именно че пенсионната схема ABPW се финансира чрез капиталово покритие („kapitaaldekking“), все още релевантен в този контекст?
В случай че Съдът отговори отрицателно на въпрос (1), Centrale Raad van Beroep го моли да отговори на следните въпроси:
5) Следва ли понятието „възнаграждение“ по член 119 от Договора за ЕИО да се разбира като обхващащо, inter alia, пенсия за старост (главно) за държавни служители, каквато е предвидена в холандския ABPW?
6) Ако на въпрос (5) се отговори утвърдително и от това следва, че съществуването на различни правила, приложими към (пенсионирани) женени мъже държавни служители и (пенсионирани) женени жени държавни служители по отношение на комбинирането на общата пенсия (AOW) и пенсията за държавни служители, е в противоречие с принципа на равно възнаграждение за мъже и жени, закрепен в член 119 от Договора за ЕИО, може ли мъж държавен служител да се позове на този принцип, за да гарантира, че ще бъде третиран по същия начин като женена жена държавен служител по отношение на правото си на пенсия?
7) Съществуват ли в правото на Общността ориентири, които, в случай че на въпроси (5) и (6) се отговори утвърдително, позволяват ограничаване на последиците от нарушението на правото на Общността както по отношение на периода, от който може да се претендира право на равно третиране, така и по отношение на периодите, през които е натрупано пенсионното право
Релевантно ли е за целите на отговора на този въпрос, че разглежданата пенсионна схема се финансира чрез капиталово покритие („kapitaaldekking“)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-325/93: Union nationale des mutualités socialistes/Del Grosso, Заключение от 27 април 1994 г.

1) Може ли италианската социалноосигурителна помощ, известна като „обезщетение за инвалидност“, да бъде квалифицирана като „независима помощ“
2) Прилага ли се член 46, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица ... които се движат в рамките на Общността, когато такава помощ — изчислена съгласно системата на агрегиране и разпределяне с цел да се доведе помощта, чрез добавка, до нивото на минималната месечна пенсия, предвидена от задължителната схема за болест и пенсия за осигурени лица — се припокрива с белгийско обезщетение за болест и инвалидност (известно като „първично обезщетение“)
3) Представлява ли или не италианската добавка към пенсията за инвалидност обезщетение за същата загуба по смисъла на член 70, параграф 2 (впоследствие преномериран като 76c, параграф 2 съгласно параграф 3 на член 30 от (белгийския) Закон от 30 декември 1988 г.) от Закона от 9 август 1963 г. за въвеждане и уреждане на задължителното осигуряване за болест и инвалидност, изменен с член 1, параграф 1 от Кралски указ № 19 от 4 декември 1978 г., и следователно дали е от същия вид (и съответно дали може да се припокрива с него)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-12/93: Bestuur van de Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging/Drake, Заключение от 26 април 1994 г.

Дали точка 4 от раздел J (Нидерландия) на приложение VI към Регламент (ЕИО) № 1408/71 е валидна, като се има предвид, че тази разпоредба може да доведе до ситуация, при която, за да получи обезщетение за инвалидност съгласно законодателството на държава членка, (бившият) работник е длъжен съгласно националното право да изпълни допълнително изискване (в случая определено ниво на получен доход през годината, предхождаща настъпването на неработоспособността), което е неприложимо за целите на националното законодателство, към което съответното лице все още се счита за подчинено по смисъла на член 45, параграф 4 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-58/93: Yousfi/Белгийска държава, Съдебно решение от 20 април 1994 г.

Следва ли белгийското законодателство относно обезщетенията за инвалидност (Закон от 27 февруари 1987 г.) да се счита за попадащо в материалния обхват на член 41, параграф 1 от Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Кралство Мароко, подписано в Рабат на 27 април 1976 г. и сключено от Общността с Регламент (ЕИО) № 2211/78?
Ако да, приложими ли са тези разпоредби пряко в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-428/92: DAK/Lærerstandens Brandforsikring, Заключение от 14 април 1994 г.

1. Следва ли член 93 от Регламент № 1408/71 на Съвета да се тълкува като уреждащ само условията за правото на институцията, отговорна за изплащането на обезщетения, да бъде суброгирана в правата на пострадалото лице срещу трето лице, или урежда също така и правата, в които институцията може да бъде суброгирана?
2. Ако член 93 урежда и правата, в които институцията може да бъде суброгирана, следва ли решението по този въпрос да се взема съгласно законодателството на държавата, в която е установена институцията, отговорна за изплащането на обезщетения, или съгласно законодателството на държавата, в която е настъпила вредата?
3. Следва ли член 93 да се тълкува като определящ кои от правата, в които институцията, отговорна за изплащането на обезщетения, е суброгирана, могат да бъдат упражнени в държавата, в която е настъпила вредата, срещу отговорното трето лице?
4. Следва ли член 93 да се тълкува като предоставящ основание за иск за възстановяване на суми от институцията, отговорна за изплащането на обезщетения, срещу отговорното трето лице в случай, в който такъв иск би бил изключен съгласно законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, поради разпоредби, съответстващи на параграф 17, алинея 1 и параграф 22, алинея 2 от датския Закон за отговорността за вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-301/93: Bettaccini/FNROM, Заключение от 14 април 1994 г.

1) При изчисляването, изисквано по член 46, параграф 3 от Регламент № 1408/71, може ли белгийската държава да включи в размера на италианската пенсия за инвалидност частта от надбавката за семейна единица, предоставяна в Италия за издържана съпруга съгласно Закон № 153 от 13 май 1988 г.
2) Позволява ли замяната на семейните надбавки или допълнителните семейни надбавки с надбавката за семейна единица, въведена със Закон № 153 от 13 май 1988 г., съгласно член 51 от Регламент № 1408/71, да се извърши ново сравнително изчисление и да се актуализират размерите на пенсиите въз основа на националното законодателство и европейското право, по-специално член 46 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form