всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-337/97: Meeusen, Заключение от 28 януари 1999 г.

1A Пречи ли ситуация като настоящата, при която майката на ищцата е наета на работа в дружеството с ограничена отговорност, чийто директор и едноличен акционер е нейният съпруг, тя да бъде считана за работник мигрант по смисъла на член 48 от Договора за ЕО и Регламент (ЕИО) № 1612/68?
Ако на въпрос 1A се отговори отрицателно:
1B В решението по дело Bernini (C-3/90, [1992] ECR I-1071) Съдът прие, че финансирането на обучението, предоставяно от държава членка на децата на работници, представлява социално предимство за работника мигрант по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68, когато работникът продължава да издържа детето. В такъв случай детето може да се позове на член 7, параграф 2, за да получи финансиране на обучението при същите условия, които се прилагат към децата на национални работници, и по-специално без допълнително изискване за местоживеене. Прилага ли се това правило и ако работникът мигрант трябва да се счита за граничен работник?
1C Прилага ли се правната норма от Bernini, както е изложена във въпрос 1B по-горе, и ако детето на работника мигрант, както в настоящия случай, никога не е живяло в Нидерландия?
2 Трябва ли член 52 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че гаранцията, предвидена в правната норма, установена в Bernini, както е посочено по-горе във въпрос 1B, се прилага и за детето на гражданин на държава членка, който е упражнявал дейност в друга държава членка като самостоятелно заето лице?
До каква степен е решаващо в този контекст, че детето никога не е пребивавало в Нидерландия и че родителят не пребивава в държавата, в която се упражнява дейността като самостоятелно заето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/97: FTS, Заключение от 28 януари 1999 г.

1. (a) Могат ли думите „предприятието, към което обичайно е прикрепен“ в член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да бъдат допълнени с други условия или изисквания, които не са изрично посочени в него?
(б) Ако да,
(i) Могат ли такива условия или изисквания да бъдат формулирани самостоятелно от органите на държава членка?
(ii) Могат ли да бъдат наложени количествени условия — независимо дали се основават на Решение № 128 — относно дейностите, осъществявани в различните държави членки, оборота и броя на служителите по отношение на думите „предприятието, към което обичайно е прикрепен“ в член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71?
(iii) В този контекст може ли да бъде наложено условието дейностите на работодателя в различните държави членки да бъдат точно еднакви?
(iv) Ако условията, посочени в (ii) и (iii), не могат да бъдат наложени, какви условия могат да бъдат наложени?
(v) Трябва ли такива условия — когато са наложени — да бъдат съобщени на работодателя преди започване на заетостта?
(в) Ако не,
(i) Разполагат ли изпълнителните институции с дискреция при тълкуването на думите „предприятието, към което обичайно е прикрепен“ в член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, въз основа на решенията на Съда на Европейските общности по дела C-19/67 van der Vecht и C-35/70 Manpower?
(ii) Ако да, какъв е нейният обхват?
2. (a) Обвързва ли удостоверение, издадено от компетентната институция на държава членка съгласно член 11, параграф 1, буква а) от Регламент № 574/72, органите на друга държава членка при всички обстоятелства по отношение на правните последици, които определя?
(б) Ако не,
(i) При какви обстоятелства не е така?
(ii) Може ли доказателствената стойност на удостоверението да бъде оборена от органите на държава членка, без да се ангажира институцията, която е издала удостоверението?
(iii) Ако не, в какво трябва да се състои това ангажиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-348/96: Calfa, Съдебно решение от 19 януари 1999 г.

Противоречи ли разпоредба на националното право на разпоредбите на правото на Общността, посочени в мотивите на акта за преюдициално запитване, и по-специално на разпоредбите на членове 8, параграфи 1 и 2, 8а, параграф 1, 48, 52 и 59 от Договора за ЕИО, на разпоредбите на съответните директиви, също посочени в мотивите, или на други релевантни разпоредби на правото на Общността относно свободното движение на лица и услуги, както и на принципа на равно третиране по член 7 от Договора за ЕИО, когато такава разпоредба на националното право задължава националния съд, освен ако не са налице наложителни причини, по-специално семейни причини, да разпореди експулсиране за цял живот на гражданин на друга държава членка по съображения за обществен ред и обществена сигурност, единствено на основание, че този гражданин на друга държава членка, докато законно пребивава в приемащата държава с цел получаване на туристически услуги, е извършил престъпленията придобиване на наркотици за лична употреба и употреба на наркотици, и когато такова експулсиране води до правна пречка за завръщането му в страната — освен ако не бъде разрешено след изтичане на тригодишен срок от министъра на правосъдието по негова преценка — с цел да упражнява дейностите, предвидени в горепосочените разпоредби на правото на Общността, и когато в случай на извършване на такива престъпления от гражданин на приемащата държава се налага същото наказание лишаване от свобода, но не и друга аналогична санкция, като ограничение на пребиваването, което се налага на гражданин на приемащата държава само ако е наложено наказание лишаване от свобода за по-тежко престъпление, като например търговия с наркотици, и е изцяло по преценка на съда?
Следва ли експулсирането от приемащата държава по такава разпоредба на националното право (както е описано по-горе в т. 1) на гражданин на друга държава членка да се счита за съвместимо с горепосочените разпоредби на правото на Общността, когато при експулсирането съдът, който го разпорежда, не разполага с никаква преценка, освен тази относно наложителните причини, по-специално семейни причини, при определяне дали продължаването на пребиваването на нарушителя в приемащата държава може да бъде оправдано, и следва ли такава мярка да се счита за нарушаваща принципа на пропорционалност в правото на Общността, тоест за непропорционална спрямо тежестта на извършените от това лице престъпления (описани по-горе в т. 1), като се има предвид, че съгласно националното право те се разглеждат като леки престъпления и се наказват, както е посочено в мотивите на акта за преюдициално запитване, или като се има предвид, че разпореденото от националния съд експулсиране е за цял живот, като се допуска възможност за разрешение от министъра на правосъдието по негова преценка за завръщане след изтичане на тригодишен срок от експулсирането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-153/97: Grajera Rodríguez, Съдебно решение от 17 декември 1998 г.

Трябва ли методът на изчисление, предвиден в буква D, параграф 4 от приложение VI към Регламент № 1408/71, изменен с Регламент № 1248/92 — съгласно който испанската теоретична пенсия се определя въз основа на вноските на работника през периода на изчисление, непосредствено предхождащ плащането на последната вноска към испанската социална сигурност, като се ревалоризира получената теоретична пенсия при същите условия, които съгласно испанското национално законодателство биха били приложени за ревалоризация на пенсия, дължима към момента на плащането на последната вноска в Испания — да се счита за противоречащ на членове 48 и 51 от Договора за създаване на Европейската общност?
За да се гарантира равно третиране на мигриращите работници в областта на социалното осигуряване, трябва ли основата за определяне на испанската пенсия да се изчислява въз основа на това, какви биха били основите за вноските на мигриращия работник, ако той беше останал в Испания през периода на изчисление, предхождащ настъпването на осигурителния риск, предвиден по принцип от испанското законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-244/97: Lustig, Съдебно решение от 17 декември 1998 г.

Следва ли член 49, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 във връзка с член 45 от този регламент да се тълкува в смисъл, че когато заинтересованото лице изпълнява условията, предвидени в едно законодателство за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар и ограничена, без да е необходимо да се вземат предвид периоди на осигуряване, завършени по друго законодателство, чиито условия за придобиване на право на пенсия не са изпълнени, компетентният национален орган е длъжен все пак да вземе предвид периодите, завършени по последното законодателство, когато това може да доведе до отпускане на по-висока пенсия за осигурителен стаж и възраст, до момента, в който се изпълнят и условията, предвидени по последното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/97: Voeten и Beckers, Съдебно решение от 10 декември 1998 г.

Забранява ли член 51, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на системите за социална сигурност към работници, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 на Съвета от 2 юни 1983 година, компетентният орган да извършва административния и медицинския контрол на получателя на обезщетение за инвалидност, който е бивш граничен работник и пребивава на територията на друга държава членка, различна от тази на компетентния орган, и чийто адрес е по-близо до седалището на компетентния орган, отколкото до седалището на органа по местоживеене, без преди това да е поискал извършването на медицински преглед от органа по местоживеене

Забранява ли член 40 от този регламент компетентният орган при първоначалното определяне на правото на обезщетение за инвалидност на лице, което пребивава на територията на друга държава членка, различна от тази на компетентния орган, да определи степента на неработоспособност въз основа на собствен медицински преглед, без преди това да е поискал медицински преглед от органа по местоживеене

В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, прилага ли се същото, ако компетентният орган не е поискал и съответно не е взел предвид медицински документи и доклади, както и административни сведения от органа на държавата по местоживеене, а е взел предвид само медицинска информация от лекуващите лекари в държавата, в която лицето се лекува?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/97: Birden/Stadtgemeinde Bremen, Съдебно решение от 26 ноември 1998 г.

Явява ли се турски работник, който има работа, финансирана от тази държава членка с публични средства и изискваща плащане на социалноосигурителни вноски, която има за цел да му позволи да влезе или да се върне в трудовия живот и която, поради целта на държавното финансиране, може да бъде предложена (съгласно параграф 19, алинея 2 от Bundessozialhilfegesetz) само на ограничена група лица, надлежно регистриран член на работната сила на държава членка по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране ЕИО-Турция относно развитието на асоциацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-178/97: Banks и др., Заключение от 26 ноември 1998 г.

I. 1. Отнася ли се понятието „работа“ по член 14a, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 до всяка работа, извършвана независимо дали като наето или самостоятелно заето лице, чиято продължителност не надвишава 12 месеца?
2. Ако понятието „работа“ по смисъла на член 14a, параграф 1, буква а) се отнася изключително до работа като самостоятелно заето лице, следва ли това понятие да се определя с оглед на законодателството за социално осигуряване на държавата членка, в която лицето обичайно упражнява самостоятелна дейност, или с оглед на законодателството за социално осигуряване на държавата членка, в която се извършва „работата“?
II. Коя е релевантната времева единица, която следва да се вземе предвид при определяне на понятието „едновременно“ по член 14c от Регламент (ЕИО) № 1408/71, или по какви критерии може да се определи това понятие?
III. (a) 1. Има ли формуляр Е 101, чието издаване е предвидено по-специално в членове 11a и 12a, параграф 7 от Регламент № 2001/83, задължителна сила по отношение на правните последици, удостоверени в него:
- по отношение на компетентната институция на държавата членка, в която се упражнява втората дейност?
- по отношение на лицето, което наема работник, упражняващ дейност в две държави членки?
2. Ако да, до кога?
(b) Има ли формуляр Е 101 обратно действие, доколкото периодите, за които се отнася, вече са изтекли към момента на издаването или представянето на формуляра?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-210/97: Akman/Oberkreisdirektor des Rheinisch-Bergischen-Kreises, Съдебно решение от 19 ноември 1998 г.

За да има дете на турски работник право на продължаване на разрешението си за пребиваване, което според решението на Съда на Европейските общности по дело C-355/93 Eroglu/ Land Baden-Württemberg произтича от втората алинея на член 7 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране ЕИО-Турция относно развитието на асоциирането, необходимо ли е родителят, който е работил, все още да пребивава в Германия или дори все още да е в трудово правоотношение към момента, в който детето е завършило професионалното си обучение и желае да приеме предложение за работа, или тази разпоредба е изпълнена, ако турският родител е бил законно нает на по-ранен етап за най-малко три години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-185/96: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 29 октомври 1998 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз националното законодателство или административна практика, които изключват работници или самостоятелно заети лица от други държави членки и членовете на техните семейства от придобиване на статут на многодетно семейство и свързаните с него социални и семейни помощи, поради тяхната националност?
Може ли изискването за националност, наложено с оглед предоставяне на социални и семейни помощи, да бъде оправдано с целите на демографската политика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form