всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-212/99: Комисия/Италия, Заключение от 21 март 2001 г.

Неизпълнение на задълженията по член 48 от Договора за ЕО (сега член 39 ЕО) поради административна и договорна практика на определени публични университети, при която индивидуално придобитите права на бившите чуждестранни езикови асистенти не се признават или не се признават в достатъчна степен, докато за другите национални работници такова признаване е гарантирано по принцип.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/99: Fahmi и Esmoris Cerdeiro-Pinedo Amado, Съдебно решение от 20 март 2001 г.

Следва ли член 3 от Регламент № 1408/71 или която и да е друга разпоредба на този регламент да се тълкува в смисъл, че регламентът е пречка за прилагането на национално законодателство, съгласно което помощта за образование е запазена за национални студенти или за студенти, които са приравнени към тях поради това, че имат местоживеене на територията на държавата членка, въвела тази помощ, като и двете групи студенти по принцип са длъжни да следват обучение в институция, разположена на територията на тази държава, ако от тези условия следва, че децата на лица, намиращи се в положение като жалбоподателя в главното производство, са изключени от тази помощ за образование?
Следва ли член 7, параграф 1 от Регламент № 1612/68 и член 48 или 52 от Договора да се тълкуват в смисъл, че са пречка за прилагането на национално законодателство, съгласно което помощта за образование е запазена за национални студенти или за студенти, които са приравнени към тях поради това, че имат местоживеене на територията на държавата членка, въвела тази помощ, като и двете групи студенти по принцип са длъжни да следват обучение в институция, разположена на територията на тази държава, ако от тези условия следва, че децата на лица, намиращи се в положение като жалбоподателя в главното производство, са изключени от тази помощ за образование?
Следва ли член 41 от Споразумението за сътрудничество между ЕИО и Кралство Мароко да се тълкува в смисъл, че марокански работник, който е прекратил своята професионална дейност в приемащата държава членка и се е върнал в държавата си на произход, или неговите издържани деца, които също имат местоживеене извън Общността, могат да се позовават на принципа на забрана на дискриминацията по национален признак в областта на социалното осигуряване, установен в тази разпоредба, във връзка с помощ за образование като тази, въведена с Wet op de studiefinanciering?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-212/99: Комисия/Италия, Заключение от 20 март 2001 г.

Нарушение на задълженията по член 48 от Договора за ЕО (сега член 39 ЕО) поради административната и договорна практика на определени публични университети, които не или само недостатъчно признават индивидуално придобитите права на бивши преподаватели по чужди езици при тяхното повторно назначаване като езикови сътрудници, въпреки че такова признаване е гарантирано за всички местни работници.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-118/00: Larsy, Заключение от 15 март 2001 г.

1) Следва ли член 95а, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува като приложим към положението на осигурено лице като самостоятелно заето лице, което е предприело съдебни действия срещу административно решение на институцията, отговаряща за социалното осигуряване на самостоятелно заетите лица в държава членка на ЕС, прилагаща правило за недопускане на припокриване на обезщетения по европейския регламент (членове 12 и 46 от Регламент (ЕИО) № 1408/71), като това решение е потвърдено от националния съд, а решението не е било съобщено на страните и следователно остава подлежащо на обжалване, въпреки че решение на Съда на Европейските общности, постановено след това решение по подобен случай, тълкуващо членове 12 и 46 от този регламент, постановява, че общностното правило за недопускане на припокриване на обезщетения не следва да се прилага при такива обстоятелства, доколкото прилагането на член 95а, параграф 5 от националната институция, отговаряща за социалното осигуряване на самостоятелно заетите лица, спрямо посоченото осигурено лице, след решението на Съда на Европейските общности, за да се осигури преразглеждане на правата на това лице, и член 95а, параграф 5 ограничава ли действието на посоченото решение на Съда на Европейските общности, като е необходимо, в случай на съдебно производство, за да се даде ефект на посочения член 95а, параграф 5, да бъде подадено ново заявление от осигуреното лице относно неговите права и след това да бъде прието ново решение?
2) Представлява ли фактът, че институцията, отговаряща за социалното осигуряване на самостоятелно заетите лица в държава членка на ЕС, е приложила член 95а, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 при описаната в първия въпрос ситуация, при обстоятелствата, при които е приложен, сериозно нарушение на правото на Общността по смисъла на съдебната практика на Съда на Европейските общности, когато тази институция вече е нарушила Регламент (ЕИО) № 1408/71 (членове 12 и 46), както е посочено в решението на Съда на Европейските общности от 2 август 1993 г. по подобен случай и институцията по социално осигуряване признава този факт в производството, а съдът, разглеждащ делото, се е произнесъл в този смисъл с решение от 10 февруари 1999 г., и когато, след кореспонденция между Комисията на Европейските общности и държавата членка, министърът, отговарящ за националната институция по социално осигуряване, е поискал от последната да уреди положението на работника мигрант и тази институция е изпълнила това искане чрез прилагане на посочения член 95а, параграф 5?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-444/98: de Laat, Съдебно решение от 15 март 2001 г.

Когато се определя дали граничен работник е частично безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от компетентната държава членка, или е напълно безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от държавата членка, в която пребивава, има ли значение дали съгласно националното законодателство на компетентната държава членка или на държавата членка, в която пребивава работникът, той се счита за частично или напълно безработен, или понятията „частично безработен“ и „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване съгласно правото на Общността?
Ако класификацията съгласно националното право е ирелевантна и „частично безработен“ или „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване съгласно правото на Общността, какъв критерий следва да се приложи?
От решаващо значение ли е в това отношение дали съществува продължаваща връзка с държавата по заетост, и ако да, какви условия трябва да са изпълнени, за да има такава връзка
Съществува ли такава връзка, ако: (а) има конкретна перспектива служителят да бъде нает отново от бившия работодател или (б) служителят продължава да работи в същата държава, макар и в по-малка степен?
Алтернативно, при определяне дали е изпълнен критерият, посочен в въпрос 3 по-горе, следва ли да се приложи по-формален тест, като например дали съществува продължаващо трудово правоотношение за целите на трудовото право?
С оглед на отговорите на горните въпроси, следва ли граничен работник, който непосредствено след прекратяване на пълната си заетост започва работа при същия работодател по договор за работа на непълно работно време, да се счита за частично безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламента или за напълно безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-85/99: Offermanns, Съдебно решение от 15 март 2001 г.

Явяват ли се авансите по издръжка за малолетни деца на самостоятелно заети лица, предоставяни по силата на Австрийския федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschußgesetz 1985 UVG, действаща редакция в BGBl. стр. 451), семейни обезщетения по смисъла на член 4, параграф 1, буква (h) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 от 2 юни 1983 година и изменен с Регламент (ЕИО) № 3427/89 от 30 октомври 1989 година, и следователно приложим ли е член 3 от този регламент относно равното третиране в такъв случай?
Ако на първия въпрос следва да се отговори отрицателно:
Дискриминирани ли са малолетни деца, които, подобно на своите родители, които са самостоятелно заети в Република Австрия, са германски граждани, но обичайно пребивават в Република Австрия и кандидатстват за предоставяне на аванси по издръжка по силата на Австрийския федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschußgesetz 1985), като членове на семейството, в противоречие с член 52 от Договора за ЕО или първата алинея на член 6 от Договора за ЕО, поради това че правото на такива аванси им се отказва по член 2, параграф 1 от UVG на основание, че са германски граждани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/99: Jauch, Съдебно решение от 8 март 2001 г.

Противоречи ли на член 19, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, в действащата му редакция, обвързването на правото на надбавка за грижи по Bundespflegegeldgesetz (BPGG) (Австрийски федерален закон за надбавката за грижи, BGBl. 110/1993), в действащата му редакция, с условието лицето, нуждаещо се от грижи, да пребивава обичайно в Австрия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/99: Комисия/Германия, Съдебно решение от 8 март 2001 г.

Съвместимо ли е налагането на социална вноска върху възнагражденията, изплащани на самостоятелно заети артисти и журналисти, които пребивават и упражняват дейност и в друга държава членка и са подчинени на социалноосигурителното законодателство на тази друга държава, с правилата на Регламент № 1408/71 относно приложимото социалноосигурително законодателство?
Нарушава ли налагането на социална вноска върху възнагражденията, изплащани на самостоятелно заети артисти и журналисти, които пребивават и упражняват дейност и в друга държава членка и са подчинени на социалноосигурителното законодателство на тази друга държава, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-52/99: Camarotto и Vignone, Съдебно решение от 22 февруари 2001 г.

Член 95a от Регламент № 1408/71, изменен с Регламент № 1248/92, който установява преходни разпоредби за прилагането на Регламент № 1248/92, отнася ли се само до получателите на пенсии, когато решението за отпускане на пенсията е било окончателно към момента на влизане в сила на изменението, или се отнася и до получателите на пенсии, които преди влизането в сила на измененията, въведени с новия регламент, вече са завели производство пред национален съд с искане да получат именно правото на пенсия чрез оспорване на прилагането на националните правила за припокриване, като окончателно решение по тези производства не е било постановено към момента на влизане в сила на новите разпоредби?
Ако член 95a се прилага за всички получатели без разлика, трябва ли заявлението, посочено в член 95a, параграф 4, да бъде подадено до компетентната институция за социално осигуряване съгласно формалностите, изисквани от националното законодателство за подаване на заявление за преразглеждане, или може да бъде подадено до съда, пред който е заведено производството, съгласно приложимите процесуални правила и, в последния случай, трябва ли също да се спази двегодишният срок, посочен в член 95a, параграфи 5 и 6?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-285/00: Комисия/Франция, Заключение от 22 февруари 2001 г.

Неизпълнение на задълженията по Директива 89/48/ЕИО, тъй като не е прието и не е приложено в предвидения срок законодателство, уреждащо признаването на дипломи, даващи достъп до професията психолог.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form