всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Свобода на установяване

Свобода на установяване

Дело C-85/99: Offermanns, Заключение от 28 септември 2000 г.

1. Представляват ли авансите по издръжка за малолетни деца на самостоятелно заети лица, предоставяни съгласно австрийския Федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschussgesetz 1985, по-нататък „UVG“, действаща редакция в BGBl. стр. 451), семейни обезщетения по смисъла на член 4, параграф 1, буква (h) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схеми за социално осигуряване към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 от 2 юни 1983 година и изменен с Регламент (ЕИО) № 3427/89 на Съвета от 30 октомври 1989 година, и прилага ли се в такъв случай член 3 от този регламент относно равното третиране?
2. Ако на първия въпрос следва да се отговори отрицателно:
Дискриминирани ли са малолетни деца, които, както и техните родители, които са самостоятелно заети в Република Австрия, са германски граждани, но обичайно пребивават в Република Австрия и кандидатстват за предоставяне на аванси по издръжка съгласно австрийския Федерален закон за предоставяне на аванси по издръжка на деца (Unterhaltsvorschussgesetz 1985), като членове на семейството, в противоречие с член 52 от Договора за ЕО или с първата алинея на член 6 от Договора за ЕО, поради това че правото на такъв аванс им се отказва съгласно член 2, параграф 1 от UVG на основание, че са германски граждани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-257/99: Barkoci и Malik, Заключение от 26 септември 2000 г.

1. Има ли член 45 от Споразумението директен ефект в рамките на националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 59 от Споразумението?
2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, как следва да се тълкува условието в предпоследното изречение на член 59, параграф 1 от Споразумението (и по-специално думите „предимства, произтичащи за която и да е страна по силата на конкретна разпоредба на това споразумение“); и по-общо, до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането, пребиваването и установяването на физически лица към лицата, които се позовават на член 45 от Споразумението, без да нарушава това условие?
3. Ако отговорът на първия въпрос е „не“, има ли физическо лице, гражданин на Чешката република, въпреки това право, в рамките на национално съдебно производство, заведено с цел оспорване на решение на съответните национални органи за отказ за допускане за установяване като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, да се позове на член 45 от Споразумението, за да оспори законосъобразността на законите и разпоредбите на държавата членка относно влизането, пребиваването и установяването на физически лица, и ако да, на какво правно основание?
4. Ако отговорът на първия или третия въпрос е „да“, позволяват ли членове 45 и/или 59 от Споразумението на държава членка да изисква от лице, което желае да пътува до държава членка единствено с цел да се установи като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, да кандидатства и да получи предварително „разрешение за влизане“ (т.е. предварително разрешение за пътуване до тази държава за тази конкретна цел)?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е „да“:
а) има ли държава членка право да направи предоставянето на такова предварително разрешение за влизане зависимо от изпълнението на съществени изисквания, свързани с установяването, като тези, съдържащи се в параграф 212 от HC 395;
б) може ли държава членка да откаже допускане на своята територия на лице, което желае да се установи като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, единствено на основание, че такова предварително разрешение за влизане не е било получено?
6. Когато на такова лице не е било предоставено разрешение за влизане на друга основа, повлиява ли (и ако да, как) отговорът на петия въпрос някой от следните фактори:
а) фактът, че при първоначалното пристигане на границата на държавата членка лицето не е поискало допускане по силата на Споразумението, а на друга основа, която впоследствие е била отхвърлена;
б) изминалият период от време между първоначалното пристигане на заявителя на границата на държавата членка и датата на последващото му заявление за установяване като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението;
в) степента на ограничения, наложени на заявителя от националните органи през този период, съгласно правомощията, предоставени от националното имиграционно законодателство, по отношение на неговата свобода или заетост/професия;
г) фактът, че заявителят е имал достъп до системата за социално подпомагане на държавата членка и е зависил финансово от нея, докато се е установявал като самостоятелно заето лице?
7. Ако държава членка няма право да откаже влизане на лице, което желае да се установи по силата на Споразумението, единствено на основание, че предварително разрешение за влизане не е било получено, допустимо ли е компетентните органи да предоставят такова лице разрешение за влизане само ако неговото заявление ясно и недвусмислено отговаря на същите съществени критерии, които биха били приложени, ако то беше кандидатствало за предварително разрешение за влизане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-225/98: Комисия/Франция, Съдебно решение от 26 септември 2000 г.

Задължително ли е предварителното публикуване на обявление за информация преди публикуването на всяка индивидуална обявление за обществена поръчка съгласно Директива 93/37?
Допустимо ли е използването на критерий, свързан с борбата с безработицата, като критерий за възлагане на обществена поръчка съгласно Директива 93/37?
Съвместимо ли е ограничаването на броя на поканените кандидати до максимум пет в процедура с ограничен достъп с изискванията на член 22, параграф 2 от Директива 93/37?
Допустимо ли е използването на обща препратка към националното законодателство (Code des Marchés Publics) като определяне на критериите за възлагане на обществена поръчка?
Съвместимо ли е обозначаването на обособените позиции чрез препратки към класификации на национални професионални организации с принципа на свободното предоставяне на услуги и член 59 от Договора?
Допустимо ли е изискването за доказателство за регистрация в Ordre des Architectes или други национални професионални квалификации като минимален стандарт за участие?
Спазени ли са задълженията за публикуване на информация за възлагане на договори и за предоставяне на писмени доклади съгласно Директиви 71/305 и 93/37?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-448/99: Комисия/Люксембург, Заключение от 21 септември 2000 г.

Неизпълнение на задължението за транспониране на член 8, параграф 3 от Директива 97/13/ЕО относно публикуването на информация относно условията, приложими към индивидуалните лицензи.
Неправилно транспониране на член 9, параграф 2 от Директива 97/13/ЕО относно определянето на разумни срокове и информирането на заявителя за решението по заявлението за лиценз в срок не по-дълъг от шест седмици.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-156/98: Германия/Комисия, Съдебно решение от 19 септември 2000 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕО при приемането на обжалваното решение?
Съответства ли на изискванията на член 92, параграф 1 от Договора за ЕО квалифицирането на данъчната преференция по § 52(8) от германския Закон за данъка върху доходите като държавна помощ?
Следва ли да се приложи принципът de minimis към разглежданата мярка?
Може ли разглежданата данъчна преференция да се счита за допустима дерогация по член 92, параграф 2, буква в) от Договора за ЕО, отнасяща се до помощ за райони, засегнати от разделението на Германия?
Извършила ли е Комисията неправилна преценка на дискреционните си правомощия по член 92, параграф 3, букви а) и в) от Договора за ЕО, като е приела, че мярката не е съвместима с общия пазар?
Представлява ли § 52(8) от германския Закон за данъка върху доходите нарушение на свободата на установяване по член 52 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/99: Kondova, Заключение от 14 септември 2000 г.

1. Дали член 45 от Споразумението за асоцииране между ЕИО и Република България предоставя права на установяване на български гражданин, който съгласно националното имиграционно право се третира като лице, което е влязло незаконно на територията на тази държава членка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, има ли член 45 от Споразумението пряко действие в националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 59 от Споразумението?
3. Ако отговорът на втория въпрос е „да“:
(i) до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането и пребиваването, работата, трудовите условия и установяването на физически лица, както и предоставянето на услуги, спрямо лица, които се позовават на член 45 от Споразумението, без да нарушава условието, съдържащо се в предпоследното изречение на член 59, параграф 1 от Споразумението и, inter alia, принципа на пропорционалност?
(ii) допуска ли член 59 и ако да, при какви обстоятелства, отказ на заявление по член 45 от Споразумението, подадено от лице, чието първоначално влизане в тази държава членка е било по друг начин незаконно?
4. Ако отговорът на втория въпрос е „да“, позволяват ли член 45 и/или член 59 от Споразумението прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която компетентните национални органи могат да изискват български гражданин, който желае да упражнява права като самостоятелно заето лице, да докаже:
(a) че неговият дял от печалбата на предприятието (без да се вземат предвид други източници на подкрепа) ще бъде достатъчен за издръжката и настаняването му, както и на неговите издържани лица, без да се прибягва до наемна работа (за разлика от самостоятелна заетост) или до публични средства, и
(b) че докато неговият бизнес не му осигури такъв доход (без да се вземат предвид други източници на подкрепа), той ще разполага с достатъчно допълнителни средства за издръжката и настаняването си, както и на своите издържани лица, без да се прибягва до наемна работа (за разлика от самостоятелна заетост) или до публични средства?
5. Ако отговорът на предходните въпроси е, че български гражданин, който е незаконно пребиваващ, може да се позове на права на установяване с пряко действие по силата на Споразумението, тогава:
(a) какви фактори следва националният съд да вземе предвид при определяне дали евентуално нарушение от страна на компетентните органи на тези права с пряко действие е достатъчно сериозно, за да породи право на обезщетение срещу съответната държава членка; и по-специално
(b) с оглед на състоянието на правото на Общността към съответния момент (т.е. когато са взети решенията от август/септември 1996 г. за отказ на заявлението на жалбоподателката за разрешение за пребиваване като самостоятелно заето лице и/или решението за задържането ѝ), представлява ли подходът, възприет от компетентните национални органи, „грубо и явно пренебрегване“ на върховен правен принцип?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-16/99: Erpelding, Съдебно решение от 14 септември 2000 г.

Може ли член 19 от Директива 93/16/ЕИО за улесняване на свободното движение на лекари и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други доказателства за формална квалификация да се прилага, в държава, която има разпоредби по този въпрос, в полза на кандидат с квалификация, придобита в друга държава членка, но която не е включена в списъка на специалните обучения, съдържащ се в член 7 от директивата, който иска разрешение, въз основа на обучението, което е получил в другата държава членка, да използва еквивалентно професионално звание в приемащата държава?
Ако не,
Дава ли член 10 от Директива 93/16/ЕИО на притежателите на академични звания, придобити в друга държава членка, само възможността да използват своето академично звание или, при необходимост, съкращението му, или, напротив, следва ли текстът на директивата да се тълкува в смисъл, че само академичното звание на езика на държавата, в която е присъдено, може да бъде разрешено, с изключение на еквивалентни звания, формулирани на езика и според терминологията на приемащата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-238/98: Hocsman, Съдебно решение от 14 септември 2000 г.

Изисква ли член 52 от Договора за създаване на Европейската общност (сега, след изменението, член 43 ЕО) в случай, който не е уреден от директива относно взаимното признаване на дипломи, компетентните органи на съответната държава членка да вземат предвид всички дипломи, свидетелства и други доказателства за формална квалификация на заинтересованото лице и неговия релевантен професионален опит, като сравнят специализираните знания и умения, удостоверени с тези дипломи и опит, със знанията и квалификациите, изисквани от националните разпоредби, когато гражданин на Общността кандидатства за разрешение да упражнява професия, достъпът до която по националното право зависи от притежаването на диплома или професионална квалификация, или от периоди на практически опит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-63/99: Gloszczuk, Заключение от 14 септември 2000 г.

1) Предоставя ли член 44 от Споразумението за асоцииране между ЕИО и Република Полша („Споразумението“: ОВ 1993 L 348, стр. 2) права на установяване на полски гражданин, чието пребиваване на територията на държава членка е незаконосъобразно съгласно националното имиграционно право поради нарушение на изрично условие, наложено при допускането му на територията като посетител, относно разрешената продължителност на престоя му в тази държава членка, когато това нарушение е възникнало преди той да стане самостоятелно заето лице и да подаде заявление за започване и упражняване на дейност по член 44 от Споразумението?
2) Ако отговорът на първия въпрос е „да“, има ли член 44 от Споразумението пряко действие в националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 58 от Споразумението?
3) Ако отговорът на втория въпрос е „да“:
(i) до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането и пребиваването, работата, условията на труд и установяването на физически лица, както и предоставянето на услуги, по отношение на лицата, които се позовават на член 44 от Споразумението, без да нарушава условието, съдържащо се в предпоследното изречение на член 58, параграф 1 от Споразумението и, inter alia, принципа на пропорционалност?
(ii) допуска ли член 58 при някакви и ако да, при какви обстоятелства, отказ на заявление по член 44 от Споразумението, подадено от лице, чието пребиваване в държавата членка е иначе незаконосъобразно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-456/98: Centrosteel, Съдебно решение от 13 юли 2000 г.

Какво е тълкуването на членове 52, 53, 54, 55, 56, 57 и 58 от Договора за ЕО; по-специално, представляват ли членове 2 и 9 от италианския Закон № 204 от 1985 г., съгласно които вписването в регистър е задължително за всяко лице, действащо като агент, и договор за търговско представителство, сключен от лице, което не е вписано в този регистър, е нищожен, ограничение на свободата на установяване?
Прекратяват ли разпоредбите на Договора относно свободата на установяване, съдържащи се в членове 52—58, действието на национално законодателство, което прави действителността на договор за търговско представителство зависима от вписването на търговския агент в съответния регистър?
Прекратяват ли разпоредбите относно свободата на предоставяне на услуги, съдържащи се в членове 59—66, действието на национално законодателство, което прави действителността на договор за търговско представителство зависима от изискването за вписване на търговския агент в съответния регистър?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form