Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-202/99: Комисия/Италия, Съдебно решение от 29 ноември 2001 г.
Съвместимо ли е с Директива 78/687/ЕИО съществуването на втори режим на обучение, който позволява достъп до професията стоматолог чрез основно медицинско образование, последвано от специализация по дентална медицина?
Позволява ли хармонизираният режим, установен с Директиви 78/686/ЕИО и 78/687/ЕИО, поддържането на възможността за двойна регистрация в регистрите на лекарите и стоматолозите за лица с едно медицинско образование и професионално разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/99: Impresa Lombardini, Съдебно решение от 27 ноември 2001 г.
Следва ли член 30, параграф 4 от Директива 93/37/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и административна практика на държава членка, които, първо, позволяват на възлагащия орган да отхвърли като необичайно ниски оферти, предлагащи по-голяма отстъпка от прага на аномалията — изчислен съгласно математическа формула въз основа на всички получени оферти по съответната процедура, така че участниците не могат да знаят този праг към момента на подаване на офертата — когато този орган взема решението си, като отчита само обясненията на предложените цени, отнасящи се до най-малко 75% от основната стойност на договора, посочена в обявлението за поръчката, които участниците са били длъжни да приложат към офертата си, без да им се предоставя възможност да изложат становището си след отварянето на пликовете относно елементите на предложените цени, породили съмнения, и, второ, изискват възлагащият орган да взема предвид, за целите на проверката на необичайно ниските оферти, само обяснения, основани на икономията на строителния метод, избраните технически решения или изключително благоприятните условия, с които разполага участникът, но не и обяснения, отнасящи се до всички онези елементи, за които са определени минимални стойности със закон, наредба или административна разпоредба или които могат да бъдат установени от официални данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/00: Hoves Internationaler Transport-Service, Заключение от 27 ноември 2001 г.
1) Препятства ли член 6 от Регламент № 3118/93 национални правни разпоредби, съгласно които се налагат данъци за използването на моторни превозни средства за превоз на стоки, които са регистрирани в друга държава членка на Европейския съюз, където е издадено разрешение за каботаж, но които се използват за каботаж на територията на Федерална република Германия, където имат обичайно място на престой?
2) Препятства ли член 5 от Директива 93/89 в случаи като посочените в първия въпрос национална правна разпоредба като тази, която се прилага съгласно § 1, ал. 1, т. 2, второ изречение, втора част, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от Kraftfahrzeugsteuergesetz?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-286/99: Mantovani, Съдебно решение от 27 ноември 2001 г.
Съвместими ли са с член 30, параграф 4 от Директива 93/37/ЕИО национални разпоредби и административна практика, които позволяват на възлагащия орган да отхвърли оферти като необичайно ниски само въз основа на мотиви, представени заедно с офертата и обхващащи най-малко 75% от стойността на поръчката, без да се предоставя възможност на участниците да представят допълнителни обяснения след отварянето на офертите?
Съвместими ли са с член 30, параграф 4 от Директива 93/37/ЕИО национални разпоредби и административна практика, които ограничават основанията, които могат да бъдат взети предвид при проверката на необичайно ниски оферти, като изключват определени видове мотиви, например такива, свързани с елементи, чиято минимална стойност е определена със закон или административно, или може да бъде установена въз основа на официални данни?
Допустимо ли е по член 30, параграф 4 от Директива 93/37/ЕИО въвеждането на изискване всички участници да представят мотиви за най-малко 75% от стойността на поръчката заедно с офертата си, както и използването на математическа формула за определяне на прага на необичайно ниска оферта, който не е известен на участниците към момента на подаване на офертите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/99: Jany и др., Съдебно решение от 20 ноември 2001 г.
Могат ли полски и чешки граждани да се позовават пряко на споразуменията в смисъл, че имат право, спрямо държава членка, да претендират, че черпят право на влизане и пребиваване от правото, предвидено в член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република, за да поемат и упражняват икономическа дейност като самостоятелно заети лица и да създават и управляват предприятия, независимо от политиката, която съответната държава членка провежда в това отношение?
Ако отговорът на този въпрос е положителен: свободна ли е държава членка по член 58 от споразумението с Полша и член 59 от споразумението с Чешката република да обвърже правото на влизане и пребиваване с конкретни условия, като тези, съдържащи се в политиката, следвана от Нидерландия, които включват условието чужденецът да разполага с достатъчни средства за издръжка при упражняване на своята дейност (съгласно глава A 4/4.2.1. от Vreemdelingencirculaire от 1994 г. това означава нетен доход, който е поне равен на прага на социалната помощ по смисъла на Algemene Bijstandswet)?
Позволяват ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република проституцията да бъде изключена от понятието „икономическа дейност като самостоятелно заето лице“ на основание, че проституцията не попада в описанието на член 44, параграф 4, уводни думи и буква в), от споразумението с Полша и член 45, параграф 4, уводни думи и буква в), от споразумението с Чешката република, по морални причини, на основание, че проституцията е забранена в (повечето) асоциирани страни, и на основание, че възникват проблеми относно свободата на действие и независимостта на проститутките, които трудно могат да бъдат контролирани?
Позволяват ли член 43 (бивш член 52) от Договора за ЕО и член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република да се прави разграничение между понятията „дейност като самостоятелно заето лице“ и „икономическа дейност като самостоятелно заето лице“, съдържащи се в съответните разпоредби, така че дейността, извършвана от проститутка като самостоятелно заето лице, да попада в обхвата на използвания в член 43 (бивш член 52) от Договора за ЕО термин, но не и в този на съответните членове от споразуменията?
Ако отговорът на предходния въпрос е, че такова разграничение е допустимо:
а) Съвместимо ли е с член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република и със свободата на установяване, която тези разпоредби целят да осигурят, да се налагат минимални условия на самостоятелно заетите лица, посочени в параграф 3 на тези членове, относно обхвата на тяхната дейност, както и да се налагат ограничения като това:
- операторът на бизнеса трябва да извършва квалифицирана работа;
- да съществува бизнес план;
- операторът на бизнеса трябва (също) да се занимава с управлението на бизнеса, а не (изключително) с изпълнителни (производствени) дейности;
- операторът на бизнеса трябва да се стреми към осигуряване на непрекъснатост на предприятието, което означава inter alia, че основното му местожителство трябва да е в Нидерландия;
- трябва да има инвестиции и да се поемат дългосрочни ангажименти?
б) Предоставят ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република основание да не се счита за самостоятелно заето лице лице, което е зависимо и задължено към лицето, което я е наело и/или е осигурило работата й, дори и да е установено, че между съответното лице и третото лице няма трудово правоотношение, срещу което понятието „самостоятелно заето лице“ в параграф 4 на членове 44 и 45 от споразуменията цели да постави бариера?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/00: Axa Royale Belge, Заключение от 20 ноември 2001 г.
Дали правото на Общността, и по-специално Третата директива за животозастраховането, не допуска национално законодателство, което предвижда, че предложение за животозастраховане или, при липса на такова, полица за животозастраховане трябва да информира застрахования, че прекратяването, намаляването или откупуването на съществуващ договор за животозастраховане с цел сключване на друг договор за животозастраховане по принцип е във вреда на застрахования?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/99: BIAO, Заключение от 15 ноември 2001 г.
I. Компетентност на Съда на Европейските общности да дава преюдициално заключение Има ли Съдът на Европейските общности компетентност в процедурата за преюдициални заключения по член 177 от Договора за ЕО (стара редакция) (член 234 ЕО в редакцията, в сила от 1 май 1999 г. съгласно Договора от Амстердам от 2 октомври 1997 г. (нова редакция)) да тълкува Четвъртата директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните отчети на някои видове дружества (ОВ 1978 L 222, стр. 11, наричана по-нататък „Директивата“) не само когато има съмнение относно прилагането в съответствие с Директивата на националното търговско право относно отчетите на капиталовите дружества (в случая, параграф 264 и сл. от германския Търговски кодекс (Handelsgesetzbuch, HGB)), но и: 1. когато елементи от Директивата са възприети при транспонирането ѝ в националното търговско счетоводно право, приложимо за всички търговци (в случая параграф 238 и сл. от HGB), въпреки че за тях изискването за вярно и честно представяне, посочено в преамбюла и член 2 от Директивата, не е възприето в текста на законодателството (за разлика от капиталовите дружества, параграфи 264(2) и 289(1) от HGB); 2. когато националното данъчно законодателство (в случая първото изречение на параграф 5(1) от германския Закон за данъка върху доходите (Einkommensteuergesetz, EStG) във връзка с параграф 8(1) от германския Закон за корпоративния данък (Körperschaftsteuergesetz, KStG) и параграф 7 от германския Закон за търговския данък (Gewerbesteuergesetz, GewStG)) приема, че търговскоправните принципи на правилното счетоводство са приложими за определяне на печалбите на търговци, които съставят баланси, и (a) когато те са уредени в разпоредбите за всички търговци (параграф 238 и сл. от HGB), хармонизирани (чрез Директивата), или (b) когато се прилагат специфичните счетоводни разпоредби за капиталовите дружества (параграф 264 и сл. от HGB); 3. когато националното данъчно законодателство по друг повод се позовава на понятия или критерии от търговското счетоводно право
II. Балансово третиране на кредитните рискове 1. Когато са предоставени чуждестранни заеми, следва ли страновият риск (валутен риск или трансферен риск) да бъде включен в баланса като корекция на стойността – както от страната на активите чрез отписване на чуждестранни вземания (членове 19 и 39(1)(b) и (c) от Директивата, параграф 253(3) и (4) от HGB) – така и от страната на пасивите чрез провизии (член 20(1) от Директивата, първото изречение на параграф 249(1) от HGB) за извънбалансови условни задължения по гаранции за чуждестранни вземания към трети лица (член 14 от Директивата, параграф 251 от HGB; договор за субучастие в риска)
2. Съвместимо ли е с изискването за отделна оценка на балансовите позиции (член 31(1)(e) от Директивата, параграф 252(1)(3) от HGB), вместо да се отчитат рисковете само чрез индивидуални корекции на стойността или провизии, алтернативно да се отчитат чрез глобализирани корекции на стойността или провизии, дори ако неизпълнението на заема не е преобладаващо вероятно в конкретния случай: (a) Може ли кредитен риск, който не е остър, а само латентен, да бъде покрит чрез глобална корекция на стойността, не само чрез отписване на вземане, но и чрез провизия за условно (гаранционно) задължение
(b) Може ли не преобладаващо вероятен странови риск да бъде отчетен чрез страново-ориентирана глобализирана корекция на стойността (глобализирана индивидуална корекция на стойността), не само чрез отписване на вземане, но и чрез провизия за условно (гаранционно) задължение
3. Позволено ли е или изисква ли се страновият риск да се определя въз основа на собствени връзки, опит и информация, или на познания в сектора, или чрез използване на рейтингови таблици, или чрез комбинация от тези методи, или чрез друга преценка
4. Може ли риск да се отчете, дори ако (a) вече е съществувал при сключването на основната сделка, и (b) е многократно по-голям от печалбата или приходите, които ще се реализират от него (в случая, гаранционна такса за период по-малък от една година)
5. Следва ли страновият риск и кредитният риск да се отчитат, ако е необходимо, едновременно за един и същ заем чрез корекция на стойността или провизия, било като една сума, било като отделни суми
6. Позволена ли е комбинация от провизии за риск, ако единият риск е определен индивидуално, а другият – глобално
7. Правилно ли се избягва двойното провизиране за риск чрез това, че след като един риск е отчетен, само аритметично намалената с него сума на заема се използва като база за оценка на останалия друг риск
III. Изясняване на стойността 1. Следва ли не само увеличенията, но и намаленията на рисковете да се отчитат като изясняване на стойността, надхвърляйки текста на член 31(1)(c)(bb) от Директивата (първото изречение на параграф 253(1)(4) от HGB)
2. Представлява ли погасяване на заем между датата на баланса и датата на съставяне на баланса (ретроспективно) факт, изясняващ стойността, а не само факт, влияещ върху стойността, който има ефект само през годината на погасяването
3. За изясняване на стойността на рискове, които са относително маловажни за съответното предприятие, вместо периода до подписването на баланса или изготвянето на годишния отчет, може ли да се вземе датата, на която е завършена оценката на съответната балансирана позиция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/00: Axa Royale Belge, Заключение от 15 ноември 2001 г.
Явява ли се пречка Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 година за сближаване на законовите и административните разпоредби относно пряката дейност по животозастраховане и за изменение на Директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО за национално законодателство, съгласно което в оферта за животозастраховане или в застрахователната полица – ако не е направена оферта – трябва да се предостави на застрахования информация, че прекратяването, преобразуването в платена полица или обратно изкупуване на действаща застраховка „Живот“ с цел сключване на друга застраховка „Живот“ обикновено е във вреда на него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/99: Universale-Bau и др., Заключение от 8 ноември 2001 г.
1. Представлява ли юридическо лице възлагащ орган по смисъла на член 1, буква б) от Директива 93/37/ЕИО, дори ако не е създадено с конкретната цел да удовлетворява нужди от общ интерес, които не са с промишлен или търговски характер, но впоследствие удовлетворява такива нужди?
2. Ако Entsorgungsbetriebe Simmering GesmbH не е възлагащ орган, представлява ли планираното изграждане на втората биологична пречиствателна фаза на главната пречиствателна станция във Виена изпълнение, по какъвто и да е начин, на строителство, съответстващо на изискванията, определени от възлагащия орган, и следователно обществена поръчка за строителство по смисъла на член 1, буква а), във връзка с член 1, буква в), от Директива 93/37/ЕИО?
3. Ако на първия или втория въпрос се отговори утвърдително, изключва ли Директива 89/665/ЕИО национална разпоредба, която определя срок за обжалване на индивидуално решение на възлагащия орган, така че след изтичането на този срок решението вече не може да бъде оспорено в рамките на текущата процедура за възлагане на обществена поръчка
Необходимо ли е заинтересованите лица да посочат всеки недостатък, като непосочването води до загуба на правото да го направят?
4. Ако на първия или втория въпрос се отговори утвърдително, достатъчно ли е органът, който отправя поканата за участие, да определи, че заявленията ще бъдат оценявани по метод, депозиран при нотариус, или е необходимо критериите за оценка вече да са съобщени в поканата за участие или в тръжната документация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-493/99: Комисия/Германия, Съдебно решение от 25 октомври 2001 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изискването строителните предприятия от други държави членки да имат седалище или поне установяване в Германия и да са обхванати от германски колективен трудов договор, за да могат да предоставят трансгранични услуги като част от консорциум?
Допустимо ли е националното законодателство да изисква строителните предприятия от други държави членки да имат седалище или установяване в Германия и да са членове на германска работодателска организация и обхванати от рамкови и социални колективни договори, за да могат да отдават работници на други строителни предприятия?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изискването клон на строително предприятие от друга държава членка да бъде признат за строително предприятие само ако повече от 50% от работното време на персонала му се изразходва на строителни обекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.