Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-152/78: Комисия/Франция, Заключение от 2 юли 1980 г.
Налагане на дискриминационни правила за реклама на алкохолни напитки, с което се създават пречки пред вътрешнообщностната търговия, в нарушение на задълженията по член 30 от Договора за ЕИО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/79: Gilli, Съдебно решение от 26 юни 1980 г.
Следва ли изразът „количествени ограничения при вноса и всички мерки с равностоен ефект“, съдържащ се в член 30 от Договора за създаване на ЕИО, да се тълкува в смисъл, че забраната, предвидена в член 51 от Декрет № 162 на Президента на Републиката от 12 февруари 1965 г. относно пускането на пазара на продукти, съдържащи оцетна киселина, която не е получена от оцетна ферментация на вино, следва да се счита за количествено ограничение при вноса или за мярка с равностоен ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/79: Gilli, Заключение от 29 май 1980 г.
Следва ли изразът „количествени ограничения при вноса и всички мерки с равностоен ефект“, съдържащ се в член 30 от Договора за създаване на ЕИО, да се тълкува в смисъл, че забраната, предвидена в член 51 от Декрет № 162 на Президента на Италианската република от 12 февруари 1965 г. относно пускането на пазара на продукти, съдържащи оцетна киселина, която не е получена от оцетна ферментация на вино, трябва да се счита за количествено ограничение при вноса или за мярка с равностоен ефект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/79: Vriend, Съдебно решение от 26 февруари 1980 г.
Трябва ли членове 30—47 от Договора за ЕИО и Регламент (ЕИО) № 234/68 на Съвета от 27 февруари 1968 година относно създаването на обща организация на пазара на живи дървета и други растения, луковици, корени и подобни, отрязани цветя и декоративна зеленина, изменен впоследствие, по-специално член 10, параграф 1 от него, да се тълкуват в смисъл, че са напълно несъвместими с тях разпоредби като тези, съдържащи се в член 87 от Закона за семена и посадъчен материал във връзка с Декрета за присъединяване към N.A.K.S., които, с оглед на историята на закона, са предназначени главно да гарантират високото качество на посадъчния материал, пуснат на пазара, и съгласно които на всеки, който не е член на Stichting Nederlandse Algemene Keuringsdienst voor Siergewassen, е забранено да пуска на пазара, препродава, внася, изнася и предлага за износ с търговска цел в Нидерландия посадъчен материал от хризантеми (Chrysanthemum morifolium Ram.), като резници от хризантеми, независимо дали посадъчният материал отговаря на изискванията за качество, определени от посочената Stichting?
Ако членове 30—47 от Договора за ЕИО и посоченият по-горе регламент на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите, посочени в първия въпрос, не са — или не са напълно — несъвместими с тях, позволяват ли тези разпоредби на правото на Общността въвеждането на разпоредби като описаните в първия въпрос, съгласно които, по-специално за търговците на резници от хризантеми, членството в посочената Stichting е, съгласно нейните правила и във връзка с разпоредбите на членове 87 и 90 от Закона за семена и посадъчен материал, ограничено до тези, които приемат, че решенията на Апелативния съвет на Stichting по жалби срещу актове на орган на Stichting, които не се отнасят до одобрението на посадъчен материал, имат характер на задължително решение, което по нидерландското право изключва правото на обжалване пред гражданските съдилища в производства, в които съдилищата имат неограничена компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/79: Chatain, Заключение от 13 февруари 1980 г.
1. Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г., по-специално членове 1—10, и Регламент (ЕИО) № 1581/74 на Комисията от 24 юни 1974 г. относно намаленията на цените, които следва да се вземат предвид при определяне на митническата стойност, на компетентните органи на държава членка да определят за стоки, внесени от трета държава, митническа стойност, по-ниска от декларираната от вносителя или, за вносове след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 375/69 на Комисията от 27 февруари 1969 г., по-ниска от стойността, която произтича от данните, декларирани от вносителя относно митническата стойност?
2. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на компетентните органи на държава членка да намалят стойността, декларирана от вносителя (или, при прилагане на Регламент № 375/69 на Комисията, стойността, произтичаща от предоставените от този вносител данни), и за тази цел да се основават на сравнение между тази стойност и една или повече цени, начислени по други договори за продажба на същия продукт?
3. Коя е страната или кои са страните на износ и/или внос, от и/или към които трябва да са извършени продажбите, за да могат компетентните органи на държава членка съгласно разпоредбите на Общността да се позоват на цените, начислени по тези продажби, за да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
По-специално, трябва ли продажбите, чиито цени могат да бъдат използвани като референтни цени, непременно да са извършени между износител и вносител, установени съответно в същите държави, между които е извършена продажбата, по отношение на която се оспорва декларацията на вносителя за стойността (или предоставените от него данни за митническа стойност)?
4. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на националните митнически органи да вземат като референтна цена за намаляване на стойността, декларирана от вносителя (или — при прилагане на Регламент № 375/69 — стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни), цени, начислени: а) при продажби на продукти, произхождащи от държави, чиято външна търговия се осъществява чрез държавен монопол или от публични предприятия; и б) при продажби на имитации на продуктите, които са предмет на продажбата, по отношение на която се намалява митническата стойност?
5. Ако не може да се използва референтна цена по право или по факти, имат ли компетентните органи на държавата вносител право едностранно да използват други методи или факти и ако да — кои?
6. Съгласно кои критерии следва правилно да се определи митническата стойност, когато не е налична валидна цена за сравнение и когато става въпрос за патентовани продукти, предмет на продажби между две дружества, които не са независими едно от друго?
7. Имат ли органите на държава членка право да обвинят вносител в невярна декларация за митническа стойност, направена чрез невярна, непълна, неточна или неприложима фактура, като третират такива факти по същия начин, както внос на стоки без декларация, което е забранено от националното законодателство и е престъпление, наказуемо с тежки глоби и лишаване от свобода, дори когато вносителят е изпълнил изискванията на Регламент № 375/69 на Комисията, като е предоставил коректно данните относно митническата стойност на стоките, които са предмет на въпросника, приложен към посочения регламент, и когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
8. Съвместима ли е практиката на намаляване на декларираната стойност и сериозните последици, които тя води за вносителите, с митническия съюз, създаден с членове 12—29 от Договора за ЕИО, като се има предвид отклоненията в търговията и изкривяванията на конкуренцията, до които тази практика може да доведе?
9. Позволява ли член 13 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация от 22 юли 1972 г., чрез забрана на всякаква мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения на вноса в търговията между Общността и Швейцария, на компетентните органи на държава членка да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
Позволява ли посоченият член 13 налагането на тежки глоби и лишаване от свобода на вносител от държава членка на ЕИО, който е изпълнил надлежно задълженията си, като е предоставил коректно и изчерпателно на националните органи информацията, изисквана по Регламент № 375/69 на Комисията, когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
10. Пречи ли първата алинея на член 19 от посоченото по-горе Споразумение между Европейската икономическа общност и Швейцария, която забранява всякакви ограничения върху плащанията, свързани с търговията със стоки, и трансфера на такива плащания между държавите членки на Европейската общност и Швейцария, на националните органи да квалифицират като „незаконен трансфер на капитал“ операция, при която купувач в държава членка на Европейската икономическа общност плаща на своя швейцарски доставчик сумата по фактурата за продажба на стоки, когато не се оспорва, че тези стоки действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/79: Vriend, Заключение от 10 януари 1980 г.
Дали нидерландското законодателство, което изисква задължително членство в орган като Nederlandse Algemene Keuringsdienst voor Siergewassen (N.A.K.S.) за търговия, внос, износ и предлагане за износ на резници от хризантеми, е съвместимо с членове 30—37 от Договора за ЕИО (особено по отношение на премахването на количествените ограничения между държавите членки), с членове 38—47 от същия договор (относно селското стопанство), както и с Регламент (ЕИО) № 234/68 на Съвета от 27 февруари 1968 година относно създаването на обща организация на пазара на живи дървета и други растения, луковици, корени и подобни, рязани цветя и декоративна зеленина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/79: Groenveld, Съдебно решение от 8 ноември 1979 г.
Следва ли член 34 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, евентуално тълкуван във връзка с която и да е друга разпоредба на този договор и/или с който и да е принцип, основополагащ за този договор, да се тълкува в смисъл, че забраната за държане на склад, приготвяне и преработване на конско месо, предвидена в член 3, параграф 1 от Verordening Be- en Verwerking Vlees 1973 на Produktschap — като се вземат предвид inter alia целта и обхватът на тази забрана, както са изложени в точка 7 от настоящото определение — е несъвместима с тази разпоредба на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/78: Denkavit Futtermittel, Съдебно решение от 8 ноември 1979 г.
Следва ли членове 9, 30 и 36 от Договора за ЕИО, Регламент (ЕИО) № 804/68 (относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти) и Регламент (ЕИО) № 2727/75 (относно общата организация на пазара на зърнени култури) да се тълкуват в смисъл, че е забранено:
или
да се предвиди с нормативен акт на държава членка, че вносът на фуражи от животински произход от друга държава членка се допуска само ако за всяка пратка се представи удостоверение от компетентния орган на изнасящата държава, че фуражите са преминали обработка за унищожаване на салмонели, и освен това да се разрешава вносът само ако компетентният национален орган на внасящата държава е установил чрез бактериологично изследване, че стоките не съдържат салмонели,
или
да се остави на преценката на компетентния орган издаването на специални разрешения за освобождаване от това изискване, като този орган има право да издава такива разрешения при следните условия:
- разрешението се издава само за ограничен период, може да бъде отнето без обезщетение по всяко време по преценка на ветеринарния орган, валидно е само за стоки с определено количество и произход и само за транспорт през определени митнически пунктове до определени получатели,
- за всяка отделна пратка се представя удостоверение от ветеринарния орган на изнасящата държава относно състава и начина на обработка на фуражите,
- вносът в пластмасови торби се допуска само ако торбите са нови и се унищожават след изпразване,
- за всяко разрешение се събира административна такса не по-малка от 5 DM и не по-голяма от 50 DM,
ако, от една страна, разпоредба на закона за заразните болести по животните на внасящата държава предвижда по отношение на вътрешното производство като цяло контрол от ветеринарния орган върху инсталациите за промишлено производство на фуражи, съдържащи продукти от животински произход, а от друга страна, в изнасящата държава няма сравнима разпоредба, но изнасящото производствено предприятие е обект на официален контрол, който е поне сравним с контрола, упражняван във внасящата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/79: Danis, Съдебно решение от 6 ноември 1979 г.
Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че забраната за мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса, обхваща и правилата, съдържащи се в министерската заповед от 22 декември 1971 г., която налага на всички производители и вносители задължението да уведомяват най-малко два месеца предварително за всяко увеличение на цените, което възнамеряват да прилагат на белгийския пазар за всякакви продукти, суровини, хранителни стоки и стоки, както и за всякакви услуги, доколкото тези правила:
(а) не правят разлика между вносни и национални продукти;
(б) предоставят на министъра правомощието да възпрепятства или поне да забавя извън приемливите граници прехвърлянето на непосредствените последици от увеличенията на цените на вносните продукти;
(в) по-специално по отношение на предприятия като управляваното от жалбоподателя, занимаващо се с производство на фуражи за животни, по необходимост причиняват такова забавяне в резултат на предвидената административна процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.