Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-107/76: Hoffmann-La Roche/Centrafarm, Съдебно решение от 24 май 1977 г.
Следва ли третата алинея на член 177 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност да се тълкува в смисъл, че национален съд или трибунал е длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда относно тълкуването или действителността на посочените в тази разпоредба въпроси, когато такъв въпрос се повдига в рамките на обезпечително производство за издаване на временна мярка (einstweilige Verfügung), дори когато срещу решението, което трябва да бъде постановено в рамките на това производство, не съществува съдебно средство за защита, при условие че всяка от страните има право да образува производство или да изиска образуването на производство по същество на спора и че в рамките на такова производство въпросът, решен временно в обезпечителното производство, може да бъде преразгледан и да бъде предмет на преюдициално запитване до Съда по член 177?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/76: Officier van justitie/Beert van den Hazel, Съдебно решение от 18 май 1977 г.
Следва ли правилата, съдържащи се във Verordening Produktie Slachtpluimveesector 1974 на Produktschap voor Pluimvee en Eieren, да се считат за несъвместими с Регламент № 123/67/ЕИО на Съвета на Европейската икономическа общност от 13 юни 1967 година относно общата организация на пазара на птиче месо или с членове 30—37 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/76: Klöckner Ferromatik GmbH/Oberfinanzdirektion München, Заключение от 5 май 1977 г.
1. Следва ли понятието „конструкция“ по тарифна позиция 73.21 от Общата митническа тарифа да се тълкува така, че да обхваща и изделие, предназначено да обезопаси минния фронт при добив на полезни изкопаеми, което inter alia е оборудвано по такъв начин, че то и поставените върху част от него минни машини могат да бъдат придвижвани стъпка по стъпка посредством вградени хидравлични цилиндри и отделно инсталирана моторна помпа?
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: обхваща ли тарифна позиция 84.23 от Общата митническа тарифа само такива машини и уреди за минното дело, които са предназначени за пряка обработка на земната повърхност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/76: Hoffmann-La Roche/Centrafarm, Заключение от 5 май 1977 г.
Дали съдът на държава членка е длъжен да отправи преюдициално запитване относно тълкуването на правото на Общността по силата на третия параграф на член 177 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност до Съда на Европейските общности, когато този въпрос възникне в рамките на обезпечително производство за издаване на временна мярка, когато срещу решението на съда в такова производство не съществува право на обжалване, но от друга страна страните могат да направят предмета на обезпечителното производство предмет на обикновено производство, в рамките на което, ако е необходимо, би следвало да бъде отправено преюдициално запитване по третия параграф на член 177 от Договора за създаване на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/76: Cucchi/Avez, Заключение от 3 май 1977 г.
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта), както и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват в смисъл, че в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО, се забранява налагането на парично вземане със следните характеристики: (a) прилага се с мярка на национален орган върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите, събрани чрез публичен орган, се използват единствено в полза на захарната индустрия и производителите на цвекло, установени на територията на държавата, в която е наложено вземането; (c) то е част от система на помощи, за която в правото на Общността са предвидени специални разпоредби; (d) никога не е било разрешено от институция на Общността и никога не е било наложено в съответствие с процедурата по член 41 от Регламент № 1009/67/ЕИО или с тази по член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, трябва ли да се счита, че забраната за налагане на посоченото парично вземане действа от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и съответно право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), които запазват за институциите на ЕИО практически изключителна компетентност да приемат правила, представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
5. Има ли също така нарушения на правилата на Общността, посочени в горните въпроси, ако паричното вземане, наложено едновременно както върху произведената в страната, така и върху внесената захар, се събира частично, доколкото се отнася до захарта, внесена от други държави членки на ЕИО, не при преминаването на границата, а когато захарта вече е на склад при вносителите или (търговските и промишлени) предприятията, които са я закупили от тях?
6. С оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, трябва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3330/74 (особено тези в членове 33—44), както и разпоредбите на членове 1—8 и 38—43 от Договора от Рим, да се тълкуват в смисъл, че налагането както върху произведената в страната, така и върху внесената захар на парично вземане според следните критерии трябва да се счита за неправомерно и забранено: (a) налага се с акт на националното правителство без предварително разрешение от институциите на Общността; (b) налага се без да се спазва процедурата, предвидена в член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74; (c) налага се еднократно на принципа, че е изключително; (d) налага се с незабавно действие върху захарта, която вече е на склад при предприятията, и следователно има обратно действие, тъй като не позволява на предприятията да изберат между закупуване на захар с последващо налагане на вземането и незакупуване на захар с последващо освобождаване от вземането; (e) налага се при преминаване на захарта от едно захарно предприятие към друго, при липса на основанията, посочени в член 33 от Регламент (ЕИО) № 3330/74, които оправдават прибягването до мерките, които трябва да се приемат по процедурата, предвидена в член 36 от същия регламент; (f) налага се под двусмисленото наименование „sovrapprezzo straordinario“ (специална надбавка), докато по същество се отнася до същото вземане, наречено „tassa di sfioramento sullo zucchero“ (данък за изравняване върху захарта), което в миналото винаги е било прилагано пряко чрез мерки на Общността или поне разрешено от институциите на Общността?
7. Дали разпоредбите на Общността, посочени по-горе, предоставят на предприятията, които по националното законодателство са длъжни да платят посоченото по-горе парично вземане върху наличните им запаси от захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, индивидуално право да не плащат такова вземане (и да искат възстановяване на всяко платено вземане) или такова индивидуално право да не се плаща (и да се иска възстановяване на всяко платено вземане) е поне ограничено до количествата захар, внесени от държавите членки на ЕИО и складирани от пряко внасящите предприятия или от други (търговски и промишлени) предприятия, които са я закупили от тях?
8. Възможно ли е въз основа на разпоредбите на Общността, посочени във въпрос 6, и с оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, да се счита за законосъобразно една категория граждани да бъде обложена, с обратно действие, с парично вземане, приходите от което се използват в полза на други категории граждани, чиито икономически и търговски интереси са в противоречие с техните?
В дело 105/76:
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим, член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта) и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват като забраняващи, в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на Общността, налагането на парично вземане с характеристиките на „надбавката“ върху захарта, както е установена и уредена с Наредба № 1195 на CIP от 22 юни 1968 г. и последващите изменения (Наредби на CIP № 1222 от 20.6.1969 г., № 9 от 30.6.1970 г., № 15 от 30.6.1971 г., № 7 от 3.8.1972 г., № 9 от 26.6.1973 г., № 27 от 28.6.1974 г., № 19 от 7.8.1975 г., № 20 от 1.7.1976 г. и № 24 от 1.10.1976 г.): (a) която се прилага с решение на национален орган за всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите от която се разпределят частично на производителите на цвекло, установени на територията на държавата, която налага вземането, частично на захарната индустрия, също установена на територията на тази държава, и частично за покриване на различни разходи (включително разходите за управление на Cassa Conguaglio Zucchero)?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, влиза ли в сила забраната за налагане на посоченото парично вземане от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и, в резултат, право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/76: Officier van justitie/Beert van den Hazel, Заключение от 28 април 1977 г.
Следва ли правилата, съдържащи се във Verordening Produktie Slachtpluimveesector 1974 на Produktschap voor Pluimvee en Eieren, да се считат за несъвместими с Регламент № 123/67/ЕИО на Съвета на Европейската икономическа общност от 13 юни 1967 година относно общата организация на пазара на птиче месо или с членове 30 до 37 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/76: Gervais-Danone AG/Hauptzollamr München-Mitte, Съдебно решение от 23 март 1977 г.
Трябва ли тарифна позиция 15.13 от Общата митническа тарифа да се тълкува така, че преди влизането в сила на Регламент № 496/69 на Комисията от 18 март 1969 г. се прилага за хранителни продукти, състоящи се от следното:
- за първите две пратки: 85 % чисто масло (99,5 %), 10 % рафинирана лой, 5 % сусамово масло;
- и за другите пратки: 85 % масло, 5 % извара, 5 % обезмаслено мляко на прах, 5 % рафинирана лой от говеда?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, валиден ли е Регламент № 496/69 на Комисията от 18 март 1969 г. в частта, в която не уточнява съдържанието на тарифните позиции 15.13 и 21.07, а ги изменя и следователно не попада в обхвата на Регламент № 97/69 на Съвета от 16 януари 1969 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/76: Steinike & Weinlig, Съдебно решение от 22 март 1977 г.
1. Пречат ли процедурните правила, предвидени в член 93 от Договора за ЕИО, на национален съд да отправи преюдициално запитване относно тълкуването на член 92 от Договора за ЕИО и впоследствие да се произнесе по прилагането на тази разпоредба?
2. Ограничава ли се изразът „предприятия или производството на определени стоки“ по смисъла на член 92 от Договора за ЕИО само до частни предприятия или обхваща и институции с нестопанска цел, подчинени на публичното право?
3. Представлява ли „помощ, предоставена чрез държавни ресурси“ по смисъла на член 92 от Договора за ЕИО и случаят, когато държавната агенция получава помощ от държавата или от частни предприятия?
4. Съществува ли помощ под формата на предоставяне на безвъзмездна облага, ако получателят на помощта не е частно предприятие, а държавна агенция, и може ли да се приеме, че облага е безвъзмездна, когато наложената на отделното предприятие такса е незначителна в сравнение с общата сума на вноските?
5. Нарушава ли се конкуренцията и засяга ли се търговията между държавите членки, ако пазарните проучвания и рекламата, извършвани от държавна агенция в собствената ѝ страна и в чужбина, се извършват и от подобни институции в други държави членки?
6. Представлява ли такса, наложена не върху самия внесен продукт, а върху неговата преработка, такса с еквивалентен ефект на митническо мито по смисъла на членове 9, 12 и 13 от Договора за ЕИО?
7. Представлява ли налагането на данък върху „продуктите от други държави членки“ не при вноса им, а само при тяхната преработка, дискриминация по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/76: Ianelli/Meroni, Съдебно решение от 22 март 1977 г.
Дали система от субсидии, включваща публичен орган и основана на национални разпоредби, които (по отношение на разглеждания период) позволяват на вътрешните издатели да получават на намалени цени само вестникарска хартия, произведена от национални хартиени фабрики, докато вестникарската хартия, внесена от държави членки, може да бъде получена само на пълна цена, тъй като не се ползва от никаква субсидия, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение върху вноса, забранено от член 30 и сл. от Договора за ЕИО?
Дали фактът, че посочената система от субсидии може да бъде незаконна по смисъла на член 30 или друга разпоредба на Договора за ЕИО (по-специално Директива № 70/50/ЕИО от 22 декември 1969 г.), като се има предвид, че тя се финансира чрез налози, подобни на данъци, наложени върху хартиени продукти, внесени от други държави членки, от своя страна прави тези налози незаконни, доколкото се налагат върху внесени продукти от Общността – тъй като съответните приходи, които се събират, са предназначени да финансират дейност, противоречаща на разпоредбите на Договора и следователно е незаконна?
Дали, ако се даде утвърдителен отговор на горепосочените въпроси, разпоредбите на член 30 и сл. от Договора за ЕИО са пряко приложими и дали създават индивидуално право за вносителите на продукти от Общността да искат възстановяване на платените налози (и от коя дата такова право може да бъде упражнено)?
Дали, ако се даде отрицателен отговор на предходните въпроси, забраната за данъчна дискриминация, установена с член 95 от Договора, обхваща и специални налози, наложени както върху вътрешни, така и върху внесени стоки, чиито приходи са предназначени за малки публичноправни органи, различни от държавата?
Дали дискриминацията, забранена от член 95 от Договора за ЕИО, е налице, ако посочените по-горе налози върху вътрешни продукти (в случая тапети) се изчисляват на базата на цената на хартията, разглеждана само като суровина, докато основата за изчисляване на налога върху съответния внесен продукт се определя от общата му стойност; под обща стойност на внесения продукт се разбира цената на готовия продукт, посочена във фактурата (съставена следователно от цената на първоначалната суровина заедно с добавената стойност), увеличена с „разходите за товарене, доставка, комисионни, застраховка, транспорт и др. до границата, дори ако тези разходи не са изцяло или частично включени във фактурата за продажба“?
Дали, ако отговорът на предходния въпрос е, че налагането на налога по дискриминационен начин е забранено, тъй като основата за неговото изчисляване е по-висока само за внесените продукти, член 95 от Договора създава за вносителите на продукти от държави членки индивидуално право да искат възстановяване на тази част от налога, платена в повече, считано от 1 януари 1962 г., датата на началото на втория етап?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/76: Комисия/Франция, Съдебно решение от 16 март 1977 г.
Являва ли се изискването за представяне на заверена от FORMA експортна декларация за износ на картофи към други държави членки мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение по смисъла на член 34 от Договора за ЕИО?
Допустимо ли е държава членка да въведе едностранна дерогация от правилата за свободно движение на стоки за селскостопански продукт, който не е обхванат от обща организация на пазара, въз основа на членове 39–46 от Договора за ЕИО след края на преходния период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.