Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-231/83: Cullet/Leclerc, Заключение от 23 октомври 1984 г.
Следва ли членове 3, буква е) и 5 от Договора от 25 март 1957 година за създаване на ЕИО да се тълкуват в смисъл, че забраняват определянето в държава членка със закон или подзаконов акт на минимални цени за продажба на дребно на потребителите, на бензиностанция, на „обикновен“ и „супер“ бензин и дизелово гориво, система, която задължава всеки търговец на дребно, който е гражданин на държава членка, да се съобразява с определените минимални цени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-229/83: Leclerc/Au blé vert, Заключение от 3 октомври 1984 г.
Следва ли член 3, буква (f) и член 5 от Договора от 25 март 1957 година за създаване на Европейската икономическа общност да се тълкуват в смисъл, че забраняват въвеждането в държава членка, чрез закон или подзаконов акт, по отношение на книги, издадени в тази държава членка, и книги, внесени в нея, по-специално от други държави членки, на система, която задължава търговците на дребно да продават книгите на цена, определена от издателя или вносителя, без да могат да намалят тази цена с повече от 5%?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/83: Racke/Hauptzollamt Mainz, Заключение от 27 септември 1984 г.
1. Нарушава ли Регламент (ЕИО) № 1167/76 на Съвета от 17 май 1976 г. (Официален вестник 1976, L 135, стр. 42) втория и третия параграф на член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО, доколкото изключва токайските вина, попадащи под подпозиция 22.05 C III (b) 2 от Общата митническа тарифа, от прилагането на представителния обменен курс, използван за преобразуване в национални валути (тук германски марки) на ставката на митото, изразена в разчетни единици, и запазва режима по Общото правило C 3 в част I, раздел I на Регламент (ЕИО) № 950/68 на Съвета от 28 юни 1968 г. (Официален вестник, специално издание на английски език 1968 (I), стр. 275)?
2. Ако е така, какви са правните последици от това за приложимостта на член 2 от Регламент (ЕИО) № 2842/76 от 23 ноември 1976 г. (Официален вестник 1976, L 327, стр. 2)?
По-специално, може ли отделното лице в Общността да изисква този регламент да се прилага с обратно действие, считано от влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 1167/76?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/83: Abbink, Заключение от 26 септември 1984 г.
Дали член 38, параграф 2, тълкуван във връзка с член 34 от Договора, допуска износът от държава членка А на селскостопански продукти, обхванати от обща организация на пазара, да бъде косвено възпрепятстван поради това, че съгласно мерки за фискален контрол на служител (с местоживеене в държави членки А и Б) на търговец на едро, установен в държава членка Б и търгуващ с тези селскостопански продукти, се забранява да използва в държава членка А без заплащане на данък върху оборота моторно превозно средство, което принадлежи на неговия работодател, регистрирано е и е обложено с данък върху оборота в държава членка Б, когато може да докаже, че превозното средство е използвано във връзка с редовен износ на съответния селскостопански продукт от държава членка А към държава членка Б?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/83: Heijn, Съдебно решение от 19 септември 1984 г.
Доколкото съответните общностни правила не обхващат определени пестициди, държавите членки могат ли да регулират наличието на остатъци от тези пестициди в хранителните продукти по начин, който може да се различава от една държава до друга в зависимост от климатичните условия, обичайното хранене на населението и тяхното здравословно състояние, и могат ли в този контекст да разрешат различни нива на един и същ пестицид за различни хранителни продукти?
Пречат ли членове 30 и 36 от Договора за ЕИО на държава членка да забрани вноса на ябълки от друга държава членка поради наличието в или върху тези ябълки на количество винклозолин, по-голямо от разрешеното от законодателството на първата държава членка, дори ако максималното допустимо съдържание на винклозолин, определено в тази държава членка, се различава от това, определено за други видове храни и напитки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/83: Kohl/Ringelhan, Заключение от 19 септември 1984 г.
Ако фирмен символ (в случая „r + r“ с бели букви на контрастен фон) досега е бил законосъобразно използван от чуждестранно предприятие (в случая френско) в собствената му страна (Франция) за обозначаване на това предприятие в търговията или бизнеса и това предприятие е образувало група с предприятие във Федерална република Германия, което е използвало същия фирмен символ за обозначаване на това (германско) предприятие във Федерална република Германия до ликвидацията и поради това преставане да съществува на германското предприятие, и ако съгласно националното (германско) право за защита на конкуренцията използването на въпросния фирмен символ от чуждестранното (френско) предприятие във Федерална република Германия е незаконосъобразно поради това, че лицата, които виждат символа, го възприемат като обозначаващ несъществуващото германско предприятие или във всеки случай (също несъществуващата) група предприятия и поради това използването му е подвеждащо (параграф 3 от Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb [Закон срещу нелоялната конкуренция]), препятства ли правото на Общността (в частност член 30 от Договора за ЕИО) забраната на чуждестранното (френско) предприятие да използва символа във Федерална република Германия?
Зависи ли отговорът от степента, в която такова използване е подвеждащо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/83: Комисия/Италия, Съдебно решение от 11 юли 1984 г.
Допустимо ли е Комисията да разшири предмета на спора в мотивираното си становище спрямо първоначалното писмо за предоставяне на становища по член 169 от Договора за ЕИО?
Съвместими ли са националните разпоредби, ограничаващи вноса на захарни изделия, съдържащи повече от 1% животински желатин, с член 30 от Договора за ЕИО, когато тези изделия са законно произведени и пуснати на пазара в друга държава членка и ограниченията се мотивират с необходимостта от защита на потребителите и общественото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/83: Campus Oil, Съдебно решение от 10 юли 1984 г.
Следва ли членове 30 и 31 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че се прилагат към система като установената с Наредбата за контрол на доставките на горива от 1982 г., доколкото тази система изисква от вносителите на нефтени продукти в държава членка на Европейската икономическа общност (в случая Ирландия) да закупуват от държавна нефтена рафинерия до 35% от своите нужди от нефтени масла?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли понятията „обществен ред“ или „обществена сигурност“ по член 36 от посочения договор да се тълкуват по отношение на система като установената с Наредбата от 1982 г. така, че: (а) такава система е изключена по силата на член 36 от прилагането на членове 30 до 34 от договора или (б) такава схема може да бъде изключена при определени обстоятелства и ако да, при какви обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/83: Universität Hamburg/Hauptzollamt München-West, Заключение от 5 юли 1984 г.
I. Как следва да се тълкува член 3, параграф 1 от Регламент № 1798/75 от 10 юли 1975 г. (в първоначалната му редакция) по отношение на израза „научни инструменти и апарати“
1. Може ли той да обхваща и материали, които са компоненти, резервни части или принадлежности на едно оборудване
Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително: 2. Включва ли изразът „инструменти и апарати“ материали от всякакъв вид или само такива, които са проектирани така, че да могат да се използват за извършване на определена операция или за постигане на определени ефекти по отношение на други изделия
Какви други критерии, ако има такива, са решаващи за определението на този израз
3. В случай на материали, които са компоненти, резервни части или принадлежности на едно оборудване, зависи ли въпросът дали те са инструменти или апарати от това дали, по отношение на това оборудване или неговите други компоненти, те са (а) структурно автономни (например имат собствен корпус, собствена основа или подобно) и/или (б) изпълняват независима функция
Ако на въпрос 3 (а) се отговори отрицателно и на въпрос 3 (б) се отговори положително: (в) Когато компонент, резервна част или принадлежност изпълнява независима функция в рамките на оборудването, решаващият фактор ли е дали той е способен да работи самостоятелно, т.е. по-специално дали освен самия работещ компонент, съдържа и задвижващ механизъм за него
4. Явява ли се решаващ фактор по отношение на научния характер на инструментите и апаратите, които са компоненти на едно оборудване, това дали тези инструменти и апарати, разглеждани сами по себе си, служат за научни цели, особено с оглед на техните собствени характеристики и функциите (или частите от функции), които изпълняват, или техният научен характер се установява само поради факта, че оборудването, на което са част, е научно и че, тъй като са специфични компоненти на това оборудване, могат да се използват само във връзка с него и така, както и то, се използват главно или изключително за научни изследвания
II. Как следва да се тълкува член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75
1. Означава ли изразът „необходими за функционирането на научни инструменти и апарати“, че (а) инструментите и апаратите са неспособни да функционират без съответния компонент, резервна част или принадлежност; или решаващият фактор ли е дали (б) компонентите, резервните части или принадлежностите са специално изработени или пригодени за съответните инструменти и апарати и следователно са специфични компоненти, резервни части или принадлежности за тези инструменти или апарати
2. Води ли изразът „които отговарят на условията за безмитен внос“ до това, че инструментите и апаратите, за функционирането на които са необходими компонентите, резервните части или принадлежностите: (а) са или са били сами внесени, или е достатъчно те (б) да отговарят на изискванията, предвидени за безмитен внос по Общата митническа тарифа, така че член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75 се прилага дори когато някои от компонентите на инструментите и апаратите са внесени от държава, която не е членка, а други са произведени в Общността, при условие че в Общността не се произвеждат инструменти или апарати със същата научна стойност като тези, сглобени от тези компоненти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/83: Fioravanti, Заключение от 3 юли 1984 г.
1. С особено позоваване на членове 1 и 5 от Споразумението между ЕИО и Швейцарската конфедерация относно прилагането на правилата за общностен транзит, съдържащи се в Регламент № 2812/72 на Съвета от 21 ноември 1972 г., и на други специфични разпоредби на тези правила, трябва ли транзитна операция, включваща стоки, които след като са изпратени от Белгия (митническо учреждение в Монтцен) до определен получател във свободното пристанище Женева (La Praille), Швейцария, са препратени от това лице чрез митническото учреждение на това свободно пристанище до друг получател в град Кремона (Италия) и са окончателно внесени там, да се счита за общностен транзит?
2. При разглежданите обстоятелства, законосъобразно ли е швейцарските митнически органи да издадат международни железопътни товарителници CIM, съдържащи препратки към товарителниците, отнасящи се до предходния етап на превоза, и да ги маркират с буквите T2, указващи вътрешен общностен транзит, въз основа на твърдението (за което няма доказателство, тъй като екземпляр № 3 от тези документи се счита за изгубен), че по-ранните товарителници не са били маркирани с никакви букви и следователно не са носили буквите T1, при липсата на които операцията по общностен транзит е трябвало да се третира като вътрешна, а не външна, тоест отнасяща се до стоки, които не произхождат от страни извън Общността?
3. В случай на стоки, които фактически произхождат от държава извън Общността (в случая от Австралия) и са внесени временно в Белгия и следователно без плащане на каквито и да било мита в Белгия, държавата членка на Общността, в която е започнал разглежданият транзит, поражда ли тази транзитна операция, която е извършена въз основа на документи, позволяващи вътрешен общностен транзит, отговорност за държавата (и търговците), от която стоките са изпратени (Белгия), или за държавата, от която впоследствие са препратени (Швейцария), а не за държавата (Италия), където стоките са окончателно внесени въз основа на формално валидни документи?
4. С оглед на член 36, параграф 1 от Регламент № 542/69, следва ли събирането на селскостопанските налози да се извърши от държавата, в която е започнала операцията, описвана като вътрешен общностен транзит, или от държавата, от която стоките са били препратени, чрез производство срещу съответните търговци, дори когато в случая нарушението е било установено в Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.