Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която съдържа обща забрана за използване на здравни твърдения при етикетирането или представянето на хранителни продукти, освен ако не е получено предварително разрешение, с изискванията на член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО?
Допустимо ли е държава членка да въведе по-строги национални правила относно здравните твърдения върху хранителни продукти, които надхвърлят изискванията на Директива 79/112/ЕИО, с цел защита на общественото здраве или предотвратяване на заблуждаващи твърдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда обща забрана за използване на здравни твърдения върху етикетирането или представянето на хранителни продукти, освен ако не е получено предварително разрешение, с изискванията на член 2, параграф 1, буква б) и член 15, параграфи 1 и 2 от Директива 79/112/ЕИО?
Може ли държава членка да въведе по-строги национални правила относно здравните твърдения за хранителни продукти, отколкото предвижда Директива 79/112/ЕИО, с цел защита на общественото здраве и предотвратяване на заблуждаващи твърдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1495/80 на Комисията от 11 юни 1980 година за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета относно определянето на стойността на стоките за митнически цели (ОВ 1980 L 154, стр. 14), изменен с Регламент (ЕИО) № 220/85 (ОВ 1985 L 25, стр. 7), да се тълкува в смисъл, че плащанията на лихви се считат за отделени от цената на стоките, ако към релевантния момент, а именно приемането на митническата декларация, на митническото учреждение е представена само фактурата за нетната цена на стоките и тази фактура — както и декларацията за митническа стойност — не разкрива нито изрично, нито по подразбиране, че във връзка с разглежданата сделка купувачът е платил на продавача и лихви
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Следва ли тогава плащанията на лихви да се включат в митническата стойност на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съвместимо ли е с член 30 от Договора (сега член 28 ЕО) национално законодателство, което забранява на пазара на държавата членка да се предлагат под наименованието „шоколад“ продукти, съдържащи растителни мазнини, различни от какаово масло, които са законно произведени и пуснати на пазара в друга държава членка под това наименование, и изисква те да се предлагат само като „шоколадов заместител“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Съвместимо ли е с принципа на свободното движение на стоки по член 30 от Договора ЕО (сега член 28 ЕО) национално законодателство, което забранява на пазара на държавата членка да се предлагат под наименованието „шоколад“ продукти, съдържащи растителни мазнини, различни от какаово масло, които са законно произведени и пуснати на пазара като „шоколад“ в държавата членка на производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
За продуктите, изброени в приложението към Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията, както е заменен с Регламент (ЕО) № 1890/96, и внесени в Европейската общност от 18 март 1997 г., но преди 18 юли 1998 г., датата, на която Регламент (ЕО) № 1498/98 на Комисията, изменящ член 5 от Регламент № 3223/94, влиза в сила, следва ли митническата стойност на тези продукти да се определя съгласно
а) правилата, установени в глава 3 от дял II (а именно членове 28—36) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и правилата, установени в дял V (а именно членове 141—181а) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията;
или
б) член 5 от Регламент № 3223/94?
Ако митническата стойност не следва да се определя съгласно нито едно от горните, каква е правилната основа за определяне на митническата стойност на такива продукти?
Явява ли се валиден Регламент № 1498/98 на Комисията, с който с ефект от 18 юли 1998 г. се изменя член 5 от Регламент № 3223/94?
Ако Регламент № 1498/98 не е валиден, как следва да се определя митническата стойност на продуктите от вида, посочен в първия въпрос, които се въвеждат в Европейската общност от 18 юли 1998 г.?
Независимо дали Регламент № 1498/98 е валиден, изключва ли Регламент № 3223/94 възможността за даване на временна индикация за митническата стойност съгласно член 254 от Регламента за изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.
Следва ли разпоредбите на правото на Общността да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което има за последица забрана на отглеждането и притежаването на индустриален коноп?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.
1. (a) Прилага ли се срокът, предвиден в първата алинея на член 454, параграф 3 от Регламент № 2454/93, за представяне на доказателства относно действителното място на извършване на нарушение или нередност и в случаите, когато държава членка, на основание член 454, параграф 2 и първата и втората алинея на член 454, параграф 3 от Регламент № 2454/93, предявява иск срещу гарантиращото сдружение за плащане на митнически сборове, а сдружението желае да докаже в тези съдебни производства, че мястото на извършване на нарушението или нередността се намира в друга държава членка?
(б) Ако отговорът на въпрос 1(а) е положителен:
(i) В този случай прилага ли се едногодишният срок, предвиден в първата алинея на член 454, параграф 3 и член 455, параграф 1 от Регламент № 2454/93 във връзка с първото изречение на член 11, параграф 1 от TIR Конвенцията, или двугодишният срок по член 455, параграф 2 от този регламент във връзка с първото изречение на член 11, параграф 2 от TIR Конвенцията?
(ii) Прилага ли се срокът за представяне на доказателства в случая, посочен във въпрос 1(а), по такъв начин, че гарантиращото сдружение трябва да представи твърдението си с предложение за доказателства, че нарушението или нередността е извършено в друга държава членка, в рамките на този срок и ако това не бъде направено, да бъде лишено от възможността да представи такива доказателства?
2. (а) Съгласно членове 454 и 455 от Регламент № 2454/93, задължена ли е държавата членка, която установи, че е извършено нарушение или нередност във връзка с транспортна операция под покритието на TIR карнет, спрямо гарантиращото сдружение, освен уведомленията по член 455, параграф 1 от този регламент и запитване до митническото учреждение на местоназначение, да разследва къде действително е извършено нарушението или нередността и кой е митническият длъжник по смисъла на член 203, параграф 3 от Регламент № 2913/92, като поиска от друга държава членка да окаже административна помощ за установяване на фактите (вж. Регламент № 1468/81 на Съвета от 19 май 1981 г. относно взаимната помощ между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между тях и Комисията за осигуряване на правилното прилагане на законодателството в областта на митата или селското стопанство)?
(б) Ако отговорът на Съда на въпрос 2(а) е положителен:
(i) Ако такова задължение за разследване бъде нарушено, счита ли се, че нарушението или нередността не се смята за извършено в държавата членка, в която е установено, съгласно първата алинея на член 454, параграф 3 от Регламент № 2454/93?
(ii) Длъжна ли е държавата членка, която е установила нарушението или нередността, при предявяване на иск срещу гарантиращото сдружение, да докаже и обоснове, че такова задължение за разследване е изпълнено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
1. Съвместимо ли е с членове 28 и 30 ЕО да се отнеме разрешението за търговия на лекарствен продукт, внесен като паралелен внос, на основание че разрешението за търговия на директно внесения лекарствен продукт е било отнето по искане на притежателя на разрешението по причини, които не са свързани с безопасността на лекарствения продукт
Зависи ли отговорът от конкретните причини, които са довели до това искане, или от това дали притежателят на разрешението или дружества, принадлежащи към същата група в други държави членки, продължават да продават лекарствения продукт, към който се отнася паралелният внос, въз основа на разрешения за търговия, издадени там?
2. Ако паралелните вносители се позовават на ново разрешение за търговия на директно внесения лекарствен продукт, а не на старото разрешение за търговия, изключва ли се разрешаването на продължаване на търговията с лекарствения продукт, внесен като паралелен внос, от факта, че този лекарствен продукт и директно внесеният лекарствен продукт, който е обхванат от новото разрешение за търговия, са различни в смисъл, че внесеният като паралелен внос лекарствен продукт се продава под формата на капсула, съдържаща определена киселина (омепразол), докато директно внесеният лекарствен продукт се продава под формата на таблетка, съдържаща магнезиева сол на киселината?
1. Съвместимо ли е с членове 28 и 30 ЕО национална агенция да реши, че разрешението за търговия на лекарствен продукт, внесен като паралелен внос, автоматично престава да бъде валидно, ако първоначалното разрешение за търговия на лекарствения продукт е било оттеглено по искане на притежателя по причини, които не са свързани с ефективността или безопасността на лекарствения продукт, и въпреки факта, че продуктът има валидно разрешение за търговия в държавата членка, от която се извършва паралелният внос?
2. Ако правото на Общността налага ограничения или условия върху правото на национална агенция да реши, че разрешението за търговия за паралелен внос престава да бъде валидно в ситуацията, посочена в въпрос 1, какво значение следва да се отдаде на обстоятелствата, че (a) притежателят на първоначалното разрешение за търговия е получил ново разрешение за търговия за лекарствен продукт, предназначен да замени първоначалния лекарствен продукт, но този нов продукт не е в същата фармацевтична форма (таблетки вместо капсули) и активната съставка не е точно същата (магнезиев омепразол вместо омепразол); от друга страна, националната агенция счита, че лекарствените продукти са биоеквивалентни и имат същия терапевтичен ефект; (b) последващият контрол на ефективността и безопасността на лекарствения продукт евентуално се затруднява от факта, че разрешението за търговия на първоначалния лекарствен продукт е било оттеглено; (c) лекарственият продукт, внесен като паралелен внос, е бил широко използван в продължение на много години в държавите членки и е малко вероятно неговата продължаваща продажба да представлява опасност за общественото здраве?
3. Ако в ситуацията, посочена в въпрос 1, членове 28 и 30 ЕО позволяват да се приеме, че разрешението за търговия, предоставено за паралелен внос, е изтекло, може ли да се реши, че разрешението за търговия за паралелен внос е изтекло веднага след като първоначалното разрешение за търговия е било оттеглено, без да се предоставя на паралелния вносител време да адаптира дейността си
Влияят ли някое от обстоятелствата, посочени във въпрос 2, върху въпроса дали може да се реши, че разрешението за търговия за паралелен внос изтича незабавно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2002 г.
Трябва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която разрешението за паралелен внос на лекарствен продукт се отнема автоматично, когато притежателят на разрешението за пускане на същия продукт на пазара се е отказал от това разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.