Митнически съюз

1. Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г., по-специално членове 1—10, и Регламент (ЕИО) № 1581/74 на Комисията от 24 юни 1974 г. относно намаленията на цените, които следва да се вземат предвид при определяне на митническата стойност, на компетентните органи на държава членка да определят за стоки, внесени от трета държава, митническа стойност, по-ниска от декларираната от вносителя или, за вносове след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 375/69 на Комисията от 27 февруари 1969 г., по-ниска от стойността, която произтича от данните, декларирани от вносителя относно митническата стойност?
2. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на компетентните органи на държава членка да намалят стойността, декларирана от вносителя (или, при прилагане на Регламент № 375/69 на Комисията, стойността, произтичаща от предоставените от този вносител данни), и за тази цел да се основават на сравнение между тази стойност и една или повече цени, начислени по други договори за продажба на същия продукт?
3. Коя е страната или кои са страните на износ и/или внос, от и/или към които трябва да са извършени продажбите, за да могат компетентните органи на държава членка съгласно разпоредбите на Общността да се позоват на цените, начислени по тези продажби, за да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
По-специално, трябва ли продажбите, чиито цени могат да бъдат използвани като референтни цени, непременно да са извършени между износител и вносител, установени съответно в същите държави, между които е извършена продажбата, по отношение на която се оспорва декларацията на вносителя за стойността (или предоставените от него данни за митническа стойност)?
4. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на националните митнически органи да вземат като референтна цена за намаляване на стойността, декларирана от вносителя (или — при прилагане на Регламент № 375/69 — стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни), цени, начислени: а) при продажби на продукти, произхождащи от държави, чиято външна търговия се осъществява чрез държавен монопол или от публични предприятия; и б) при продажби на имитации на продуктите, които са предмет на продажбата, по отношение на която се намалява митническата стойност?
5. Ако не може да се използва референтна цена по право или по факти, имат ли компетентните органи на държавата вносител право едностранно да използват други методи или факти и ако да — кои?
6. Съгласно кои критерии следва правилно да се определи митническата стойност, когато не е налична валидна цена за сравнение и когато става въпрос за патентовани продукти, предмет на продажби между две дружества, които не са независими едно от друго?
7. Имат ли органите на държава членка право да обвинят вносител в невярна декларация за митническа стойност, направена чрез невярна, непълна, неточна или неприложима фактура, като третират такива факти по същия начин, както внос на стоки без декларация, което е забранено от националното законодателство и е престъпление, наказуемо с тежки глоби и лишаване от свобода, дори когато вносителят е изпълнил изискванията на Регламент № 375/69 на Комисията, като е предоставил коректно данните относно митническата стойност на стоките, които са предмет на въпросника, приложен към посочения регламент, и когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
8. Съвместима ли е практиката на намаляване на декларираната стойност и сериозните последици, които тя води за вносителите, с митническия съюз, създаден с членове 12—29 от Договора за ЕИО, като се има предвид отклоненията в търговията и изкривяванията на конкуренцията, до които тази практика може да доведе?
9. Позволява ли член 13 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация от 22 юли 1972 г., чрез забрана на всякаква мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения на вноса в търговията между Общността и Швейцария, на компетентните органи на държава членка да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
Позволява ли посоченият член 13 налагането на тежки глоби и лишаване от свобода на вносител от държава членка на ЕИО, който е изпълнил надлежно задълженията си, като е предоставил коректно и изчерпателно на националните органи информацията, изисквана по Регламент № 375/69 на Комисията, когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
10. Пречи ли първата алинея на член 19 от посоченото по-горе Споразумение между Европейската икономическа общност и Швейцария, която забранява всякакви ограничения върху плащанията, свързани с търговията със стоки, и трансфера на такива плащания между държавите членки на Европейската общност и Швейцария, на националните органи да квалифицират като „незаконен трансфер на капитал“ операция, при която купувач в държава членка на Европейската икономическа общност плаща на своя швейцарски доставчик сумата по фактурата за продажба на стоки, когато не се оспорва, че тези стоки действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?