Митнически съюз
Митнически съюз
Дело C-6/84: Nicolet Instrument/Hauptzollamt Frankfurt am Main-Flughafen, Заключение от 17 януари 1985 г.
Дали решения 82/549 от 27 юли 1982 г. и 80/716 от 7 юли 1980 г. на Комисията, с които се постановява, че апаратите „Nicolet Data Acquisition System, модел MED-80“ и „Nicolet Data Acquisition and Processing System, модел NIC-1180“ не могат да бъдат внесени без заплащане на мита по Общата митническа тарифа, са валидни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/84: Casteels/Комисия, Заключение от 13 декември 1984 г.
Неправилно класифициране на електрически двигатели за чистачки по тарифна позиция № 85.01 вместо по тарифна позиция № 85.09 от Общата митническа тарифа
Незаконосъобразност на Регламент № 3529/83 на Комисията относно класификацията на стоките по Общата митническа тарифа
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/83: Fioravanti, Съдебно решение от 27 ноември 1984 г.
1. С оглед по-специално на членове 1 и 5 от Споразумението между ЕИО и Швейцарската конфедерация относно прилагането на правилата за общностен транзит, съдържащи се в Регламент (ЕИО) № 2812/72 на Съвета, и на други конкретни разпоредби на тези правила, трябва ли транзитна операция, включваща стоки, които след изпращането им от Белгия (митническо бюро в Монтзен) до определен получател във фрийпорта на Женева (Ла Праий), Швейцария, са препратени от това лице чрез митническото бюро на този фрийпорт до друг получател в град Кремона (Италия) и там са окончателно внесени, да се счита за общностен транзит?
2. При разглежданите обстоятелства, било ли е законосъобразно швейцарските митнически органи да издадат международни товарителници CIM, съдържащи препратки към товарителниците, отнасящи се до предходния етап на превоза, и да ги маркират със символа T2, означаващ вътрешен общностен транзит, въз основа на твърдението (за което няма доказателство, тъй като копие № 3 от тези документи се предполага за изгубено), че по-ранните товарителници не са били маркирани с никакъв символ и следователно не са носили символа T1, при липсата на който операцията по общностен транзит следва да се третира като вътрешна, а не външна, тоест отнасяща се до стоки, които не произхождат от държави извън Общността?
3. В случай на стоки, които по същество произхождат от държава извън Общността (в случая от Австралия) и са били временно внесени в Белгия и следователно без плащане на каквито и да било мита в Белгия, държавата членка на Общността, в която е започнал разглежданият транзит, поражда ли тази транзитна операция, извършена въз основа на документи, позволяващи вътрешен общностен транзит, отговорност за държавата (и търговците), от която стоките са били изпратени (Белгия), или за държавата, от която впоследствие са били препратени (Швейцария), а не за държавата (Италия), където стоките са били окончателно внесени въз основа на формално валидни документи?
4. Като се има предвид, че член 36, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 542/69 предвижда, че „когато се установи, че в хода на операция по общностен транзит е извършено нарушение или нередност в определена държава членка, събирането на дължимите мита или други такси се извършва от тази държава членка...“, трябва ли събирането на селскостопанската такса да се извърши от държавата, в която е започнал транзитът, описан като вътрешен общностен транзит, или от държавата, от която стоките са били препратени, чрез производство срещу съответните търговци, дори ако в случая нарушението е било установено в Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/83: Universität Hamburg/Hauptzollamt München-West, Съдебно решение от 15 ноември 1984 г.
Параграфи 1 и 2 от член 3 от Регламент (ЕИО) № 1798/75 на Съвета от 10 юли 1975 година относно безмитния внос на образователни, научни и културни материали, разглеждани във връзка един с друг, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че материалите могат да се считат за компоненти, резервни части или принадлежности на инсталация или сложна единица оборудване за научни изследвания, не им пречи да бъдат класифицирани като научни инструменти или апарати, ако е установено, че са способни да изпълняват самостоятелна научна функция и ако са изпълнени всички изисквания на член 3, параграф 1 от регламента?
Изразът „научни инструменти и апарати, които подлежат на безмитен внос“ по член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75 трябва ли да се тълкува в смисъл, че компонентите, резервните части и принадлежностите могат да бъдат внесени безмитно, при условие че са предназначени за научни инструменти или апарати, които са или са били допуснати безмитно, като безмитен внос не може да бъде предоставен, когато компонентите са предназначени да бъдат вградени в научна инсталация, произведена в Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/83: Van Gend & Loos/Комисия, Съдебно решение от 13 ноември 1984 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваните решения съгласно член 190 от Договора за ЕИО?
Допустимо ли е отказването на опрощаване на вносни мита при наличие на удостоверения за произход, издадени от митническите органи на трети държави, които впоследствие се оказват невалидни, като се има предвид понятието „особени обстоятелства“ по член 13 от Регламент № 1430/79?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/83: Racke/Hauptzollamt Mainz, Съдебно решение от 13 ноември 1984 г.
Нарушава ли Регламент (ЕИО) № 1167/76 на Съвета от 17 май 1976 г. (ОВ 1976, L 135, стр. 42) втория и третия параграф на член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО, доколкото изключва вината токай, попадащи под подпозиция 22.05 C III (b) 2 от Общата митническа тарифа, от прилагането на представителния обменен курс, използван за превръщането в национални валути (тук германски марки) на ставката на митото, изразена в счетоводни единици, и запазва режима по общо правило C 3 в част I, раздел I от Регламент (ЕИО) № 950/68 на Съвета от 28 юни 1968 г. (ОВ, специално издание на английски език 1968 (I), стр. 275)?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително: Може ли член 2 от Регламент (ЕИО) № 2842/76 на Съвета от 23 ноември 1976 г. (ОВ 1976, L 327, стр. 2) да има обратно действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/83: Gesamthochschule Duisburg/Hauptzollamt München-Mitte, Заключение от 25 октомври 1984 г.
1) Дали първата алинея на член 3, параграф 3 от Регламент № 1798/75, изменен с Регламент № 1027/79 от 8 май 1979 г., съдържа подходящо тълкуване на израза „научни инструменти и апарати“ по смисъла на първоначалната редакция на член 3, параграф 1 от Регламент № 1798/75 и следва ли първата от посочените разпоредби да се счита за приложима по същество и по отношение на периода преди влизането ѝ в сила на 1 януари 1980 г.
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: 2) Същото ли се отнася и за тълкуването на израза „обективни технически характеристики“ по член 5, параграф 1 от Регламент № 2784/79 от 12 декември 1979 г.
3) Какво е правилното тълкуване на израза „научни дейности“ в първата алинея на член 3, параграф 3 от Регламент № 1798/75, изменен с Регламент № 1027/79
Обхваща ли той, освен чисто научните и приложните изследвания, и дейности по разработване на нови продукти, техники и процеси или усъвършенстване на съществуващи въз основа на научни познания и чрез прилагане на научни методи, и има ли значение дали такива дейности се извършват в научни институции или другаде
Какви други критерии могат да бъдат релевантни за разграничаване на научните дейности от други дейности
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: 4) Какви са критериите, определящи дали даден инструмент или апарат е особено подходящ, поради своите обективни характеристики, за чисто научни изследвания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/83: Rijksuniversiteit te Groningen, Съдебно решение от 25 октомври 1984 г.
Дали Комисията в своето решение от 8 октомври 1981 г. (81/843/ЕИО) е тълкувала и прилагала правилно понятието „с еквивалентна научна стойност“, съдържащо се в член 3 от Регламент (ЕИО) № 1798/75?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/83: Racke/Hauptzollamt Mainz, Заключение от 27 септември 1984 г.
1. Нарушава ли Регламент (ЕИО) № 1167/76 на Съвета от 17 май 1976 г. (Официален вестник 1976, L 135, стр. 42) втория и третия параграф на член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО, доколкото изключва токайските вина, попадащи под подпозиция 22.05 C III (b) 2 от Общата митническа тарифа, от прилагането на представителния обменен курс, използван за преобразуване в национални валути (тук германски марки) на ставката на митото, изразена в разчетни единици, и запазва режима по Общото правило C 3 в част I, раздел I на Регламент (ЕИО) № 950/68 на Съвета от 28 юни 1968 г. (Официален вестник, специално издание на английски език 1968 (I), стр. 275)?
2. Ако е така, какви са правните последици от това за приложимостта на член 2 от Регламент (ЕИО) № 2842/76 от 23 ноември 1976 г. (Официален вестник 1976, L 327, стр. 2)?
По-специално, може ли отделното лице в Общността да изисква този регламент да се прилага с обратно действие, считано от влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 1167/76?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/83: Universität Hamburg/Hauptzollamt München-West, Заключение от 5 юли 1984 г.
I. Как следва да се тълкува член 3, параграф 1 от Регламент № 1798/75 от 10 юли 1975 г. (в първоначалната му редакция) по отношение на израза „научни инструменти и апарати“
1. Може ли той да обхваща и материали, които са компоненти, резервни части или принадлежности на едно оборудване
Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително: 2. Включва ли изразът „инструменти и апарати“ материали от всякакъв вид или само такива, които са проектирани така, че да могат да се използват за извършване на определена операция или за постигане на определени ефекти по отношение на други изделия
Какви други критерии, ако има такива, са решаващи за определението на този израз
3. В случай на материали, които са компоненти, резервни части или принадлежности на едно оборудване, зависи ли въпросът дали те са инструменти или апарати от това дали, по отношение на това оборудване или неговите други компоненти, те са (а) структурно автономни (например имат собствен корпус, собствена основа или подобно) и/или (б) изпълняват независима функция
Ако на въпрос 3 (а) се отговори отрицателно и на въпрос 3 (б) се отговори положително: (в) Когато компонент, резервна част или принадлежност изпълнява независима функция в рамките на оборудването, решаващият фактор ли е дали той е способен да работи самостоятелно, т.е. по-специално дали освен самия работещ компонент, съдържа и задвижващ механизъм за него
4. Явява ли се решаващ фактор по отношение на научния характер на инструментите и апаратите, които са компоненти на едно оборудване, това дали тези инструменти и апарати, разглеждани сами по себе си, служат за научни цели, особено с оглед на техните собствени характеристики и функциите (или частите от функции), които изпълняват, или техният научен характер се установява само поради факта, че оборудването, на което са част, е научно и че, тъй като са специфични компоненти на това оборудване, могат да се използват само във връзка с него и така, както и то, се използват главно или изключително за научни изследвания
II. Как следва да се тълкува член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75
1. Означава ли изразът „необходими за функционирането на научни инструменти и апарати“, че (а) инструментите и апаратите са неспособни да функционират без съответния компонент, резервна част или принадлежност; или решаващият фактор ли е дали (б) компонентите, резервните части или принадлежностите са специално изработени или пригодени за съответните инструменти и апарати и следователно са специфични компоненти, резервни части или принадлежности за тези инструменти или апарати
2. Води ли изразът „които отговарят на условията за безмитен внос“ до това, че инструментите и апаратите, за функционирането на които са необходими компонентите, резервните части или принадлежностите: (а) са или са били сами внесени, или е достатъчно те (б) да отговарят на изискванията, предвидени за безмитен внос по Общата митническа тарифа, така че член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75 се прилага дори когато някои от компонентите на инструментите и апаратите са внесени от държава, която не е членка, а други са произведени в Общността, при условие че в Общността не се произвеждат инструменти или апарати със същата научна стойност като тези, сглобени от тези компоненти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.