Външни отношения
Външни отношения
Дело C-210/03: Swedish Match, Съдебно решение от 14 декември 2004 г.
Трябва ли членове 28 ЕО и 29 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което забранява на всяко лице да доставя, предлага или се съгласява да достави, излага за доставка или държи за доставка всеки продукт, изцяло или частично произведен от тютюн, който е във вид на прах или частици или във всяка комбинация от тези форми или е представен във вид, наподобяващ хранителен продукт, и е предназначен за орална употреба, различна от пушене или дъвчене?
Явява ли се член 8 от Директива 2001/37/ЕО изцяло или частично невалиден поради:
а) нарушение на принципа на недискриминация;
б) нарушение на член 28 ЕО и/или 29 ЕО;
в) нарушение на принципа на пропорционалност;
г) недостатъчност на член 95 ЕО и/или член 133 ЕО като правно основание;
д) нарушение на член 95, параграф 3 ЕО;
е) злоупотреба с правомощия;
ж) нарушение на член 253 ЕО и/или задължението за мотивиране;
з) нарушение на основното право на собственост?
При положение че:
а) национална мярка, транспонираща член 8а от Директива 89/622/ЕИО, е приета през 1992 г.;
б) посочената национална мярка е приета въз основа на правомощия в националното право, които не зависят от съществуването на задължение за транспониране на директивата;
в) Директива 89/622/ЕИО (както е изменена с Акта за присъединяване ...) е отменена и заменена с Директива 2001/37/ЕО, чийто член 8 възпроизвежда член 8а от Директива 89/622/ЕИО; и
г) член 8 от Директива 2001/37/ЕО е невалиден поради принципите, посочени в въпроси 2(а), 2(в) или 2(з),
трябва ли тези принципи да се тълкуват в смисъл, че също така не допускат съответната национална мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/02: Arnold André, Съдебно решение от 14 декември 2004 г.
Съвместима ли е член 8 от Директива 2001/37/ЕО, с която се забранява пускането на пазара на тютюн за орална употреба, без да се засяга член 151 от Акта за присъединяване, с правото на Европейските общности с по-висока правна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/03: Испания/Съвет, Заключение от 2 декември 2004 г.
Нарушение на принципа на общностна преференция
Изкривяване на конкуренцията
Нарушение на процедурата
Нарушение на член 12 от Споразумението от Котону
Нарушение на преференциалните споразумения
Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
Липса на мотиви
Злоупотреба с власт
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/03: Gürol, Заключение от 2 декември 2004 г.
1. Има ли първото изречение на член 9 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция пряко действие във вътрешноправните системи на държавите членки на Европейската общност, така че турските деца, които пребивават законно в държава членка на Общността заедно с родителите си, които са или са били законно заети в тази държава членка, и които имат същата квалификация като децата на граждани на тази държава членка, да имат право на равен достъп до общото образование, чиракуването и професионалното обучение?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Запазват ли турските деца качеството си на „пребиваващи законно с родителите си“, ако установят и поддържат собствено основно местожителство на мястото на своето университетско образование и са регистрирани само с второстепенно местожителство на адреса на родителите си?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително:
Дава ли първото изречение на член 9 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция на бенефициерите на тази разпоредба право не само на равен достъп до образователните институции, но и на равен достъп до държавните помощи, предоставяни от държавата членка с цел улесняване на участието в образованието или обучението, или първото изречение на член 9 във връзка с второто изречение на член 9 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция трябва да се тълкува като предоставящо на държавите членки възможността да обвържат предоставянето на социални помощи в областта на образованието на лицата, обхванати от първото изречение, с други условия или да ограничат тези помощи?
4. Ако на втория и третия въпрос се отговори утвърдително:
Отнася ли се това и за университетско образование в турската родина за бенефициерите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/02: Anheuser-Busch, Съдебно решение от 16 ноември 2004 г.
1. При положение че конфликтът между търговска марка и знак, за който се твърди, че я нарушава, възниква в момент преди влизането в сила на Споразумението по ТРИПС, прилагат ли се разпоредбите на Споразумението по ТРИПС към въпроса кой има по-ранно правно основание, когато твърдяното нарушение на търговската марка продължава след датата, на която Споразумението по ТРИПС става приложимо в Общността и държавите членки?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
(а) Може ли търговското наименование на предприятие също да действа като знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен, при какви условия търговското наименование може да се счита за знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
3. Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен:
(а) Как следва да се тълкува препратката в третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС към съществуващи по-ранни права
Може ли правото върху търговско наименование също да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен, как следва да се тълкува тази препратка в третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС към съществуващи по-ранни права в случай на търговско наименование, което не е регистрирано или установено чрез използване в държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита на търговската марка срещу въпросното търговско наименование, като се има предвид задължението по член 8 от Парижката конвенция да се предоставя защита на търговско наименование независимо дали е регистрирано, и факта, че Постоянният апелативен орган на СТО е приел, че препратката в член 2 от Споразумението по ТРИПС към член 8 от Парижката конвенция означава, че членовете на СТО са задължени по Споразумението по ТРИПС да защитават търговските наименования в съответствие с последния член
При преценка в такъв случай дали търговското наименование има по-ранно правно основание за целите на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС, може ли да се счита за решаващо:
(i) дали търговското наименование е било поне до известна степен известно сред съответните търговски среди в държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в тази държава;
(ii) дали търговското наименование е било използвано в търговия, насочена към държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в тази държава; или
(iii) кой друг фактор може да бъде решаващ за това дали търговското наименование следва да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/02: Panayotova и др., Съдебно решение от 16 ноември 2004 г.
Следва ли отговорът, даден от Съда на въпрос 4 в решението му от 27 септември 2001 г. по дело C-257/99 Barkoci и Malik, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с член 45 във връзка с член 59 от Споразумението за асоцииране с България, с член 44, параграф 3 във връзка с член 58 от Споразумението за асоцииране с Полша и с член 45, параграф 3 във връзка с член 59 от Споразумението за асоцииране със Словашката република компетентният орган, при разглеждане на подадено в Нидерландия заявление за разрешение за постоянно пребиваване с оглед на установяване съгласно Споразумението за асоцииране, да се въздържа от разглеждане на съдържанието на заявлението единствено на основание, че заявителят не притежава разрешение за временно пребиваване
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че материалните изисквания за влизане са явно и очевидно изпълнени?
Има ли значение за отговора на първия въпрос, и ако да — какво, дали лицето, подаващо заявление за разрешение за постоянно пребиваване, пребивава законно в Нидерландия към момента на подаване на заявлението, независимо дали на основание, различно от разрешение за временно пребиваване, като например „свободния период“, посочен в член 8 от Vreemdelingenwet?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-467/02: Cetinkaya, Съдебно решение от 11 ноември 2004 г.
Попада ли дете на турски работник, упражняващ дейност на редовния пазар на труда, което е родено в Германия, в обхвата на член 7, първа алинея от Решение № 1/80, ако от своето раждане – и във всеки случай до навършване на пълнолетие – неговото пребиваване е било разрешено (първоначално) само поради събиране на семейството или ако в изключителни случаи неговото пребиваване не е било прекратено само по тази причина?
Може ли правото на член на семейството на достъп до пазара на труда и на удължаване на пребиваването по член 7, първа алинея, втора тире да бъде ограничено само въз основа на прилагането на член 14 от Решение № 1/80?
Представлява ли осъждането на лишаване от свобода за непълнолетни за три години окончателно изключване от пазара на труда и, ако да, загуба на правата, предоставени по член 7, първа алинея, втора тире, дори когато съществува реална възможност да бъде изтърпяна само част от наказанието, а от друга страна, след условното освобождаване засегнатото лице или лицата трябва първо да преминат лечение за наркотична зависимост, като през този период няма да са на разположение на пазара на труда?
Представлява ли загубата на работа или невъзможността да се кандидатства за работа в случай на едновременно безработица поради осъждане на (безусловно) лишаване от свобода ipso facto доброволна безработица по смисъла на член 6, параграф 2, второ изречение от Решение № 1/80, което не пречи на загубата на права, произтичащи от член 6, параграф 1 и член 7, първа алинея от Решение № 1/80?
Отнася ли се това решение и за случаите, когато дадено лице може да бъде освободено в разумен и предвидим срок, но трябва първо да премине лечение за наркотична зависимост, като ще може да започне работа едва след получаване на диплома с по-висока квалификация?
Трябва ли член 14 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че в рамките на съдебното производство е необходимо да се вземе предвид промяната в положението на засегнатото лице или лица, която не оправдава по-нататъшно ограничаване по смисъла на член 14 от Решение № 1/80 и която настъпва след последното решение на органите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/02: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 21 октомври 2004 г.
Съвместимо ли е с членове 23 ЕО, 25 ЕО и 133 ЕО въвеждането на национална такса за заверка на фактури при внос на фармацевтични продукти от други държави членки или от трети държави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/03: Dörr и Ünal, Заключение от 21 октомври 2004 г.
1. Следва ли членове 8 и 9 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1964 година относно координацията на специалните мерки, свързани с движението и пребиваването на чужденци, които са обосновани по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве („Директивата“), да се тълкуват в смисъл, че административните органи не могат – независимо от съществуването на вътрешна възможност за обжалване – да приемат решение за експулсиране от територията без да получат становище от компетентен орган по смисъла на член 9 от Директивата (за който не е предвидено в австрийската правна система) – освен в случаи на неотложност – когато жалбите срещу техните решения могат да бъдат подавани до съдилищата по публично право само при следните ограничения: такива жалби нямат суспензивен ефект и съдилищата са възпрепятствани да се произнасят по целесъобразността на приетите мерки и могат единствено да отменят оспорваното решение
Освен това, едното съдилище (Verwaltungsgerichtshof) е ограничено, що се отнася до установяването на фактите, до проверка дали изводите, основани на фактите, са обосновани (Schlüssigkeitsprüfung), а другото (Verfassungsgerichtshof) също е ограничено до проверка за нарушение на права, гарантирани от конституцията?
2. Следва ли гаранциите за съдебна защита, предвидени в членове 8 и 9 от Директивата, посочена в параграф 1, да се прилагат по отношение на турски граждани, чието правно положение е определено от член 6 или член 7 от Решение № 1/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.