всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Външни отношения

Външни отношения

Дело C-230/03: Sedef, Заключение от 6 септември 2005 г.

1. Следва ли третата алинея на член 6 и член 6 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 г. на Съвета по асоцииране, създаден с договора за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, да се тълкуват в смисъл, че турски работник, който е бил законно нает от различни работодатели в морския транспорт като част от надлежно регистрираната работна сила на държава членка за повече от 15 години от 1977 г. насам, без да е необходимо разрешително за работа и който е изпълнил изискванията на първата алинея на член 6 от Решение № 1/80 през този период, има право на разрешение за пребиваване, когато – наред с различни прекъсвания поради болест и недоброволна безработица, надлежно удостоверена от компетентния орган – неговата заетост в морския транспорт е била прекъсвана между отделните трудови правоотношения на 17 пъти за периоди между 1 и 70 дни (общо около 13 месеца) и, по собствено признание, турският работник е прекарал по-дългите прекъсвания със семейството си в Турция, без тогава да е удостоверена недоброволна безработица
Зависи ли отговорът от това дали такива прекъсвания са типични за съответната професия (в случая – типични за морския транспорт)?
2. Обусловено ли е правото на разрешение за пребиваване по третата алинея на член 6 от Решение № 1/80 от предварително изпълнение на изискванията на втората алинея на член 6 от Решение № 1/80
Зависи ли отговорът от това дали смяната на работодател преди изтичането на три години е типична за съответната професия (в случая – типична за морския транспорт)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-383/03: Dogan, Съдебно решение от 7 юли 2005 г.

Следва ли член 6, параграф 2 от Решение № 1/80 да се тълкува в смисъл, че турски гражданин губи придобитите по член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 права, ако е задържан в изпълнение на присъда лишаване от свобода за срок от три години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-374/03: Gürol, Съдебно решение от 7 юли 2005 г.

Има ли първото изречение на член 9 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране пряко действие в правните системи на държавите членки на Европейската общност, така че турските деца, които пребивават законно в държава членка на Общността с родителите си, които са или са били законно заети в тази държава членка, да имат, въз основа на същите квалификации като децата на граждани на тази държава членка, равен достъп до общо образование, чиракуване и професионално обучение?
Запазват ли турските деца качеството си на „пребиваващи законно с родителите си“, ако установят и поддържат свое основно местожителство в мястото на университетското си обучение и са регистрирали само вторично местожителство на адреса на родителите си?
Дава ли първото изречение на член 9 от Решение № 1/80 на бенефициерите на тази разпоредба право не само на равен достъп до образователни институции, но и на равен достъп до държавни помощи, предоставяни от държавата членка с цел улесняване на участието в образование или обучение, или първото и второто изречение на член 9 трябва да се тълкуват във връзка, като се приема, че държавите членки могат да обвържат предоставянето на социални помощи в областта на образованието на лицата, обхванати от първото изречение, с други условия или да ограничат тези помощи?
Ако на втория и третия въпрос се отговори утвърдително: Отнася ли се това и за университетско образование за защитената група лица в тяхната страна на произход, Турция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-373/03: Aydinli, Съдебно решение от 7 юли 2005 г.

Може ли фактът, че турски работник не е надлежно регистриран като принадлежащ към работната сила поради изтърпяване на определена присъда лишаване от свобода, да доведе до това, че той престава да принадлежи към тази работна сила, което води до загуба на права, които е придобил съгласно третата алинея на член 6, параграф 1 вследствие на многогодишната си заетост в държавата членка?
Когато е приложимо, как се определя продължителността на отсъствието от работната сила поради изтърпяване на присъда лишаване от свобода, което води до загуба на права?
При определяне на тази продължителност може ли да се вземе предвид и периодът, през който турският работник е отсъствал поради предварително задържане по съдебна заповед непосредствено преди изтърпяването на присъдата лишаване от свобода?
При определяне на тази продължителност може ли да се вземе предвид и фактът, че към момента на издаване на заповедта за експулсиране се очаква жалбоподателят да остане извън работната сила известно време, тъй като, ако не бъде експулсиран, при отлагане на изтърпяването на присъдата лишаване от свобода, той може с голяма вероятност да започне дългосрочна терапия за лечение на наркомания, насочена към социалната и професионалната му рехабилитация, за която има достатъчно добри изгледи за успех?
За да загуби член на семейството на турски работник правния си статут по втората алинея на първото изречение на член 7 от Решение № 1/80, необходимо ли е този член на семейството да е престанал да живее като семейство с турския работник, от когото първоначално е получил правото си на пребиваване, и също така този член на семейството да е окончателно престанал да бъде надлежно регистриран като принадлежащ към работната сила на държавата членка, в която и двамата пребивават?
Следва ли за целите на това да се счита, че престава да се живее като семейство с дадено лице, когато пълнолетното дете на турския работник напуска постоянно дома на турския работник и нито детето, нито турският работник вече не се нуждаят от особена близост или грижа?
Следва ли прекратяването на принадлежността към работната сила, в контекста на правния статут на член на семейството на турски работник по втората алинея на първото изречение на член 7, да се определя по същите критерии, които са приложими за загубата на права по третата алинея на член 6, параграф 1?
Губи ли детето на турски работник, което е завършило професионално обучение в приемащата държава, правото си по второто изречение на член 7 от Решение № 1/80 да приеме всяко предложение за работа в тази държава членка, ако вече е влязло в работната сила там, като е започнало постоянна работа?
Губи ли това право по второто изречение на член 7 от Решение № 1/80 лице, което е престанало да бъде надлежно регистрирано като принадлежащо към работната сила на тази държава членка по начин, който би довел до загуба на правния статут на турски работник по третата алинея на член 6, параграф 1?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-295/03: Alessandrini и др./Комисия, Съдебно решение от 30 юни 2005 г.

Достатъчно мотивирано ли е решението на Първоинстанционния съд относно причинно-следствената връзка между твърдяната вреда и евентуалната незаконосъобразност на Регламент № 2362/98?
Изкривил ли е Първоинстанционният съд предмета на исковете, като е приел, че претендираните вреди произтичат от писмата на Комисията, а не от самия Регламент № 2362/98?
Превишила ли е Комисията предоставените ѝ правомощия по Регламент № 404/93 чрез приемането на Регламент № 2362/98?
Нарушени ли са основните права на собственост и свободата на стопанска инициатива чрез режима на комбинирано управление на тарифните квоти, въведен с Регламент № 2362/98?
Нарушен ли е принципът на недискриминация чрез предоставяне на по-благоприятни условия на операторите, внасящи банани от АКТБ, по силата на Регламент № 2362/98?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-136/03: Dörr и Ünal, Съдебно решение от 2 юни 2005 г.

Следва ли членове 8 и 9 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че административните органи не могат — независимо от съществуването на вътрешна възможност за обжалване — да приемат решение за експулсиране от територията, без да получат становище от компетентен орган по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата (за който не е предвидено в австрийската правна система) — освен в спешни случаи — когато жалбите срещу тези решения могат да бъдат подавани до съдилищата по публичното право само при следните ограничения: тези жалби нямат суспензивен ефект и съдилищата са ограничени до преценка на законосъобразността и могат единствено да отменят обжалваното решение
Освен това, единият съд (Verwaltungsgerichtshof) е ограничен, що се отнася до установяването на фактите, до проверка на обосноваността на изводите, направени въз основа на фактите (Schlüssigkeitsprüfung), а другият (Verfassungsgerichtshof) също е ограничен до проверка за нарушение на гарантираните от Конституцията права?
Следва ли гаранциите за съдебна защита, предвидени в членове 8 и 9 от Директива 64/221, да се прилагат към турски граждани, които се ползват с правен статут по смисъла на член 6 или член 7 от Решение № 1/80?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/03: Комисия/Съвет, Заключение от 26 май 2005 г.

Неправилен избор на правно основание за одобряване на Ротердамската конвенция от името на Европейската общност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Съдебно решение от 12 май 2005 г.

Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г., да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г., с особено внимание към разпоредбите на член 65, параграф 1, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за асоцииране от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина, което определя защитата на географски наименования, имащи интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без правно действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложени към споразумението, да се счита за невалидна и без правно действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4, параграф 5 и Протокола към споразумението)?
Следва ли втората съвместна декларация, приложена към Споразумението от 1993 г., която предполага, че договарящите се страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от Споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави, страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно култивиран сорт лоза в друга държава, страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [част II, раздел 3 от приложение 1 C] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs, влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24, параграф 4 от Споразумението TRIPs), и всяко наименование ясно посочва държавата, региона или района на произход на виното, до което се отнася, по такъв начин, че да не подвежда потребителите?
Дали правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., обхваща и интелектуалната собственост върху наименованията за произход на вина и тяхната експлоатация и, ако да, дали защитата на това право изключва прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложени към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина, но не включено в самото споразумение, съгласно което винопроизводителите от региона Фриули няма да могат да използват наименованието „Tocai friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да било обезщетение за лишените от това право винопроизводители от региона Фриули, липсата на какъвто и да било общ обществен интерес, оправдаващ това лишаване, и неспазването на принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-252/03: Millenium Pharmaceuticals, Съдебно решение от 21 април 2005 г.

Доколкото разрешение за пускане на лекарствен продукт на пазара, издадено от швейцарските органи и автоматично признато от Княжество Лихтенщайн съгласно законодателството на тази държава, е първото разрешение за пускане на този продукт на пазара в една от държавите от Европейското икономическо пространство, представлява ли то първото разрешение за пускане на продукта на пазара по смисъла на член 13 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила за лекарствени продукти, както следва да се тълкува за целите на прилагането на Споразумението за Европейското икономическо пространство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 18788899091148 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form