Международни споразумения
Международни споразумения
Дело C-268/99: Jany и др., Заключение от 7 юни 2001 г.
1. Могат ли полски и чешки граждани да се позовават пряко на споразуменията в смисъл, че имат право спрямо държава членка да претендират, че черпят право на влизане и пребиваване от правото, предвидено в член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република, за да започнат и упражняват икономическа дейност като самостоятелно заети лица и да създават и управляват предприятия, независимо от политиката, която съответната държава членка провежда в това отношение?
2. Ако отговорът на този въпрос е положителен: свободна ли е държава членка съгласно член 58 от споразумението с Полша и член 59 от споразумението с Чешката република да обвърже правото на влизане и пребиваване със специфични условия, като тези, съдържащи се в политиката, следвана от Нидерландия, които включват условието чужденецът да разполага с достатъчни средства за издръжка (съгласно глава A 4/4.2.1. от 1994 Vreemdelingencirculaire това означава нетен доход, който е най-малко равен на прага на социално подпомагане по смисъла на Algemene Bijstandswet (Общ закон за социално подпомагане))?
3. Позволяват ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република проституцията да бъде изключена от понятието „икономически дейности като самостоятелно заети лица“ на основание, че проституцията не попада в описанието в член 44, параграф 4, уводни думи и буква (c) от споразумението с Полша и член 45, параграф 4, уводни думи и буква (c) от споразумението с Чешката република, по морални причини, на основание, че проституцията е забранена в (повечето) асоциирани държави, и на основание, че тя поражда проблеми, свързани със свободата на действие на проститутките и тяхната независимост, които са трудни за контрол?
4. Позволяват ли член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО) и член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република да се прави разграничение между понятията „дейности като самостоятелно заети лица“ и „икономически дейности като самостоятелно заети лица“, съдържащи се в съответните разпоредби, така че дейностите, извършвани от проститутка в качеството ѝ на самостоятелно заето лице, да попадат в обхвата на използвания в член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО) термин, но не и в този, използван в тези членове на споразуменията?
5. Ако отговорът на предходния въпрос е, че такова разграничение е допустимо:
(a) Съвместимо ли е с член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република и свободата на установяване, която тези разпоредби целят да реализират, да се налагат минимални условия на самостоятелно заетите лица, посочени в параграф 3 на тези членове, по отношение на обхвата на тяхната дейност, както и да се налагат ограничения като това:
- операторът трябва да извършва квалифицирана работа;
- да съществува бизнес план;
- операторът на предприятието трябва (също) да се занимава с управлението на предприятието, а не (изключително) с изпълнителни (производствени) дейности;
- операторът на предприятието трябва да се стреми към осигуряване на непрекъснатост на предприятието, което означава inter alia, че той трябва да има основно местожителство в Нидерландия;
- да има инвестиции и да се поемат дългосрочни ангажименти?
(b) Предоставят ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република основание да не се счита за самостоятелно заето лице всяко лице, което е зависимо и задължено към лицето, което я е наело и/или е осигурило работата ѝ, дори и да е установено, че между съответното лице и това трето лице няма трудово правоотношение, срещу което терминът „самостоятелно заето лице“ в параграф 4 на членове 44 и 45 от споразуменията цели да постави бариера?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/99: Jany и др., Заключение от 8 май 2001 г.
1. Могат ли полски и чешки граждани да се позовават пряко на Споразуменията в смисъл, че имат право спрямо държава членка да претендират, че получават право на влизане и пребиваване, произтичащо от правото, предвидено в член 44 от Споразумението с Полша и член 45 от Споразумението с Чешката република, за да започнат и упражняват икономическа дейност като самостоятелно заети лица и да създават и управляват предприятия, независимо от политиката, която съответната държава членка провежда в това отношение?
2. Ако отговорът на този въпрос е положителен: свободна ли е държава членка съгласно член 58 от Споразумението с Полша и член 59 от Споразумението с Чешката република да обвърже правото на влизане и пребиваване с определени условия, като тези, съдържащи се в политиката, следвана от Нидерландия, които включват условието чужденецът да разполага с достатъчни средства за издръжка (съгласно глава A 4/4.2.1. от 1994 Vreemdelingencirculaire това означава нетен доход, който е поне равен на нивото на издръжка по смисъла на Algemene Bijstandswet (Общ закон за социално подпомагане))?
3. Позволяват ли член 44 от Споразумението с Полша и член 45 от Споразумението с Чешката република проституцията да бъде изключена от понятието „икономически дейности като самостоятелно заети лица“ на основание, че проституцията не попада в описанието в член 44, параграф 4, уводни думи и буква (c) от Споразумението с Полша и член 45, параграф 4, уводни думи и буква (c) от Споразумението с Чешката република, по морални съображения, на основание, че проституцията е забранена в (повечето) асоциирани държави, и на основание, че тя поражда проблеми, свързани със свободата на действие на проститутките и тяхната независимост, които е трудно да се контролират?
4. Позволяват ли член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО) и член 44 от Споразумението с Полша и член 45 от Споразумението с Чешката република да се прави разлика между понятията „дейности като самостоятелно заети лица“ и „икономически дейности като самостоятелно заети лица“, съдържащи се в съответните разпоредби, така че дейностите, извършвани от проститутка в самостоятелно качество, попадат в термина, използван в член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО), но не и в този, използван в тези членове на Споразуменията?
5. Ако отговорът на предходния въпрос е, че такава разлика е допустима:
(а) Съвместимо ли е с член 44 от Споразумението с Полша и член 45 от Споразумението с Чешката република и свободата на установяване, която тези разпоредби целят да реализират, да се налагат минимални условия на самостоятелно заетите лица, посочени в параграф 3 на тези членове, по отношение на обхвата на тяхната дейност, както и да се налагат ограничения като това:
- операторът трябва да извършва квалифицирана работа;
- трябва да съществува бизнес план;
- операторът на бизнеса трябва (също) да се занимава с управлението на бизнеса, а не (изключително) с изпълнителни (производствени) дейности;
- операторът на бизнеса трябва да се стреми да осигури непрекъснатост на предприятието, което означава inter alia, че той трябва да има основно местожителство в Нидерландия;
- трябва да има инвестиции и да се поемат дългосрочни ангажименти?
(б) Дават ли член 44 от Споразумението с Полша и член 45 от Споразумението с Чешката република основание да не се счита за самостоятелно заето лице всяко лице, което е зависимо и задължено към лицето, което я е набрало и/или я е настанило на работа, въпреки че е установено, че между съответното лице и това трето лице не съществува трудово правоотношение, срещу което понятието „самостоятелно заето лице“ в параграф 4 на членове 44 и 45 от Споразуменията цели да постави бариера?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-301/97: Нидерландия/Съвет, Заключение от 13 март 2001 г.
Нарушение на принципа на правната сигурност
Нарушение на правилата на ГАТТ
Нарушение на член 109, параграф 1 от Решението за асоциираните отвъдморски страни и територии (ОСТ)
Нарушение на член 109, параграф 2 от Решението за ОСТ
Злоупотреба с власт
Неспазване на процедурата за преразглеждане на предпазните мерки, предвидена в приложение IV към Решението за ОСТ
Нарушение на член 190 от Договора за ЕО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/98: Antillean Rice Mills/Съвет, Заключение от 13 март 2001 г.
Недопустимост на иска на Antillean Rice Mills NV
Нарушение на член 109, параграф 1 от Решението за асоцииране на отвъдморските страни и територии (ОЛТ)
Нарушение на член 109, параграф 2 от Решението за асоцииране на ОЛТ
Злоупотреба с власт
Нарушение на процедурата за изменение на защитните мерки, предвидена в приложение IV към Решението за асоцииране на ОЛТ
Нарушение на член 190 от Договора (сега член 253 ЕО) относно мотивирането
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/98: Nederlandse Antillen/Съвет, Заключение от 13 март 2001 г.
Нарушение на принципа на правната сигурност
Нарушение на разпоредбите на ГАТТ
Нарушение на член 109, параграф 1 от Решението за ОЗТ
Нарушение на член 109, параграф 2 от Решението за ОЗТ
Злоупотреба с власт
Нарушение на процедурата за изменение на защитните мерки, установена в приложение IV към Решението за ОЗТ
Нарушение на член 190 от Договора за ЕО (сега член 253 ЕО)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/97: Нидерландия/Съвет, Заключение от 13 март 2001 г.
Нарушение на член 109, параграф 1 от Решението за асоцииране на отвъдморските страни и територии (ОСТ)
Нарушение на член 109, параграф 2 от Решението за асоцииране на ОСТ
Злоупотреба с правомощия
Нарушение на процедурата за преразглеждане на предпазните мерки по приложение IV към Решението за асоцииране на ОСТ
Нарушение на член 190 от Договора (сега член 253 ЕО) относно мотивите на акта
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/99: Barkoci и Malik, Заключение от 26 септември 2000 г.
1. Има ли член 45 от Споразумението директен ефект в рамките на националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 59 от Споразумението?
2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, как следва да се тълкува условието в предпоследното изречение на член 59, параграф 1 от Споразумението (и по-специално думите „предимства, произтичащи за която и да е страна по силата на конкретна разпоредба на това споразумение“); и по-общо, до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането, пребиваването и установяването на физически лица към лицата, които се позовават на член 45 от Споразумението, без да нарушава това условие?
3. Ако отговорът на първия въпрос е „не“, има ли физическо лице, гражданин на Чешката република, въпреки това право, в рамките на национално съдебно производство, заведено с цел оспорване на решение на съответните национални органи за отказ за допускане за установяване като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, да се позове на член 45 от Споразумението, за да оспори законосъобразността на законите и разпоредбите на държавата членка относно влизането, пребиваването и установяването на физически лица, и ако да, на какво правно основание?
4. Ако отговорът на първия или третия въпрос е „да“, позволяват ли членове 45 и/или 59 от Споразумението на държава членка да изисква от лице, което желае да пътува до държава членка единствено с цел да се установи като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, да кандидатства и да получи предварително „разрешение за влизане“ (т.е. предварително разрешение за пътуване до тази държава за тази конкретна цел)?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е „да“:
а) има ли държава членка право да направи предоставянето на такова предварително разрешение за влизане зависимо от изпълнението на съществени изисквания, свързани с установяването, като тези, съдържащи се в параграф 212 от HC 395;
б) може ли държава членка да откаже допускане на своята територия на лице, което желае да се установи като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението, единствено на основание, че такова предварително разрешение за влизане не е било получено?
6. Когато на такова лице не е било предоставено разрешение за влизане на друга основа, повлиява ли (и ако да, как) отговорът на петия въпрос някой от следните фактори:
а) фактът, че при първоначалното пристигане на границата на държавата членка лицето не е поискало допускане по силата на Споразумението, а на друга основа, която впоследствие е била отхвърлена;
б) изминалият период от време между първоначалното пристигане на заявителя на границата на държавата членка и датата на последващото му заявление за установяване като самостоятелно заето лице по силата на Споразумението;
в) степента на ограничения, наложени на заявителя от националните органи през този период, съгласно правомощията, предоставени от националното имиграционно законодателство, по отношение на неговата свобода или заетост/професия;
г) фактът, че заявителят е имал достъп до системата за социално подпомагане на държавата членка и е зависил финансово от нея, докато се е установявал като самостоятелно заето лице?
7. Ако държава членка няма право да откаже влизане на лице, което желае да се установи по силата на Споразумението, единствено на основание, че предварително разрешение за влизане не е било получено, допустимо ли е компетентните органи да предоставят такова лице разрешение за влизане само ако неговото заявление ясно и недвусмислено отговаря на същите съществени критерии, които биха били приложени, ако то беше кандидатствало за предварително разрешение за влизане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-235/99: Kondova, Заключение от 14 септември 2000 г.
1. Дали член 45 от Споразумението за асоцииране между ЕИО и Република България предоставя права на установяване на български гражданин, който съгласно националното имиграционно право се третира като лице, което е влязло незаконно на територията на тази държава членка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е „да“, има ли член 45 от Споразумението пряко действие в националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 59 от Споразумението?
3. Ако отговорът на втория въпрос е „да“:
(i) до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането и пребиваването, работата, трудовите условия и установяването на физически лица, както и предоставянето на услуги, спрямо лица, които се позовават на член 45 от Споразумението, без да нарушава условието, съдържащо се в предпоследното изречение на член 59, параграф 1 от Споразумението и, inter alia, принципа на пропорционалност?
(ii) допуска ли член 59 и ако да, при какви обстоятелства, отказ на заявление по член 45 от Споразумението, подадено от лице, чието първоначално влизане в тази държава членка е било по друг начин незаконно?
4. Ако отговорът на втория въпрос е „да“, позволяват ли член 45 и/или член 59 от Споразумението прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която компетентните национални органи могат да изискват български гражданин, който желае да упражнява права като самостоятелно заето лице, да докаже:
(a) че неговият дял от печалбата на предприятието (без да се вземат предвид други източници на подкрепа) ще бъде достатъчен за издръжката и настаняването му, както и на неговите издържани лица, без да се прибягва до наемна работа (за разлика от самостоятелна заетост) или до публични средства, и
(b) че докато неговият бизнес не му осигури такъв доход (без да се вземат предвид други източници на подкрепа), той ще разполага с достатъчно допълнителни средства за издръжката и настаняването си, както и на своите издържани лица, без да се прибягва до наемна работа (за разлика от самостоятелна заетост) или до публични средства?
5. Ако отговорът на предходните въпроси е, че български гражданин, който е незаконно пребиваващ, може да се позове на права на установяване с пряко действие по силата на Споразумението, тогава:
(a) какви фактори следва националният съд да вземе предвид при определяне дали евентуално нарушение от страна на компетентните органи на тези права с пряко действие е достатъчно сериозно, за да породи право на обезщетение срещу съответната държава членка; и по-специално
(b) с оглед на състоянието на правото на Общността към съответния момент (т.е. когато са взети решенията от август/септември 1996 г. за отказ на заявлението на жалбоподателката за разрешение за пребиваване като самостоятелно заето лице и/или решението за задържането ѝ), представлява ли подходът, възприет от компетентните национални органи, „грубо и явно пренебрегване“ на върховен правен принцип?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/99: Gloszczuk, Заключение от 14 септември 2000 г.
1) Предоставя ли член 44 от Споразумението за асоцииране между ЕИО и Република Полша („Споразумението“: ОВ 1993 L 348, стр. 2) права на установяване на полски гражданин, чието пребиваване на територията на държава членка е незаконосъобразно съгласно националното имиграционно право поради нарушение на изрично условие, наложено при допускането му на територията като посетител, относно разрешената продължителност на престоя му в тази държава членка, когато това нарушение е възникнало преди той да стане самостоятелно заето лице и да подаде заявление за започване и упражняване на дейност по член 44 от Споразумението?
2) Ако отговорът на първия въпрос е „да“, има ли член 44 от Споразумението пряко действие в националните правни системи на държавите членки, независимо от разпоредбите на член 58 от Споразумението?
3) Ако отговорът на втория въпрос е „да“:
(i) до каква степен държава членка може да прилага своите закони и разпоредби относно влизането и пребиваването, работата, условията на труд и установяването на физически лица, както и предоставянето на услуги, по отношение на лицата, които се позовават на член 44 от Споразумението, без да нарушава условието, съдържащо се в предпоследното изречение на член 58, параграф 1 от Споразумението и, inter alia, принципа на пропорционалност?
(ii) допуска ли член 58 при някакви и ако да, при какви обстоятелства, отказ на заявление по член 44 от Споразумението, подадено от лице, чието пребиваване в държавата членка е иначе незаконосъобразно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/98: Eyüp, Съдебно решение от 22 юни 2000 г.
Следва ли първата алинея на член 7 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране да се тълкува в смисъл, че обхваща положението на турски гражданин, който е бил упълномощен в качеството си на съпруга на турски работник, надлежно регистриран като принадлежащ към работната сила на приемащата държава членка, да се присъедини към този работник там, при обстоятелства, при които този съпруг, след като е бил разведен преди изтичането на тригодишния квалификационен период, предвиден в първата алинея на тази разпоредба, все пак е продължил фактически да живее непрекъснато с бившия си съпруг до датата, на която двамата бивши съпрузи са сключили повторен брак?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.