Световна търговска организация (СТО)
Световна търговска организация (СТО)
Дело C-377/02: Van Parys, Съдебно решение от 1 март 2005 г.
Нарушават ли Регламент (ЕИО) № 404/93, изменен с Регламент (ЕО) № 1637/98, Регламент (ЕО) № 2362/98, Регламент (ЕО) № 2806/98, Регламент (ЕО) № 102/1999 и Регламент (ЕО) № 608/1999 член I, член XIII, параграф 1 и член XIII, параграф 2, буква д) от ГАТТ 1994, разглеждани поотделно или заедно, доколкото:
– въвеждат в полза на дванадесет държави, посочени в приложението към Регламент № 1637/98, обща квота от максимум 857 700 тона банани („традиционни АКТ банани“) и освен това тази квота не съответства на разпределение на търговията, което се доближава до търговията без ограничения, доколкото е включена в системата, въведена с Регламент № 1637/98, като вносът на банани се регулира единствено въз основа на тарифна квота;
– въвеждат тарифна квота за общо количество от 2 535 000 тона за трети държави и за нетрадиционни АКТ банани и след това разпределят тази тарифна квота в процентно изражение въз основа на нерепрезентативен период, тъй като вносът на банани през периода от 1994 до 1996 г. вече е бил предмет на ограничителни условия?
Нарушават ли посочените в параграф 1 регламенти член 4 от рамковото споразумение, доколкото с това споразумение Европейската общност се е задължила да урежда отношенията си с Еквадор съгласно разпоредбите на ГАТТ и да предоставя на тази държава режим на най-облагодетелствана нация?
Нарушават ли посочените в параграф 1 регламенти принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа на добросъвестност в международното публично право и международното обичайно право, доколкото Комисията не е изпълнила задълженията, произтичащи за Общността от ГАТТ 1994, е злоупотребила с правни процедури и не е взела предвид съдебни производства и резултата от международна процедура по уреждане на спорове, тъй като, въпреки направените декларации при приемането на Регламент № 1637/98, не е установила система, по която лицензи за внос на банани се издават на „действителни вносители“?
Превишила ли е Комисията предоставените ѝ правомощия с Регламент № 404/93, изменен с Регламент № 1637/98, като е приела тарифната квота за внос на банани, без да вземе предвид задълженията, които произтичат за Общността от ГАТТ 1994 и ГАТС или които, при необходимост, следва да бъдат взети предвид, поради изразеното ѝ намерение да адаптира режима за внос на банани в Общността към приложимите споразумения на СТО като позитивна правна норма, интегрирана в правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/02: Anheuser-Busch, Съдебно решение от 16 ноември 2004 г.
1. При положение че конфликтът между търговска марка и знак, за който се твърди, че я нарушава, възниква в момент преди влизането в сила на Споразумението по ТРИПС, прилагат ли се разпоредбите на Споразумението по ТРИПС към въпроса кой има по-ранно правно основание, когато твърдяното нарушение на търговската марка продължава след датата, на която Споразумението по ТРИПС става приложимо в Общността и държавите членки?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
(а) Може ли търговското наименование на предприятие също да действа като знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен, при какви условия търговското наименование може да се счита за знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
3. Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен:
(а) Как следва да се тълкува препратката в третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС към съществуващи по-ранни права
Може ли правото върху търговско наименование също да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен, как следва да се тълкува тази препратка в третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС към съществуващи по-ранни права в случай на търговско наименование, което не е регистрирано или установено чрез използване в държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита на търговската марка срещу въпросното търговско наименование, като се има предвид задължението по член 8 от Парижката конвенция да се предоставя защита на търговско наименование независимо дали е регистрирано, и факта, че Постоянният апелативен орган на СТО е приел, че препратката в член 2 от Споразумението по ТРИПС към член 8 от Парижката конвенция означава, че членовете на СТО са задължени по Споразумението по ТРИПС да защитават търговските наименования в съответствие с последния член
При преценка в такъв случай дали търговското наименование има по-ранно правно основание за целите на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС, може ли да се счита за решаващо:
(i) дали търговското наименование е било поне до известна степен известно сред съответните търговски среди в държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в тази държава;
(ii) дали търговското наименование е било използвано в търговия, насочена към държавата, в която е регистрирана търговската марка и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в тази държава; или
(iii) кой друг фактор може да бъде решаващ за това дали търговското наименование следва да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16 от Споразумението по ТРИПС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/02: Anheuser-Busch, Заключение от 29 юни 2004 г.
1. Ако конфликтът между търговска марка и знак, за който се твърди, че я нарушава, възниква в момент преди влизането в сила на Споразумението TRIPs, прилагат ли се разпоредбите на Споразумението TRIPs по въпроса кой от двата права има по-ранна правна основа, когато твърдяното нарушение на търговската марка продължава и след датата, на която Споразумението TRIPs става приложимо в Общността и държавите членки?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
(а) Може ли търговското наименование на предприятие също да действа като знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен, при какви условия търговското наименование може да се счита за знак за стоки или услуги по смисъла на първото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs?
3. Ако отговорът на въпрос 2(а) е положителен:
(а) Как следва да се тълкува позоваването в третото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs на съществуващи по-ранни права
Може ли правото върху търговско наименование също да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а) е положителен, как следва да се тълкува позоваването в третото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs на съществуващи по-ранни права в случай на търговско наименование, което не е регистрирано или установено чрез използване в държавата, в която търговската марка е регистрирана и в която се търси защита на търговската марка срещу съответното търговско наименование, като се има предвид задължението по член 8 от Парижката конвенция да се предоставя защита на търговско наименование независимо дали е регистрирано, и факта, че Постоянният апелативен орган на СТО е приел, че позоваването в член 2, параграф 1 от Споразумението TRIPs на член 8 от Парижката конвенция означава, че членовете на СТО са длъжни по Споразумението TRIPs да защитават търговските наименования в съответствие с последния член
При преценката в такъв случай дали търговското наименование има по-ранна правна основа спрямо търговската марка за целите на третото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs, може ли да се счита за решаващо:
(i) дали търговското наименование е било известно поне в известна степен сред съответните търговски среди в държавата, в която търговската марка е регистрирана и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в съответната държава; или
(ii) дали търговското наименование е било използвано в търговия, насочена към държавата, в която търговската марка е регистрирана и в която се търси защита за нея, преди момента на подаване на заявката за регистрация на търговската марка в съответната държава; или
(iii) кой друг фактор може да бъде решаващ за това дали търговското наименование следва да се счита за съществуващо по-ранно право по смисъла на третото изречение на член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.