всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Външна дейност

Външна дейност

Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.1975 г.

Съществува ли правомощие на Общността да сключва разглежданото международно споразумение в областта на общата търговска политика?
Притежава ли Общността изключителна компетентност спрямо държавите членки при сключването на международни споразумения в рамките на общата търговска политика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1975 г.

1. С оглед, inter alia, на горепосочените съображения допустимо ли е апарати като разглежданите в настоящото производство — които според мнението на Тарифната комисия не попадат в описанието на позиция 90.07, но които всъщност напълно съответстват на буквалното описание на друга позиция, а именно позиция 84.54, така че бележка 1 (1) към класификация XVI, както е била към момента на вноса, става неприложима — да бъдат включени чрез регламент на Съвета на ЕИО с допълнителна бележка към глава 90 в позиция 90.07, без съответно да бъде адаптиран текстът на тази позиция?
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, трябва ли това да доведе до отказ от правно действие на Допълнителната бележка към глава 90, която е била въведена от 1 януари 1971 г. и отново отменена от 1 януари 1972 г. и която гласи:
„Апарати за автоматично възпроизвеждане на документи чрез статично електричество, снабдени с оптична система за запис на изображение, също се включват в подразделение А на позиция 90.07?“
2. С оглед на факта, че на основание членове 60 и 65 от Конституцията на Кралство Нидерландия споразуменията с други държави и с организации по международното право имат правно обвързваща сила след тяхното надлежно сключване и публикуване, както и с оглед на факта, че Договорът GATT, към който Нидерландия е страна, представлява такова споразумение, и накрая с оглед на факта, че горепосочената позиция 84.54 заедно с приложимото към нея мито е била обвързана по време на т.нар. Кенеди рунд в рамките на GATT, допустимо ли е, в противоречие с тази обвързаност и без да е предвидено изключение за Нидерландия, да се начислява по-високо мито за стоки, попадащи в тази позиция, чрез класифицирането на този продукт в друга глава и друга позиция посредством регламент на Съвета на ЕИО?
С оглед на примата на договорните задължения на Общността пред актовете на нейните органи — независимо от въпроса дали разпоредба на GATT е или не е годна да създаде права за гражданите, на които те могат да се позовават пред съд — не е ли длъжен нидерландският съд в случаи, които са му представени, да прилага разпоредби на GATT, които са подходящи за пряко приложение, дори ако това би довело до конфликт с правото на Общността?
3. Не влиза ли Съветът, чрез приемането на допълнителна бележка като разглежданата в настоящия случай, в противоречие със задълженията, поети от държавите членки в рамките на Конвенцията от 15 декември 1960 г. относно номенклатурата за класификация на стоките в митническите тарифи — вж. по-специално член II, буква б), подточка ii) — която съдържа забрана за извършване на изменения в бележките към главите и разделите, които биха могли да изменят смисъла на главите, разделите и позициите, съдържащи се в номенклатурата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1974 г.

Съществуването в държава членка на национална организация на пазара по смисъла на членове 43, 45 и 46 от Договора изключва ли прилагането на член 33 от Договора по отношение на съответните продукти, тоест могат ли националните организации на пазара в селскостопанския сектор да възпрепятстват правилата относно постепенното премахване на квотите?
Какви са характеристиките на такава национална организация на пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1974 г.

1. Дали съществуването в държава членка на национална организация на пазара по смисъла на членове 43, 45 и 46 от Договора за ЕИО изключва приложението на член 33 от Договора по отношение на съответния продукт?
2. Ако да, кои са отличителните характеристики на такава национална организация на пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1974 г.

Следва ли разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7 от Регламент (ЕИО) № 177/67 на Съвета от 27 юни 1967 година, определящ общите правила за предоставяне на износни възстановявания за свинско месо и критериите за определяне на размера на тези възстановявания, и на член 4, параграф 1 и параграф 2, буква д) от Регламент (ЕИО) № 802/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общото определение на понятието за произход на стоките, във връзка с „Протокола относно вътрешногерманската търговия и свързаните с нея проблеми“, да се тълкуват в смисъл, че продукти по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 121/67/ЕИО, които са внесени от Германската демократична република във Федерална република Германия по силата на споразумението за междузонална търговия, имат право на износни възстановявания при износ от Федерална република Германия за трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1974 г.

Следва ли член 6, параграф 1 или член 7 от Регламент (ЕИО) № 177/67 и член 4, параграф 1 и параграф 2, буква (d) от Регламент (ЕИО) № 802/68 във връзка с „Протокола относно германската вътрешна търговия и свързаните с нея проблеми“ да се тълкуват в смисъл, че продуктите по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 121/67, които са внесени от Германската демократична република във Федерална република Германия по силата на споразумението за междузонална търговия, подлежат на износни възстановявания при износ от Федерална република Германия за трета държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1974 г.

1. Какво тълкуване следва да се даде на думата „режим“ в параграф 2 от Протокол № 14, приложен към Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Гърция?
2. Представлява ли компенсаторната такса, наложена от Комисията на Европейските общности върху гръцките вина, внасяни в Белгия и Великото херцогство Люксембург, мито или такса с равностоен ефект по смисъла на член 37, параграф 2 от посоченото Споразумение за асоцииране?
3. На основание член 43 от същото Споразумение за асоцииране, има ли Комисията на Европейските общности правомощие самостоятелно, т.е. без позоваване на Съвета за асоцииране, да определя размера на компенсаторната такса, която да се налага върху вноса на гръцко вино на територията на ЕИО, и начина на нейното събиране?
4. При положение че са изпълнени условията за прилагане на член 41 от Споразумението за асоцииране, законосъобразно ли е Комисията на Европейските общности да въведе защитните мерки, предвидени в него, по друг начин, освен чрез система от минимални цени, и по-специално чрез система от компенсаторни такси, събирани от Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

Доколко и при какви условия държавите членки могат да въвеждат или поддържат след 1 юли 1968 г. налози с ефект, еквивалентен на митнически сборове, върху стоки, внесени директно от трети страни, и при какви условия могат да бъдат задължени да ги премахнат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1973 г.

Следва ли член 3 от Регламент № 92/68 на Съвета от 23 януари 1968 година и член 2 от Регламент № 110/69 на Съвета от 16 януари 1969 година, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки, по отношение на разпределените им части от тарифните квоти, да приемат разпоредби, предназначени да контролират тяхното използване?
Тъй като вторият въпрос е обусловен от утвърдителния отговор на първия, не е необходимо да се отговаря на него.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form