Външна дейност
Външна дейност
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1981 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 1023/70 на Съвета да се тълкува в смисъл, че разпоредбата относно публикуването, съдържаща се в член 4 от регламента, се прилага за вносните квоти, които държавите членки трябва да открият съгласно член 3 от Решението на Съвета от 21 декември 1978 г. (79/252/ЕИО)?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли да се приеме, че при правилно тълкуване на член 4 от Регламент № 1023/70 — самостоятелно или като се вземе предвид и датата на публикуване по смисъла на член 3 от регламента — схема, приета от държава членка за издаване на вносни лицензи по отношение на вносна квота, открита съгласно член 3 от Решението на Съвета от 21 декември 1978 г., не е задължителна, ако съответната държава членка не е спазила разпоредбата относно публикуването в член 4 от Регламент № 1023/70?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1981 г.
Дали Регламент (ЕИО) № 687/79 на Комисията от 5 април 1979 г. (Официален вестник L 86, стр. 18), във връзка с изменящите го Регламенти (ЕИО) № 797/79 от 23 април 1979 г. (Официален вестник L 101, стр. 7) и № 1152/79 от 12 юни 1979 г. (Официален вестник L 144, стр. 13), е валиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1980 г.
Може ли държава членка вносител, на основание член 13 от Регламент (ЕИО) № 1371/71 от 30 юни 1971 г. — след като е разрешила без резерви окончателния внос на стоки при прилагане на преференциалното тарифно третиране, предоставено на продукти с произход от развиващи се страни — да изиска от държавата, ползваща се от износа, да провери сертификата за произход по образец А, отнасящ се до тези стоки, и след това, ако резултатът от проверката е отрицателен, да изиска плащането на дължимото мито, което не е било платено при вноса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1980 г.
Може ли държавата вносител, на основание член 13 от Регламент (ЕИО) № 1371/71 от 30 юни 1971 г. — след като е разрешила, без резерви, окончателния внос на стоки при прилагане на преференциалното тарифно третиране, предоставено на продукти с произход от развиващи се страни — да изиска от държавата, ползваща се от износа, да провери сертификата за произход по образец А, отнасящ се до тези стоки, и след това, ако резултатът от тази проверка е отрицателен, да изиска плащането на митото, което не е било платено при вноса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1980 г.
1. Създава ли член 234 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност права и задължения: (a) за институциите на Европейските общности; (b) за държавите членки на Общността?
2. Поддържа ли или утвърждава ли член 234 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, или която и да е друга норма на правото на Общността, права на бенефициерите на договори, за които се прилага член 234 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, които националните съдилища на държавите членки трябва да защитават?
3. Представлява ли Лондонската конвенция за рибарството от 1964 г. договор от вида, за който се прилага член 234, както е адаптиран по отношение на Ирландия, Обединеното кралство и Дания с член 5 от Акта за присъединяване, на Договора за създаване на Европейската икономическа общност?
4. Противоречи ли на правото на Общността осъждането на обвиняемия по ирландското законодателство в наказателното производство, висящо пред националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1980 г.
1. Дали от член 234 от Договора за ЕИО следва, че институциите на Общността са длъжни да не възпрепятстват изпълнението на задълженията и упражняването на правата на държавите членки във връзка с трети държави въз основа на международни споразумения, сключени преди влизането в сила на Договора, и че държавите членки са длъжни да предприемат всички подходящи мерки за отстраняване на всякакви несъвместимости между тези споразумения и самия Договор?
2. Има ли член 234 от Договора за ЕИО функцията да защитава правата на страните по или на бенефициерите на предходните споразумения, към които той се отнася, или се ограничава до това да декларира, в съответствие с общ принцип на международното право, че тези права не са засегнати от Договора?
3. Попада ли Лондонската конвенция по рибарство от 1964 г. сред тези, предвидени в член 234 от Договора за ЕИО, както е адаптиран по отношение на Ирландия, Обединеното кралство и Дания с член 5 от Акта за присъединяване?
4. В съответствие с Регламент № 373/77 на Съвета от 24 февруари 1977 г. и регламентите, които го удължават, с които се определят квоти за риболов за испански риболовни съдове в морската зона до 200 мили от бреговете на държавите членки на Северно море и Атлантическия океан и се прави упражняването на риболов от тях предмет на разрешение от Комисията, имат ли ирландските органи правомощия да налагат наказателни санкции на лица, които, намирайки се на борда на такива съдове, извършват риболов без разрешение?
5. Разкрит ли е фактор от такова естество, който да засяга валидността на Регламент № 373/77 на Съвета от 24 февруари 1977 г. и регламентите, които го удължават, включително по-специално Регламент № 1376/78 от 21 юни 1978 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1980 г.
Несъвместимо ли е с разпоредбата на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3063/78 на Съвета от 18 декември 1978 година за откриване, разпределяне и управление на общностна тарифна квота за замразено говеждо и телешко месо, попадащо под подпозиция 02.01 A II (B) от Общата митническа тарифа (1979), или с принципа, който лежи в основата на тази разпоредба и който съгласно тази разпоредба обикновено се формулира в регламентите на Съвета, с които ежегодно се откриват квотите по ГАТТ, или с която и да е друга разпоредба на Договора или с което и да е друго обвързващо правило или правен принцип на Общността, националният орган при разпределението на квотата по ГАТТ, чиято администрация му е възложена, да използва методи, при които:
(а) правото на значителна част от квотата по ГАТТ се запазва за преработвателната промишленост, доколкото тази промишленост е внасяла замразено говеждо и телешко месо по благоприятната система, съдържаща се в член 14, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета, последно изменен;
и
(б) търговците, за които тази благоприятна система не се прилага, се лишават от достъп до значителна част от квотата по ГАТТ, ако националният орган не им разпредели дял от тази значителна част от квотата по ГАТТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1980 г.
Пречи ли член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3063/78 или някоя друга разпоредба или правило на правото на Общността на национален орган, натоварен със задачата да разпредели частта от квотата, открита с този регламент, да направи това въз основа на вносовете, извършени от съответните търговци през предходните години, включително вносовете, извършени съгласно член 14, параграф 1, буква б) от Регламент № 805/68 (с изменението), при условие че системата, приета от този орган, не води до прилагане на произволни критерии между тези търговци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1980 г.
1. Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г., по-специално членове 1—10, и Регламент (ЕИО) № 1581/74 на Комисията от 24 юни 1974 г. относно намаленията на цените, които следва да се вземат предвид при определяне на митническата стойност, на компетентните органи на държава членка да определят за стоки, внесени от трета държава, митническа стойност, по-ниска от декларираната от вносителя или, за вносове след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 375/69 на Комисията от 27 февруари 1969 г., по-ниска от стойността, която произтича от данните, декларирани от вносителя относно митническата стойност?
2. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на компетентните органи на държава членка да намалят стойността, декларирана от вносителя (или, при прилагане на Регламент № 375/69 на Комисията, стойността, произтичаща от предоставените от този вносител данни), и за тази цел да се основават на сравнение между тази стойност и една или повече цени, начислени по други договори за продажба на същия продукт?
3. Коя е страната или кои са страните на износ и/или внос, от и/или към които трябва да са извършени продажбите, за да могат компетентните органи на държава членка съгласно разпоредбите на Общността да се позоват на цените, начислени по тези продажби, за да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
По-специално, трябва ли продажбите, чиито цени могат да бъдат използвани като референтни цени, непременно да са извършени между износител и вносител, установени съответно в същите държави, между които е извършена продажбата, по отношение на която се оспорва декларацията на вносителя за стойността (или предоставените от него данни за митническа стойност)?
4. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на националните митнически органи да вземат като референтна цена за намаляване на стойността, декларирана от вносителя (или — при прилагане на Регламент № 375/69 — стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни), цени, начислени: а) при продажби на продукти, произхождащи от държави, чиято външна търговия се осъществява чрез държавен монопол или от публични предприятия; и б) при продажби на имитации на продуктите, които са предмет на продажбата, по отношение на която се намалява митническата стойност?
5. Ако не може да се използва референтна цена по право или по факти, имат ли компетентните органи на държавата вносител право едностранно да използват други методи или факти и ако да — кои?
6. Съгласно кои критерии следва правилно да се определи митническата стойност, когато не е налична валидна цена за сравнение и когато става въпрос за патентовани продукти, предмет на продажби между две дружества, които не са независими едно от друго?
7. Имат ли органите на държава членка право да обвинят вносител в невярна декларация за митническа стойност, направена чрез невярна, непълна, неточна или неприложима фактура, като третират такива факти по същия начин, както внос на стоки без декларация, което е забранено от националното законодателство и е престъпление, наказуемо с тежки глоби и лишаване от свобода, дори когато вносителят е изпълнил изискванията на Регламент № 375/69 на Комисията, като е предоставил коректно данните относно митническата стойност на стоките, които са предмет на въпросника, приложен към посочения регламент, и когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
8. Съвместима ли е практиката на намаляване на декларираната стойност и сериозните последици, които тя води за вносителите, с митническия съюз, създаден с членове 12—29 от Договора за ЕИО, като се има предвид отклоненията в търговията и изкривяванията на конкуренцията, до които тази практика може да доведе?
9. Позволява ли член 13 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация от 22 юли 1972 г., чрез забрана на всякаква мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения на вноса в търговията между Общността и Швейцария, на компетентните органи на държава членка да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
Позволява ли посоченият член 13 налагането на тежки глоби и лишаване от свобода на вносител от държава членка на ЕИО, който е изпълнил надлежно задълженията си, като е предоставил коректно и изчерпателно на националните органи информацията, изисквана по Регламент № 375/69 на Комисията, когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
10. Пречи ли първата алинея на член 19 от посоченото по-горе Споразумение между Европейската икономическа общност и Швейцария, която забранява всякакви ограничения върху плащанията, свързани с търговията със стоки, и трансфера на такива плащания между държавите членки на Европейската общност и Швейцария, на националните органи да квалифицират като „незаконен трансфер на капитал“ операция, при която купувач в държава членка на Европейската икономическа общност плаща на своя швейцарски доставчик сумата по фактурата за продажба на стоки, когато не се оспорва, че тези стоки действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.