Външна дейност
Външна дейност
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1980 г.
Дали Регламент № 2861/77 и други разпоредби на правото на Общността допускат система за управление на националния дял от тарифната квота, която се основава на редица критерии за разпределение, съответстващи на обективните различия в положението на заинтересованите търговци, и дали тези критерии могат да доведат до това три определени категории търговци да имат индивидуален достъп до три отделни части от националния дял на тарифната квота?
Дали част от националния дял, определена предварително въз основа на критериите за разпределение, може да бъде предварително разпределена на един-единствен търговец, дори ако той има особено отличителни характеристики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.
1. Дали закон на държава членка, който забранява вноса в тази държава на порнографски артикули, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли първото изречение на член 36, че държава членка може законосъобразно да налага забрани за внос на стоки от друга държава членка, които са с неприличен или непристоен характер според законите на тази държава членка?
3. По-специално:
(i) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, за да предотврати, да се предпази или да намали вероятността от нарушения на вътрешното право на всички съставни части на митническата територия на държавата?
(ii) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, като взема предвид националните стандарти и характеристики на тази държава, както се демонстрират от вътрешните закони на съставните части на митническата територия на тази държава, включително закона, налагащ забраната, независимо от различията между законите на съставните части?
4. Ако забрана за внос на стоки е оправдана на основания, свързани с обществения морал или обществения ред, и е наложена с тази цел, може ли тази забрана въпреки това да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията, противно на член 36?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен, означава ли фактът, че забраната за внос на такива стоки се различава по обхват от тази, наложена от наказателното право върху притежанието и разпространението на такива стоки в държавата членка или в която и да е част от нея, непременно, че това представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, в противоречие с изискванията на второто изречение на член 36?
6. Ако е факт, че забраната за внос може, а забрана като тази за притежание и разпространение не може, да бъде приложена административно от митническите органи, отговарящи за проверката на стоките при вноса, има ли това значение за отговора на петия въпрос?
7. Независимо от горните въпроси, може ли държава членка законосъобразно да налага забрани за внос на такива стоки от друга държава членка, позовавайки се на задължения, произтичащи от Женевската конвенция от 1923 г. за потискане на трафика с неприлични публикации и от Всеобщата пощенска конвенция (преиздадена в Лозана през 1974 г., влязла в сила на 1 януари 1976 г.), като се има предвид разпоредбите на член 234 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1979 г.
Дали националните правила, приети за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2861/77, които водят до предоставяне на достъп до част от квотата на категория лица, които досега са били изключени — важен елемент в системата, предвидена в Регламент (ЕИО) № 2453/76 — са несъвместими с принципа на свободен достъп до националните квоти, който държавите членки трябва да гарантират за всички заинтересовани лица, установени на тяхна територия, или с някоя друга разпоредба на Договора или с друго изискване или обвързващ принцип на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1979 г.
1. Являва ли се закон на държава членка, който забранява вноса в тази държава на порнографски артикули, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли първото изречение на член 36, че държава членка може законосъобразно да налага забрани за вноса на стоки от друга държава членка, които са с неприличен или непристоен характер според законите на тази държава членка?
3. По-специално:
(i) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани с цел да предотврати, да се предпази или да намали вероятността от нарушения на вътрешното право на всички съставни части на митническата територия на държавата?
(ii) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, като взема предвид националните стандарти и характеристики на тази държава, както са демонстрирани от вътрешните закони на съставните части на митническата територия на тази държава, включително закона, налагащ забраната, независимо от различията между законите на съставните части?
4. Ако забрана за внос на стоки е оправдана на основания на обществената нравственост или обществения ред и е наложена с тази цел, може ли тази забрана въпреки това да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията, противоречащо на член 36?
5. Ако отговорът на въпрос 4 е положителен, представлява ли фактът, че наложената забрана за внос на такива стоки се различава по обхват от тази, наложена от наказателното право върху притежанието и разпространението на такива стоки в държавата членка или в която и да е част от нея, непременно средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, така че да противоречи на изискванията на второто изречение на член 36?
6. Ако е факт, че забраната, наложена върху вноса, и забрана като тази, наложена върху притежанието и разпространението, не могат административно да бъдат прилагани от митническите служители, отговорни за проверката на стоките при вноса, има ли този факт някакво значение за отговора на въпрос 5?
7. Независимо от горепосочените въпроси, може ли държава членка законосъобразно да налага забрани за вноса на такива стоки от друга държава членка, позовавайки се на задължения, произтичащи от Женевската конвенция от 1923 г. за потискане на трафика с неприлични публикации и на Всеобщата пощенска конвенция (преиздадена в Лозана през 1974 г., влязла в сила на 1 януари 1976 г.), като се има предвид разпоредбите на член 234 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.
1. Позволява ли тълкуването на членове 6, 28 и 29 от Споразумението за асоцииране, сключено на 9 юли 1961 г. между Европейската общност и Гърция, на държава членка на ЕИО да изисква от своите износители за Гърция или лиценз за износ, или сертификат, който го замества, когато този сертификат не води до налагане на такса и може да бъде отказан само ако качеството на стоките не отговаря на стандартите, определени от органа, издаващ сертификата?
2. Позволява ли тълкуването на разпоредбите на Споразумението, сключено на 29 юни 1970 г. между ЕИО и Испания, по-специално членове 1, 8 и 12, на държава членка на ЕИО да изисква от своите износители за Испания или лиценз за износ, или сертификат, който го замества, когато този сертификат не води до налагане на такса и може да бъде отказан само ако качеството на стоките не отговаря на стандартите, определени от органа, издаващ сертификата; и по-специално, представлява ли изискването за такъв сертификат средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията?
3. Позволява ли тълкуването на разпоредбите на Временното споразумение, сключено на 22 юли 1972 г. между ЕИО и Република Австрия, по-специално членове 10 и 16, на държава членка на ЕИО да изисква от своите износители за Австрия или лиценз за износ, или сертификат, който го замества, когато този сертификат не води до налагане на такса и може да бъде отказан само ако качеството на стоките не отговаря на стандартите, определени от органа, издаващ сертификата; и по-специално, представлява ли изискването за такъв сертификат средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Документ от **.**.1979 г.
Компетентността на Европейската общност да сключи международното споразумение за естествен каучук съгласно член 113 ДЕО, като част от общата търговска политика.
Влияе ли изборът на финансов механизъм (общностен бюджет или бюджети на държавите членки) върху изключителния или споделен характер на компетентността на Общността при сключването на подобно споразумение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1979 г.
1. Трябва ли членове 6, 28 и 29 от Споразумението за асоцииране, сключено на 9 юли 1961 г. между Европейската икономическа общност и Гърция, да се тълкуват в смисъл, че до 31 октомври 1974 г. е било допустимо държава членка на Общността да изисква от своите търговци, изнасящи стоки за Гърция, износно разрешение или алтернативно сертификат
2. Трябва ли Споразумението, сключено на 29 юни 1970 г. между ЕИО и Испания (по-специално членове 1, 8 и 12 от него), и Временното споразумение, сключено на 22 юли 1972 г. между ЕИО и Република Австрия (с особено внимание към членове 10 и 16 от него), да се тълкуват в смисъл, че държава членка на Общността може да изисква от своите търговци, изнасящи стоки за Испания и Австрия, износно разрешение или алтернативно сертификат; и по-специално, в контекста и на двете споразумения, изискването за такъв сертификат представлява ли легитимна държавна мярка, без да е необходимо да се разглежда дали то представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията по смисъла на посочения член 12 от Споразумението с Испания и член 16 от Споразумението с Австрия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.
Допустимо ли е Съветът да приеме решение за окончателно събиране на обезпечените суми по временна антидъмпингова мярка, след като Комисията е приела ангажимент от износителите за преразглеждане на цените и е прекратила производството по антидъмпинг?
Може ли Съветът, след като е приел общ регламент за прилагане на член 113 от Договора за ЕИО, да дерогира от установените с този регламент правила чрез регламент, прилагащ тези правила към конкретни случаи?
Съвместимо ли е с разпоредбите на Регламент № 459/68 окончателното събиране на обезпечените суми по временна антидъмпингова мярка без едновременно въвеждане на окончателно антидъмпингово мито?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.
Допустимо ли е да се приеме за допустимо искане за отмяна на регламент, който по същество представлява индивидуален акт, засягащ конкретни предприятия, макар и формално да е приет като регламент?
Съвместимо ли е с правото на Съюза едновременното приемане на ангажименти от износителите за преразглеждане на цените и налагането на окончателно антидъмпингово мито по отношение на същите продукти?
Може ли Съветът, след като е приел общ регламент за прилагане на член 113 от Договора, да дерогира от установените с него правила при разглеждане на конкретни случаи?
Законосъобразно ли е да се разпореди окончателното събиране на суми, обезпечени чрез временни антидъмпингови мита, без едновременно въвеждане на окончателно антидъмпингово мито, съгласно приложимия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1979 г.
Допустимо ли е да се приеме за допустимо оспорване от страна на частноправно лице на регламент, който по същество представлява индивидуално решение, засягащо конкретни производители и техните изключителни вносители?
Съвместимо ли е с правната уредба на антидъмпинговите мерки по Регламент № 459/68 едновременното приемане на доброволни ангажименти за преразглеждане на цените от страна на износителите и налагането на окончателно антидъмпингово мито?
Може ли Съветът, след като е приел общ регламент за прилагане на член 113 от Договора, да дерогира от установените с него правила при прилагането им към конкретни случаи?
Допустимо ли е да се събират обезпечените суми по временна антидъмпингова мярка без едновременно въвеждане на окончателно антидъмпингово мито?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.