Външна дейност
Външна дейност
Дело C-124/79: Van Walsum, Съдебно решение от 13 март 1980 г.
Несъвместимо ли е с разпоредбата на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3063/78 на Съвета от 18 декември 1978 година за откриване, разпределяне и управление на общностна тарифна квота за замразено говеждо и телешко месо, попадащо под подпозиция 02.01 A II (B) от Общата митническа тарифа (1979), или с принципа, който лежи в основата на тази разпоредба и който съгласно тази разпоредба обикновено се формулира в регламентите на Съвета, с които ежегодно се откриват квотите по ГАТТ, или с която и да е друга разпоредба на Договора или с което и да е друго обвързващо правило или правен принцип на Общността, националният орган при разпределението на квотата по ГАТТ, чиято администрация му е възложена, да използва методи, при които:
(а) правото на значителна част от квотата по ГАТТ се запазва за преработвателната промишленост, доколкото тази промишленост е внасяла замразено говеждо и телешко месо по благоприятната система, съдържаща се в член 14, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета, последно изменен;
и
(б) търговците, за които тази благоприятна система не се прилага, се лишават от достъп до значителна част от квотата по ГАТТ, ако националният орган не им разпредели дял от тази значителна част от квотата по ГАТТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/79: Van Walsum, Заключение от 28 февруари 1980 г.
Пречи ли член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3063/78 или някоя друга разпоредба или правило на правото на Общността на национален орган, натоварен със задачата да разпредели частта от квотата, открита с този регламент, да направи това въз основа на вносовете, извършени от съответните търговци през предходните години, включително вносовете, извършени съгласно член 14, параграф 1, буква б) от Регламент № 805/68 (с изменението), при условие че системата, приета от този орган, не води до прилагане на произволни критерии между тези търговци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/79: Chatain, Заключение от 13 февруари 1980 г.
1. Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г., по-специално членове 1—10, и Регламент (ЕИО) № 1581/74 на Комисията от 24 юни 1974 г. относно намаленията на цените, които следва да се вземат предвид при определяне на митническата стойност, на компетентните органи на държава членка да определят за стоки, внесени от трета държава, митническа стойност, по-ниска от декларираната от вносителя или, за вносове след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 375/69 на Комисията от 27 февруари 1969 г., по-ниска от стойността, която произтича от данните, декларирани от вносителя относно митническата стойност?
2. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на компетентните органи на държава членка да намалят стойността, декларирана от вносителя (или, при прилагане на Регламент № 375/69 на Комисията, стойността, произтичаща от предоставените от този вносител данни), и за тази цел да се основават на сравнение между тази стойност и една или повече цени, начислени по други договори за продажба на същия продукт?
3. Коя е страната или кои са страните на износ и/или внос, от и/или към които трябва да са извършени продажбите, за да могат компетентните органи на държава членка съгласно разпоредбите на Общността да се позоват на цените, начислени по тези продажби, за да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
По-специално, трябва ли продажбите, чиито цени могат да бъдат използвани като референтни цени, непременно да са извършени между износител и вносител, установени съответно в същите държави, между които е извършена продажбата, по отношение на която се оспорва декларацията на вносителя за стойността (или предоставените от него данни за митническа стойност)?
4. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на националните митнически органи да вземат като референтна цена за намаляване на стойността, декларирана от вносителя (или — при прилагане на Регламент № 375/69 — стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни), цени, начислени: а) при продажби на продукти, произхождащи от държави, чиято външна търговия се осъществява чрез държавен монопол или от публични предприятия; и б) при продажби на имитации на продуктите, които са предмет на продажбата, по отношение на която се намалява митническата стойност?
5. Ако не може да се използва референтна цена по право или по факти, имат ли компетентните органи на държавата вносител право едностранно да използват други методи или факти и ако да — кои?
6. Съгласно кои критерии следва правилно да се определи митническата стойност, когато не е налична валидна цена за сравнение и когато става въпрос за патентовани продукти, предмет на продажби между две дружества, които не са независими едно от друго?
7. Имат ли органите на държава членка право да обвинят вносител в невярна декларация за митническа стойност, направена чрез невярна, непълна, неточна или неприложима фактура, като третират такива факти по същия начин, както внос на стоки без декларация, което е забранено от националното законодателство и е престъпление, наказуемо с тежки глоби и лишаване от свобода, дори когато вносителят е изпълнил изискванията на Регламент № 375/69 на Комисията, като е предоставил коректно данните относно митническата стойност на стоките, които са предмет на въпросника, приложен към посочения регламент, и когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
8. Съвместима ли е практиката на намаляване на декларираната стойност и сериозните последици, които тя води за вносителите, с митническия съюз, създаден с членове 12—29 от Договора за ЕИО, като се има предвид отклоненията в търговията и изкривяванията на конкуренцията, до които тази практика може да доведе?
9. Позволява ли член 13 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация от 22 юли 1972 г., чрез забрана на всякаква мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения на вноса в търговията между Общността и Швейцария, на компетентните органи на държава членка да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
Позволява ли посоченият член 13 налагането на тежки глоби и лишаване от свобода на вносител от държава членка на ЕИО, който е изпълнил надлежно задълженията си, като е предоставил коректно и изчерпателно на националните органи информацията, изисквана по Регламент № 375/69 на Комисията, когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
10. Пречи ли първата алинея на член 19 от посоченото по-горе Споразумение между Европейската икономическа общност и Швейцария, която забранява всякакви ограничения върху плащанията, свързани с търговията със стоки, и трансфера на такива плащания между държавите членки на Европейската общност и Швейцария, на националните органи да квалифицират като „незаконен трансфер на капитал“ операция, при която купувач в държава членка на Европейската икономическа общност плаща на своя швейцарски доставчик сумата по фактурата за продажба на стоки, когато не се оспорва, че тези стоки действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/79: Grosoli, Съдебно решение от 23 януари 1980 г.
Дали Регламент № 2861/77 и други разпоредби на правото на Общността допускат система за управление на националния дял от тарифната квота, която се основава на редица критерии за разпределение, съответстващи на обективните различия в положението на заинтересованите търговци, и дали тези критерии могат да доведат до това три определени категории търговци да имат индивидуален достъп до три отделни части от националния дял на тарифната квота?
Дали част от националния дял, определена предварително въз основа на критериите за разпределение, може да бъде предварително разпределена на един-единствен търговец, дори ако той има особено отличителни характеристики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/79: Henn и Darby, Съдебно решение от 14 декември 1979 г.
1. Дали закон на държава членка, който забранява вноса в тази държава на порнографски артикули, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли първото изречение на член 36, че държава членка може законосъобразно да налага забрани за внос на стоки от друга държава членка, които са с неприличен или непристоен характер според законите на тази държава членка?
3. По-специално:
(i) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, за да предотврати, да се предпази или да намали вероятността от нарушения на вътрешното право на всички съставни части на митническата територия на държавата?
(ii) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, като взема предвид националните стандарти и характеристики на тази държава, както се демонстрират от вътрешните закони на съставните части на митническата територия на тази държава, включително закона, налагащ забраната, независимо от различията между законите на съставните части?
4. Ако забрана за внос на стоки е оправдана на основания, свързани с обществения морал или обществения ред, и е наложена с тази цел, може ли тази забрана въпреки това да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията, противно на член 36?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен, означава ли фактът, че забраната за внос на такива стоки се различава по обхват от тази, наложена от наказателното право върху притежанието и разпространението на такива стоки в държавата членка или в която и да е част от нея, непременно, че това представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, в противоречие с изискванията на второто изречение на член 36?
6. Ако е факт, че забраната за внос може, а забрана като тази за притежание и разпространение не може, да бъде приложена административно от митническите органи, отговарящи за проверката на стоките при вноса, има ли това значение за отговора на петия въпрос?
7. Независимо от горните въпроси, може ли държава членка законосъобразно да налага забрани за внос на такива стоки от друга държава членка, позовавайки се на задължения, произтичащи от Женевската конвенция от 1923 г. за потискане на трафика с неприлични публикации и от Всеобщата пощенска конвенция (преиздадена в Лозана през 1974 г., влязла в сила на 1 януари 1976 г.), като се има предвид разпоредбите на член 234 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/79: Grosoli, Заключение от 13 декември 1979 г.
Дали националните правила, приети за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2861/77, които водят до предоставяне на достъп до част от квотата на категория лица, които досега са били изключени — важен елемент в системата, предвидена в Регламент (ЕИО) № 2453/76 — са несъвместими с принципа на свободен достъп до националните квоти, който държавите членки трябва да гарантират за всички заинтересовани лица, установени на тяхна територия, или с някоя друга разпоредба на Договора или с друго изискване или обвързващ принцип на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/79: Henn и Darby, Заключение от 25 октомври 1979 г.
1. Являва ли се закон на държава членка, който забранява вноса в тази държава на порнографски артикули, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, означава ли първото изречение на член 36, че държава членка може законосъобразно да налага забрани за вноса на стоки от друга държава членка, които са с неприличен или непристоен характер според законите на тази държава членка?
3. По-специално:
(i) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани с цел да предотврати, да се предпази или да намали вероятността от нарушения на вътрешното право на всички съставни части на митническата територия на държавата?
(ii) Има ли право държавата членка да поддържа такива забрани, като взема предвид националните стандарти и характеристики на тази държава, както са демонстрирани от вътрешните закони на съставните части на митническата територия на тази държава, включително закона, налагащ забраната, независимо от различията между законите на съставните части?
4. Ако забрана за внос на стоки е оправдана на основания на обществената нравственост или обществения ред и е наложена с тази цел, може ли тази забрана въпреки това да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията, противоречащо на член 36?
5. Ако отговорът на въпрос 4 е положителен, представлява ли фактът, че наложената забрана за внос на такива стоки се различава по обхват от тази, наложена от наказателното право върху притежанието и разпространението на такива стоки в държавата членка или в която и да е част от нея, непременно средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, така че да противоречи на изискванията на второто изречение на член 36?
6. Ако е факт, че забраната, наложена върху вноса, и забрана като тази, наложена върху притежанието и разпространението, не могат административно да бъдат прилагани от митническите служители, отговорни за проверката на стоките при вноса, има ли този факт някакво значение за отговора на въпрос 5?
7. Независимо от горепосочените въпроси, може ли държава членка законосъобразно да налага забрани за вноса на такива стоки от друга държава членка, позовавайки се на задължения, произтичащи от Женевската конвенция от 1923 г. за потискане на трафика с неприлични публикации и на Всеобщата пощенска конвенция (преиздадена в Лозана през 1974 г., влязла в сила на 1 януари 1976 г.), като се има предвид разпоредбите на член 234 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/78: Bouhelier, Съдебно решение от 11 октомври 1979 г.
1. Позволява ли тълкуването на членове 6, 28 и 29 от Споразумението за асоцииране, сключено на 9 юли 1961 г. между Европейската общност и Гърция, на държава членка на ЕИО да изисква от своите износители за Гърция или лиценз за износ, или сертификат, който го замества, когато този сертификат не води до налагане на такса и може да бъде отказан само ако качеството на стоките не отговаря на стандартите, определени от органа, издаващ сертификата?
2. Позволява ли тълкуването на разпоредбите на Споразумението, сключено на 29 юни 1970 г. между ЕИО и Испания, по-специално членове 1, 8 и 12, на държава членка на ЕИО да изисква от своите износители за Испания или лиценз за износ, или сертификат, който го замества, когато този сертификат не води до налагане на такса и може да бъде отказан само ако качеството на стоките не отговаря на стандартите, определени от органа, издаващ сертификата; и по-специално, представлява ли изискването за такъв сертификат средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията?
3. Позволява ли тълкуването на разпоредбите на Временното споразумение, сключено на 22 юли 1972 г. между ЕИО и Република Австрия, по-специално членове 10 и 16, на държава членка на ЕИО да изисква от своите износители за Австрия или лиценз за износ, или сертификат, който го замества, когато този сертификат не води до налагане на такса и може да бъде отказан само ако качеството на стоките не отговаря на стандартите, определени от органа, издаващ сертификата; и по-специално, представлява ли изискването за такъв сертификат средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело : Становище на Съда
Компетентността на Европейската общност да сключи международното споразумение за естествен каучук съгласно член 113 ДЕО, като част от общата търговска политика.
Влияе ли изборът на финансов механизъм (общностен бюджет или бюджети на държавите членки) върху изключителния или споделен характер на компетентността на Общността при сключването на подобно споразумение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.