Околна среда
Околна среда
Дело C-721/21: Eco Advocacy, Заключение от 19 януари 2023 г.
1) Следва ли от общия принцип на предимство на правото на Съюза и/или на лоялно сътрудничество, поначало или в конкретния контекст на правото в областта на околната среда, че когато лице оспори по съдебен ред действителността на административен акт, като се позовава изрично или мълчаливо на конкретен акт от правото на Съюза, но не посочва кои разпоредби на акта са нарушени или с оглед точно на кое тяхно тълкуване, националният съд, пред който е подадена жалбата, трябва или може да я разгледа въпреки нормите на националното процесуално право, които изискват конкретните нарушения да бъдат посочени в писмените изявления на лицето?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 4, параграфи 2, 3, 4 и/или 5, и/или от приложение III към Директивата за ОВОС, и/или от Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на оценка на въздействието върху околната среда, трябва да има изрично, ясно и/или конкретно посочване на точните документи, в които са изложени мотивите на компетентния орган?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 4, параграфи 2, 3, 4 и/или 5, и/или от приложение III към Директивата за ОВОС, и/или от Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на оценка на въздействието върху околната среда, той е длъжен да направи изрично изложение, в което се разглеждат всички конкретни раздели и подраздели от приложение III към Директивата за ОВОС, доколкото тези раздели и подраздели са потенциално релевантни за проекта?
4) Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при прилагането на принципа, че за да се определи дали е необходимо впоследствие да се извърши проверка на последиците от даден план или проект за съответната територия, на етапа на предварителната проверка не следва да се вземат предвид мерките, предназначени за избягване или намаляване на вредните последици от плана или проекта за тази територия, компетентният орган на държава членка има право да вземе предвид характеристиките на плана или проекта, включващи отстраняване на замърсители, които могат да доведат до намаляване на вредните въздействия върху европейската зона, единствено поради това че тези характеристики не са предвидени като мерки за смекчаване на въздействието, дори да имат такъв ефект, и биха били включени в проекта като стандартни характеристики, независимо от въздействието върху съответната европейска зона?
5) Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че когато независимо от въпросите или опасенията, изразени от експертните органи, на етапа на предварителната проверка компетентният орган на държава членка е убеден, че не е необходима проверка, той трябва да изложи изрични и подробни мотиви, които могат да разсеят всяко разумно от научна гледна точка съмнение относно последиците от предвидените строителни работи за съответната европейска зона, и тези мотиви трябва изрично и индивидуално да отстраняват всяко от съмненията, изразени в това отношение в процеса на участие на обществеността?
6) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на процедура за проверка, трябва да има изрично, ясно и/или конкретно посочване на точните документи, в които са изложени мотивите на компетентния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/21: Ministre de la Transition écologique и Premier ministre (Responsabilité de l’État pour la polluti…, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Трябва ли приложимите норми на правото на Европейския съюз, съдържащи се в член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50, както и в членове 7 и 8 от Директива 96/62, член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Директива 1999/30, членове 3 и 7 от Директива 80/779 и членове 3 и 7 от Директива 85/203, да се тълкуват в смисъл, че имат за цел да предоставят на частноправните субекти индивидуални права, които могат да породят право на обезщетение от държава членка на основание на принципа на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за които носи отговорност държавата?
Ако се приеме, че посочените по-горе разпоредби действително могат да породят такова право на обезщетение за вреди, засягащи здравето, при какви условия възниква това право, по-специално с оглед на датата, към която трябва да се прецени дали е налице неизпълнение на задължения от съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/20: Комисия/Испания (Valeurs limites – NO2), Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Нарушени ли са системно и трайно задълженията на Кралство Испания по член 13, параграф 1 и приложение XI от Директива 2008/50/ЕО, като не са спазени пределно допустимите стойности за азотен диоксид (NO2) в определени зони и агломерации?
Изпълнило ли е Кралство Испания задължението си по член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО, във връзка с приложение XV, като е приело подходящи мерки за гарантиране, че периодът на превишаване на пределно допустимите стойности за NO2 е възможно най-кратък в съответните зони и агломерации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/21: ЕИБ/ClientEarth, Заключение от 15 декември 2022 г.
Липса на компетентност на съдилищата на Европейския съюз да разглеждат жалби срещу решения на Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка относно кредитиране, поради ограниченията, предвидени в член 271, буква в) ДФЕС
Спорното решение на Съвета на директорите на ЕИБ не представлява административен акт съгласно екологичното законодателство по смисъла на Регламент № 1367/2006, тъй като не е прието в качеството на публичен орган, не е мярка съгласно екологичното законодателство и не е правно обвързващо и не поражда външни последици
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-575/21: WertInvest Hotelbetrieb, Заключение от 24 ноември 2022 г.
1) В разрез ли е с [Директива 2011/92] национална правна уредба, съгласно която за извършването на оценка на въздействието върху околната среда на „проекти за обекти с обществено предназначение“ се изисква както да са достигнати прагове в размер на минимум 15 хектара усвоена площ и над 150000 m2 разгъната застроена площ, така и да става дума за комплексен проект за строителство на многофункционални сгради най-малкото с жилищно и търговско предназначение, включително предвидените към тях пътища за достъп и комунални мрежи, обхватът на които се простира извън територията на проекта
В тази насока има ли значение, че в националното право са предвидени специални хипотези за:
– увеселителните или атракционни паркове, стадионите или игрищата за голф (когато е усвоена площ над определен размер, съответно с паркоместа над определен брой),
– промишлените или търговски паркове (когато е усвоена площ над определен размер),
– търговските центрове (когато е усвоена площ над определен размер, съответно с паркоместа над определен брой),
– заведенията за настаняване, като хотели или ваканционни селища, включително спомагателни съоръжения (с легла над определен брой, с усвоена площ над определен размер, само в райони извън затворени населени места), и
– обществено достъпните паркинги или гаражи (с паркоместа над определен брой)?
(2) Изисква ли Директива 2011/92 — по-специално с оглед на текста на точка 2, буква в), подточка viii) от приложение III [към тази директива], съгласно който, когато се преценява дали е необходимо да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на проектите, изброени в приложение II, трябва да се имат предвид и „ландшафтите и обектите с историческа, културна или археологическа стойност“ — да се определят по-ниски прагове или критерии с по-ниски прагове (от споменатите в първия въпрос) за районите с особено историческо, културно, градоустройствено или архитектурно значение, като например обектите от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО?
(3) Допуска ли Директива 2011/92 национална правна уредба, която при оценката на даден „проект за обекти с обществено предназначение“ по смисъла на първия въпрос ограничава сумирането (кумулирането) с други подобни и свързани в пространствено отношение проекти само до сбора от капацитетите, одобрени през последните пет години, включително заявения капацитет, съответно заявеното разширяване на капацитета, при положение че проектите за обекти с обществено предназначение, съответно техните части след изпълнението им, вече не отговарят на понятието за проекти за обекти с обществено предназначение и че ако капацитетът на планирания проект е под 25 % от определения праг, не се пристъпва към необходимата във всеки отделен случай проверка дали кумулирането на въздействията би могло да доведе до значителни вредни, нежелателни или неблагоприятни последици за околната среда и следователно трябва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на планирания проект?
(4) При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос:
в случай че е действано извън обхвата на предоставената на държавата членка свобода на преценка (в съответствие с пряко приложимите в този случай разпоредби на член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 2 и 3 от [Директива 2011/92], допустимо ли е проверката, която националните органи трябва да извършат във всеки отделен случай, дали проектът може да окаже значително въздействие върху околната среда и поради това трябва да му се направи оценка на въздействието върху околната среда, да се ограничи до някои аспекти на защитата, като например целта за защита на определена територия, или в този случай трябва да се имат предвид всички посочени в приложение III към [Директива 2011/92] критерии и аспекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/21: Комисия/България (Double manquement – Pollution par les PM10), Заключение от 17 ноември 2022 г.
Неизпълнение на задължението за гарантиране на спазването на пределно допустимите стойности за прахови частици (ПЧ10) след постановяване на решението от 5 април 2017 г.
Неизпълнение на задължението за създаване на планове за качество на въздуха, които посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък, съгласно член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50/ЕО
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/21: Porr Bau, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 3, точка 1, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2008/98 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която незамърсените изкопани материали, които съгласно националното право попадат в най-високия клас за качество, от една страна, трябва да бъдат квалифицирани като „отпадъци“ дори ако се установи, че тези материали попадат в обхвата на понятието за „странични продукти“, и от друга страна, губят този статус на отпадък само когато се използват пряко като заместители и когато техният притежател е изпълнил формални критерии, които не са от значение за целите на опазването на околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/21: EEW Energy from Waste, Заключение от 17 ноември 2022 г.
1) Трябва ли член 16, параграф 2, буква в) във връзка с член 2, букви а) и д) от Директива 2009/28 да се тълкува в смисъл, че при захранването на мрежата с електроенергия следва да се дава приоритет и на инсталациите, които произвеждат електроенергия чрез термична обработка на смесени отпадъци, съдържащи променлив дял биоразградими промишлени и битови отпадъци?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: зависи ли приоритетът при захранването на мрежата с електроенергия, предвиден в член 16, параграф 2, буква в) от Директива 2009/28, от размера на дела на биоразградимите отпадъци, използвани за производството на електроенергия по описания в първия въпрос начин?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: що се отнася до размера на дела на биоразградимите отпадъци, съществува ли праг, под който за произведената електроенергия не се прилага правната уредба, приложима за електроенергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос: на какъв дял от биоразградимите отпадъци съответства този праг и как трябва да се определя той?
5) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: може ли, ако правната уреда за електроенергията, произведена от възобновяеми източници, е приложима за електроенергията, произведена само отчасти от биоразградими отпадъци, да се вземе предвид ratio legis на член 5, параграф 3, втора алинея от Директива 2009/28/ЕО, така че тази правна уредба да се приложи само за дела от електроенергията, произведен от възобновяеми енергийни източници, като този дял съответно се изчисли въз основа на енергийното съдържание на всеки източник на енергия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/21: AquaPri, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 3 [първо изречение] от Директива [92/43] да се тълкува в смисъл, че е приложим в положение като разглежданото в настоящия случай, в което е поискано разрешение за продължаване на експлоатацията на съществуващо стопанство за аквакултури, когато дейността на това стопанството и отделянето на азотни емисии и други хранителни вещества остават непроменени спрямо разрешените дейност и емисии през 2006 г., но във връзка с предходното разрешение на стопанството за аквакултури не е извършвана оценка на цялостната дейност и на кумулативното въздействие на дейността на всички стопанства за аквакултури в зоната, тъй като компетентните органи са оценили само общото допълнително изхвърляне на азот и т.н. от съответното рибовъдно стопанство?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че в националния план за управление на водосборните басейни за периода 2015—2021 г. се взема предвид присъствието на стопанства за аквакултури в зоната, доколкото в него се предвижда конкретно количество азот, за да се гарантира, че съществуващите стопанства за аквакултури в зоната могат да използват настоящите си разрешения за отделяне на емисии и че действителното отделяне на емисии от рибовъдните стопанства остава в зададените граници?
3) Ако в положение като разглежданото в настоящия случай трябва да се извърши оценка в съответствие с член 6, параграф 3, първо изречение от Директива [92/43], трябва ли във връзка с тази оценка компетентният орган да вземе предвид границите за изхвърляне на азот, предвидени в плана за управление на водите за периода 2015—2021 г., и всякакви други релевантни данни и оценки, които евентуално се съдържат в плана за управление на водите или програмата „Натура 2000“ за зоната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-873/19: Deutsche Umwelthilfe (Réception des véhicules à moteur), Съдебно решение от 8 ноември 2022 г.
Трябва ли член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че сдруженията за опазване на околната среда по принцип трябва да разполагат с възможност да обжалват по съдебен ред административно решение, с което — евентуално в нарушение на член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007 — се издава разрешение за производството на дизелови превозни средства за превоз на пътници, в които е монтирано измервателно-коригиращо устройство?
Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент № 715/2007 да се тълкува в смисъл, че актуалното технологично равнище в смисъл на технически възможното към датата на издаване на типовото одобрение е по принцип критерият за преценка на необходимостта от измервателно-коригиращо устройство за предпазване на двигателя от повреда или авария и за осигуряване на безопасно управление на превозното средство?
Освен актуалното технологично равнище трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства, вследствие на които може да се обоснове законосъобразността на дадено измервателно-коригиращо устройство, въпреки че това устройство, преценено само с оглед на съответното актуално технологично равнище, не е „необходимо“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Регламент № 715/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.