Енергетика
Енергетика
Дело C-151/16: Vakarų Baltijos laivų statykla, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
Следва ли член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/EО да се тълкува в смисъл, че не може да се облага с акциз доставката на енергийни продукти, когато, както в настоящия случай, тези продукти се доставят като гориво за кораб, което да се използва за корабоплаване във водите на Съюза, с цел без пряко заплащане корабът да се придвижи на собствен ход от мястото, където е построен, до пристанище в друга държава членка за качване на първия му търговски товар?
Допуска ли член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 разпоредби от националното законодателство на държавите членки като приложимите в настоящия случай, които изключват ползването на освобождаването от заплащане на данък, предвидено в посочената разпоредба, когато доставката на енергийни продукти е извършена в нарушение на установените от държавата членка условия, въпреки че тази доставка отговаря на съществените условия за прилагане на освобождаването, предвидени в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/16: Elecdey Carcelen, Заключение от 1 юни 2017 г.
1. Следва ли — при положение че определените в член 2, буква к) от Директива 2009/28/ЕО „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, са замислени като инструменти за постигане на предвидените в посочената Директива 2008/28/ЕО цели за потребление на енергия от възобновяеми източници — да се счита, че тези стимули или мерки са задължителни и обвързващи за държавите членки и имат директен ефект, доколкото засегнатите частноправни субекти могат да се позовават на тях и да искат те да бъдат приложени от всички държавни, съдебни и административни органи?
2. Следва ли — доколкото при изброяването на посочените в предходния въпрос „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, е използван изразът „но не се ограничава до“ — да се счита, че тези стимули включват конкретно освобождаване от облагане, тоест, забрана на всякакъв вид специален или отделен налог върху енергията от възобновяеми източници, установен в допълнение към общите данъци, с които се облагат икономическата дейност и производството на електроенергия
Едновременно и в рамките на същата точка се поставя и следният въпрос: следва ли да се счита за обхванато от посочената по-горе обща забрана натрупването едновременното налагане или припокриването на няколко общи или специални налога, дължими на различните етапи от производството на енергия от възобновяеми източници и на същото основание като разглежданата такса върху вятърната енергия?
3. В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен и облагането на енергията от възобновяеми източници се приеме за допустимо, следва ли, за целите на предвиденото в член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, понятието „специално предназначение“ да се тълкува в смисъл, че обхваща цели, които трябва да са изключителни, както и че от гледна точка на неговата структура налогът върху енергията от възобновяеми източници трябва действително да има неданъчна природа, а не просто да е предназначен за набиране на бюджетни приходи?
4. Следва ли — като се има предвид, че член 4 от Директива 2003/96/ЕО, отнасящ се до нивата на облагане, които държавите членки трябва да прилагат за енергийните продукти и електроенергията, определя като референтни минималните нива на облагане, посочени в тази директива и схващани като общите наложени задължения, обхващащи всички преки или косвени данъци, с които тези продукти се облагат при пускането им за потребление — тези общи наложени задължения да се схващат в смисъл, че от изискваното от Директивата ниво на облагане се изключват националните налози, които нямат действително неданъчна природа, както от гледна точка на тяхната структура, така и с оглед на специалното им предназначение, съобразно тълкуването, което ще бъде дадено във връзка с предходния въпрос?
5. Представлява ли понятието „такса“, използвано в член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28/ЕО, самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да бъде тълкувано възможно най-разширително, като обхващащо и като синоним на понятието за налог в най-общ смисъл?
6. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли предвидените в посочения член 13, параграф 1, буква д) такси, плащани от потребителите, да включват само налози или данъци, предназначени да компенсират, при необходимост, вреди, причинени от въздействието върху околната среда, и да поправят със събраните суми вредите от това отрицателно въздействие или засягане, но не и налозите или данъците, с които се облагат незамърсяващите енергии и които на първо място са предназначени за набиране на бюджетни приходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/15: H3G, Определение от 18 май 2017 г.
Прилага ли се заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой е компетентен да се произнесе относно разноските при оттегляне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-44/16: Dyson/Комисия, Съдебно решение от 11 май 2017 г.
Нарушени ли са границите на делегираните правомощия на Комисията при приемането на метод за измерване на енергийната ефективност на прахосмукачките, който не отразява условията на нормална употреба?
Изопачени ли са или не са взети предвид представените доказателства относно възпроизводимостта на метода за измерване на енергийната ефективност?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при отхвърлянето на доказателствата за възпроизводимостта на метода?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез еднакво третиране на прахосмукачки с различни технологии въз основа на метод за измерване, който не е възпроизводим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/16: Vakarų Baltijos laivų statykla, Заключение от 2 март 2017 г.
1. Следва ли член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, последно изменена с Директива 2004/75/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, да се тълкува в смисъл, че не може да се облага с акциз доставката на енергийни продукти, когато, както в настоящия случай, тези продукти се доставят като гориво за кораб, което да се използва за корабоплаване във водите на Съюза, с цел без пряко заплащане корабът да се придвижи на собствен ход от мястото, където е построен, до пристанище в друга държава членка за качване на първия му търговски товар?
2. Допуска ли член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96 разпоредби от националното законодателство на държавите членки като приложимите в настоящия случай, които изключват ползването на освобождаването от заплащане на данък, предвидено в посочената разпоредба, когато доставката на енергийни продукти е извършена в нарушение на установените от държавата членка условия, въпреки че тази доставка отговаря на съществените условия за прилагане на освобождаването, предвидени в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/15: Hüttenwerke Krupp Mannesmann, Заключение от 19 януари 2017 г.
Трябва ли член 2, параграф 4, буква б), трето тире от [Директива 2003/96 на Съвета] относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията да се тълкува по отношение на процеса във високата пещ при производство на чугун в смисъл, че и електроенергията за задвижването на въздушните компресори следва да се разглежда като електроенергия, която основно се използва за целите на химическата редукция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/15: IRCCS – Fondazione Santa Lucia, Съдебно решение от 18 януари 2017 г.
Попада ли действително в приложното поле на Директива 2003/96 национална правна уредба (като разглежданата в главното производство), която, от една страна, съдържа определение за „енергоемки предприятия“ в съответствие с това в Директивата и от друга страна, предоставя само на този вид предприятия облекчения във връзка със сумите за покриване на общите разходи на електроенергийната система (а не облекчения, свързани с данъчното облагане на енергийните продукти и на електроенергията като такова)?
Изключва ли правният ред на Съюза, и по-специално членове 11 и 17 от Директива 2003/96, законови и административни актове (като действащите в италианския правен ред, описани в настоящото определение), с които, от една страна, се въвежда режим на облекчения във връзка с потреблението на енергийни продукти (електроенергия) от „енергоемките“ предприятия по смисъла на посочения член 17 и от друга страна, възможността за получаване на такива облекчения се запазва за „енергоемките“ предприятия, извършващи промишлена дейност, което изключва предприятията, извършващи дейност в други производствени сектори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/14: Essent Belgium, Съдебно решение от 29 септември 2016 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 12 ЕО, 28 ЕО и 30 ЕО, на член 3, параграфи 2 и 8 и член 20, параграф 1 от Директива 2003/54, на член 3, параграфи 2 и 3 и член 16 от Директива 96/92, както и на членове 3, 4 и 7 от Директива 2001/77 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правни уредби като разглежданите в главното производство регионални правни уредби, които въвеждат схема за безплатно разпределение на зелената електроенергия по разпределителните мрежи в съответния регион, но така ограничават приложимостта на тази схема, че съгласно първата уредба тя се отнася само до зелената електроенергия, подавана пряко от производствени мощности към посочените разпределителни мрежи, а съгласно втората — само до зелената електроенергия, подавана пряко от такива мощности към разпределителни мрежи в държавата членка, към която принадлежи този регион, в резултат от което въпросната схема не се прилага по отношение на зелената електроенергия, внасяна от други държави членки?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия и във втория въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминацията, установени по-специално в член 12 ЕО и в член 3, параграфи 1 и 4 от приложимата към онзи момент Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/15: IRCCS – Fondazione Santa Lucia, Заключение от 21 април 2016 г.
1) Попада ли действително в приложното поле на Директива 2003/96/ЕО национална правна уредба (като разглежданата в главното производство), която, от една страна, съдържа определение за „енергоемки предприятия“ в съответствие с това в Директивата, и от друга страна, предоставя само на този вид предприятия облекчения във връзка със сумите за покриване на общите разходи на електроенергийната система (а не облекчения, свързани с данъчното облагане на енергийните продукти и на електроенергията като такова)
При утвърдителен отговор: 2) Изключва ли общностният правен ред, и по-специално членове 11 и 17 от Директива 2003/96/ЕО, законови и административни актове (като действащите в италианския правен ред, описани в настоящото определение), с които, от една страна, се въвежда режим на облекчения във връзка с потреблението на енергийни продукти (електроенергия) от „енергоемките“ предприятия по смисъла на посочения член 17, и от друга страна, възможността за получаване на такива облекчения се запазва за „енергоемките“ предприятия, извършващи промишлена дейност, което изключва предприятията, извършващи дейност в други производствени сектори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.