Европейска централна банка (ЕЦБ)
Европейска централна банка (ЕЦБ)
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Предмет на разглеждане е определянето на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, включително критериите, по които се преценява кои разноски са необходими за целите на производството.
Допустимо ли е да се разпредели обща сума на разноски между няколко дела или следва да се идентифицира конкретният дял на разноските по всяко конкретно дело?
Какви са правилата и подходът за определяне на справедлива сума на възстановимите разноски, в това число по отношение на почасовите ставки, необходимото време за работа и конкретните разходи по отделните фази на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1.
a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
При отрицателен отговор:
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50-процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4. a)
За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
При утвърдителен отговор:
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, трето изречение, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по първо изречение от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6. a)
Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
При утвърдителен отговор на последния въпрос:
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че няма основание да се произнесе по жалбата за отмяна на първото решение на ЕЦБ от 26 март 2018 г.?
Нарушени ли са съществени процесуални изисквания, включително правото на изслушване, правата на защита и задължението за мотивиране при приемането на второто решение на ЕЦБ от 17 юли 2018 г.?
Компетентна ли е Европейската централна банка да отнеме лиценза на кредитна институция въз основа на нарушения на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML/CFT)?
Може ли нарушението на латвийското право, свързано с функционирането на клон в Латвия, да бъде основание за отнемане на лиценза, ако вече е било предмет на съдебно споразумение с компетентния латвийски орган?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че въпросите по резолюцията в случая се уреждат от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране (SRM), а не от естонското национално право?
Допуснати ли са процесуални нарушения от Общия съд при разглеждането на делото, включително по отношение на компетентността, използването на доказателства и правото на ефективна защита по член 47 от Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е да се приеме, че няма нужда да се произнася по жалбата за отмяна на първото решение на ЕЦБ, след като то е било заменено с второ решение със задна дата?
Спазени ли са съществените процесуални изисквания и правата на защита на жалбоподателя в производството по отнемане на лиценза?
Компетентна ли е Европейската централна банка да отнеме лиценза на кредитна институция въз основа на нарушения на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма?
Може ли установено нарушение на латвийското право, което е било предмет на съдебно споразумение с компетентния латвийски орган, да служи като основание за отнемане на лиценза?
Правилно ли е приложен Регламентът за Единния механизъм за преструктуриране (SRM) и допустимо ли е отказът на ЕЦБ да разреши самостоятелна ликвидация на банката?
Спазени ли са процесуалните правила от Общия съд, включително относно компетентността му, използването на доказателства и правото на ефективна защита на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Налице ли е опасност от настъпване на сериозна и непоправима вреда за молителя, която да обоснове необходимостта от спиране на изпълнението на акта на Европейската централна банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба минимални стандарти за автоматизирани проверки трябва да се спазват от лице, работещо с пари в брой, което извършва автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите?
Ако съгласно член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 посочените в тази разпоредба минимални стандарти за автоматизирани проверки са приложими само за производителите на банкнотообработващи машини (но не и за лицата, работещи с пари в брой), следва ли член 6, параграф 2 във връзка с член 3, параграф 5 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която задължението за спазване на тези минимални стандарти се прилага за лице, работещо с пари в брой?
Минималните стандарти за автоматизирани проверки за годност на евробанкнотите от банкнотообработващи машини, предвид факта че са публикувани на уебсайта на ЕЦБ, в съответствие ли са с принципа на правна сигурност и с член 297, параграф 2 ДФЕС и задължителни ли са за лицата, работещи с пари в брой, и противопоставими ли са на тези лица?
Член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14, в частта, в която предвижда, че минималните стандарти за автоматизирани проверки за годност на евробанкнотите са публикувани на уебсайта на ЕЦБ със съответните изменения, противоречи ли на принципа на правна сигурност и на член 297, параграф 2 ДФЕС и съответно невалиден ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Следва ли член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба минимални стандарти трябва да се спазват от лице, работещо с пари в брой, което извършва автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите?
2. Ако съгласно член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 посочените в тази разпоредба минимални стандарти са приложими само за производителите на банкнотообработващи машини (но не и за лицата, работещи с пари в брой), следва ли член 6, параграф 2 във връзка с член 3, параграф 5 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която задължението за спазване на тези минимални стандарти се прилага за лице, работещо с пари в брой?
3. Минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите от банкнотообработващи машини, предвид факта че са публикувани на уебсайта на ЕЦБ, в съответствие ли са с принципа на правна сигурност и с член 297, параграф 2 ДФЕС и задължителни ли са за лицата, работещи с пари в брой, и противопоставими ли са на тези лица?
4. Член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14, в частта, в която предвижда, че минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите са публикувани на уебсайта на ЕЦБ със съответните изменения, противоречи ли на принципа на правна сигурност и на член 297, параграф 2 ДФЕС и съответно невалиден ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Изтекъл ли е срокът за извършване на оценката по член 22, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС преди приемането на обжалваното решение, поради което ЕЦБ е загубила правомощието си да се противопостави на придобиването?
Спазени ли са процесуалните правила по член 15 от Регламент № 1024/2013 и членове 85—87 от Регламент № 468/2014 при приемането на обжалваното решение?
Изопачени ли са релевантните факти при приемането на обжалваното решение, по-специално по отношение на капиталовата вноска, произтичаща от планираното придобиване?
Правилно ли са тълкувани и приложени критериите за оценка по член 23 от Директива 2013/36/ЕС, включително критериите за финансова стабилност и за спазване на пруденциалните изисквания?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането на обжалваното решение?
Взет ли е предвид дискреционният характер на решението по член 15, параграф 3 от Регламент № 1024/2013 и упражнено ли е безпристрастно дискреционното правомощие на ЕЦБ?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност при приемането на обжалваното решение?
Следва ли ЕЦБ и КФКП да носят отговорност за загубата на доверие в регулаторния процес и за последиците за финансирането на жалбоподателя и новата група?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Компетентна ли е Европейската централна банка да приеме решение за извършване на проверка на място в по-малко значима кредитна институция?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за проверка на място?
Нарушено ли е правото на жалбоподателя да бъде изслушан преди приемане на решението за проверка на място?
Необходимо ли е било решението за проверка на място по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент № 1024/2013 и спазен ли е принципът на пропорционалност?
Извършила ли е ЕЦБ надлежна преценка на релевантните обстоятелства и упражнила ли е дискреционните си правомощия при приемане на решението за проверка на място?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност с оглед обхвата и целта на проверката?
Нарушени ли са принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация при приемане на решението за проверка на място?
Извършила ли е ЕЦБ злоупотреба с власт или е нарушила изискването за независимост по член 19 и съображение 75 от Регламент № 1024/2013 при приемане на решението за проверка на място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е ЕЦБ да класифицира по-малко значима кредитна институция като значима при упражняване на пряк надзор по член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013?
Спазени ли са съществените процесуални изисквания, включително задължението за мотивиране, правото на защита, правото на изслушване и правото на достъп до административната преписка при приемането на обжалваното решение?
Тълкува ли правилно ЕЦБ условията и предмета на член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013 при приемането на решението за пряк надзор?
Извършила ли е ЕЦБ внимателен и безпристрастен анализ на всички релевантни обстоятелства, за да установи необходимостта от приемане на решение по член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013?
Упражнила ли е ЕЦБ своите дискреционни правомощия в съответствие с член 6, параграф 5, буква б) от Регламент № 1024/2013?
Съответства ли обжалваното решение на принципа на пропорционалност?
Нарушава ли обжалваното решение максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans?
Спазен ли е принципът на равно третиране при приемането на обжалваното решение?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност с обжалваното решение?
Нарушени ли са член 19 и съображение 75 от Регламент № 1024/2013 и извършена ли е злоупотреба с власт от страна на ЕЦБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.