Европейска централна банка (ЕЦБ)
Европейска централна банка (ЕЦБ)
Дело C-663/17: ЕЦБ/Trasta Komercbanka и др., Определение от 21 май 2024 г.
Предмет на разглеждане е определянето на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, включително критериите, по които се преценява кои разноски са необходими за целите на производството.
Допустимо ли е да се разпредели обща сума на разноски между няколко дела или следва да се идентифицира конкретният дял на разноските по всяко конкретно дело?
Какви са правилата и подходът за определяне на справедлива сума на възстановимите разноски, в това число по отношение на почасовите ставки, необходимото време за работа и конкретните разходи по отделните фази на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/22: Bayerische Ärzteversorgung и др., Заключение от 29 февруари 2024 г.
1.
a) Изисква ли точка 3.19, първа алинея, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 всички потребители на доставяните от производителя продукти да имат свободата да ги закупуват или да не ги закупуват и да направят своя избор въз основа на начислените цени?
При отрицателен отговор:
б) Когато мнозинството от тези потребители нямат такава свобода на избор, а получават от производителя продукти в размер на повече от половината от стойността на неговата продукция въз основа на задължително по закон членство към него и трябва да плащат задължителни вноски в определения от него размер, за изпълнението на изискванията на посочената разпоредба достатъчно ли е известно малцинство да има възможност за доброволно членство към производителя и да е използвало тази възможност, за да получава продукти въз основа на същите вноски като за задължителните членове?
2) Налице ли е пазарна продукция на икономически значими цени по смисъла на точки 3.17—3.19 от приложение А към Регламент № 549/2013 винаги когато е изпълнен дори само „50-процентният критерий“ по точка 3.19, трета алинея, трето и четвърто изречение от това приложение, а именно в продължение на многогодишен период поне половината от разходите да се покриват с продажби, или трябва да се приеме, че този критерий не е (само)достатъчен, а е необходимо условие, което се прилага в допълнение към двете предпоставки, предвидени в точка 3.19, първа алинея, второ изречение, букви а) и б) от разглежданото приложение?
3) При проверката дали определени институционални единици са пазарни производители съгласно точка 3.24 от приложение А към Регламент № 549/2013, следва ли наред с точки 3.17, 3.19 и 3.26 да се вземат предвид и допълнителните изисквания, предвидени в точка 1.37, втора алинея от разглежданото приложение?
4. a)
За да се причисли съответната институционална единица към подсектор S.129, изисква ли точка 2.107 от приложение А към Регламент № 549/2013 всички плащания към целия кръг от участниците непременно да се извършват въз основа на договор?
При утвърдителен отговор:
б) Изпълнено ли е изискването плащанията да се извършват на договорно основание в посочения смисъл още когато задължителното членство, задължителните вноски и плащанията по задължителните услуги на институционалните единици са уредени властнически в учредителния им акт, но и задължителните членове могат да получат право на допълнителни плащания въз основа на доброволни допълнителни вноски?
5) Трябва ли член 1, точка 1, трето изречение, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/231 да се тълкува в смисъл, че изключва от обхвата на понятието „пенсионни фондове“ по първо изречение от тази разпоредба само онези институционални единици, които отговарят на всеки от двата критерия по точка 2.117 от приложение А към Регламент № 549/2013, или това изключение обхваща и други институционални единици, които съгласно точка 17.43 от това приложение трябва да се смятат за пенсионни схеми в рамките на социалната сигурност, без да отговарят на всички изисквания по точка 2.117 от разглежданото приложение?
6. a)
Включва ли понятието „държавно управление“ в точка 2.117, буква б) и точка 17.43 от приложение А към Регламент № 549/2013 само съответните първостепенни единици, или в обхвата му попадат и създадените със закон осигурителни каси, които са учредени като правно независими субекти, организирани са на принципа на задължителното членство и се финансират чрез вноски и които разполагат с право на самоуправление и самостоятелна отчетност?
При утвърдителен отговор на последния въпрос:
б) Трябва ли под „определяне на вноските и плащанията“ в точка 2.117, буква б) от приложение А към Регламент № 549/2013 да се разбира определянето им по размер, или е достатъчно със закон да се предвидят минимално подлежащите на осигуряване рискове и минималното равнище на осигуряване и да се установят принципите и границите на събиране на вноските, а в тези рамки да се остави на осигурителните каси да изчисляват вноските и плащанията?
в) Обхваща ли понятието „единица на държавното управление“ по смисъла на точка 20.39 от приложение А към Регламент № 549/2013 само институционални единици, които отговарят на всички изисквания по точки 20.10 и 20.12 от това приложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-803/21: Versobank/ЕЦБ, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че няма основание да се произнесе по жалбата за отмяна на първото решение на ЕЦБ от 26 март 2018 г.?
Нарушени ли са съществени процесуални изисквания, включително правото на изслушване, правата на защита и задължението за мотивиране при приемането на второто решение на ЕЦБ от 17 юли 2018 г.?
Компетентна ли е Европейската централна банка да отнеме лиценза на кредитна институция въз основа на нарушения на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML/CFT)?
Може ли нарушението на латвийското право, свързано с функционирането на клон в Латвия, да бъде основание за отнемане на лиценза, ако вече е било предмет на съдебно споразумение с компетентния латвийски орган?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че въпросите по резолюцията в случая се уреждат от Регламента за Единния механизъм за преструктуриране (SRM), а не от естонското национално право?
Допуснати ли са процесуални нарушения от Общия съд при разглеждането на делото, включително по отношение на компетентността, използването на доказателства и правото на ефективна защита по член 47 от Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-803/21: Versobank/ЕЦБ, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Допустимо ли е да се приеме, че няма нужда да се произнася по жалбата за отмяна на първото решение на ЕЦБ, след като то е било заменено с второ решение със задна дата?
Спазени ли са съществените процесуални изисквания и правата на защита на жалбоподателя в производството по отнемане на лиценза?
Компетентна ли е Европейската централна банка да отнеме лиценза на кредитна институция въз основа на нарушения на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма?
Може ли установено нарушение на латвийското право, което е било предмет на съдебно споразумение с компетентния латвийски орган, да служи като основание за отнемане на лиценза?
Правилно ли е приложен Регламентът за Единния механизъм за преструктуриране (SRM) и допустимо ли е отказът на ЕЦБ да разреши самостоятелна ликвидация на банката?
Спазени ли са процесуалните правила от Общия съд, включително относно компетентността му, използването на доказателства и правото на ефективна защита на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-772/21: Brink’s Lithuania, Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Следва ли член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба минимални стандарти за автоматизирани проверки трябва да се спазват от лице, работещо с пари в брой, което извършва автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите?
Ако съгласно член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 посочените в тази разпоредба минимални стандарти за автоматизирани проверки са приложими само за производителите на банкнотообработващи машини (но не и за лицата, работещи с пари в брой), следва ли член 6, параграф 2 във връзка с член 3, параграф 5 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която задължението за спазване на тези минимални стандарти се прилага за лице, работещо с пари в брой?
Минималните стандарти за автоматизирани проверки за годност на евробанкнотите от банкнотообработващи машини, предвид факта че са публикувани на уебсайта на ЕЦБ, в съответствие ли са с принципа на правна сигурност и с член 297, параграф 2 ДФЕС и задължителни ли са за лицата, работещи с пари в брой, и противопоставими ли са на тези лица?
Член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14, в частта, в която предвижда, че минималните стандарти за автоматизирани проверки за годност на евробанкнотите са публикувани на уебсайта на ЕЦБ със съответните изменения, противоречи ли на принципа на правна сигурност и на член 297, параграф 2 ДФЕС и съответно невалиден ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-772/21: Brink’s Lithuania, Заключение от 15 декември 2022 г.
1. Следва ли член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба минимални стандарти трябва да се спазват от лице, работещо с пари в брой, което извършва автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите?
2. Ако съгласно член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 посочените в тази разпоредба минимални стандарти са приложими само за производителите на банкнотообработващи машини (но не и за лицата, работещи с пари в брой), следва ли член 6, параграф 2 във връзка с член 3, параграф 5 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която задължението за спазване на тези минимални стандарти се прилага за лице, работещо с пари в брой?
3. Минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите от банкнотообработващи машини, предвид факта че са публикувани на уебсайта на ЕЦБ, в съответствие ли са с принципа на правна сигурност и с член 297, параграф 2 ДФЕС и задължителни ли са за лицата, работещи с пари в брой, и противопоставими ли са на тези лица?
4. Член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14, в частта, в която предвижда, че минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите са публикувани на уебсайта на ЕЦБ със съответните изменения, противоречи ли на принципа на правна сигурност и на член 297, параграф 2 ДФЕС и съответно невалиден ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/18: Adusbef и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Допускат ли член 29 от Регламент № 575/2013, член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 и членове 16 и 17 от Хартата във връзка с член 6, параграф 4 от Регламент № 1024/2013 национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро
Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?
Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?
Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015 — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?
Допуска ли член 29 от Регламент № 575/2013 във връзка с член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, според тълкуването ѝ от Corte Сostituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, съответното количество?
Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от Делегиран регламент № 241/2014 е съвместим с европейското право, като се имат предвид членове 16 и 17 от Хартата, а също така и член 52, параграф 3 от посочената харта, както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/18: Adusbef и др., Заключение от 11 февруари 2020 г.
1) Допускат ли член 29 от [Регламент № 575/2013] […], член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] и членове 16 и 17 от Хартата […] във връзка с член 6, параграф 4 от [Регламент № 1024/2013] национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, параграф 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, параграф 2‑ter от [КЗБ] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 3/2015, преобразуван, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро
Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?
2) Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?
3) Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, параграф 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, параграф 2‑ter от [КЗБ] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 3/2015, преработен, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?
4) Допуска ли член 29 от [Регламент № 575/2013] във връзка с член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015, според тълкуването ѝ от Corte Сostituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, съответното количество?
5) Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] е съвместим с европейското право, като се имат предвид членове 16 и 17 от Хартата […], а също така и член 52, параграф 3 от посочената харта […], както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/17: Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, Определение от 16 януари 2020 г.
Какви са правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на сътрудничеството с националните компетентни органи в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент № 1024/2013 и Регламент № 468/2014?
В какви случаи и при какви условия ЕЦБ упражнява изключителната си компетентност по определяне на понятието „особени обстоятелства“ във връзка с надзора над по-малко значими кредитни институции?
Какъв е балансът между ролята на държавите членки и целите на правото на Съюза при прилагането на единния надзорен механизъм?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/17: ЕЦБ/Trasta Komercbanka и др., Съдебно решение от 5 ноември 2019 г.
Съвместимо ли е с правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз ликвидаторът, назначен по предложение на национален орган, участвал в приемането на оспорваното решение, да оттегли пълномощното на адвоката, подал жалба от името на кредитна институция срещу решението за отнемане на лиценза?
Пряко засегнати ли са акционерите на кредитна институция от решение на Европейската централна банка за отнемане на лиценза на тази институция, така че да имат право на жалба по член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.