Защита на потребителите

Съвместима ли е с [член 3, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13] и целите на [тази] [д]иректива […] национална правна уредба, предвиждаща производство като това по член 250, параграф 1, точка 7 от [Гражданския процесуален кодекс], в рамките на което националният съд е длъжен да постанови решение за въвод в жилището, предмет на изпълнение, на лицето, на което то е било възложено в извънсъдебно изпълнително производство, в което съгласно действащия режим по член 129 от Закона за ипотеките […] и членове 234—236-o от [Правилника за ипотеките] […] не е предвиден нито служебен съдебен контрол за наличие на неравноправни клаузи, нито възможност на длъжника да се позове успешно на неравноправна клауза независимо дали в рамките на извънсъдебното изпълнение, или на отделно съдебно производство?
Следва ли посочените по-горе разпоредби на Директива [93/13], целта, която същата преследва, и задължението, което налага на националните съдилища да разглеждат служебно неравноправността на клаузите в потребителските договори, без да е необходимо потребителят да е поискал това, да се тълкуват в смисъл, че допускат в производство като предвиденото в член 250, параграф 1, точка 7 от [Гражданския процесуален кодекс] или в производството за „извънсъдебна продажба“ по член 129 от [Закона за ипотеките] националният съд да остави без приложение националното право, когато същото не предвижда такъв служебен съдебен контрол, с оглед на ясните разпоредби на Директивата и на практиката на [Съда] относно задължението на националните съдилища да упражняват служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи в спорове относно потребителски договори?
Съвместима ли е с посочените по-горе разпоредби и целите на Директива [93/13] правна уредба като [произтичащата от измененията на Закона за ипотеките със Закон 1/2013][,] която предвижда, че нотариусът може да спре висящо към момента на влизането в сила на Закон 1/2013 извънсъдебно производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот само ако потребителят докаже, че е предявил иск за установяване на неравноправния характер на клауза на договора за ипотечен кредит, която е основание за извънсъдебната продажба или определя изискуемата сума при изпълнението, и при условие че този отделен иск е бил предявен от потребителя в едномесечен срок от публикуването на Закон 1/2013, без потребителят да е бил уведомен лично за този срок и преди нотариусът да е възложил имота?
Съвместима ли е с посочените по-горе разпоредби и целите на Директивата национална разпоредба като член 129 от [Закона за ипотеките], в редакцията му вследствие на Закон 1/2013[,] която предвижда като единствен ефективен способ за защита на прогласените в Директивата права на потребителите по отношение на извънсъдебните производства за принудително изпълнение върху ипотекиран имот само правомощието на нотариусите да предупреждават за съществуването на неравноправни клаузи и която дава на длъжника потребител, срещу който е насочено извънсъдебното изпълнение, възможността да предяви иск в отделно съдебно производство, преди нотариусът да е възложил недвижимия имот?
Съвместима ли е с посочените по-горе разпоредби и целите на Директива [93/13] национална правна уредба като тази в член 129 от [Закона за ипотеките], в редакцията му вследствие на Закон 1/2013, и в членове 234—236 от [Правилника за ипотеките], предвиждаща производство за извънсъдебно изпълнение на договори за ипотечни кредити, сключени между продавачи или доставчици и потребители, в което не е предвидена никаква възможност за служебен съдебен контрол за наличие на неравноправни клаузи?