Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли понятието за среден потребител по [Директива 2005/29] — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност, да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно чрез позоваване не само на класическото разбиране за homo оeconomicus, но и на достиженията на [теорията] за ограничената рационалност, която доказва, че хората често действат, като редуцират необходимата информация и вземат „неразумни“ решения в сравнение с тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, достижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай, който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара, на опасност от оказване на когнитивно влияние?
Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията [framing (рамкиране] изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, който квалифицира като заблуждаваща търговската практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително посредством цялостното представяне“?
Обосновава ли [Директива 2005/29] правомощието на националния орган за защита на конкуренцията (след като се установи опасност от оказване на психологическо влияние, свързано: [първо,] със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, [второ,] със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, [трето,] с едновременното отправянето на свързани предложения, [четвърто,] с кратките срокове, предоставени за приемане на предложението) да предвиди изключение от принципа за възможност за кръстосани продажби на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки изискването между подписването на двата договора да се предвиди интервал [за размисъл] от седем дни?
Допуска ли Директива [2016/97], и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на органа за защита на конкуренцията и пазара на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на комбинирана продажба на финансов продукт и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — и при наличие на опасност от злоупотреба с влияние спрямо потребителя, свързана с обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7‑дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на комбинираното предложение и подписването на застрахователния договор?
Може ли, вследствие на заключението, че простото кръстосване на финансов и застрахователен продукт следва да се счита за агресивна практика, да се обуслови незаконосъобразността на съответната регулаторна мярка и по този начин няма ли в крайна сметка да се възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно бъде понесена) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на [Директива 2005/29] (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, при условие че въз основа на обективни обстоятелства е установена конкретната опасност от оказване на влияние върху нуждаещия се от финансиране потребител, до когото е отправено сложно свързано предложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13/ЕИО] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
a) потребителят не може валидно да повдигне възражение за неравноправност на договорните клаузи, въз основа на които е пристъпено към изпълнение на вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на неравноправните договорни клаузи;
в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива 93/13/ЕИО, и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази правна уредба нищожност на публичната продан може да се изтъква само на три основания:
i) нищожност на договора за учредяване на обезпечението;
ii) нарушение на [Закона за доброволната публична продан];
iii) наличие на престъпление?
3) Трябва ли [Директива 2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Задължава ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан по-специално в светлината на двадесет и трето съображение от същата директива и на принципа на ефективност, национална юрисдикция да разгледа съмненията относно неравноправния характер на договорни клаузи, предвидени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, дори когато тези клаузи са били разгледани преди това от друга национална юрисдикция в рамките на първоинстанционно съдебно производство, започнато от потребителя, който не е участвал в устните състезания и не е бил надлежно подпомаган или представляван от адвокат, и съмненията са били отхвърлени със съдебно решение, което не е било обжалвано от потребителя и поради това е придобило във вътрешното процесуално право силата на пресъдено нещо (res judicata), ако конкретните обстоятелства по спора логично и обосновано сочат, че този потребител не е използвал способа за защита в посоченото първо съдебно производство поради ограничените си познания или информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща потребител да прехвърли правата, предоставени му с разпоредбите на националното законодателство, транспониращо тази директива, в полза на трето лице, което не е потребител?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че задължението на съда да провери служебно дали договорна клауза е неравноправна се отнася и за клауза от договор за прехвърляне на вземания, сключен между потребител и трето лице, ако в съдебно производство третото лице обосновава с този договор своята активна процесуална легитимация да предяви иск срещу продавача или доставчика, който е първоначалният съдоговорител на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 2, букви б) и в) от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което сключва договор за ипотечен кредит с цел придобиване на само един недвижим имот, предназначен за възмездно отдаване под наем (buy-to-let), трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 8 от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че закрепеното в него задължение на кредитора за оценка на кредитоспособността на потребителя (кредитополучателя) е равностойно на останалите предвидени в тази директива задължения (особено на задълженията за предоставяне на информация по член 10 и сл.), така че посочените в член 23 от Директивата санкции не може да са различни, тоест не може да предвиждат различни правни последици при нарушаване на всяко от тези задължения поотделно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Попада ли рекламата за закупуване на отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти от цялата гама продукти на дадена аптека в приложното поле на правната уредба относно рекламата на лекарствени продукти в Директива 2001/83 (дялове VIII и VIIIа, членове 86—100)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от HWG (Gesetz über die Werbung auf dem Gebiete des Heilwesens) (Закон за рекламата в здравния сектор) се тълкува в смисъл, че забранява рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на ваучери за парична сума или процентна отстъпка за последваща покупка на други продукти?
3) На следващо място, ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от HWG (Закон за рекламата в здравния сектор) се тълкува в смисъл, че разрешава рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на отстъпки от цената и плащания с непосредствено действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че при липса на предоставена от кредитора информация, позволяваща на националната юрисдикция да провери дали комисиона, събрана при сключването на договор за ипотечен кредит, спада към категорията разходи, които не зависят от срока на договора, националната юрисдикция трябва да приеме, че такава комисиона е обхваната от посоченото в тази разпоредба право на намаляване на общите разходи по кредита?
Трябва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че от тази разпоредба не произтича никакъв конкретен метод за изчисляване, позволяващ да се определи размерът на намаляването на общите разходи по кредита, посочено в същата разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране, които потребителят дължи в случай на забава или неизпълнение на задължението за плащане по договор за кредит, попадат в обхвата на понятията „лихва“ и „други разходи“ по смисъла на тази разпоредба
Има ли значение за отговора на този въпрос дали лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране се дължат по закон или са договорени, както и дали тези лихви и разходи с договорен произход са по-високи от това, което би се дължало по закон, ако нямаше уговорка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Може ли растителни („ботанически“) субстанции да се рекламират със здравни претенции (член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006) или с позоваване на общите, неспецифични ползи от хранително вещество или храната за цялостното добро здраве или здравно благополучие (член 10, параграф 3 от Регламент № 1924/2006), без тези претенции да са разрешени в съответствие с посочения регламент и да са включени в списъка на разрешените претенции по членове 13 и 14 от същия регламент (член 10, параграф 1 от Регламента) или без това позоваване да е съпроводено от специфична здравна претенция, включена в списъците по член 13 или 14 от същия регламент (член 10, параграф 3 от Регламента), преди да е приключила оценката на [ЕОБХ] и Комисията да се е произнесла относно включването на заявените претенции за „ботанически“ субстанции в списъците на Общността по членове 13 и 14 от Регламент № 1924/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.