Конкуренция
Конкуренция
Дело C-211/20: Valencia Club de Fútbol/Комисия, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Нарушено ли е понятието „икономическо предимство“ по член 107, параграф 1 ДФЕС чрез неправилно тълкуване на спорното решение и на Известието относно гаранциите, незачитане на пределите на тежестта на доказване и на задължението на Комисията за полагане на грижа, както и изопачаване на фактите от страна на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/21: PACCAR и др., Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че представянето на доказателства от значение за делото се отнася единствено до вече съществуващи документи, намиращи се под контрола на ответника или на трето лице, или напротив, трябва да се възприеме тълкуването, че тази разпоредба обхваща и възможността за представяне на документи, които страната, до която се отнася искането за информация, трябва да изготви ex novo посредством обобщаване или систематизиране на информация, знания или данни, които са под контрола на страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/21: ITD и Danske Fragtmænd/Комисия, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Допуснати ли са правни грешки или изопачаване на доказателствата при преценката на нематериалните ползи (като подобряване на репутацията и повсеместност) и стимулите за ефективност при изчисляването на нетните избегнати разходи за изпълнение на универсалната пощенска услуга?
Съвместимо ли е с правото на Съюза включването на разходите за уволнение на бивши държавни служители на Post Danmark в изчислението на компенсацията за универсалната услуга и правилно ли е прието, че тези разходи са свързани с изпълнението на универсалната услуга?
Правилно ли е квалифицирана държавната гаранция, предоставена на Post Danmark, като „съществуваща помощ“ по смисъла на член 17 от Регламент 2015/1589?
Съответства ли на изискванията на правото на Съюза счетоводното разпределение на общите разходи между дейностите по универсалната услуга и другите дейности на Post Danmark за периода 2006–2013 г. и допусната ли е грешка при преценката на приложимите национални счетоводни разпоредби и тяхното съответствие с Директива 97/67?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/21: ITD и Danske Fragtmænd/Комисия, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Допуснати ли са правни грешки или изопачаване на доказателствата при преценката на нематериалните ползи (като подобряване на репутацията и повсеместното присъствие) и стимулите за ефективност при изчисляването на нетните избегнати разходи за универсалната пощенска услуга?
Съвместимо ли е с правото на Съюза включването на разходите за уволнение на бивши държавни служители на Post Danmark в компенсацията за предоставяне на универсалната услуга?
Правилно ли е квалифицирана държавната гаранция за разходите по уволнения като съществуваща помощ по смисъла на член 17 от Регламент 2015/1589?
Съответства ли на изискванията на Директива 97/67/ЕО и правото на Съюза счетоводното разпределение на общите разходи между дейностите по универсалната услуга и другите дейности на Post Danmark за периода 2006–2013 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-885/19: Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия, Съдебно решение от 8 ноември 2022 г.
Допустимо ли е Комисията да прилага принципа на сделката между несвързани лица при контрола за държавни помощи, без този принцип да е изрично въведен в националното право на държавата членка?
Правилно ли е определена референтната данъчна рамка за целите на анализа на избирателното предимство, като не са взети предвид специфичните национални правила относно трансферното ценообразуване?
Съответства ли на изискванията за мотивиране решението на Общия съд относно прилагането на принципа на сделката между несвързани лица и определянето на избирателното предимство?
Нарушен ли е принципът на правна сигурност чрез прилагането на критерии, които не произтичат от националното право?
Води ли подходът на Комисията до скрита хармонизация на прякото данъчно облагане в нарушение на компетентността на държавите членки по членове 4 ДЕС, 5 ДЕС и 114 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/20: DB Station & Service, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли член 30 от Директива 2001/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска националните юрисдикции да се произнасят независимо от надзора, упражняван от компетентния регулаторен орган, по искане за възстановяване на такси за ползване на инфраструктура, основано на член 102 ДФЕС и едновременно с това на националното право в областта на конкуренцията?
При утвърдителен отговор на първия въпрос допустима и необходима ли е проверката за наличие на злоупотреба, която националните граждански съдилища извършват с оглед на критериите на член 102 ДФЕС и/или на националното право в областта на картелите, и в случай че за железопътното предприятие е налице възможност да поиска от компетентния регулиращ орган да извърши проверка на справедливостта на платените такси
Трябва ли националните граждански съдилища да изчакат съответно решение на регулиращия орган и ако същото бъде обжалвано по съдебен ред, евентуално влизането му в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-449/21: Towercast, Заключение от 13 октомври 2022 г.
Трябва ли член 21, параграф 1 от Регламента за сливанията да се тълкува в смисъл, че не допуска концентрация без общностно измерение по смисъла на член 1 от Регламента за сливанията, която е под предвидените в националното право прагове за задължителен предварителен контрол и за която не е направено препращане към Европейската комисия съгласно член 22 от Регламента за сливанията, да бъде разглеждана от национален орган по конкуренция като съставляваща злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 ДФЕС, с оглед на структурата на конкуренцията на пазар с национално измерение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/21: BALTIJAS STARPTAUTISKĀ AKADĒMIJA, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Може ли да се окачестви като субект по смисъла на член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 организация (учредена съгласно частното право), която има няколко основни дейности, включително научноизследователска дейност, но чиито приходи са главно от предоставянето на образователни услуги срещу заплащане?
Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението на финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването по член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 основната цел на дейностите му да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания
При утвърдителен отговор какво съотношение на финансирането на стопанските и нестопанските дейности би било подходящо за целите на определянето на основната цел на дейностите на този субект?
Оправдано ли е съгласно член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014 да се изисква получените от основната дейност приходи да се инвестират отново (реинвестират) в основната дейност на съответния субект и необходимо ли е да се преценяват други аспекти, за да се определи правилно основната цел на дейностите на подателя на проектното предложение
За тази преценка има ли значение как се използват получените приходи (реинвестират се в основната дейност или например в случай на частен основател се изплащат като дивиденти на акционерите) включително в хипотезата, в която по-голямата част от приходите са от платени такси за образователни услуги?
От съществено значение ли е правният статут на членовете на подателя на съответното проектно предложение, за да се прецени дали този подател отговаря на определението, съдържащо се в член 2, точка 83 от Регламент № 651/2014, с други думи, дали става въпрос за дружество, учредено съгласно търговското право, за да извършва стопанска дейност (дейност срещу заплащане) с цел печалба (член 1 от Търговски закон), или дали неговите членове или акционери са физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или пък са създадени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Трябва ли член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014] да се тълкува в смисъл, че може да се счита за организация за научни изследвания и разпространение на знания субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), сред чиито оперативни цели е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания, но чието собствено финансиране се осигурява в голяма степен от приходи от стопански дейности?
Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението между финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването, предвидено в член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014], съгласно което основна цел на субекта трябва да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде процентът на финансиране на стопанските и нестопанските дейности, за да се установи дали основната цел на субекта е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
Трябва ли правилото, съдържащо се в член 2, точка 83 от Регламент [№ 651/2014], съгласно което предприятията, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху подателя на проектното предложение, в качеството си например на акционери или членове, [не могат да] се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати, да се разбира в смисъл, че членовете или акционерите на субекта могат да бъдат физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или лица, учредени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Имат ли съществено значение съотношението на студентите от страната и от държавите — членки на Съюза, спрямо чуждестранните студенти (от трети държави) и обстоятелството, че целта на осъществяваната от подателя основна дейност е да предоставя на студентите конкурентоспособно висше образование и конкурентоспособна квалификация на международния пазар на труда в съответствие със съвременните международни изисквания (член 5 от устава на жалбоподателя)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/21: Liberty Lines, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципите на свободно предоставяне на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията при възлагането на обществени поръчки за услуги, разпоредба като член 47, параграф 11bis от Декрет-закон № 50/2017 г., която приравнява или поне допуска бързият морски пътнически превоз между пристанището на Месина и това на Реджо ди Калабрия да бъде приравнен по закон на железопътния превоз по море между италианския полуостров и Сицилия съгласно член 2, буква е) от Декрет № 138 T/2000, и запазва или изглежда прави възможно запазването в полза на Rete Ferroviaria Italiana на услугата по осъществяване на железопътната връзка по море между Сицилия и италианския полуостров, включително чрез бързи плавателни съдове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/21: Colt Technology Services и др., Заключение от 6 октомври 2022 г.
Допускат ли членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, членове 3 и 13 от [Директива 2018/1972], както и членове 16 и 52 от [Хартата] национална правна уредба, която, като възлага на административния орган да определи компенсацията, дължима на далекосъобщителните оператори за вменената им дейност по прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган, не налага спазването на принципа на пълно възстановяване на конкретно направените и надлежно документирани разходи във връзка с тази дейност, а освен това изисква от административния орган да постигне икономия на разходите в сравнение с предходните критерии за изчисляване на компенсацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.