Картели
Картели
Дело C-29/83: CRAM/Комисия, Заключение от 1 февруари 1984 г.
Неправомерност на установяването на нарушение на член 85 от Договора, произтичащо от съгласувани действия между CRAM и Rheinzink по отношение на Schütz
Неправомерност на установяването на нарушение на член 85 от Договора, произтичащо от клаузите за препродажба в определена държава, включени в договорите между CRAM и Rheinzink и Schütz
Неправомерност на установяването на нарушение на член 85 от Договора, произтичащо от договора за взаимопомощ между CRAM, Rheinzink и Vieille Montagne
Липса на отговорност на Rheinzink за нарушения, извършени от предшественика му Rheinisches Zinkwalzwerk GmbH & Co.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/82: Ford/Комисия, Заключение от 15 декември 1983 г.
Липса на компетентност на Комисията да приеме обжалваната временна мярка
Неспазване на изискването временната мярка да бъде „необходима“ и „консервативна“
Липса на достатъчно яснота в правната обосновка (липса на prima facie случай)
Процесуални нарушения, включително: (i) липса на консултация с Консултативния комитет; (ii) лишаване на заинтересовани трети лица от правото да бъдат изслушани; (iii) липса на възможност за изразяване на становище относно правното основание на мярката
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/82: Société de vente de ciments/Kerpen & Kerpen, Съдебно решение от 14 декември 1983 г.
Следва ли член 85 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че петгодишен договор за годишни доставки на приблизително 40 000 тона цимент трябва да се счита за нищожен, когато предприятие, установено във Федерална република Германия, се договаря с предприятие, установено във Франция и занимаващо се с продажба на цимент, да не доставя получения цимент в Саарланд и в случай на доставки в района на Карлсруе да взема предвид частичната собственост на френското предприятие върху заводите във Восинген (Германия) и при всяка възможност да се консултира с френското предприятие преди да търси клиенти там?
Ако посоченият по-горе договор следва да се разглежда като основен договор и ако той е нищожен по силата на член 85, параграф 2 от Договора за ЕИО, следва ли отделните договори за продажба, сключени в изпълнение на този договор, също да се считат за нищожни?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: следва ли член 85, параграф 2 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в него нищожност е такава, че да засяга фактическите сделки, извършени в изпълнение на задълженията по договора за продажба, така че доставчикът да не може, доколкото е извършил доставки, да претендира възстановяване на своите активи (на основание правилата за неоснователно обогатяване във Федерална република Германия) по нищожния договор за продажба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/82: Société de vente de ciments/Kerpen & Kerpen, Заключение от 16 ноември 1983 г.
1. Следва ли член 85 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че петгодишен договор за годишни доставки на приблизително 40 000 тона цимент трябва да се счита за нищожен, когато предприятие, установено във Федерална република Германия, се договаря с предприятие, установено във Франция и занимаващо се с продажба на цимент, да не доставя получения цимент в Саарланд, а при доставки в района на Карлсруе да взема предвид съвместната собственост на френското предприятие върху заводи във Вьосинген (Германия) и всеки път да се консултира с френското предприятие преди да търси клиенти там?
2. Ако посоченият по-горе договор трябва да се разглежда като основен договор и ако е нищожен по член 85, параграф 2 от Договора, следва ли отделните договори за продажба, сключени в изпълнение на този договор, също да се считат за нищожни?
3. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: Следва ли член 85, параграф 2 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в него нищожност обхваща и фактическите действия, извършени в изпълнение на задълженията по договора за продажба, така че доставчикът да няма право, доколкото е извършил доставки, да иска връщане на своите активи (на основание правилата за неоснователно обогатяване, действащи във Федерална република Германия) по нищожния договор за продажба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/82: IAZ/Комисия, Съдебно решение от 8 ноември 1983 г.
Нарушени ли са правата на защита и основни процедурни изисквания при приемането на обжалваното решение?
Спазени ли са принципите на добра администрация от страна на Комисията при разглеждане на проекта за изменение на споразумението и при публичното оповестяване на решението преди официалното му уведомяване?
Приложимо ли е член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО към разглежданото споразумение и представлява ли то ограничение на конкуренцията и засяга ли търговията между държавите членки?
Може ли споразумението да бъде освободено от изискването за уведомяване по член 4, параграф 2 от Регламент № 17 и следва ли да се приложи член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕИО относно отказа за прилагане на член 85, параграф 3?
Законосъобразно ли е налагането и определянето на размера на глобите, включително с оглед на евентуална липса на умисъл или груба небрежност, тежестта на нарушението, индивидуалната отговорност и финансовото състояние на засегнатите предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/82: AEG/Комисия, Съдебно решение от 25 октомври 1983 г.
Нарушена ли е редовността на административното производство, довело до приемането на обжалваното решение, поради недостатъчно разследване на фактите, произволен подбор и използване на доказателства, неправилна интерпретация на пазарните условия, неспоменаване на резултатите от предходни разследвания и нарушаване на правата на защита?
Налице ли са условията за прилагане на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО, като се има предвид твърдяната едностранна природа на действията, законосъобразността на действията за гарантиране на минимален марж на печалба, нетипичния характер на поведението, липсата на възможност за приписване на поведението на AEG и отсъствието на пречки за вътрешнообщностната търговия?
Обосновани ли са по същество възраженията на Комисията срещу AEG относно неправилното прилагане на системата за селективна дистрибуция и влиянието върху цените?
Допустимо ли е начисляването на лихва за забава върху наложената глоба по силата на член 15 от Регламент № 17?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/82: Hasselblad/Комисия, Заключение от 13 юли 1983 г.
Процесуални нарушения
Неправилно определяне на релевантния пазар и липса на съществено въздействие върху търговията и конкуренцията
Неправомерност на дилърското споразумение и отказ за освобождаване по член 85, параграф 3
Неправомерност на действията по отношение на Camera Care
Липса на нарушение чрез съгласувана практика и чрез споразумението за изключително дистрибутиране, включително твърдения за дискриминация при сервизните услуги
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/82: Van de Haar, Заключение от 30 юни 1983 г.
1. В редица решения относно член 30 от Договора за ЕИО Съдът на Европейските общности е постановил, че всяка търговска разпоредба, приета от държавите членки, която е способна да възпрепятства търговията в рамките на Общността, пряко или непряко, действително или потенциално, трябва да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения. Тази формулировка изглежда много близка до това, което Съдът е казал по отношение на понятието „споразумения... които могат да засегнат търговията между държавите членки“ по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО в дела 56 и 58/64 (Consten и Grundig срещу Комисията [1966] ECR 299) и в дело 56/65 (Société Technique Minière срещу Maschinenbau Ulm [1966] ECR 235), въпреки че в тези случаи използваният термин е „могат да засегнат“ търговията между държавите членки, докато например в решението Dassonville се използва терминът „възпрепятства“. В случай, когато национален съд трябва да прецени дали правна разпоредба на държава членка, която се прилага без разлика за вносни и вътрешни продукти, е мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО, трябва ли при преценката си да вземе предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности относно член 85 от Договора за ЕИО и по-специално тълкуването, дадено от Съда на израза „могат да засегнат търговията между държавите членки“, от което е видно, че критериите за прилагане на забраната по член 85, параграф 1 са изпълнени, ако е установено, че търговска разпоредба е способна да отклони търговията от естествения ѝ ход, или националният съд трябва да даде по-независимо тълкуване на член 30 от Договора за ЕИО, така че такава правна разпоредба представлява ограничение на търговията и следователно мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 само ако съдът може да установи въз основа на фактическите обстоятелства, че вносът на стоки от други държави членки може да бъде ограничен от тази правна разпоредба?
2. Трябва ли правна разпоредба на държава членка, която се прилага без разлика за вътрешни и вносни продукти, също да се счита за мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО, когато е ясно, че тази разпоредба ограничава вноса в държава членка само в много малка степен и съществуват други възможности за пласмент на продукти от други държави членки?
3. Трябва ли националният съд при изследването на ограничителните ефекти върху търговията на правна разпоредба, която се прилага без разлика за вноса на продукти от други държави членки и пласмента на вътрешни продукти, да вземе предвид само ефектите на тази правна разпоредба или трябва да отчете и факта, че на съответния пазар съществуват и други ограничения на търговията в резултат на данъчните закони на държавите членки и разликите между тях?
4. Има ли значение за отговора на предходния въпрос, ако според националния съд съответната правна разпоредба сама по себе си няма никакъв ограничителен ефект върху търговията?
5. Ако в резултат на правна разпоредба на държава членка съществува система на вертикално фиксиране на цените, към която са обвързани всички заинтересовани търговци и отклонението от която представлява нарушение, може ли лице, което е нарушило такава разпоредба, да се позове пред националните съдилища на несъвместимостта на тази национална разпоредба с член 5, параграф 2 във връзка с член 85 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/82: IAZ/Комисия, Заключение от 29 юни 1983 г.
Нарушение на правата на защита
Нарушение на принципите на добра администрация
Липса на „споразумение между предприятия“ по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора
Липса на ограничителен ефект върху конкуренцията
Липса на съществено ограничителни последици върху конкуренцията
Липса на съществено влияние върху търговията между държавите членки
Неправомерен отказ за прилагане на член 85, параграф 3
Неправомерно налагане на глоби
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.