Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент [Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че съдът, който има компетентност по дела относно непозволено увреждане, е компетентен и по иск за преустановяване на определени действия, ако се вземе под внимание, че укоримото поведение е предвидено в договорните разпоредби, но ищецът твърди, че тези разпоредби се основават на злоупотреба с господстващо положение от страна на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Представлява ли правото на обжалване по смисъла на член 32, параграф 3 от Визовия кодекс срещу окончателно решение, с което се отказва издаването на виза на основание на член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс, ефективно правно средство за защита по смисъла на член 47 от Хартата, като се имат предвид следните обстоятелства: – в мотивите към решението държавата членка е посочила единствено следното: „Една или повече държави членки Ви смятат за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве по смисъла на член 2, точка 19, съответно 21 от Кодекса на шенгенските граници или за международните отношения на една или повече държави членки“, – нито в решението, нито в производството по обжалване държавата членка посочва кое специфично основание, съответно кои специфични основания от посочените в член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс четири основания е/са налице, – в производството по обжалване държавата членка не представя нито допълнителни съдържателни подробности, нито допълнителни мотиви по същество относно основанието/основанията, изтъквани във възраженията на другата държава членка (или на другите държави членки)
2. Съблюдава ли се при описаните в първия въпрос обстоятелства правото на добра администрация по смисъла на член 41 от Хартата, по-специално предвид задължението на администрацията за мотивиране на издаваните актове
3a) Биха ли били различни отговорите на въпроси 1 и 2, ако в окончателния акт относно издаването на визата съответната държава членка се позове на действително съществуваща и достатъчно добре описана възможност за обжалване в другата държава членка срещу поименно посочен компетентен орган на тази държава членка (или тези държави членки), която е повдигнала (или които са повдигнали) възраженията по член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс, и в рамките на това производство по обжалване може да се подложи на контрол основанието за отказ
3б) За да се отговори утвърдително на първия въпрос във връзка с буква а) от третия въпрос, необходимо ли е изпълнението на решението в производството по обжалване във и срещу постановилата окончателното решение държава членка да бъде спряно, докато кандидатът се възползва от възможността за обжалване в другата държава членка (или в другите държави членки), а в случай че кандидатът направи това — изпълнението да бъде спряно до постановяване на (окончателно) решение в производството по обжалване
4. За да се отговори на въпросите от значение ли е дали на (органа в) държавата членка (или държавите членки), която е възразила (или които са възразили) срещу издаването на виза, може да бъде предоставена възможност да бъде конституирана като съответник в производството по обжалване срещу окончателното решение по молбата за виза и в това качество да ѝ бъде предоставена възможност да посочи основанието или основанията, с които подкрепя своите възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 46 от [Директива 2013/32], съгласно който кандидатите трябва да разполагат с право на ефективна защита срещу решенията „относно тяхната молба за международна закрила“, и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално процесуално правило, като член 39/57 от [Закона от 15 декември 1980 г.], във връзка с член 51/2, член 57/6, параграф 3, първа алинея, точка 5° и член 57/6/2, параграф 1 от същия закон, което определя срок от десет „календарни“ дни от връчването на административния акт като срок за обжалване на решение за обявяване на недопустимост на последваща молба за международна закрила, подадена от гражданин на трета страна, особено при положение че връчването е извършено в [Главния комисариат за бежанците и апатридите], където по закон се „счита“, че жалбоподателят е посочил адрес за съобщения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Как следва да се тълкува понятието „местоживеене на потребителя“ по смисъла на член 18, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 – като местоживеенето към датата на предявяване на иска или към датата на сключване на договора?
При какви условия съдилищата на държава членка са компетентни да разглеждат спор по потребителски договор според местоживеенето на потребителя към момента на предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Прилага ли се член 15 от Директива [2013/33] за лице, по отношение на което е било взето решение за прехвърляне съгласно Регламент [№ 604/2013]
2) Може ли при прилагането на член 15 от Директива [2013/33] държава членка да приеме обща мярка, която всъщност вменява на кандидатите, подлежащи на прехвърляне по Регламент [№ 604/2013], отговорността за забавяния при или след приемането на решение за прехвърляне
3) Когато даден кандидат напусне държава членка, без да е поискал международна закрила в нея, и пътува до друга държава членка, в която подава молба за международна закрила и в която се приеме решение съгласно Регламент [№ 604/2013], с което кандидатът се прехвърля обратно в първата държава членка, може ли съответното забавяне при разглеждането на молбата за [международна] закрила да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15 от Директива [2013/33]
4) Когато даден кандидат подлежи на прехвърляне в друга държава членка съгласно Регламент [№ 604/2013], но това прехвърляне се забави поради производство за съдебен контрол, започнато от кандидата, което има за последица спиране на прехвърлянето на основание определение за спиране, постановено от High Court (Висш съд), може ли произтичащото от това забавяне на разглеждането на молбата за международна закрила да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15 от Директива [2013/33], по принцип или конкретно, когато в това производство се установи, че съдебната жалба е неоснователна или явно неоснователна или представлява злоупотреба с процесуални права
5) Предвиждат ли се отделни категории „кандидати“ в член 15 от Директива [2013/33]
6) Какъв вид поведение представлява забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива [2013/33]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Как трябва да се тълкува посочването на „съответната държава членка“ в член 25, параграф 2, букви г) и д) от Директива 2005/85 — като отнасящо се до първата държава членка, предоставила на кандидата закрила, равностойна на убежище, като отнасящо се до втората държава членка, в която е подадена последваща молба за международна закрила, или като отнасящо се до която и да е от тези държави членки?
2) Ако гражданин на трета страна, на когото е предоставена международна закрила под формата на субсидиарна закрила в една първа държава членка, се премести на територията на втора държава членка, представлява ли подаването на последваща молба за международна закрила във втората държава членка злоупотреба с право, така че втората държава членка да има право да приеме мярка, съгласно която такава последваща молба е недопустима?
3) Трябва ли член 25 от Директива 2005/85 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, която не е обвързана от [Директива 2013/32], но е обвързана от Регламент [Дъблин III], да приеме мярка като разглежданата в настоящия случай, по силата на която молба за убежище на гражданин на трета страна, на когото преди това е предоставена субсидиарна закрила от друга държава членка, се счита за недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка — както е тълкувана от някои нейни съдилища — която предвижда възможността на гражданин на трета страна да се откаже статут на дългосрочно пребиваващ в тази държава членка само на основанието, че е бил предходно осъждан, без да се извърши конкретна преценка на положението му с оглед по-специално на естеството на извършеното от него престъпление, опасността, която той евентуално представлява за обществения ред или обществената сигурност, продължителността на пребиваването му на територията на посочената държава членка и наличието на връзки с последната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че се обхваща от понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба производството по подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, което производство е образувано успоредно с производство по същество с предмет вземане, произтичащо от твърдяно неплащане на горива, доставени за нуждите на проведена от тази организация мироопазваща операция?
Трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че разглеждането на подадена пред съд на държава членка молба във връзка с обезпечителни мерки, в която международна организация се позовава на имунитета си срещу принудително изпълнение, за да иска както вдигане на обезпечителен запор, наложен в държава членка, различна от тази, на която е сезираният с молбата съд, така и постановяване на забрана за ново налагане на такъв запор на същите фактически основания, е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е наложен обезпечителният запор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Неправилно прилагане на специалното правило по член 27, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР, доколкото германските органи са провели наказателно преследване за престъпления, различни от тези, за които е било разрешено предаването, без съгласието на органите на държавата, изпълнила първата европейска заповед за арест.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Какви са последиците за производството пред Съда на Европейския съюз, когато националният съд оттегли преюдициалното си запитване?
Кой орган е компетентен да определи разходите по производството, когато преюдициалното запитване е оттеглено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.