Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-492/11: Di Donna, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.
Допускат ли членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 2008/52, основният принцип на правото на Съюза на ефективна съдебна защита и по принцип правото на Съюза като цяло въвеждането в държава — членка на Европейския съюз, на правна уредба като Законодателен указ № 28/2010 и Министерски указ № 180/2010, според която:
— съдът може в последващото съдебно производство да направи доказателствени изводи в ущърб на страната, която без наличието на основателна причина не е участвала в процедура по задължителна медиация;
— съдът трябва да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, която е отхвърлила предложение за помирение, отнасящи се до периода след отправянето на предложението, и да я осъди да възстанови разноските, направени от загубилата страна през същия период, както и да внесе в държавния бюджет допълнителна сума, съответстваща на сумата, която вече е платена за дължимата държавна такса (стандартна такса), ако съдебното решение, с което се произнася по образуваното след оправянето на отхвърленото предложение съдебно производство, съответства изцяло на съдържанието на това предложение;
— съдът, като се позове на сериозни и извънредни причини, може да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, за възнаграждението на медиатора и на вещото лице, дори когато постановеното в съдебното решение не съответства изцяло на съдържанието на предложението;
— съдът трябва да осъди страната, която без наличието на основателна причина не е участвала в процедурата по медиация, да внесе в държавния бюджет сума, която съответства на дължимата за съдебното производство стандартна такса;
— медиаторът може, дори трябва да направи предложение за помирение дори при липсата на съгласие между страните и при неучастие на страните в процедурата;
— срокът, в който трябва да приключи опитът за медиация, може да достигне до четири месеца;
— дори след изтичането на четиримесечния срок от започване на процедурата по медиация съдебното производство може да се образува само след получаването от секретариата на медиаторската организация на съставения от медиатора протокол за липсата на споразумение, в който се излага отхвърленото предложение;
— не е изключено процедурите по медиация да се умножат — с произтичащото от това удължаване на сроковете за решаване на спора — толкова пъти, колкото са исканията, направени редовно в хода на междувременно образуваното съдебно производство;
— разноските за процедурата по задължителна медиация са поне два пъти по-големи от тези за съдебното производство, което процедурата по медиация се стреми да избегне, като разликата се увеличава пропорционално на увеличаването на стойността на спора (при което разноските за медиацията могат да бъдат над шест пъти по-големи от разноските за съдебното производство) или с увеличаването на сложността на спора (в какъвто случай може да е необходимо назначаването на вещо лице, разноските за което да се разпределят между страните в процедурата и което да подпомогне медиатора по въпроси, изискващи специални технически познания, без изготвеното от вещото лице заключение или получените от него данни да могат да се използват в последващото съдебно производство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/12: Pinckney, Заключение от 13 юни 2013 г.
1) Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на имуществените авторски права чрез поместване на съдържание онлайн в уебсайт, — лицето, което счита, че е увредено, може да предяви иск за отговорност пред юрисдикциите на всяка държава членка, на чиято територия е достъпно или е било достъпно поместеното онлайн в уебсайта съдържание, за да получи обезщетение само за вредата, причинена на територията на държавата членка на сезираната юрисдикция, или — освен това е необходимо това съдържание да е или да е било предназначено за потребителите, които се намират на територията на тази държава членка, или трябва да е налице и друг свързващ фактор
2) Трябва ли [на първия] въпрос да се отговори по същия начин, когато твърдяното нарушение на имуществените авторски права е резултат не от поместването онлайн в уебсайт на съдържание, което не е на материален носител, а както е в случая, от предлагането онлайн на материален носител, възпроизвеждащ това съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/12: Goldbet Sportwetten, Съдебно решение от 13 юни 2013 г.
Следва ли член 6 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, във връзка с член 17 от този регламент, да се тълкува в смисъл, че подаването на възражение срещу европейска заповед за плащане, с което не се оспорва компетентността на съда на държавата членка по произход, следва да се счита за явяване по смисъла на член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001, и дали в това отношение е от значение обстоятелството, че във възражението си ответникът излага основания по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/12: Salzgitter Mannesmann Handel, Заключение от 16 май 2013 г.
Член 34, точка 4 от [Регламента] обхваща ли и случая на противоречащи си съдебни решения, постановени в една и съща държава членка (държава, в която са постановени съдебните решения)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/11: Melzer, Съдебно решение от 16 май 2013 г.
В рамките на компетентността ratione loci в областта на деликтната отговорност по член 5, точка 3 от Регламент[…] № 44/2001 […] при непозволено увреждане с трансгранично участие на няколко извършители допустимо ли е за определяне на мястото[, на което е настъпило вредоносното събитие,] да се приложи алтернативно привързване по мястото на пораждащото вредата събитие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/12: Van Buggenhout и Van de Mierop, Заключение от 8 май 2013 г.
1. Как следва да се тълкува изразът „изпълнение в полза на длъжника“ в член 24 от Регламент № 1346/2000 от 29 май 2000 г.
2. Следва ли този израз да се разбира в смисъл, че включва плащането към кредитор на несъстоятелния длъжник по искане на последния, когато лицето, изпълнило задължението за плащане в полза и за сметка на несъстоятелния длъжник, е направило това, без да знае за образуваното производство по несъстоятелност срещу длъжника в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/11: Sapir и др., Съдебно решение от 11 април 2013 г.
Представлява ли искането за връщане на недължимо платеното гражданско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 и тогава, когато административен орган е разпоредил на федерална провинция да обезщети увредените лица, като им изплати част от получената по договор за продажба на даден недвижим имот сума, но вместо това по погрешка федералната провинция е превела на тези лица цялата сума на продажната цена?
Налице ли е изискваната от член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 тясна връзка между множество искове и тогава, когато ответниците се позовават на права на допълнително обезщетение, по отношение на които може да бъде постановено само еднакво решение?
Прилага ли се член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 и спрямо ответници с местоживеене извън Европейския съюз
При утвърдителен отговор, прилага ли се този член и тогава, когато съдът на държавата по местоживеенето на ответника би могъл да откаже признаване на постановеното решение поради липса на компетентност на съда, който го е постановил, на основание на сключено двустранно споразумение с държавата на този съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/12: Sunico и др., Заключение от 11 април 2013 г.
Трябва ли член 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че приложното поле на регламента обхваща случай, при който властите на държава членка предявяват иск за обезщетение за вреди срещу предприятия и физически лица с местожителство в друга държава членка въз основа на направено по смисъла на националното право на първата държава членка твърдение за сговаряне с престъпна цел, насочено към извършване на измами, изразяващо се в съпричастност към неизплащането на дължимия на първата държава членка ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/11: Di Donna, Заключение от 11 април 2013 г.
Допускат ли членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, основният принцип на правото на Съюза на ефективна съдебна защита и по принцип правото на Съюза като цяло въвеждането в държава — членка на Европейския съюз, на правна уредба като установената в Италия с Decreto legislativo № 28/2010 и с Министерски указ № 180/2010, изменен с Министерски указ № 145/2011, според която: 1) съдът може в последващото съдебно производство да направи доказателствени изводи в ущърб на страната, която без наличието на основателна причина не е участвала в процедура по задължителна медиация, 2) съдът трябва да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, която е отхвърлила предложение за споразумение, отнасящи се до периода след отправянето на предложението, и да я осъди да възстанови разноските, направени от загубилата страна през същия период, както и да внесе в държавния бюджет допълнителна сума, съответстваща на сумата, която вече е платена за дължимата държавна такса (стандартна такса), ако съдебното решение, с което се произнася по образуваното след отправянето на отхвърленото предложение съдебно производство, съответства изцяло на съдържанието на това предложение, 3) съдът, като се позове на сериозни и извънредни причини, може да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, за възнаграждението на медиатора и на вещото лице, дори когато постановеното в съдебното производство не съответства изцяло на съдържанието на предложението, 4) съдът трябва да осъди страната, която без наличието на основателна причина не е участвала в процедурата по медиация, да внесе в държавния бюджет сума, която съответства на дължимата за съдебното производство стандартна такса, 5) медиаторът може и дори трябва да направи предложение за споразумение, дори при липсата на съгласие между страните и при неучастие на страните в процедурата, 6) срокът, в който трябва да приключи опитът за медиация, може да достигне четири месеца, 7) дори след изтичането на четиримесечния срок от започване на процедурата по медиация, съдебното производство може да се образува само след получаването от секретариата на медиаторската организация на съставения от медиатора протокол за липсата на споразумение, в който се излага отхвърленото предложение, 8) не е изключено процедурите по медиация да се умножат — с произтичащото от това удължаване на сроковете за решаване на спора — толкова пъти, колкото са новите искания, направени редовно в хода на междувременно образуваното съдебно производство, 9) разноските за процедурата по задължителна медиация са поне два пъти по-големи от тези за съдебното производство, което процедурата по медиация се стреми да избегне, и непропорционалността се увеличава съществено с увеличаването на стойността на спора (като може да се стигне дотам, че разноските за медиацията да бъдат над шест пъти по-големи от разноските за съдебното производство) или с увеличаването на сложността на спора (възможно е да възникне необходимостта от назначаване на вещо лице, разноските за което се разпределят между страните в процедурата, което да подпомогне медиатора по спорове, които изискват специални технически познания, като направеното от вещото лице експертно заключение или извлечената от това заключение информация не могат да се ползват в последващото съдебно производство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/12: Novontech-Zala, Определение от 21 март 2013 г.
Може ли неспазването на срока за подаване на възражение срещу европейска заповед за плащане поради грешка на представителя на длъжника да се квалифицира като извънредно обстоятелство по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) или параграф 2 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.