Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] да се тълкува в смисъл, че наред с правилото за международна компетентност тази разпоредба съдържа и правило за териториална компетентност на националните съдилища по дела, свързани с договори за туристическо пътуване, като сезираният съд е длъжен да вземе предвид това правило в случаите, когато както потребителят в качеството си на пътник, така и насрещната страна по договора, туроператорът, са установени в една и съща държава членка, но крайната дестинация на пътуването не е в тази държава членка, а в чужбина (т.нар. „привидни вътрешни положения“), поради което, в допълнение към националните правила за компетентност, потребителят може да предявява срещу туроператора претенции на договорно основание пред съда по местоживеенето си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли член 24, параграф 4 от Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че изразът „дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти […] независимо дали за това е предявен иск или [възражение]“ предполага, че национален съд, който съгласно член 4, параграф 1 от този регламент е обявил, че е компетентен да разгледа спор за нарушение на патент, губи компетентност да разгледа въпроса за нарушението, ако е повдигнато възражение за недействителност на въпросния патент, или разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че националният съд губи компетентност да разгледа само възражението за недействителност?
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че националното право съдържа разпоредби, сходни с тези, предвидени в член 61, втора алинея от Закона за патентите, съгласно които, за да се разгледа възражение за недействителност в рамките на дело за нарушение, ответникът трябва да предяви отделен иск за обявяване на недействителност?
3) Следва ли член 24, параграф 4 от Регламента Брюксел I да се тълкува в смисъл, че е приложим по отношение на национален съд на трета страна, тоест, в настоящото дело, в смисъл че предоставя изключителна компетентност на съд в Турция по отношение на частта от европейския патент, чието действие е признато там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Доколко уредбата в членове 10 и 11 от Регламент [№ 2201/2003] се прилага само за производства между държави — членки на ЕС
По-конкретно: Прилага ли се член 10 от Регламент [№ 2201/2003], имайки за последица запазване на компетентността на съдилищата в държавата по предишното пребиваване, ако преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в държава — членка на ЕС (Германия), и процедурата по връщане съгласно Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца […] е водена между държава — членка на ЕС (Полша), и трета държава (Швейцария) и в рамките на тази процедура е отказано връщането на детето
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: 2) Какви изисквания трябва да са изпълнени в рамките на член 10, буква б), подточка i) от Регламент [№ 2201/2003], за да се установи запазването на компетентността
3) Прилага ли се член 11, параграфи 6—8 от Регламент [№ 2201/2003] и при провеждането на процедура по връщане съгласно Хагската конвенция между трета държава и държава — членка на ЕС, като държава на преместване, доколкото преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава — членка на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1. Когато дружество майка предявява иск за обезщетение за вреди, произтичащи от антиконкурентно поведение на друго дружество, като целта е да се получи обезщетение за вредите, нанесени с това поведение изключително на дъщерните дружества на ищеца, определя ли се компетентният съд от седалището на дружеството майка като място, където е настъпило вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от [Регламент (ЕС) № 1215/2012]?
2. От значение ли е за целите на прилагането на член 7, точка 2 от [Регламент (ЕС) № 1215/2012] обстоятелството, че към момента на различните придобивания, предмет на спора, не всички дъщерни дружества са били част от групата на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли членове 34 и 36 от Регламент [Брюксел I] и член 11 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че осъдителен съдебен акт за уронване на престижа на спортен клуб чрез информация, публикувана във вестник, може да доведе до явно засягане на свободата на изразяване и така да представлява основание за отказ за признаване и изпълнение?
2) Ако отговорът е утвърдителен, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че непропорционалният характер на осъдителния съдебен акт може да бъде приет от съда на държавата членка, в която се иска признаване, само ако обезщетението за вреди се определя било от съда по произход, било от съда на държавата членка, в която се иска признаване, като наказателно а не ако е присъдено за поправяне на неимуществена вреда?
3) Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че съдът на държавата членка, в която се иска признаване, може да се основе само на възпиращото действие на осъдителния съдебен акт с оглед на финансовите ресурси на осъденото лице или може да приеме други обстоятелства като тежестта на нарушението или обхвата на вредите?
4) Може ли само по себе си възпиращото действие с оглед на финансовите ресурси на вестника да представлява основание за отказ за признаване или изпълнение поради явно нарушение на основния принцип на свободата на печата?
5) Трябва ли възпиращото действие да се разбира като опасност за финансовото равновесие на вестника, или може да се изразява само в действие по сплашване?
6) Трябва ли възпиращото действие да се преценява по същия начин по отношение на дружеството, издател на вестника, и по отношение на журналист, физическо лице?
7) Общото икономическо положение на печатната медия релевантно обстоятелство ли е за преценката дали освен положението на въпросния вестник, осъдителният съдебен акт може да има действие по сплашване върху всички медии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
От гледна точка на наличието на международен елемент, какъвто е необходим за прилагането на Регламент [№ 1215/2012], възможно ли е този регламент да се приложи просто защото две страни с местоживеене в една и съща държава членка са избрали за компетентни съдилищата на друга държава — членка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без освен това да му признава правото на изтриване на тези данни или евентуално правото на ограничаване на обработването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли да се приеме, че в приложното поле на член 4а, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584] попада и производството за последващо определяне на общо наказание, когато произнасянето е с решение след провеждане на открито съдебно заседание, но в това решение няма възможност нито да се преразгледа признаването на лицето за виновно, нито да се измени наложеното за отделните деяния наказание?
Съвместимо ли е с принципа за предимството на правото на Съюза това, че в член 83, параграф 1, точка 3 от [IRG] германският законодател е определил задочното осъждане като абсолютна пречка за предаването, въпреки че член 4а, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584] предвижда в това отношение само факултативно основание за отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
При връчване на призовка на пълнолетно лице от домакинството трябва ли член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че издаващият съдебен орган трябва да представи доказателство, че съответното лице действително е получило призовката, или член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от [Рамково решение 2002/584], трябва да се тълкува в смисъл, че връчването на пълнолетно лице от домакинството доказва действителното узнаване, ако засегнатото лице не обясни по правдоподобен начин, че не е узнало и защо не е узнало за призовката?
В случай на проведено производство по обжалване трябва ли понятието „съдебен процес“ по член 4а, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584], да се тълкува в смисъл, че се отнася до съдебното заседание, което предхожда произнасянето на първоинстанционния съд, когато само издирваното лице е подало жалба и тя е била отхвърлена, без да е извършена проверка по същество?
Съвместимо ли е с принципа за предимството на правото на Съюза това, че в член 83, параграф 1, точка 3 от [IRG] германският законодател е определил задочното осъждане като абсолютна пречка за предаването, въпреки че член 4а, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584], предвижда в това отношение само факултативно основание за отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 1, параграфи 2 и 3, и членове 3 и 4 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на изпълняващия съдебен орган да откаже или във всеки случай да отложи предаването на майка, която живее с ненавършили пълнолетие деца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 1, параграфи 2 и 3 и членове 3 и 4 от [Рамково решение 2002/584] с член 7 и член 24, параграф 3 от [Хартата], с оглед и на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 8 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват предаването на майката, като се прекъсват връзките ѝ с ненавършилите пълнолетие деца, с които живее, без да се вземе предвид най-добрият интерес на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.