Политика във връзка с имиграцията
Политика във връзка с имиграцията
Дело C-456/14: Orrego Arias, Определение от 3 септември 2015 г.
Покрива ли фактическата ситуация по главното производство приложното поле на Директива 2001/40 относно взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети държави?
Създава ли националното право пряк и безусловен препращащ характер към разпоредбата на правото на Съюза, така че да обвърже националния съд с тълкуването ѝ от Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/14: Orrego Arias, Определение от 3 септември 2015 г.
Тълкуването на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2001/40/ЕО относно понятието за „нарушение, наказуемо с лишаване от свобода най-малко една година“ — дали се отнася до абстрактно предвиденото наказание по закон или до реално наложеното наказание на осъдения.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-527/14: Oruche, Определение от 2 септември 2015 г.
Прекратяват ли се производствата по преюдициално запитване, когато препращащият съд оттегли запитването поради настъпила релевантна съдебна практика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/14: K и A, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Може ли понятието „мерки за интегриране“ по член 7, параграф 2 от Директива 2003/86[…] да се тълкува в смисъл, че компетентните органи на държавите членки могат да изискват от член на семейството на кандидат за събиране на семейството да докаже, че притежава познания по официалния език на съответната държава членка на равнище, съответстващо на ниво А1 от Общата европейска референтна рамка за съвременните езици, както и основни познания за обществото на тази държава членка, преди тези органи да издадат на члена на семейството разрешение за влизане и пребиваване?
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че и в рамките на проверката за пропорционалност като описаната в Зелената книга […] националната правна уредба, съдържаща посоченото в първи въпрос, буква а) задължение, предвижда, че ако членът на семейството не е представил доказателства, че поради умствено или физическо увреждане трайно не е в състояние да положи изпита за проверка на интегрирането в обществото, заявлението за разрешение за влизане и пребиваване не може да бъде отхвърлено единствено ако е налице съчетаване на много специфични лични обстоятелства, които дават основание да се счита, че членът на семейството трайно не е в състояние да изпълни условията за интегриране?
Целта на Директива 2003/86[…], и по-специално член 7, параграф 2 от нея, допуска ли — предвид проверката за пропорционалност като описаната в посочената по-горе Зелена книга — таксата за изпита, чрез който се установява дали членът на семейството отговаря на посочените по-горе условия за интегриране, да е в размер на 350 EUR във всеки отделен случай, когато се полага този изпит, а еднократните разходи за пакета за подготовката за този изпит да възлизат на 110 EUR?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/14: Mehrabipari, Определение от 5 юни 2015 г.
Компетентността на националния съд относно разноските след оттегляне на преюдициално запитване
Процедурните последици от оттеглянето на преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-290/14: Skerdjan Celaj, Заключение от 28 април 2015 г.
Допускат ли разпоредбите на Директива 2008/115 съществуването на национална правна уредба на държавите членки, която предвижда наказание лишаване от свобода до четири години за незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, който след връщането му, което не е наказателноправна санкция, нито последица от наказателноправна санкция, отново влиза на територията на държавата в нарушение на законосъобразната забрана за влизане, без преди това по отношение на този гражданин да са приложени предвидените в член 8 от Директива 2008/115 принудителни мерки с цел бързо и ефективно извеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/14: K и A, Заключение от 19 март 2015 г.
1. a) Може ли понятието „мерки за интегриране“ по член 7, параграф 2 от Директивата за събиране на семейството да се тълкува в смисъл, че компетентните органи на държавите членки могат да изискват от член на семейството на кандидат за събиране на семейството да докаже, че притежава познания по официалния език на съответната държава членка на равнище, съответстващо на ниво А 1 от Общата европейска референтна рамка за съвременните езици, както и основни познания за обществото на тази държава членка, преди тези органи да издадат на този член на семейството разрешение за влизане и пребиваване
б) За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че и в рамките на проверката за пропорционалност като описаната в Зелената книга на Европейската комисия от 15 ноември 2011 година относно правото на събиране на семейството националната правна уредба, съдържаща посоченото в точка 1.а задължение, предвижда, че ако членът на семейството не е представил доказателства, че поради умствено или физическо увреждане трайно не е в състояние да положи изпита за проверка на интегрирането в обществото, заявлението за разрешение за влизане и пребиваване не може да бъде отхвърлено единствено ако е налице съчетаване на много специфични индивидуални обстоятелства, които дават основание да се счита, че членът на семейството трайно не е в състояние да изпълни условията за интегриране
2. Целта на Директивата за събиране на семейството, и по-специално член 7, параграф 2 от нея, допуска ли — предвид проверката за пропорционалност като описаната в посочената по-горе Зелена книга — таксата за изпита, чрез който се установява дали членът на семейството отговаря на посочените по-горе условия за интегриране, да е в размер на 350 EUR във всеки отделен случай, когато се полага този изпит, а еднократните разходи за пакета за подготовката за този изпит да възлизат на 110 EUR?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/13: Shepherd, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на закрилата попадат само лица, чиито конкретни военни задачи включват пряко участие в бойни действия, т.е. във въоръжени действия, съответно лица, които имат правото да издават заповеди за такива действия (хипотеза 1), или закрила по тази разпоредба може да се предостави и на други лица от състава на въоръжените сили, чиито задачи се изчерпват с логистичната и техническата поддръжка на военната част извън рамките на същинските бойни действия и имат само косвено отражение върху тях (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 1 се потвърди втората хипотеза:
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че е нужно военната служба в случай на (международни или вътрешни) военни действия основно или системно да подбужда или да задължава да бъдат извършвани престъпления или деяния по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2004/83 (хипотеза 1), или е достатъчно търсещият убежище да докаже, че в единични случаи въоръжените сили, към които принадлежи, са извършвали в района на военните действия, в които са участвали, престъпления по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2004/83 — тъй като отделни заповеди за действие са се оказали престъпни в този смисъл или поради изстъпления на отделни лица (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 2 се потвърди втората хипотеза:
Предоставя ли се бежанска закрила само ако и в бъдеще с голяма вероятност и по несъмнен начин може да се очаква да се стигне до нарушаване на международното хуманитарно право, или е достатъчно търсещият убежище да посочи факти, от които е видно, че при конкретните военни действия (неизбежно или вероятно) се стига до такива престъпления и поради това не може да се изключи възможността той да бъде въвлечен в тях?
Изключва ли се бежанска закрила по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83, поради обстоятелството че военните съдилища не търпят или преследват нарушения на международното хуманитарно право, или този факт е без значение?
Необходимо ли е, дори да е било налице наказателно преследване пред Международния наказателен съд?
Изключва ли се бежанска закрила, поради факта че разполагането на войски и/или окупационният статут са одобрени от международната общност или се основават на мандат на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации?
За да се признае статут на бежанец по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83, необходимо ли е търсещият убежище да може да бъде осъден по Статута на Международния наказателен съд, ако изпълнява служебните си задължения (хипотеза 1), или бежанска закрила се предоставя и без да възникне тази гранична хипотеза, тоест когато търсещият убежище няма основание да се опасява от наказателно преследване, но изпълнението на военната служба е несъвместимо с неговата съвест (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 6 се потвърди втората хипотеза:
Изключва ли се бежанска закрила на основание посочените по-горе разпоредби, поради факта че макар да е разполагал с възможността да премине процедура по общия ред за отказ от военна служба, търсещият убежище не е използвал тази възможност, или бежанска закрила може да се предостави и когато става въпрос за конкретно решение по съвест?
Представляват ли актове на преследване по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) или буква в) от Директива 2004/83 дисциплинарното уволнение от армията, налагането на наказание лишаване от свобода и свързаните с тях отхвърляне от обществото и неблагоприятни социални последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/13: Boudjlida, Съдебно решение от 11 декември 2014 г.
Какво е съдържанието на определеното в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на изслушване в случай на незаконно пребиваващ чужденец, който е гражданин на трета държава и по отношение на когото трябва да се приеме решение за връщане?
По-специално включва ли това право правото да му се предостави възможност да анализира всички изтъквани срещу него обстоятелства във връзка с неговото право на пребиваване, да изложи устно или писмено своето становище след достатъчен срок за размисъл и да се възползва от помощта на избран от него повереник?
Трябва ли при необходимост това съдържание да се измени или ограничи с оглед на целта от общ интерес на политиката за връщане, изложена в Директива 2008/115?
При утвърдителен отговор, какви са измененията, които трябва да бъдат допуснати, и в съответствие с какви критерии те следва да се определят?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/13: Shepherd, Заключение от 11 ноември 2014 г.
1) Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на закрилата попадат само лица, чиито конкретни военни задачи включват пряко участие в бойните действия, т.е. във въоръжени действия, съответно лица, които имат правото да издават заповеди за такива действия (хипотеза 1), или закрила по тази разпоредба може да се предостави и на други лица от състава на въоръжените сили, чиито задачи се изчерпват с логистичната и техническата поддръжка на войската извън рамките на същинските бойни действия и имат само косвено отражение върху тях (хипотеза 2)?
2) Ако при отговора на въпрос 1 се потвърди втората хипотеза:
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че е нужно военната служба в случай на (международни или вътрешни) военни действия основно или системно да подбужда или да задължава да бъдат извършвани престъпления или деяния по смисъла на член 12, параграф 2 от [Директивата за признаването] (хипотеза 1), или е достатъчно търсещият убежище да докаже, че в единични случаи въоръжените сили, към които принадлежи, са извършвали в района на военните действия, в които са участвали, престъпления по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от [Директивата за признаването] — тъй като отделни заповеди за действие са се оказали престъпни в този смисъл или поради изстъпления на отделни лица (хипотеза 2)?
3) Ако при отговора на въпрос 2 се потвърди втората хипотеза:
Предоставя ли се бежанска закрила само ако и в бъдеще с голяма вероятност и по несъмнен начин може да се очаква да се стигне до нарушаване на международното хуманитарно право, или е достатъчно търсещият убежище да посочи факти, от които е видно, че при конкретните военни действия (неизбежно или вероятно) се стига до такива престъпления и поради това не може да се изключи възможността той да бъде въвлечен в тях?
4) Изключва ли се бежанска закрила по член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] поради обстоятелството, че военните съдилища не търпят или преследват нарушения на международното хуманитарно право, или този факт е без значение?
Необходимо ли е дори да е било налице наказателно преследване пред Международния наказателен съд?
5) Изключва ли се бежанска закрила поради факта, че разполагането на войски и/или окупационният статут са одобрени от международната общност или се основават на мандат на [Съвета за сигурност на ООН]?
6) За да се признае статут на бежанец по член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването], необходимо ли е търсещият убежище да може да бъде осъден по Статута на [МНС], ако изпълнява служебните си задължения (хипотеза 1), или бежанска закрила се предоставя и без да възникне тази гранична хипотеза, тоест когато търсещият убежище няма основание да се опасява от наказателно преследване, но изпълнението на военната служба е несъвместимо с неговата съвест (хипотеза 2)?
7) Ако при отговора на въпрос 6 се потвърди втората хипотеза:
Изключва ли се бежанска закрила на основание посочените по-горе разпоредби поради факта, че макар да е разполагал с възможността да премине процедура по общия ред за отказ от военна служба, търсещият убежище не е използвал тази възможност, или бежанска закрила може да се предостави и когато става въпрос за конкретно решение по съвест?
8) Представляват ли актове на преследване по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) или буква в) от [Директивата за признаването] дисциплинарното уволнение от армията, налагането на наказание лишаване от свобода и свързаните с тях отхвърляне от обществото и неблагоприятни социални последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.