Политика във връзка с имиграцията

Следва ли клаузата „standstill“ в член 13 от Решение № 1/80 и/или клаузата „standstill“ в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкуват в смисъл, че нови ограничителни условия за събиране на семейството, наложени на икономически неактивни членове на семейството, включително ненавършили пълнолетие деца, на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, попадат в приложното поле на изискването за „standstill“, като се имат предвид: а) тълкуването от Съда на клаузите „standstill“ по-специално в решения Derin (C‑325/05, EU:C:2007:442), Ziebell (C‑371/08, Dülger (C‑451/11, EU:C:2012:504) EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), б) целта и съдържанието на Споразумението за асоцииране, както по-специално се тълкуват в решения Ziebell (C‑371/08, EU:C:2011:809) и Demirkan (C‑221/11, EU:C:2013:583), и като се имат предвид: — фактът, че споразумението и свързаните с него протоколи и решения не съдържат разпоредби за събиране на семейството, — фактът, че събирането на семейството в предишната Европейска общност, вече Европейски съюз, винаги се е уреждало от вторичното право, понастоящем от Директива 2004/38/ЕО?
При отговора на първия въпрос Съдът се приканва да посочи дали евентуалното производно право за събиране на семейството на членовете на семейството на икономически активни турски граждани, които пребивават и имат разрешение за пребиваване в държава членка, се прилага за членовете на семейството на турски работници съгласно член 13 от Решение № 1/80, или се прилага само за членовете на семейството на турски граждани — самостоятелно заети лица съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол?
Ако отговорът на първия и на втория въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи дали клаузата „standstill“ в член 13, параграф 1 от Решение № 1/80 трябва да се тълкува в смисъл, че новите ограничения, които са „обосновани от императивно съображение от общ интерес, […] подходящи […] да гарантират осъществяването на преследваната законна цел и не надхвърлят необходимото за нейното постигане“ (извън посоченото в член 14 от Решение № 1/80), са законосъобразни?
Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, Съдът се приканва да посочи: а) какви насоки трябва да се следват при проверката на ограничението и преценката на пропорционалността. Съдът се приканва по-специално да посочи дали трябва да се следват същите принципи като изведените в практиката му относно събирането на семейството във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза, която се основава на Директива 2004/38 и разпоредбите на ДФЕС, или трябва да се извърши различна преценка
б) ако преценката трябва да е различна от това, което произтича от практиката на Съда относно събирането на семейството в рамките на свободното движение на гражданите на Съюза, Съдът се приканва да посочи дали като отправна точка следва да се приеме проверката за пропорционалност, извършвана във връзка с член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., относно зачитането на правото на семеен живот и практиката на Европейския съд по правата на човека, и ако не, какви принципи трябва да се следват
в) независимо от метода за преценка, който следва да се приложи, може ли правило като член 9, параграф 16 от датския закон за чужденците — съгласно което в хипотезата на лице, което е гражданин на трета страна и което има разрешение за пребиваване и пребивава в Дания, и ненавършилото му пълнолетие дете събирането на семейството е обусловено от това дали детето има или може да установи достатъчна връзка с Дания, за да се интегрира успешно, ако то и другият му родител пребивават в страната по произход или друга страна — да се разглежда като „обосновано от императивно съображение от общ интерес, […] подходящо да гарантира осъществяването на преследваната законна цел и ненадхвърлящо необходимото за нейното постигане“?