Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-154/80: Staatsecretaris van Financiën/Coöperatieve Aardappelenbewaarplaats, Заключение от 18 декември 1980 г.
Трябва ли намаляването на стойността на дяловете на членовете на асоциацията да се счита за „плащане“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата, за „възнаграждение“ по смисъла на член 8 или за „получено“ от асоциацията по смисъла на точка 13 от приложение А?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/80: Kugelman, Заключение от 17 декември 1980 г.
Дали фактът, че националното законодателство на държава-членка на ЕИО забранява използването на консервант, използван в хранителни продукти, предназначени за човешка консумация, когато използването на този консервант е разрешено от Директивата на Общността от 5 ноември 1963 г., представлява нарушение на правилото относно върховенството на правото на Общността над вътрешното право, на което може да се позове субект на Общността, преследван за фалшифициране на хранителни продукти с този консервант (сорбинова киселина)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-44/80: Комисия/Италия, Заключение от 16 декември 1980 г.
Неизпълнение на задълженията по член 169 от Договора за ЕИО поради неизпълнение в срок на задължението за приемане на необходимите разпоредби за транспониране на Директива 76/116/ЕИО и Директива 77/535/ЕИО.
Неизпълнение на задълженията по член 169 от Договора за ЕИО поради неизпълнение в срок на задължението за приемане на необходимите разпоредби за транспониране на Директива 76/767/ЕИО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/80: Комисия/Италия, Съдебно решение от 2 декември 1980 г.
Допустимо ли е държава членка да се позовава на разпоредби, практики или обстоятелства от вътрешното си право, за да оправдае неизпълнение на задълженията и сроковете, произтичащи от директива на Европейската общност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/80: Комисия/Италия, Съдебно решение от 2 декември 1980 г.
Допустимо ли е държава членка да се позовава на вътрешноправни разпоредби, практики или обстоятелства, за да оправдае неизпълнение на задълженията и сроковете, произтичащи от директиви на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-815/79: Cremoni и Vrankovich, Съдебно решение от 2 декември 1980 г.
1. Следва ли комбинираните разпоредби на членове 10, 7, 3 и 2 от Директива 73/23/ЕИО от 19 февруари 1973 г. да се тълкуват в смисъл, че презумпцията за съответствие с разпоредбите на тази директива представлява презумпция, която възпрепятства предприемането на каквито и да било мерки, ограничаващи свободното движение на стоки в рамките на ЕИО от съдебен орган на държава членка (и по-специално на Италианската държава), когато внесеното електрическо оборудване (в случая: ютии) носи маркировки (маркировки CEBEC и VDE), надлежно издадени от органи, нотифицирани в съответствие с директивата от белгийското и германското правителство (дори ако не всички държави членки са определили органи, компетентни да издават маркировките, посочени в директивата, по отношение на тяхното национално законодателство)?
2. В случай че отговорът на първия въпрос е положителен, възпрепятства ли тази презумпция за съответствие националния съд да приеме мярка, ограничаваща свободното движение на стоки в рамките на ЕИО, която се основава на императивна разпоредба на националните разпоредби за безопасност, изискваща включването на характеристика (допълнителна изолация), различна от тази, с която е снабден внесеният продукт (ютия), когато нито един национален административен орган все още не е приел ограничителни мерки, валидни за цялата национална територия, и съответно не е задействал процедурата, предвидена в член 9 от директивата?
3. Следва ли комбинираните разпоредби на членове 8, 3 и 2 от Директива 73/23/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че възпрепятстват съдебен орган на държава членка да приеме мярка, ограничаваща свободното движение в рамките на ЕИО на електрическо оборудване, за което се прилага директивата, когато това оборудване (в случая: бормашини и косачки), макар и снабдено с други характеристики за безопасност, предвидени в правото на Общността, не притежава характеристика (зануляване), изрично изисквана от императивна разпоредба на националното законодателство, преди да е поискано или представено становище от някой от специалните органи, посочени в член 8 от директивата?
4. В случай че отговорът на третия въпрос е положителен, може ли мярката, ограничаваща свободното движение на електрическо оборудване, описано в трети въпрос, да бъде приложена от съдебния орган на съответната държава членка само след приемането на мярка, валидна за цялата национална територия, от административния орган на държавата членка, който е определен да започне процедурата, предвидена в член 9 от директивата?
5. Следва ли всяка забрана за упражняване на правомощието за приемане на мерки, ограничаващи свободното движение на стоки при условията, посочени във всички предходни въпроси, да се счита за наложена на съдебния орган на държавата членка независимо от каквито и да било национални разпоредби относно правилата за инсталиране на съответното електрическо оборудване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-53/80: Eyssen, Заключение от 27 ноември 1980 г.
Следва ли разпоредбите на Договора относно свободното движение на стоки да се тълкуват в смисъл, че разпоредба като тази в член 8, буква h) от Smeltkaasbesluit, която забранява добавянето на низин в преработеното сирене, освен ако не е предоставено изключение, е незаконосъобразна, и има ли значение дали такова изключение се предоставя за преработено сирене, което е ясно предназначено за износ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/80: Комисия/Италия, Заключение от 21 октомври 1980 г.
Неспазване от Италианската република на задължението да приведе в сила необходимото национално законодателство за изпълнение на съответните директиви на Съвета
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-815/79: Cremoni и Vrankovich, Заключение от 23 септември 1980 г.
1. Следва ли разпоредбите на членове 10, 7, 3 и 2 от Директива 73/23, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че презумпцията за съответствие с разпоредбите на Директивата следва да се счита за изключваща възможността която и да е съдебна власт в държавите членки да предприема каквито и да било мерки, ограничаващи свободното движение на стоки в рамките на ЕИО, когато съответното оборудване носи марки, надлежно издадени от органи, нотифицирани по Директивата (дори ако не всички държави членки са определили такива органи по отношение на своето национално законодателство)?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, възпрепятства ли тази презумпция национален съдебен орган да предприеме мярка, ограничаваща свободното движение на стоки в рамките на ЕИО въз основа на задължителна разпоредба в националните разпоредби за безопасност, изискваща включването на характеристика, различна от тази, с която е снабдено оборудването, когато нито един национален административен орган все още не е приел ограничителни мерки, приложими за цялата национална територия, и съответно не е задействал процедурата, предвидена в член 9 от Директивата?
3. Следва ли разпоредбите на членове 8, 3 и 2 от Директива 73/23, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че изключват възможността съдебен орган в държава членка да приеме мярка, ограничаваща свободното движение в рамките на ЕИО на електрическо оборудване, за което се прилага Директивата, преди да е поискан или представен доклад от един от специалните органи, посочени в член 8 от Директивата, когато това оборудване, макар и снабдено с други характеристики за безопасност, предвидени от правото на Общността, не притежава характеристика (заземяване), изрично изисквана от задължителна разпоредба на националното право?
4. Ако отговорът на третия въпрос е положителен, може ли ограничителната мярка да бъде приложена от съдебния орган на съответната държава членка само след приемането на мярка, валидна за цялата национална територия, от административния орган на тази държава членка, която има за цел да задейства процедурата по член 9 от Директивата?
5. Следва ли всяка забрана за упражняване от съдебен орган на съответната държава членка на правомощието му да приема мерки, ограничаващи свободното движение на стоки при обстоятелствата, посочени във всеки от предходните въпроси, да се счита за наложена на този орган независимо от каквито и да било разпоредби в националното му законодателство, отнасящи се до правилата за инсталиране на съответното електрическо оборудване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/79: Grunert, Съдебно решение от 12 юни 1980 г.
Задължени ли са държавите членки да разрешат чрез своето национално законодателство всички консерванти, които могат да бъдат използвани в хранителни продукти, предназначени за човешка консумация, и които са изброени в Директиви 64/54 и 70/357, или трябва само да забранят използването на всички вещества, които не са включени в тези списъци?
Може ли гражданин на държава членка да се позове на разпоредбите на Директиви 64/54 и 70/357, когато националното законодателство, приложимо в случая, е в противоречие с тези директиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.