Дело C-815/79: Cremoni и Vrankovich, Съдебно решение от 2 декември 1980 г.

1. Следва ли комбинираните разпоредби на членове 10, 7, 3 и 2 от Директива 73/23/ЕИО от 19 февруари 1973 г. да се тълкуват в смисъл, че презумпцията за съответствие с разпоредбите на тази директива представлява презумпция, която възпрепятства предприемането на каквито и да било мерки, ограничаващи свободното движение на стоки в рамките на ЕИО от съдебен орган на държава членка (и по-специално на Италианската държава), когато внесеното електрическо оборудване (в случая: ютии) носи маркировки (маркировки CEBEC и VDE), надлежно издадени от органи, нотифицирани в съответствие с директивата от белгийското и германското правителство (дори ако не всички държави членки са определили органи, компетентни да издават маркировките, посочени в директивата, по отношение на тяхното национално законодателство)?

2. В случай че отговорът на първия въпрос е положителен, възпрепятства ли тази презумпция за съответствие националния съд да приеме мярка, ограничаваща свободното движение на стоки в рамките на ЕИО, която се основава на императивна разпоредба на националните разпоредби за безопасност, изискваща включването на характеристика (допълнителна изолация), различна от тази, с която е снабден внесеният продукт (ютия), когато нито един национален административен орган все още не е приел ограничителни мерки, валидни за цялата национална територия, и съответно не е задействал процедурата, предвидена в член 9 от директивата?

3. Следва ли комбинираните разпоредби на членове 8, 3 и 2 от Директива 73/23/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че възпрепятстват съдебен орган на държава членка да приеме мярка, ограничаваща свободното движение в рамките на ЕИО на електрическо оборудване, за което се прилага директивата, когато това оборудване (в случая: бормашини и косачки), макар и снабдено с други характеристики за безопасност, предвидени в правото на Общността, не притежава характеристика (зануляване), изрично изисквана от императивна разпоредба на националното законодателство, преди да е поискано или представено становище от някой от специалните органи, посочени в член 8 от директивата?

4. В случай че отговорът на третия въпрос е положителен, може ли мярката, ограничаваща свободното движение на електрическо оборудване, описано в трети въпрос, да бъде приложена от съдебния орган на съответната държава членка само след приемането на мярка, валидна за цялата национална територия, от административния орган на държавата членка, който е определен да започне процедурата, предвидена в член 9 от директивата?

5. Следва ли всяка забрана за упражняване на правомощието за приемане на мерки, ограничаващи свободното движение на стоки при условията, посочени във всички предходни въпроси, да се счита за наложена на съдебния орган на държавата членка независимо от каквито и да било национални разпоредби относно правилата за инсталиране на съответното електрическо оборудване?