Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли разпоредбите на Директива 2004/18 […] да се тълкуват в смисъл, че забраняват на обединение („consorzio“), съставено изключително от италиански университети и държавни органи, да участва в процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги като събиране на геофизични данни и морски проби?
Противоречат ли на Директива 2004/18 […] разпоредбите на член 3, параграфи 22 и 19 и на член 34 от Законодателен декрет № 163/2006, по силата на които „понятието „икономически оператор“ обхваща понятията „изпълнител на строителство“, „изпълнител на доставки“ и „изпълнител на услуги“ или обединение на същите“ и съответно „с понятията „изпълнител на строителство“, „изпълнител на доставки“ и „изпълнител на услуги“ се обозначава всяко физическо или юридическо лице или неперсонифицирано образувание, включително европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ) […], което „предлага на пазара“, съответно, изпълнението на строителство и/или строеж, стоки или услуги“, след като се тълкуват в смисъл, че в процедурите за възлагане на обществени поръчки могат да участват само изпълнители на услуги, извършващи тази дейност по занятие, към които не спадат образувания като тези с предмет на дейност научни изследвания и с основна нестопанска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
1) Представляват ли разпоредбите на Директива [2003/06], и по-конкретно член 2 от нея, пълна хармонизация — като се изключат разпоредбите, които изрично допускат държавите членки свободно да прилагат свои мерки — или в своята цялост се отнасят до минимална хармонизация?
2) Следва ли член 2, параграф 1 от Директива [2003/06] да се разбира в смисъл, че само по себе си обстоятелството, че лице по член 2, [параграф 1], първа алинея, [което] разполага с вътрешна информация, придобива или продава или се опитва да придобие или да продаде за своя собствена сметка или за чужда сметка финансовите инструменти, за които се отнася вътрешната информация, означава, че това лице използва посочената вътрешна информация?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос следва ли да се приеме, че за целите на прилагането на член 2 от Директива [2003/06] е необходимо да е взето съзнателно решение за използването на вътрешната информация?
В случай че едно такова решение може и да не е писмено, необходимо ли е решението за използване да произтича от обстоятелства, които не могат да бъдат обяснени по никакъв друг начин, или е достатъчно тези обстоятелства да могат да се разбират в такъв смисъл?
4) Ако за определяне на съразмерността на административна санкция, посочена в член 14 от Директива [2003/06], следва да се вземе предвид реализираната печалба, трябва ли да се приеме, че публичното оповестяване на информация, която следва да се квалифицира като вътрешна, действително е повлияло чувствително на курса на финансовия инструмент?
При утвърдителен отговор какво трябва да е установеното минимално ниво на промяна на курса, за да може тази промяна да се определи като чувствителна?
5) Независимо от това дали промяната на курса след публичното оповестяване на информацията е чувствителна или не, какъв период от време след публичното оповестяване на информацията трябва да се вземе предвид, за да се определи нивото на промяна на курса и към кой момент следва да се оцени реализираната имуществена печалба за целите на определяне на подходяща санкция?
6) С оглед на проверката на съразмерността на санкцията следва ли член 14 от Директива [2003/06] да се разбира в смисъл, че ако държава членка е предвидила възможност към административната санкция да се прибави наказателноправна санкция, за целите на преценката на съразмерността на санкцията трябва да се вземе предвид тази възможност и/или размерът на наказателноправна санкция с имуществен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Възпрепятстват ли правилното прилагане на член 4 от Директива 2004/18/ЕО […] националните разпоредби на член 36, параграф 5 от Законодателен декрет № 136/2006 […], които предвиждат:
– при оферта, подадена от член на обединение — автоматичното изключване от процедури за обществени поръчки на сдружение само поради факта, че има определена правна форма (постоянно обединение), а не други, идентични по същество, правни форми (обединение на трудово-производителни кооперации или обединение на занаятчийски предприятия);
– и в същото време, при участие на постоянно обединение, което е обявило, че подава оферта за сметка на различни предприятия и че ако поръчката му бъде възложена, ще възложи работите на други предприятия — автоматичното изключване на предприятие само на формалното основание, че се е присъединило към това обединение.
Възпрепятстват ли правилното прилагане на членове 39 ЕО, 43 ЕО, 49 ЕО и 81 ЕО националните разпоредби на член 36, параграф 5 от Законодателен декрет № 136/2006 г. […], които предвиждат:
– при участие на член на обединение — автоматичното изключване от процедурата за възлагане на обществени поръчки на сдружение само поради факта, че има определена правна форма (постоянно обединение), а не други, идентични по същество, правни форми (обединение на трудово-производителни кооперации или обединение на занаятчийски предприятия);
– и в същото време, при участие на постоянно обединение, което е обявило, че подава оферта за сметка на различни предприятия и че ако поръчката му бъде възложена, ще възложи работите на други предприятия — автоматичното изключване на предприятие само на формалното основание, че се е присъединило към това обединение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Съвместима ли е ирландската национална правна уредба относно уведомяването на оферентите за решенията за възлагане на обществени поръчки с изискванията за ефективно средство за защита по член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Съвместима ли е ирландската национална правна уредба относно уведомяването на отстранените оференти и определянето на срока на изчакване преди сключване на договор за обществена поръчка с изискванията за ефективно средство за защита по член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Приложимо ли е разпоредбата на член 69, параграф 5 от Процедурния правилник при отказ от иска във връзка с поведението на ответната държава членка?
Обосновава ли поведението на държавата членка след завеждането на производството възлагане на съдебните разноски на нея, въпреки че ищецът се е отказал от иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Следва ли Директива 2002/46/ЕО от 10 юни 2002 година, и по-конкретно член 5, параграф 4, и член 11, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че по принцип в правомощията на Комисията е да определя максималните количества от витамини и минерали, съдържащи се в добавките към храни, като държавите членки си запазват компетентността да приемат правна уредба в тази област до приемането на необходимия общностен акт от Комисията?
2) При утвърдителен отговор на този въпрос:
а) Като се има предвид задължението на държавите членки да спазват разпоредбите на членове 28 [ЕО] и 30 [ЕО] при определянето на тези максимални количества, следва ли те да се ръководят и от критериите, определени в член 5 от Директивата, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни в един сектор, който се характеризира все още с относителна неяснота?
б) Може ли държава членка да определя максимално допустими стойности, когато не е възможно, както например при флуора, да се определи с точност в цифрово изражение приемът на витамини и минерали, постъпващи от други хранителни източници, по-конкретно от питейната вода, за всяка група потребители и поотделно за всяка територия
Може ли в този случай тя да определя нулев процент при наличието на доказани рискове, без да приложи предпазната процедура по член 12 от Директивата [2002/46]?
в) При определяне на максимално допустимото съдържание, ако е възможно да се отчитат разликите в степента на чувствителност на различните потребителски групи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата [2002/46], може ли държава членка да се основава и на това, че дадена мярка, отнасяща се единствено до особено изложени на риск потребители, например подходящо етикетиране, би могла да възпре тази група от това да прибягва до хранителни вещества с благоприятно влияние за нея в малки дози
Може ли отчитането на тази разлика в чувствителността да доведе до прилагане по отношение на цялото население на максимално допустимото съдържание, подходящо за чувствителни потребители, по-конкретно деца?
г) Доколко могат да бъдат определени максимално допустими стойности, ако не са налице граници за безопасен прием поради липса на установена опасност за здравето
По-общо, в каква степен и при какви условия претеглянето на критериите, които трябва да се отчитат, би могло да доведе до максимално допустими стойности, чувствително по-ниски от границите за безопасен прием, определени за тези хранителни вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли член 153 ЕО, разгледан във връзка с членове 3 ЕО и 95 ЕО, както и с член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз [прокламирана в Ница на 7 декември 2000 г. (ОВ C 364, стp. 1)] и с [Директивата], и по-конкретно с член 4 от нея, да се тълкува в смисъл, че допуска юрисдикцията, която е сезирана с жалба срещу първоинстанционно решение, служебно да обяви за недействителен договор, попадащ в приложното поле на посочената по-горе директива, въпреки че потребителят, който е ответник по спора, не се е позовал на тази недействителност нито във възражението срещу искането за издаване на заповед за изпълнение, нито в устната фаза на производството, нито в производството по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.