Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 3, параграф 2 и параграф 3, трета алинея от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че в случай на привеждане в съответствие с договор за продажба на потребителска стока посредством замяна продавачът не трябва да понесе разходите за инсталиране на доставената в замяна потребителска стока на място, на което потребителят е инсталирал потребителската стока, която не съответства на договора, съобразно естеството и предназначението ѝ, ако поначало договорът не предвижда задължение за инсталиране?
2) Трябва ли разпоредбите на член 3, параграф 2 и параграф 3, трета алинея от Директивата да се тълкуват в смисъл, че в случай на привеждане в съответствие с договор за продажба на потребителска стока посредством замяна продавачът трябва да понесе разходите за демонтиране на потребителската стока, която не съответства на договора, от място, на което потребителят е инсталирал потребителската стока съобразно естеството и предназначението ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Съставлява ли договор за концесия, неуреден с разпоредбите на Директива 92/50 […], договор, с който възлагащият орган възлага на изпълнителя управлението на казино и осъществяването на план за развитие, състоящ се в модернизиране на помещенията на казиното и в търговската експлоатация на възможностите, предоставени с разрешението за това казино, като договорът съдържа клауза, съгласно която, ако на територията, на която се намира спорното казино, разбирана в широк смисъл, в бъдеще правомерно започне да развива дейност друго казино, възлагащият орган поема задължението да заплати на изпълнителя обезщетение?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: жалба, подадена от участници в процедура за възлагане на обществена поръчка със смесен характер, която предвижда по-специално предоставяне на услуги, включени в приложение I Б към Директива 92/50 […], в която жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на равно третиране на участниците в процедурата по възлагане на поръчката (принцип, утвърден в член 3, параграф 2 от въпросната директива), попада ли в приложното поле на Директива 89/665 […], или прилагането на последната е изключено, тъй като за процедурата по възлагане на посочената по-горе обществена поръчка за предоставяне на услуги в съответствие с член 9 от Директива 92/50 […] се прилагат само членове 14 и 16 от последната?
При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос: ако се приеме, че по принцип не противоречи на общностното право, по-специално на Директива 89/665 […], национална разпоредба, съгласно която само всички членове на група без юридическа правосубектност, участвала неуспешно в процедура за възлагане на обществена поръчка, а не отделни нейни членове, могат да обжалват акта за възлагане, и ако се приеме, че това важи също когато жалбата първоначално е била подадена колективно от членовете на групата, но впоследствие се е оказало, че е недопустима по отношение на някои от членовете, необходимо ли е, преди да се обяви недопустимостта, да се прецени, с оглед на прилагането на посочената по-горе директива, в каква степен тези отделни членове след това запазват правото си самостоятелно да сезират друга национална юрисдикция, за да претендират вреди и загуби, евентуално предвидени с норма от националното право?
Когато в постоянната си практика национална юрисдикция приема, че е допустима подадената от отделен член на група жалба срещу акт, приет в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/665 […], тълкувана в светлината на член 6 от [ЕКЗПЧ] като основен принцип на общностното право, отхвърлянето на жалба като недопустима поради промяна на горепосочената постоянна съдебна практика, без на жалбоподателя предварително да бъде дадена възможност да отстрани причините за недопустимостта или при всички положения без да му бъде дадена възможност да представи становището си по въпроса в съответствие с принципа на състезателното начало?
Ако се приеме, че общностното право и по-конкретно разпоредбите на Директива 89/665 […] по принцип допускат национална норма, съгласно която жалба срещу акта за възлагане на обществена поръчка може да бъде подадена само от всички членове на участвувала неуспешно в процедура за възлагане на обществената поръчка група, която няма юридическа правосубектност, но не и самостоятелно от членовете ѝ, и че това важи и в случай, че първоначално жалбата е подадена от всички членове на групата, но накрая се е оказала недопустима само по отношение на някои от тях, необходимо ли е от гледна точка на прилагането на посочената по-горе директива, с оглед на обявяването на недопустимостта на жалбата, да се провери в каква степен след това тези членове запазват самостоятелно правото да сезират национална юрисдикция, за да им бъде присъдено евентуално предвиденото от норма на националното право обезщетение?
При положение че съществува постоянна практика на национална юрисдикция, която приема, че е допустима жалба срещу акт, приет в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, подадена дори от отделен член на група, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/665 […], тълкувана в светлината на член 6 от ЕКЗПЧ като основен принцип на общностното право, да се отхвърли жалба като недопустима поради промяна в посочената по-горе постоянна практика, без предварително да бъде дадена възможност на жалбоподателя да отстрани основанията за недопустимост или във всеки случай да представи, в съответствие с принципа на състезателното начало, своето становище по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз налагането на задължение за получаване на разрешение и определяне на тарифите за услуги по предоставяне на високоскоростен достъп до интернет въз основа на разходите, без да е извършен предварителен анализ на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Допустимо ли е държава членка да регулира крайните цени за предоставяне на достъп до интернет с висока скорост, без да е извършила предварителен анализ на съответния пазар, съгласно изискванията на директивите 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО?
Могат ли задълженията за одобряване и определяне на крайните цени за услуги за достъп до интернет с висока скорост да се считат за преходни мерки по смисъла на член 27 от директива 2002/21/ЕО, когато не са били наложени към момента на влизане в сила на новата регулаторна рамка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1. Що се отнася до тази разпоредба от член 1, параграф 8, с която се създава нов член 8а, параграф 2 в Директива 98/70 за ограничаване на употребата на метилциклопентадиенил манган трикарбонил в горивата до 6 mg манган на литър, считано от 1 януари 2011 г., и до 2 mg, считано от 1 януари 2014 г., незаконосъобразно ли е налагането на такива ограничения: 1) тъй като се основава на явна грешка в преценката; 2) тъй като е в нарушение на изискванията на принципа за предпазните мерки; 3) тъй като противоречи на принципа за пропорционалност; 4) тъй като противоречи на принципа за равно третиране; 5) тъй като противоречи на принципа за правна сигурност
2. Що се отнася до тази разпоредба от член 1, параграф 8, с която се създава нов член 8а, параграфи 4, 5 и 6 в Директива 98/70, изискващ поставянето на етикети с текст „Съдържа метални добавки“ върху всички горива, които съдържат метални добавки, незаконосъобразно ли е налагането на такова изискване за етикетиране: 1) тъй като се основава на явна грешка в преценката; 2) тъй като противоречи на принципа за пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Попада ли смесен договор, чийто основен предмет е придобиването на 49% от капитала на публично предприятие, а акцесорен предмет — доставка на услуги и строителни работи, в приложното поле на директивите на Европейския съюз в областта на обществените поръчки?
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която не позволява на отделните членове на временно сдружение — оферент в процедура по възлагане на обществена поръчка, да търсят самостоятелно обезщетение за вреди, причинени от решение на орган, различен от възлагащия, но участващ в процедурата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Попадат ли услугите за спешен медицински транспорт и квалифициран санитарен транспорт в обхвата на изключението за дейности, свързани с упражняването на публична власт по член 45 ЕО и член 55 ЕО, и следователно извън приложното поле на директивите за обществени поръчки?
Може ли задължението за прозрачност и публикуване на резултатите от възлагането на обществени поръчки за услуги за санитарен транспорт да бъде дерогирано на основание, че тези услуги представляват услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО?
Нарушени ли са задълженията за публикуване на резултатите от възлагането на обществени поръчки за обществени услуги за спешен медицински транспорт и квалифициран санитарен транспорт по член 10 от Директива 92/50 във връзка с член 16 от същата директива и по член 22 от Директива 2004/18 във връзка с член 35, параграф 4 от тази директива в четири германски провинции?
Нарушени ли са принципите на свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги по членове 43 ЕО и 49 ЕО при възлагането на обществени поръчки за санитарен транспорт с преобладаваща стойност на транспортните услуги?
Съществува ли обща практика в четири германски провинции за възлагане на обществени поръчки за санитарен транспорт в нарушение на правото на Съюза за обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Следва ли Директива 2002/46/ЕО, и по-конкретно член 5, параграф 4 и член 11, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че по принцип в правомощията на Комисията е да определя максималните количества от витамини и минерали, съдържащи се в добавките към храните, като държавите членки си запазват компетентността да приемат правна уредба в тази област до приемането на необходимия общностен акт от Комисията?
Като се има предвид задължението на държавите членки да спазват разпоредбите на членове 28 ЕО и 30 ЕО при определянето на тези максимални количества, следва ли те да се ръководят и от критериите, определени в член 5 от Директива 2002/46/ЕО, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни в един сектор, който се характеризира все още с относителна неяснота?
Може ли държава членка да определя максимално допустими стойности, когато не е възможно, както например при флуора, да се определи с точност в цифрово изражение приемът на витамини и минерали, постъпващи от други хранителни източници, по-конкретно от питейната вода, за всяка група потребители и поотделно за всяка територия
Може ли в този случай тя да определя нулев процент при наличието на доказани рискове, без да приложи предпазната процедура по член 12 от Директива 2002/46?
При определяне на максимално допустимото съдържание, ако е възможно да се отчитат разликите в степента на чувствителност на различните потребителски групи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46, може ли държава членка да се основава и на това, че дадена мярка, отнасяща се единствено до особено изложени на риск потребители, например подходящо етикетиране, би могла да възпре тази група от това да прибягва до хранителни вещества с благоприятно влияние за нея в малки дози
Може ли отчитането на тази разлика в чувствителността да доведе до прилагане по отношение на цялото население на максимално допустимото съдържание, подходящо за чувствителни потребители, по-конкретно деца?
Доколко могат да бъдат определени максимално допустими стойности, ако не са налице граници за безопасен прием поради липса на установена опасност за здравето
По-общо, в каква степен и при какви условия претеглянето на критериите, които трябва да се отчитат, би могло да доведе до максимално допустими стойности, чувствително по-ниски от границите за безопасен прием, определени за тези хранителни вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1. Попадат ли анкерните устройства от клас А1 по смисъла на Европейския хармонизиран стандарт EN 795 (които имат предназначението да бъдат трайно закрепени към обекта и да не се демонтират) изключително в приложното поле на Директива 89/106?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, попадат ли тези анкерни устройства — евентуално като компонент на личните предпазни средства — в приложното поле на Директива 89/686?
3. При отрицателен отговор на първия и втория въпрос, трябва ли предвид приложение ІІ към Директива 89/686, и в частност точка 3.1.2.2 от него, да се извършва изпитване дали лично предпазно средство, което попада в приложното поле на тази директива, само за себе си отговаря на съществените изисквания на тази директива или в този случай трябва също да се разгледа въпроса дали анкерното устройство, към което е прикрепено личното предпазно средство, е безопасно при предвидими условия на употреба по смисъла на приложение ІІ?
4. Допуска ли общностното право, и в частност Решение 93/465, върху анкерно устройство като посоченото в първия въпрос факултативно да се поставя маркировка ЕО като доказателство за неговото съответствие с Директива 89/686 и/или с Директива 89/106?
5. При изцяло или отчасти положителен отговор на четвъртия въпрос, коя процедура или процедури следва да се съблюдава(т) с оглед на определяне на съответствието с Директива 89/686 и/или с Директива 89/106?
6. Трябва ли по отношение на анкерните устройства по смисъла на първия въпрос Европейският хармонизиран стандарт EN 795 да се счита за общностно право, което е предмет на тълкуване от Съда на Европейските общности?
7. При положителен отговор на шестия въпрос, трябва ли Европейският хармонизиран стандарт EN 795 да се тълкува в смисъл, че анкерното устройство, описано в първия въпрос, следва да бъде подложено на изпитване (от нотифициран орган) при предвидими условия на употреба (като външна температура, атмосферно въздействие, стареене на самото анкерно устройство и/или на материалите, с които то е закрепено, съответно на покривната конструкция)?
8. При положителен отговор на седмия въпрос, трябва ли изпитванията да бъдат провеждани при съблюдаване на (посочените в инструкциите за употреба) ограничения за употреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.