Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли член 3, параграф 3 от Директива [2003/55] във връзка с букви б) и в) от приложение A към нея да се тълкува в смисъл, че непредоставянето на потребителите на природен газ на навременна и директна информация относно предпоставките, причините и обхвата на предстоящо изменение на тарифите за доставка на природен газ е пречка за действителността на подобно изменение на тарифата?
При положителен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 3, параграф 3 от Директива [2003/55] във връзка с букви б) и в) от приложение A към нея да се прилага пряко от 1 юли 2004 г. спрямо предприятие доставчик, което е частноправен субект (дружество с ограничена отговорност по германското право GmbH), тъй като от гледна точка на съдържанието им посочените разпоредби са безусловни и следователно могат да се прилагат без друг акт за транспониране, предоставяйки на гражданина права спрямо организация, която независимо от нейната частноправна организационна форма се контролира от държавата, тъй като държавата е единственият собственик на дяловете в капитала на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите от тази директива при проверката на равноправността на отделни клаузи относно нелихвените разходи по кредита, ако в действащите законови разпоредби в държавата членка се определя горна граница на тези разходи, като се предвижда, че нелихвените разходи по кредита, произтичащи от договор за потребителски кредит, не се дължат за частта, която надхвърля максималните нелихвени разходи по кредита, изчислени по определения в закона начин, или целия размер на кредита?
2. Трябва ли член 4, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че за нелихвените разходи, които са поети и заплатени от заемополучателя заедно със заема отделно от лихвите и които са свързани със самото сключване на договора и отпускането на заема (под формата на такси и комисиони или по друг начин), в качеството им на клаузи от същия договор не се извършва посочената в тази разпоредба преценка относно тяхната неравноправност, ако са изразени на ясен и разбираем език?
3. Трябва ли член 4, параграф 2 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че договорните клаузи, в които се предвиждат различни видове разходи, свързани с отпускането на заема, не са изразени „на ясен и разбираем език“, ако в тях не се обяснява за какви конкретни насрещни услуги се начисляват тези разходи и не позволяват на потребителите да направят разлика между тях?
4. Трябва ли разпоредбите на [Директива 93/13], и особено член 3, параграф 1 от Директивата, както и принципите на правото на Съюза относно защитата на потребителите и равнопоставеността на страните по договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляването на размера на тези разходи, предвидени в член 5, точка 6a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит] — правна уредба, която позволява в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходи за стопанската дейност на продавача или доставчика?
5. Трябва ли разпоредбите на [Директива 2008/48], и по-специално член 3, буква ж) и член 22, параграф l да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляване на размера на тези разходи по член 5, точка 6a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит], които правни механизми позволяват в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходите за стопанската дейност, извършвана от продавача или доставчика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 и член 2, буква б) от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, която тълкува законодателството за транспониране на тази директива във вътрешното право в смисъл, че установените в него правила за защита на потребителите се прилагат и към договор, сключен от правен субект, като етажната собственост (condominio) в италианското право, с продавач или доставчик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че задължителната информация относно „срока“ или „другите условия за упражняването на правото на отказ“ включва и условията за началото на срока за отказ?
Допуска ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48 тълкуване в смисъл, че информацията относно правото на отказ е „ясна“ и „кратка“, когато по отношение на началото на срока за отказ тя не посочва изчерпателно задължителната информация, която следва да се предостави, относно датата, от която започва да тече срокът, а препраща към национална разпоредба — в настоящия случай член 492, параграф 2 от [BGB] в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., която от своя страна препраща към други национални разпоредби — в настоящия случай член 247, параграфи [6] —13 от [EGBGB] в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., и поради това потребителят е длъжен да прочете множество законови разпоредби в различни закони, за да получи яснота относно задължителната информация, която трябва да бъде предоставена, за да започне да тече срокът за отказ от договора му за кредит?
Допуска ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48 тълкуване в смисъл, че информацията относно правото на отказ е „ясна“ и „кратка“, когато препращането към национална разпоредба — в настоящия случай член 492, параграф 2 от BGB в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., и препращането, направено в нея — в настоящия случай към член 247, параграфи 3—13 от EGBGB в редакцията му, в сила до 12 юни 2014 г., задължително води до положение, при което, за да получи яснота относно задължителната информация, която трябва да бъде предоставена, за да започне да тече срокът за отказ от договора му за кредит, потребителят трябва не просто да прочете разпоредбите, но и да извърши правен анализ — например дали кредитът му е отпуснат при условията, които са обичайни за договорите, обезпечени с недвижим имот, и тяхното междинно финансиране, или са налице свързани договори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли разпоредбите на Директива 2008/48, и по-специално член 3, буква ж), член 10, параграф 1 и член 22, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат обособяването на т.нар. „извънлихвени разходи по кредита“, определяни като обща сума по предвидена в закона формула за изчисление, съдържаща се в член 36а от Закона за потребителския кредит, от т.нар. „общи разходи за кредита за потребителя“, определени в посочената по-горе директива, така че от потребителя да е възможно да се укрият действителните извънлихвени разходи по кредита, поемани от търговеца?
Трябва ли разпоредбите на Директива 93/13, и по-специално член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат проверка с оглед на изискванията по член 3 от посочената директива на условията по договори за потребителски кредит относно т.нар. извънлихвени разходи по кредита, критериите за чието установяване са определени в разпоредбата на член 36а от Закона за потребителския кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Налагат ли или забраняват съображения 25 и 27 от Директива 2007/66, член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 92/13, член 83, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/24 и член 99, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/25 на държавите членки да приемат правна уредба, по силата на която орган за мониторинг може да инициира по служебен ред поради причини, свързани със защитата на финансовите интереси на Съюза, производство по обжалване, за да извърши контрол върху нарушенията на правната уредба в областта на обществените поръчки?
Допуска ли принципът на правна сигурност в рамките на производство по обжалване, инициирано по служебен ред от орган за мониторинг, поради причини, свързани със защитата на финансовите интереси на Съюза, нова национална правна уредба да предвижда, за да се осъществи контрол върху законосъобразността на изменения в договори за обществена поръчка, такова производство да бъде образувано в преклузивния срок, определен в нея, при положение че преклузивният срок, предвиден в предходната правна уредба, приложима към датата на настъпване на тези изменения, е изтекъл?
Ако на предходния въпрос следва да се даде отрицателен отговор, допуска ли принципът на пропорционалност национална юрисдикция да може да направи преценка разумни и пропорционални ли са периодите, изтекли между извършването на нарушението, изтичането на предходните преклузивни срокове и инициирането на процедурата за разследване на нарушението, както и да може да извежда като правна последица недействителността на спорното административно решение или друга последица, предвидена в правото на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Следва ли член 1 параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска възможността да се разглежда като неравноправна договорна клауза, която възпроизвежда допълваща норма, от която страните са могли да дерогират, но на практика не са дерогирали, тъй като тази клауза не е била договаряна, каквато е в разглеждания случай клаузата, с която се изисква връщане на кредита в същата чуждестранна валута, в която е бил предоставен?
2. Може ли да се твърди, при условие че при отпускането на кредит в чуждестранна валута на потребителя не са били представени изчисления/прогнози за икономическото въздействие, което евентуално колебание на обменния курс би имало върху общия размер на произтичащите от договора задължения за плащане, че подобна клауза за цялостно поемане на валутния риск от страна на потребителя (по силата на принципа на номинализма) е ясна и разбираема и че продавачът или доставчикът (банката) е изпълнил добросъвестно задължението за информиране на контрагента си, при условие че максималното ниво на потребителска задлъжнялост, установено от Banca Națională a României (Национална банка на Румъния) се изчислява по обменния курс към датата на отпускане на кредита?
3. Допуска ли Директива 93/13/ЕИО и свързаната с нея съдебна практика, както и принципът на ефективност, възможността след установяване на неравноправния характер на клауза, отнасяща се до поемането на валутния риск, договорът да продължи да се изпълнява без промяна
Каква е възможната промяна, която би довела до неприлагане на неравноправната клауза и до спазване на принципа на ефективност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на другите участници за представяне на становища пред Съда след заличаването на делото от регистъра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че клаузата от договор за ипотечен кредит, сключен между потребител и продавач или доставчик, в която се предвижда, че приложимият за кредита лихвен процент се основава на един от предвидените в националната правна уредба официални референтни индекси, които могат да се прилагат от кредитните институции към ипотечните кредити, попада в приложното поле на тази директива, ако в същата правна уредба не се предвижда нито задължително прилагане на този индекс независимо от волята на страните, нито субсидиарното му прилагане при липса на друга уговорка между същите страни?
Трябва ли Директива 93/13, и по-специално член 4, параграф 2 и член 8, да се тълкува в смисъл, че съответната юрисдикция на държава членка е длъжна да провери дали договорна клауза, отнасяща се до основния предмет на договора, е ясна и разбираема, при това независимо дали член 4, параграф 2 от тази директива е транспониран в правния ред на държавата членка?
Трябва ли Директива 93/13, и по-специално член 4, параграф 2 и член 5, да се тълкува в смисъл, че за да се спази изискването за прозрачност на договорна клауза, с която се определя променлив лихвен процент, в договор за ипотечен кредит, тази клауза трябва не само да бъде понятна от формална и граматическа гледна точка, но и да позволява на среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да разбере конкретното функциониране на начина на изчисляване на същия лихвен процент и съответно да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите му задължения, като особено релевантни елементи за преценката, която националният съд трябва да извърши в това отношение, са от една страна, лесната достъпност за всеки, който възнамерява да сключи договор за ипотечен кредит, на основните елементи за изчисляване на този лихвен процент поради публикуването на начина на неговото изчисляване, и от друга страна, предоставянето на информация за колебанията в миналото на индекса, въз основа на който се изчислява същият лихвен процент?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че при недействителност на неравноправна договорна клауза, с която се определя референтен индекс за изчисляване на променливите лихви по кредит, тези разпоредби допускат възможността националният съд да замести този индекс със законоустановен индекс, приложим при липса на уговорка за противното между страните по договора, ако при премахване на посочената неравноправна клауза съответният договор за ипотечен кредит не може да продължи да се изпълнява и ако обявяването на целия договор за недействителен би изложило потребителя на особено неблагоприятни последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.