Селско стопанство и рибарство
Селско стопанство и рибарство
Дело C-152/80: Debayser, Съдебно решение от 20 май 1981 г.
Дали член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1608/74 на Комисията от 26 юни 1974 година е валиден, доколкото изключва от приложното поле на този регламент обвързващи договори, сключени след 15 март 1976 година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/80: Debayser, Заключение от 9 април 1981 г.
Дали член 2, параграф 1 от Регламент № 1608/74, който ограничава прилагането на предвидената в член 1 дискреционна дерогация само до внос и износ, извършени „в изпълнение на обвързващи договори, сключени преди [съответната] валутна мярка“, е валиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/80: United Foods, Съдебно решение от 7 април 1981 г.
1. Следва ли членове 30 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че общественоздравният контрол, извършван на границата при внос на риба, който е задължителен и систематичен по своя характер, трябва да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение, ако:
- вносителят трябва да уведоми компетентния административен орган писмено най-малко 24 часа преди вноса за естеството, количеството и произхода на пратката и да посочи деня и часа на вноса, както и митническото учреждение или подучреждение, през което ще се извърши вносът;
- вносът на риба е допустим само през митническите учреждения и подучреждения, посочени от органите, и в деня и часа, определени от органите;
- контейнерите, опаковките и ледът, използвани за транспортиране, трябва да отговарят на законовите изисквания;
- инспекционните марки, поставени от органите, трябва да бъдат поставени на всяка опаковка, независимо от нейния размер;
- пратките с внесена риба трябва да бъдат придружени от здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата на произход, удостоверяващ, че рибата е преминала ветеринарно-здравен контрол и че към деня на изпращане е била обявена за годна за консумация, като формата на здравния сертификат се определя от органите на държавата членка вносител?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че общественоздравният контрол от вида, описан в първия въпрос, е оправдан на основание защита на общественото здраве, която този контрол цели да постигне?
3. Следва ли инспекционните такси, които се налагат на вносителите с цел покриване на разходите за контрола, описан в първия въпрос, да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове по смисъла на членове 9 и сл. от Договора за ЕИО или за вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако:
- контролът върху рибните стопанства не е обект на никаква такса в съответната държава членка;
- контролът върху рибата, уловена в морето, се извършва след разтоварването ѝ на рибните пазари и се отнася до хигиенното състояние, свежестта и чистотата на рибата, докато здравният контрол при внос се извършва на митническите учреждения и се отнася до здравния сертификат, средствата за транспортиране, състоянието на съхранение, както и до съответствието с изискванията на разпоредбите на държавата членка вносител относно контрола и вноса на риба;
- инспекционните такси се заплащат при внос в момента на преминаване на границата;
- инспекционните такси при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато инспекционните такси при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
4. В случай че на предходния въпрос се отговори, че инспекционните такси, описани там, не следва да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове, а могат да се считат за част от система на вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, съществува ли дискриминация, забранена от член 95, ако инспекционните такси при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато инспекционните такси при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-132/80: United Foods, Заключение от 25 февруари 1981 г.
1. Следва ли член 30 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че здравните проверки, извършвани на границата при внос на риба, които са задължителни и систематични по своя характер, следва да се считат за мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение на вноса
2. Следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че здравната проверка от вида, описан в първия въпрос, е оправдана на основание защита на общественото здраве, която такава проверка цели да постигне
3. Следва ли таксите за инспекция, които се налагат на вносителите с цел покриване на разходите за проверката, описана в първия въпрос, да се считат за такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове по смисъла на член 9 и сл. от Договора за ЕИО или като вътрешни такси по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако: — инспекцията на рибните стопанства не подлежи на никаква такса в съответната държава членка; — инспекцията на риба, уловена в морето, се извършва след разтоварването ѝ на рибните пазари и се отнася до хигиенното състояние, свежестта и чистотата на рибата, докато здравната инспекция при внос се извършва на митническите пунктове и се отнася до здравния сертификат, средствата за транспортиране, състоянието на съхранение, както и съответствието с изискванията на разпоредбите на държавата членка вносител относно инспекцията и вноса на риба; — таксите за инспекция се заплащат при вноса в момента на преминаване на границата; — таксите за инспекция при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато таксите за инспекция при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/80: Dervieu-Delahais, Съдебно решение от 3 февруари 1981 г.
Дали разглеждането на въпроса, поставен от Tribunal d'instance de Paris 1er, разкрива някакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на Регламент № 652/76 на Комисията, доколкото с него се определят парични компенсаторни суми, приложими без разграничение към всички сирена, попадащи под тарифна позиция 04.04 C, включително сиренето рокфор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/80: Dervieu-Delahais, Заключение от 3 декември 1980 г.
Дали регламентите, въз основа на които се налагат парични компенсаторни суми върху износа на сирене рокфор от Франция към други държави, както членки, така и трети страни, са валидни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-3/80: Milchfutter GmbH & Co/Hauptzollamt Gronau, Съдебно решение от 30 октомври 1980 г.
Доколкото включват в основата за изчисляване на паричната компенсация съдържанието по тегло на всяка суроватка в комбинираните фуражи по тарифни подпозиции 23.07 B I A 3 и 4 от Общата митническа тарифа, невалидни ли са член 1 от Регламент (ЕИО) № 2547/74 на Комисията от 4 октомври 1974 г. и член 1 от Регламент (ЕИО) № 539/75 на Комисията от 28 февруари 1975 г., тъй като нарушават по-висшестоящо правно основание на Общността, по-специално член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета от 12 май 1971 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/79: Maiseries de Beauce/ONIC, Съдебно решение от 15 октомври 1980 г.
Може ли Комисията, при определянето на паричните компенсаторни суми за продукти, преработени от основен продукт, чиято цена зависи от тази на основния продукт, да прилага система за изчисляване на паричните компенсаторни суми, която води до определяне за различните продукти, получени при преработката на дадено количество от основния продукт по определен производствен процес, на парични компенсаторни суми, чиято обща сума явно надвишава размера на паричната компенсаторна сума, определена за това дадено количество от основния продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/79: Providence agricole de la Champagne, Съдебно решение от 15 октомври 1980 г.
Може ли Комисията, като прилага коефициента на преработка 1,8, определен в Регламент № 2744/75 на Съвета във връзка с митата и възстановяванията, за да определи размера на паричните компенсаторни суми за царевични грисове и царевично брашно, да наруши Регламент № 974/71 на Съвета, по-специално член 2, параграф 2 от него, както и принципа на недискриминация между производителите, установен в член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО, като по този начин сумата на паричните компенсаторни суми, приложими към различните продукти, получени от преработката на дадено количество основен продукт, надвишава паричната компенсаторна сума, приложима към този основен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.