Парични мерки в областта на земеделието
Парични мерки в областта на земеделието
Дело C-5/79: Buys, Заключение от 19 септември 1979 г.
1. Следва ли млечните фуражни продукти за телета с посочения по-горе характер и състав да бъдат включени, що се отнася до определянето на цените на етапа на производство или на едро, сред продуктите, подчинени на правилата на общата организация на пазарите на селскостопански продукти
По-специално, попадат ли те в определението за млечни продукти (член 1 от Регламент № 804/68 от 27 юни 1968 г.) или в определението за фуражи за животни (член 4 от Регламент № 990/72, изменен с Регламент № 804/76 от 7 април 1976 г.) или в някоя друга категория селскостопански продукти, подчинени на законодателството на Общността по член 38 от Договора от Рим?
2. Подлежат ли фуражите от вида, за който се отнася производството, на паричните компенсационни суми, предвидени в Регламент № 974/71 от 12 май 1971 г., и ако да, означава ли това само по себе си, че по силата на член 1, параграф 1 от този регламент те са обхванати от общата организация на селскостопанските пазари?
3. Изключва ли общата организация на пазара на мляко и млечни продукти, предвидена в Регламент № 804/68 от 27 юни 1968 г., самостоятелно или във връзка с общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, предвидена в Регламент № 805/68, прилагането от държава членка на национално законодателство, налагащо замразяване на цените за млечните фуражни продукти за телета, определени по-горе?
4. Изключват ли правилата за свободното движение на стоки, установени в членове 30—34 от Договора от Рим, и по-специално член 22 от Регламент № 804/68 по отношение на млечните продукти, прилагането към посочените продукти на национално законодателство, налагащо замразяване на цените, което възпрепятства прехвърлянето на увеличенията на покупната цена на суровините или готовите продукти върху продажните цени?
5. Изключва ли общата организация на пазара на млечни продукти (Регламент № 804/68) държава членка от прилагането на национално законодателство, налагащо замразяване на цените, което не съдържа специални разпоредби за селскостопански продукти, регулирани от решения на ЕИО?
6. Явява ли се съвместното действие на членове 5 и 85 от Договора от Рим пречка за държава членка да прилага национално законодателство, замразяващо цените на продукти, подчинени на законодателството на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/78: Maggi/Hauptzollamt Münster, Съдебно решение от 12 юли 1979 г.
Съвместимо ли беше към 8 септември 1975 г. с правото на Общността, и по-специално с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета от 12 май 1971 г. и Регламент (ЕИО) № 1380/75 на Комисията от 29 май 1975 г., държава членка на Общността, както първоначално е създадена, в рамките на вътрешнообщностната търговия и въз основа на своето национално законодателство относно режимите за активно усъвършенстване (в случая член 47 и сл. от Zollgesetz (Закона за митниците) на Федерална република Германия от 1961 г. във връзка с член 2, параграф 1 от Abschopfungserhebungsgesetz (Закона за налагане на такси) от 1962 г.), да освобождава от плащане на парични компенсаторни суми стоки, които са били в свободно обращение в друга държава членка и за които по силата на правото на Общността се дължат парични компенсаторни суми при внос, при условие че стоките не се пускат в свободно обращение в държавата вносител, а се обработват под митнически надзор и се реекспортират като съставни части на други стоки към държавата на произход или към друга държава членка?
В случай че на първия въпрос се отговори положително: Съвместимо ли е освобождаването от начисляване на парични компенсаторни суми с правото на Общността, когато националното законодателство (в случая член 47, параграф 2 от германския Закон за митниците) го прави зависимо от предварителна преценка от митническите органи на надеждността на обработващия?
В случай че на първия и втория въпрос се отговори положително: Съвместимо ли е освобождаването от начисляване на парични компенсаторни суми с правото на Общността, когато националното законодателство (в случая член 48, параграф 2 от германския Закон за митниците) го прави зависимо от предварително претегляне от митническите органи на интересите на обработващия спрямо интересите на местния производител в държавата вносител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/78: Beljatzky/Hauptzollamt Aachen-Süd, Съдебно решение от 28 юни 1979 г.
Член 20 от Регламент (ЕИО) № 1259/72 от 16 юни 1972 година следва ли да се тълкува в смисъл, че окончателното прилагане на преференциалното облагане (намаляване на компенсаторните суми) е подчинено само на условието продуктът да бъде пуснат на пазара в съответствие с членове 1—19 от регламента, или съществува и допълнително условие продуктът да бъде използван по предвидения от регламента начин?
В последния случай: Член 20 сам по себе си ли е самостоятелна разпоредба, която позволява начисляването на допълнителна такса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-217/78: Corman/Hauptzollamt Aachen-Süd, Съдебно решение от 28 юни 1979 г.
Следва ли член 20 от Регламент (ЕИО) № 1259/72 от 16 юни 1972 г. (Официален вестник, специално издание на английски език 1972 (II), стр. 559) и член 20 от Регламент (ЕИО) № 232/75 (Официален вестник № L 24 от 31 януари 1975 г., стр. 45) да се тълкуват в смисъл, че окончателното преференциално третиране по отношение на налозите (намаляване на компенсационните суми) зависи само от условието продуктът да бъде пуснат на пазара в съответствие с членове 1—19 от регламента или съществува и допълнително условие продуктът да бъде използван по предвидения в регламента начин?
В последния случай: Представлява ли член 20 от всеки от регламентите самостоятелна разпоредба, която позволява налагането на допълнителна такса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/76: Dietz/Комисия, Определение от 21 юни 1979 г.
Могат ли институциите на Общността да претендират възстановяване на възнаграждение за работа на свои служители, които ги представляват пред Съда, като част от съдебните разноски по член 73, буква б) от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/78: Maggi/Hauptzollamt Münster, Заключение от 21 юни 1979 г.
Следва ли на първия въпрос да се отговори отрицателно, така че да не е необходимо да се отговаря на другите два въпроса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/78: Tomadini, Съдебно решение от 16 май 1979 г.
Следва ли Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета (в редакцията на последващите изменения) да се тълкува в смисъл, че институциите на Общността могат, след изтичането на период от три години, през който са се въздържали от прилагането на компенсаторни суми спрямо основен земеделски продукт (твърда пшеница), да въведат специални парични компенсаторни суми по отношение на продуктите, произведени от този основен продукт (макаронени изделия), дори когато през тези три години и със сигурност през последната година (1977 г.) не са настъпили никакви смущения на пазара на съответния основен земеделски продукт (твърда пшеница)?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли Регламент (ЕИО) № 2604/77 на Комисията да се счита за невалиден, поне доколкото въвежда парични компенсаторни суми при износа на макаронени изделия?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, може ли Регламент № 2604/77 във връзка с Регламенти (ЕИО) № 2792/77 и 2917/77 да се счита за приложим към износа на макаронени изделия от Италия към другите държави членки и към трети страни след 2 януари 1978 г. въз основа на договори, сключени преди 25 ноември 1977 г., датата на приемане на Регламент № 2604/77, през период, в който не е било възможно да се предвиди въвеждането на каквато и да било компенсаторна сума в съответния сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/78: Италия/Комисия, Съдебно решение от 10 май 1979 г.
Нарушено ли е изискването по член 1, параграф 3 от Регламент № 974/71 на Съвета, като са въведени парични компенсационни суми за твърдата пшеница и продуктите, получени от нея, при липса на смущения в търговията с тези продукти?
Допустимо ли е прилагането на парични компенсационни суми към преработени продукти (паста), когато липсват смущения в търговията с основния селскостопански продукт и когато се твърди злоупотреба с правомощия от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/78: Beljatzky/Hauptzollamt Aachen-Süd, Заключение от 3 май 1979 г.
Следва ли член 20 от Регламент № 1259/72 или, съответно, от Регламент № 232/75 да се тълкува в смисъл, че намалението на паричната компенсационна сума е обусловено само от условието продуктът да е пуснат на пазара в съответствие с членове 1—19 от Регламента и че не съществува допълнително условие той да бъде използван по предписания от Регламента начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/78: Henningsen Food, Съдебно решение от 2 май 1979 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета, тълкуван във връзка със съдържанието на приложението към Регламент (ЕИО) № 2500/77 на Съвета, по-специално със съдържанието на тарифните подпозиции 04.05 B I и 21.07 G I (A) 1, както са изложени в това приложение, да се тълкува в смисъл, че продукт като „Hentex“, съставен от: 52% прах от цели кокоши яйца, 25% соево брашно, 22% глюкозен сироп, 1% сол и лецитин, трябва да бъде класифициран по тарифна подпозиция 04.05 B I или по тарифна подпозиция 21.07 G I (A) 1?
Следва ли втората алинея на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1380/75 на Комисията да се тълкува в смисъл, че дори ако продуктът „Hentex“ попада под тарифна подпозиция 04.05 B I и митническите формалности за внос във Великобритания са изпълнени и дължимите в тази държава членка мита и такси с еквивалентен ефект са събрани, но контролният екземпляр по смисъла на тази разпоредба не е предоставен от Обединеното кралство, само на това основание ответникът не е оправомощен и a fortiori не е длъжен да предостави и изплати паричната компенсационна сума на съответния износител/вносител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.