Румънски
Автентичен език на производството – румънски
Дело C-441/16: SMS group, Съдебно решение от 21 септември 2017 г.
Следва ли членове 2—5 от Осма директива във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на националните данъчни органи, съгласно която се приема, че не са налице обективни обстоятелства, потвърждаващи заявеното от данъчнозадълженото лице намерение да използва внесените в рамките на неговата икономическа дейност стоки, щом като към момента на действителния внос е спряно действието на договора, в изпълнение на който данъчнозадълженото лице е придобило и внесло стоките, което предполага сериозна опасност следващата доставка/сделка, за която са били внесени посочените стоки, вече да не се осъществи?
Представлява ли изискването за доказване на последващото движение на внесените стоки, т.е. за установяване на това дали и по какъв начин внесените стоки са били действително използвани за облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, допълнително условие, въведено за целите на възстановяването на ДДС, различно от предвидените в членове 3 и 4 от Осма директива и забранено с член 6 от същата директива, или същото представлява необходима информация, свързана с материалноправното условие за възстановяването на данъка, относно използването на внесените стоки в рамките на облагаемите сделки, която данъчните органи могат да изискват на основание член 6 от Осма директива?
Възможно ли е членове 2—5 от Осма директива във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че правото на възстановяване на ДДС може да бъде отказано, когато не се осъществи следващата предвидена сделка, за която е трябвало да бъдат използвани внесените стоки
При тези условия от значение ли е действителното предназначение на стоките, в случая обстоятелството дали те са използвани, по какъв начин и на коя територия — тази на държавата членка, в която е платен ДДС, или извън тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/16: Andriciuc и др., Съдебно решение от 20 септември 2017 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява стриктно към момента на сключване на договора, или тя се отнася и до случай, в който при изпълнението на договор с периодично или продължително изпълнение размерът на дължимата от потребителя престация нараства прекомерно спрямо момента на сключване на договора поради значителни изменения в обменния курс?
Трябва ли понятието „ясен и разбираем език“, на който е съставена дадена договорна клауза, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, да се разбира в смисъл, че такава договорна клауза трябва да предвижда само мотивите за нейното включване в договора и нейния начин на функциониране, или трябва да се предвидят и всички възможни последици от нея, в зависимост от които може да се изменя плащаната от потребителя цена, като например свързания с обменния курс риск, и може ли с оглед на Директива 93/13 да се счита, че задължението на банката да уведомява клиента към момента на предоставяне на кредита се отнася само за условията на кредита, т.е. лихвите, комисионите, обезпеченията в тежест на кредитополучателя, като в това задължение не може да се включи евентуалното поскъпване или обезценяване на чуждестранна валута?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изразите „основен предмет на договора“ и „съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените услуги, от друга“, се отнасят до клауза в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между продавач или доставчик и потребител, която не е била предмет на преговори и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-627/15: Gavrilescu, Заключение от 14 септември 2017 г.
Допуска ли член 267 [ДФЕС], по силата на който националните юрисдикции са свободни да сезират [Съда], разпоредба като съдържащата се в член 406 от Гражданския процесуален кодекс, която не забранява изрично оттеглянето на иск или жалба след сезиране на [Съда], а това оттегляне лишава националния съд от възможността да се произнесе по твърдения неравноправен характер на клаузите?
Допуска ли член 267 [ДФЕС] разпоредба от националното право като член 414 от румънския Граждански процесуален кодекс, която разрешава на въззивна юрисдикция в рамките на производство по частна жалба да осъществи контрол върху определение за спиране на производството, когато с това определение нисшестоящият съд е решил да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициални въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/16: Ispas, Заключение от 7 септември 2017 г.
Съвместима ли е с принципа на зачитане на правото на защита административна практика за приемане на решения, при която се създават задължения в тежест на частноправен субект, без да му се позволява достъп до цялата информация и всички документи, които публичният орган е взел предвид при приемането на това решение — информацията и документите, съдържащи се в изготвена от този орган административна преписка, която не е обществено достъпна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/16: Marcu, Съдебно решение от 6 юли 2017 г.
При обстоятелства като тези по спора в главното производство, недопустима ли е съгласно [Шеста директива 77/388 и Директива 2006/112] национална правна уредба или данъчна практика, съгласно която по отношение на лице, подложено на проверка и след нея служебно регистрирано за целите на ДДС, не може да се приложи механизмът за обратно начисляване (мерки за опростяване) — който към съответния момент е задължителен за сделките със земи между данъчнозадължени за целите на ДДС лица — на основание че това лице не е поискало и не е получило регистрация за целите на ДДС преди извършването на сделките или към датата на превишаване на тавана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/15: Fondul Proprietatea, Определение от 22 юни 2017 г.
Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, които са хипотетични или абстрактни по същество?
Каква е допустимостта на преюдициални въпроси, когато в тях липсват достатъчно точни сведения относно фактическия и правен контекст?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/15: Fondul Proprietatea, Определение от 22 юни 2017 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване, когато предметът на главния спор е хипотетичен и не е налице правно действие, пораждащо последици по националното право?
Какви са изискванията за фактическа и правна обосновка на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/15: Румъния/Комисия, Заключение от 8 юни 2017 г.
Обща грешка при прилагане на правото, изразяваща се в това, че Общият съд е основал извода си за необжалваемост на писмата на Комисията единствено на липсата на правомощие на Комисията да приема правнообвързващи решения, без да провери съдържанието на тези писма.
Грешка при прилагане на правото, изразяваща се в това, че Общият съд не е проверил приложимостта на разпоредбите относно собствените ресурси на Съюза и не е мотивирал достатъчно защо приема, че тези разпоредби са приложими.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/15: Румъния/Комисия, Заключение от 8 юни 2017 г.
Неправилно прилагане на правото от Общия съд, като се основава единствено на липсата на правомощие на Комисията да приема правнообвързващи решения, без да провери съдържанието на оспорваните писма и тяхното правно действие.
Липса на проверка за приложимостта на разпоредбите относно собствените ресурси на Съюза и недостатъчни мотиви в обжалваните определения относно квалификацията на изискваните суми като собствени ресурси и относно необходимостта да се произнесе по допустимостта заедно с решението по съществото на делото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.