всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Нидерландски

Автентичен език на производството – нидерландски

Дело C-182/78: Pierik, Съдебно решение от 31 май 1979 г.

Понятието „работник“ по член 22 от Регламент № 1408/71 по-ограничено ли е от понятието „работник“ по смисъла на член 1, буква а) от същия регламент, доколкото член 22 се отнася единствено до активни работници, така че по отношение на лица, които не упражняват или вече не упражняват професионална дейност и имат право на обезщетение поради неработоспособност по силата на законодателството на държава членка, и които по силата на това законодателство, приложимо по отношение на медицинско лечение и специални разходи за болест, имат право на обезщетения в натура, приложими са само разпоредбите на член 31?
Обхваща ли задължението, предвидено във втората алинея на член 22, параграф 2 от Регламент № 1408/71, за предоставяне на разрешението, изисквано по член 22, параграф 1, буква в), и случаите, при които компетентната институция не може да откаже това разрешение на основание, че съответното лечение съзнателно не е включено в схемата на обезщетенията в натура по законодателството за болест и майчинство, администрирано от тази институция, например по медицински, медицинско-етични или финансови съображения или защото стойността на съответното лечение в държавата членка, в която се намира компетентната институция, по принцип не се счита за положителна или защото лечението не се счита за попадащо в обхвата на здравното лечение и освен това съзнателно не се предоставя по силата на друго законодателство на тази държава членка, приложимо по регламента?
Отнасят ли се думите „обезщетения в натура, предоставяни от името на компетентната институция от институцията по мястото на престой или пребиваване“ по член 22, параграф 1, буква в), подточка i) директно до случая, в който институцията на държавата членка, в която лицето желае да отиде за лечение, е компетентна да предостави това лечение като обезщетение в натура, но по принцип не е задължена да упражни тази компетентност, или компетентната институция в такава ситуация, преди да предостави исканото разрешение, трябва да провери дали институцията на държавата членка, в която лицето желае да отиде за лечение, би предоставила такова лечение като обезщетение в натура, ако лицето беше осигурено по законодателството, администрирано от тази институция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-240/78: Atalanta, Заключение от 30 май 1979 г.

I
Следва ли от разпоредбите и обхвата на Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета, Регламент (ЕИО) № 2763/75 на Съвета — по-специално член 1, параграф 3 — и Регламент (ЕИО) № 1889/76 на Комисията — по-специално член 3, параграф 2, член 4, параграф 2 и член 8 — че правомощието да се вземат решения за изпълнение и прилагане на предоставянето на помощ за частно складиране на свинско месо, предвидено и уредено в тези регламенти, включително правилата относно предоставянето и евентуалната конфискация на депозити, принадлежи изключително на националните интервенционни агенции, или разпоредбите и обхватът им следва да се разбират така, че правомощието да се вземат решения относно изпълнението и прилагането на правилата, установени с тези разпоредби, както относно предоставянето на помощ, така и относно депозитите, или само относно предоставянето на помощ, принадлежи на националните държави членки, макар и с задължението да предоставят помощта в съответствие с договора, сключен с компетентната интервенционна агенция?
II
Следва ли член 6, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕИО) № 1889/76 на Комисията, тълкуван правилно, да означава, че складиращият:
(1) има право на помощ, ако задълженията, посочени в член 3, параграф 2, буква а) от посочения регламент, са изпълнени изцяло, и
(2) има право на изплащане на сумата на помощта, след като е установено, че договорните задължения са изпълнени и, inter alia, доказателството за складиране е изпратено на интервенционната агенция, макар това да не е направено „без забавяне“, или следва посоченият член 6, параграфи 2 и 3 да се тълкува така, че макар всички задължения, посочени в член 3, параграф 2 от посочения регламент, да са изпълнени, складиращият все пак няма право на помощ, ако доказателството за складиране, посочено в член 3, параграф 2, буква в) от регламента, е изпратено на компетентната интервенционна агенция, но не „без забавяне“?
III
(1) Следва ли понятието „задължения“ по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2763/75 да се разбира като включващо само задълженията за складиране и съхранение на свинско месо или следва да се разбира като включващо и допълнителни задължения относно информацията и надзора?
(2) Следва ли понятието „задължения“ по член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1889/76 да се разбира като включващо само задълженията за складиране и съхранение на свинско месо или следва да се разбира като включващо и задълженията, посочени в член 6, параграф 2, букви б) до е) от последния регламент?
(3) Ако член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2763/75 следва да се разбира така, че понятието „задължения“, използвано там, включва само задълженията за складиране и съхранение на свинско месо, но в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1889/76 същото понятие следва да включва задълженията, описани в член 3, параграф 2, букви б) до е) от този регламент, валиден ли е посоченият член 5, параграф 2 в това отношение?
IV
(1) Следва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1889/76 да се тълкува така, че гаранцията се конфискува изцяло, ако неизпълнението на съответните основни или допълнителни задължения е само частично?
(2) Ако на въпрос I се отговори утвърдително, съвместим ли е член 5, параграф 2 в това отношение с член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2763/75, в който е предвидено по отношение на депозитите, че те се конфискуват изцяло или частично „ако [договорните задължения] не са изпълнени или са изпълнени само частично“ и ако не е, валиден ли е член 5, параграф 2 в това отношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/78: Brouwer-Kaune, Заключение от 16 май 1979 г.

Следва ли член 40, параграф 1 от Регламент № 1408/71, разглеждан във връзка с член 43, да се тълкува в смисъл, че глава 3 (и по-специално член 46) също се прилага по аналогия, когато съществува право на обезщетение за инвалидност по законодателството на държава членка от вида, посочен в член 37, параграф 1 от регламента, и заинтересованото лице изпълнява условията, предвидени в едно от законодателствата, които не са изброени в приложение III, на друга държава членка за право на обезщетение, ако първото обезщетение трябва да бъде предоставено на лице, което вече има право на пенсия за старост по законодателството на последната държава членка вследствие на преобразуване на предходна пенсия за инвалидност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-181/78: Van Paassen, Заключение от 8 май 1979 г.

1. Приела ли е държава членка система като посочената в точка 2 „Относно член 4“ от приложение А към Втората директива, ако е предвидила със закон, че данък върху оборота се дължи inter alia за доставката на стоки и услуги от предприятия и ако понятието „предприятие“ не е определено по-точно в този закон, отколкото като „всяко лице, което самостоятелно извършва стопанска дейност“, докато от подготвителните материали към закона преди влизането му в сила е ясно, че понятието „предприятие“ може също да обхваща обединение на лица, които, макар и юридически самостоятелни, са органически свързани помежду си чрез икономически, финансови или организационни отношения?
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: Могат ли националните съдилища въпреки това при прилагането на закона да тълкуват понятието „предприятие“ по посочения по-горе начин, както е предвидено от националния законодател?
3. Ако на първия въпрос се отговори положително: Провела ли е Нидерландия консултациите, на които се прави препратка в точка 2 „Относно член 4“ от приложение А към Втората директива?
4. Ако на третия въпрос се отговори отрицателно: Какви са последиците за националните съдилища от липсата на такива консултации
По-специално, могат ли те при прилагането на закона да тълкуват понятието „предприятие“ по посочения по-горе начин, както е предвидено от националния законодател?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-126/78: Nederlandse Spoorwegen/Staatssecretaris voor Financiën, Заключение от 8 май 1979 г.

I. Ако превозвачът се е задължил, освен за превоза на стоките, да събере цената на стоките преди тяхното предаване на получателя (система наложен платеж), представлява ли събирането на тази цена услуга, съпътстваща превоза по смисъла на точка 5 от приложение Б към Втората директива на Съвета на Европейските общности от 11 април 1967 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота
II. Ако да, свободни ли са държавите членки при прилагането на данъка върху оборота да третират съпътстваща услуга като горепосоченото събиране на наложен платеж отделно по такъв начин, че услугите по превоз и складиране на стоки, посочени в точка 5 от приложение Б, да не бъдат освободени от данък върху оборота, но съпътстващата услуга по събиране на пари да бъде освободена
III. (a) Ако отговорът на втория въпрос е положителен, може ли размяната на писма между правителството на Нидерландия и Европейската комисия, посочена в становището на генералния адвокат Van Soest, да се счита за консултацията, предвидена в член 16 от Втората директива
(b) Ако не, трябва ли националният съд, пред който се твърди, че не е проведена консултация, да вземе това предвид
IV. Ако на втория въпрос се отговори отрицателно, трябва ли националният съд, пред който се позовава на член 6, параграф 2 от Втората директива във връзка с разпоредбите на точка 5 от приложение Б, да вземе това предвид?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-182/78: Pierik, Заключение от 3 май 1979 г.

1) Дали обезщетенията в областта на медицинското лечение и разходите за болест, дължими по законодателството на една държава членка на пенсионер, който отива в друга държава членка, се уреждат от член 31 от Регламент № 1408/71
2) Дали компетентната институция е длъжна да предостави изискваното разрешение по член 22, параграф 1, буква в) за всяко подходящо лечение на заболяването, от което страда съответното лице, дори когато такова лечение е изрично изключено от схемата на обезщетенията, предоставяни по законодателството, което тази институция прилага
3) Дали обезщетенията в натура по смисъла на член 22, параграф 1, буква в), подточка i) се отнасят и до обезщетения, които се отнасят до лечение, по-ефективно от това, което съответното лице би могло да получи в държавата членка, в която обичайно пребивава, и което не може да бъде предоставено в тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/78: Henningsen Food, Съдебно решение от 2 май 1979 г.

Следва ли член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета, тълкуван във връзка със съдържанието на приложението към Регламент (ЕИО) № 2500/77 на Съвета, по-специално със съдържанието на тарифните подпозиции 04.05 B I и 21.07 G I (A) 1, както са изложени в това приложение, да се тълкува в смисъл, че продукт като „Hentex“, съставен от: 52% прах от цели кокоши яйца, 25% соево брашно, 22% глюкозен сироп, 1% сол и лецитин, трябва да бъде класифициран по тарифна подпозиция 04.05 B I или по тарифна подпозиция 21.07 G I (A) 1?
Следва ли втората алинея на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1380/75 на Комисията да се тълкува в смисъл, че дори ако продуктът „Hentex“ попада под тарифна подпозиция 04.05 B I и митническите формалности за внос във Великобритания са изпълнени и дължимите в тази държава членка мита и такси с еквивалентен ефект са събрани, но контролният екземпляр по смисъла на тази разпоредба не е предоставен от Обединеното кралство, само на това основание ответникът не е оправомощен и a fortiori не е длъжен да предостави и изплати паричната компенсационна сума на съответния износител/вносител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-176/78: Schaap, Съдебно решение от 5 април 1979 г.

1. Явява ли се заглавието на член 46 от Регламент № 574/72 неразделна част от този член в смисъл, че съдържанието на члена се определя и от това заглавие?
2. Като се има предвид член 46, параграф 2, буква д) от Регламент № 1408/71, следва ли вторият параграф на параграф 1 и параграф 2 от член 46 на Регламент № 574/72, четени заедно с първия параграф на параграф 1 и заглавието над члена, да се разбират така, че целият член се отнася само до обезщетения, изчислени съгласно член 46, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 1408/71 в случаите, когато е извършено сумиране на периоди и във връзка с които не са взети предвид периоди на доброволно или по избор продължено осигуряване при изчисляване на обезщетенията, или тези разпоредби, или някоя от тях, се прилагат и за случаи, в които обезщетенията не са изчислени съгласно член 46, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 1408/71 и не е имало въпрос за невземане предвид на периоди на доброволно или по избор продължено осигуряване при изчисляване на обезщетенията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-90/78: Granaria/Съвет и Комисия, Съдебно решение от 28 март 1979 г.

Допустимо ли е иск за обезщетение, който не съдържа точни данни относно размера на вредата и причинната връзка между действията на институциите и твърдяната вреда?
Може ли физическо или юридическо лице да иска от институциите на Общността приемане на регламент, който да му бъде адресиран, по реда на член 175 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-146/78: Wattenberg/Staatssecretaris van Verkeer en Waterstaat, Съдебно решение от 22 март 1979 г.

1. Позволяват ли разпоредбите на член 3, параграф 4 от Директива 74/561/ЕИО на държавите членки да приемат правила, съгласно които, освен придобиването на техническа диплома, условието за професионална компетентност се счита за изпълнено и ако компетентният орган или орган установи професионалната компетентност въз основа на задълбочен и обширен практически опит от най-малко шест години на ръководна длъжност в предприятие, занимаващо се с превоз на стоки?
2. Прекратява ли се валидността на разрешение, издадено след 31 декември 1974 г. и преди 1 януари 1978 г. от компетентните органи на държава членка на физическо лице да упражнява дейността на автомобилен превозвач на стоки, без да е представено доказателство за професионална компетентност съгласно националните разпоредби, ако съгласно член 5, параграф 2 от Директивата това лице не изпълни условието за професионална компетентност, посочено в член 3, параграф 4, преди 1 януари 1980 г., дори ако посочените органи са издали такова разрешение, тъй като са приели, че съществува особен случай по смисъла на член 4, параграф 2?
3. Приложим ли е член 4, параграф 2 от Директива 74/561/ЕИО само в случая, посочен в първата алинея на този член — смърт или физическа или юридическа неработоспособност на физическото лице, което изпълнява изискванията на член 3, параграф 1, букви а) и в), или тази разпоредба може да се прилага и в други случаи?
4. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли „физическа неработоспособност“ по смисъла на член 4, параграф 1 от тази директива да се разбира и като достигане на възраст, при която дадено лице се счита за неспособно да работи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form