Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-177/96: Belgische Staat/Banque Indosuez и др., Заключение от 3 юли 1997 г.
1. Дали наименованието „Югославия“ в Решение 2131/88/ЕИОС на Комисията се отнася и за държавата Македония-Скопие след отделянето ѝ от (остатъка на) Югославия?
2. Прилагат ли се митата върху вноса, които следва да се събират съгласно Решение 2131/88/ЕИОС на Комисията върху вноса в Белгийско-Люксембургския икономически съюз на стоманени продукти с произход от Югославия, и върху такъв внос с произход от държавата Македония-Скопие за периода от 1 май 1992 г. до 31 юли 1992 г. включително?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/95: Van Uden Maritime/Kommanditgesellschaft in Firma Deco-Line и др., Заключение от 10 юни 1997 г.
1) Когато задължението за плащане на сума, дължима по договор, трябва да бъде изпълнено в държава — страна по Конвенцията, така че съгласно член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция кредиторът има право да предяви иск срещу неизправния длъжник пред съдилищата на тази държава с цел да получи изпълнение, макар длъжникът да е със седалище на територията на друга държава — страна по Конвенцията — имат ли съдилищата на първата държава (по същата причина) компетентност да разгледат и решат иск, предявен от кредитора срещу длъжника в обезпечително (kort geding) производство за разпореждане, с което длъжникът да бъде осъден с подлежащо на предварително изпълнение решение да заплати сума, която според съда, разглеждащ обезпечителното производство, с голяма вероятност се дължи на кредитора, или се прилагат допълнителни условия относно компетентността на съда, разглеждащ обезпечителното производство, например условието разпореждането, поискано от този съд, да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че договорът между страните съдържа арбитражна клауза и ако да, какво значение има мястото на арбитража съгласно тази клауза?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ обезпечителното производство, разпореждането, поискано от него, трябва също така да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
4) Представлява ли възможността, предвидена в член 289 и сл. от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, да се подаде поради неотложна необходимост молба до председателя на Arrondissementsrechtbank за подлежащо на предварително изпълнение решение „временно“ или „обезпечително“ средство по смисъла на член 24 от Брюкселската конвенция?
5) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че по съществото на спора е висящо или може да стане висящо производство и ако да, има ли значение, че в същия случай е започнало арбитражно производство?
6) Има ли значение за отговора на четвъртия въпрос обстоятелството, че исканата обезпечителна мярка е разпореждане за изпълнение на парично задължение, посочено в първия въпрос?
7) Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори утвърдително и „съдилищата на друга държава — страна по Конвенцията имат компетентност по съществото на спора“, трябва ли член 24 и по-специално препратката в него към „такива временни ... мерки, каквито са предвидени в законодателството на [държава — страна по Конвенцията]“, да се тълкува в смисъл, че съдът, разглеждащ молбата за обезпечителни мерки, има (по тази причина) компетентност, ако има такава съгласно разпоредбите на националното си право, дори когато тези разпоредби са посочени във втора алинея на член 3 от Брюкселската конвенция, или компетентността му в този случай е обусловена от изпълнението на допълнителни условия, например исканата обезпечителна мярка да поражда действие или да може да породи действие в съответната държава — страна по Конвенцията?
8) Ако отговорът на седмия въпрос е, че за да има компетентност съдът, разглеждащ молбата за обезпечителна мярка, е необходимо също така исканата от него мярка да поражда действие (или да може да породи действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че разпореждането, за което се иска постановяване, трябва да може да бъде изпълнено в тази държава и необходимо ли е това условие да е изпълнено към момента на подаване на молбата за обезпечителна мярка или е достатъчно да може разумно да се очаква, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/96: VT4/Vlaamse Gemeenschap, Съдебно решение от 5 юни 1997 г.
Може ли, към момента на обжалваното решение, за целите на тълкуването на член 2 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. по отношение на нейния личен приложен обхват, да се вземат предвид посоченият по-горе доклад и предложение на Комисията от 31 май 1995 г., както и посоченият по-горе текст, временно приет от Съвета на министрите на 20 ноември 1995 г.
Ако да, какво значение, обхващащо трите различни текста, следва да се изведе за целите на това тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/97: Нидерландия/Съвет, Определение от 21 март 1997 г.
Предпоставките за постановяване на временни мерки, включително необходимостта от установяване на prima facie обоснованост и спешност поради риск от сериозни и непоправими вреди.
Степента на свобода на преценка на съдията при определяне на начина и реда за разглеждане на тези предпоставки в конкретния случай.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-286/94: Garage Molenheide и др./Belgische Staat, Заключение от 20 март 1997 г.
1. Следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота да се тълкува в смисъл, че разрешава на държава членка да откаже възстановяване на ДДС кредит за определен данъчен период или да го прехвърли към следващ период, като вместо това го задържи на основание, че има вземане срещу съответния данъкоплатец за предходен данъчен период, ако това вземане е оспорено от данъкоплатеца и следователно все още не представлява окончателно установено право, когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС, във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че разрешава на държавата членка да предвиди, че необходимостта или неотложността на задържането не могат по никакъв начин да бъдат оспорвани и че задържането не може да бъде заменено с гаранция или отменено, докато оспорваното вземане по ДДС не бъде предмет на окончателно съдебно решение?
3. Следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че разрешава на държава членка, вместо да възстанови на данъчно задължено лице ДДС кредит за даден данъчен период или да го прехвърли към следващ данъчен период, да го „задържи“ чрез предпазно обезпечение въз основа на допълнително вземане за предходен данъчен период, когато това допълнително вземане е оспорено по съдебен ред и следователно не е основано на окончателно установено право, и когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от Директивата за ДДС?
4. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: Позволяват ли принципът на пропорционалност, закрепен в правото на Общността, и член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС на държавата членка да предвиди: (1) че данъчно задълженото лице може да оспори обезпечението (валидирано чрез мярката за „задържане“) само чрез представяне на доказателства, опровергаващи твърденията на държавната хазна в официалния доклад, а не чрез оспорване на действителната необходимост и неотложност на тази мярка; (2) че задържането не може да бъде заменено с друг вид обезпечение, нито отменено до постановяване на окончателно решение по оспорваното вземане за плащане, предявено от държавната хазна?
5. Имат ли членове 18, параграф 4 и 27 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (Директива 77/388/ЕИО) директен ефект в националните правни системи на държавите членки и следователно в белгийското право?
6. Ако да, изключва ли член 18, параграф 4 от Директивата възможността държава членка да откаже възстановяване на ДДС кредит на данъчно задължено лице за определен период или периоди, през които този кредит е възникнал, или да го прехвърли към следващ данъчен период, и вместо това да го задържи чрез белгийската процедура по задържане, която има ефект на предпазно обезпечение по смисъла на член 1445 от белгийския съдебен кодекс, докато не възникне окончателно право в това отношение и само до размера на вземането, отнасящо се до този данъчен период или по-ранни периоди, когато вземането се оспорва от данъчно задълженото лице?
7. Приложим ли е член 18, параграф 4 от Директивата, като се има предвид, че според белгийската държава такова задържане представлява процедура по събиране на вземания?
— Ако да, приложим ли е член 27 от Директивата, ако такова задържане е част от „условията“ (modalités)?
— Ако не, приложим ли е член 27, при условие че такова задържане е процедура по събиране на вземания?
8. Ако член 18, параграф 4 от Директивата е приложим към белгийската процедура по задържане, нарушава ли тази процедура принципа на пропорционалност, както е определен от Съда на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-167/95: Linthorst, Pouwels en Scheres/Inspecteur der Belastingdienst/Ondernemingen Roermond, Съдебно решение от 6 март 1997 г.
Следва ли член 9 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че мястото, където ветеринарен лекар предоставя своите услуги като такъв, трябва да се счита за мястото, където той е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, от който се предоставят услугите, или, при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект, мястото, където той има постоянен адрес или обичайно пребивава, или този член трябва да се тълкува в смисъл, че мястото, където ветеринарен лекар предоставя своите услуги като такъв, се намира другаде, а именно на мястото, където тези услуги се извършват физически, или на мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, към който се предоставя услугата, или, при липса на такова място, мястото, където той има постоянен адрес или обичайно пребивава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/95: Loendersloot/Ballantine & Son и др., Заключение от 27 февруари 1997 г.
a) Следва ли специфичният предмет на правата, свързани с търговска марка, да се счита за включващ правомощието, предоставено на притежателя на търговска марка съгласно националното право, да се противопостави, по отношение на алкохолни напитки, произведени от него, на отстраняването от трето лице на етикети, поставени от притежателя върху бутилки и върху опаковките, съдържащи ги, и носещи неговата марка, след като напитките са били пуснати от него на пазара на Общността в тази опаковка, и последващото повторно поставяне на тези етикети от това трето лице или тяхната замяна с подобни етикети, без по този начин по някакъв начин да се уврежда първоначалното състояние на продукта?
б) Доколкото етикетите се заменят с други подобни етикети, различава ли се положението, когато третото лице пропуска означението „pure“, което фигурира на оригиналните етикети и/или, в зависимост от случая, заменя името на вносителя с друго име?
в) Ако на въпрос (а) следва да се отговори утвърдително, но притежателят на търговската марка се възползва от правомощието, посочено в този въпрос, за да предотврати отстраняването от третото лице на идентификационни знаци, които притежателят на търговската марка е поставил върху или под етикетите, за да може да открива недостатъци в своята търговска организация и по този начин да се бори с паралелната търговия с неговите продукти, следва ли такова упражняване на правото върху търговската марка да се счита за „прикрито ограничение на търговията между държавите членки“, насочено към постигане на изкуствено разделяне на пазарите?
г) До каква степен отговорът на въпрос (в) се влияе от обстоятелството, че притежателят на търговската марка е поставил тези идентификационни знаци или по силата на законово задължение, или доброволно, но във всеки случай с оглед на възможността за „изтегляне на продукта“ и/или за ограничаване на своята продуктова отговорност и/или за борба с фалшифицирането, или, в зависимост от случая, единствено с цел борба с паралелната търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/95: Generics/Smith Kline & French Laboratories, Заключение от 27 февруари 1997 г.
1) Являва ли се правило на националното право, което предоставя на притежателя на патент върху определени лекарствени продукти правото да се противопостави, по време на действието на този патент, на предоставянето от друго лице на проби от патентованите лекарствени продукти (или на лекарствени продукти, произведени по патентования процес) на органа, отговорен за регистрацията на лекарствени продукти, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕО?
2) Ако да, попада ли тази мярка под изключението, предвидено в член 36 от Договора за ЕО, относно ограничения, които са обосновани с оглед защитата на индустриалната собственост?
3) Когато по време на действието на патент е извършено нарушение на този патент съгласно националното право и съществува опасност лицето, извършило нарушението, или трето лице да се възползва от нарушението след изтичането на патента, или притежателят на патента да понесе вреди в резултат на нарушението след изтичането на патента, представлява ли съдебна забрана, наложена с цел предотвратяване на тази потенциална вреда, която възпрепятства за определен период след изтичането на патента пускането на пазара на продукти, които са били защитени от патента по време на неговото действие, мярка, забранена от член 30 от Договора за ЕО и която не попада под изключението, съдържащо се в член 36 от Договора за ЕО?
4) Когато нарушението, посочено в (3) по-горе, се състои в предоставянето на проби с оглед регистрацията на лекарствен продукт, както е посочено в (1) по-горе, и вследствие на това е наложена съдебна забрана от вида, посочен в (3) по-горе, за период, който надвишава максималния срок, предвиден от Директиви 65/65/ЕИО и 75/319/ЕИО за регистрация на лекарствени продукти, води ли фактът, че продължителността на забраната надвишава този максимум, до несъвместимост на забраната в тази част с правото на Общността и, ако да, означава ли това, че лицето, на което е наложена забраната, може да се позове на тази несъвместимост, въз основа на правото на Общността, срещу бившия притежател на патента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.