Латвийски
Автентичен език на производството – латвийски
Дело C-302/13: flyLAL-Lithuanian Airlines, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента […], длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/13: Olainfarm, Съдебно решение от 23 октомври 2014 г.
Трябва ли член 10 или всяка друга разпоредба от Директива 2001/83 да се тълкуват в смисъл, че производителят на лекарствен продукт, регистриран по негово искане, има субективно право да обжалва решението на компетентния орган за регистриране на генеричен лекарствен продукт на друг производител на лекарствени продукти, при което като референтен лекарствен продукт се използва посочения лекарствен продукт
С други думи, дава ли тази директива на производителя на референтния лекарствен продукт право на съдебна защита с цел да провери дали производителят на генеричния лекарствен продукт се е позовал правомерно и основателно на лекарствения продукт, регистриран от производителя на референтния лекарствен продукт в съответствие с член 10 от Директивата?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли разпоредбите на членове 10 и 10а от Директива 2001/83 да се тълкуват в смисъл, че лекарствен продукт, регистриран в съответствие с член 10а от Директивата като лекарствен продукт, чиито активни вещества имат утвърдена лечебна употреба, може да се използва като референтен лекарствен продукт по смисъла на член 10, параграф 2, буква a) от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-575/12: Air Baltic Corporation, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Следва ли член 5 от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че наличието на валидна виза във валиден документ за задгранично пътуване е задължително предварително условие за влизането на гражданите на трети страни?
Съгласно разпоредбите на [Визовия кодекс] обявяването за невалиден на документа за задгранично пътуване, в който е положен визовият стикер, води ли и до невалидност на издадената виза?
Съвместими ли са с разпоредбите на [Кодекса на шенгенските граници] и на [Визовия кодекс] национални разпоредби, които налагат като задължително предварително условие за влизането на гражданите на трети страни наличието на валидна виза във валиден документ за задгранично пътуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/13: flyLAL-Lithuanian Airlines, Заключение от 3 юли 2014 г.
1) Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
3) Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента (изключителна компетентност), длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
4) Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/13: Antonio Gramsci Shipping и др., Определение от 5 юни 2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (осми състав) 5 юни 2014 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Признаване и изпълнение на обезпечителни мерки — Отмяна на първоначалното решение — Поддържане на преюдициалното запитване — Липса на основание за произнасяне“ По дело C‑350/13 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 12 юни 2013 г., постъпил в Съда на 25 юни 2013 г., в рамките на производство по дело Antonio Gramsci Shipping Corp., Apollo Holdings Corp., Arctic Seal Shipping Co. Ltd, Atlantic Leader Shipping Co. Ltd, Cape Wind Trading Co. Ltd, Clipstone Navigation SA, Dawnlight Shipping Co. Ltd, Dzons Rids Shipping Co., Faroship Navigation Co. Ltd, Gaida Shipping Co., Gevostar Shipping Co. Ltd, Hose Marti Shipping Co., Imanta Shipping Co. Ltd, Kemeri Navigation Co., Klements Gotvalds Shipping Co., Latgale Shipping Co. Ltd, Limetree Shipping Co. Ltd, Majori Shipping Co. Ltd, Noella Marītime Co. Ltd, Razna Shipping Co., Sagewood Trading Inc., Samburga Shipping Co. Ltd, Saturn Trading Co., Taganroga Shipping Co., Talava Shipping Co. Ltd, Tangent Shipping Co. Ltd, Viktorio Shipping Co., Wilcox Holding Ltd, Zemgale Shipping Co. Ltd, Zoja Shipping Co. Ltd срещу Aivars Lembergs, СЪДЪТ (осми състав), състоящ се от: C. G. Fernlund, председател на състав, A. Ó Caoimh и C. Toader (докладчик), съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, като има предвид становищата, представени: — за правителството на Обединеното кралство, от J. Beeko, в качеството на представител, подпомагана ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-575/12: Air Baltic Corporation, Заключение от 21 май 2014 г.
1) Следва ли член 5 от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че наличието на валидна виза във валиден документ за задгранично пътуване е задължително предварително условие за влизането на гражданите на трети страни?
2) Съгласно разпоредбите на [Визовия кодекс] обявяването за невалиден на документа за задгранично пътуване, в който е положен визовият стикер, води ли и до невалидност на издадената виза?
3) Съвместими ли са с разпоредбите на [Кодекса на шенгенските граници] и на [Визовия кодекс] национални разпоредби, които налагат като задължително предварително условие за влизането на гражданите на трети страни наличието на валидна виза във валиден документ за задгранично пътуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/13: Olainfarm, Заключение от 20 май 2014 г.
1. Трябва ли член 10 или всяка друга разпоредба от Директива 2001/83 да се тълкуват в смисъл, че производителят на референтен лекарствен продукт има лично право да обжалва решението на компетентния орган за регистриране на генеричен лекарствен продукт на друг производител на лекарствени продукти, при което като референтен лекарствен продукт се използва продуктът, регистриран от производителя на референтния лекарствен продукт
С други думи, дава ли тази директива на производителя на референтния лекарствен продукт право на съдебна защита с цел да провери дали производителят на генеричния лекарствен продукт се е позовал правомерно и основателно на лекарствения продукт, регистриран от производителя на референтния лекарствен продукт, в съответствие с член 10 от Директивата?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли разпоредбите на членове 10 и 10а от Директивата да се тълкуват в смисъл, че лекарствен продукт, регистриран в съответствие с член 10а от Директивата като утвърден лекарствен продукт, може да се използва като референтен лекарствен продукт по смисъла на член 10, параграф 2, буква a)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/12: Greencarrier Freight Services Latvia, Съдебно решение от 27 февруари 2014 г.
Може ли член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че е възможно резултатите от проверка на част от стоките, включени в митническа декларация, да се приемат за валидни по отношение на включени в предходни декларации стоки, които не са били обект на частичната проверка, но са декларирани със същия код по Комбинираната номенклатура, произхождат от същия производител и според съдържащата се в сертификатите от посочения производител информация за наименованието и състава на стоките са идентични със стоките, включени в декларацията, по която са взети проби за частична проверка?
С други думи:
Включват ли се в понятието „декларация“ по смисъла на член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс] и декларации [относно стоки], по които не са взети проби за проверка, но с които са декларирани идентични стоки (стоките са декларирани със същия код по Комбинираната номенклатура, произхождат от същия производител и в сертификатите от производителя са посочени същото наименование и същият състав на стоките)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допустимо ли е резултатите от частичната проверка на стоките, предвидена в член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс], да се приемат за валидни по отношение на декларации, във връзка с които деклараторът по обективни причини не може да поиска допълнителна проверка по член 70, параграф 1, втора алинея, тъй като не е възможно да представи стоките за проверка съгласно член 78, параграф 2 от същия [кодекс]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-571/12: Greencarrier Freight Services Latvia, Заключение от 5 декември 2013 г.
1. Може ли член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че е възможно резултатите от проверка на част от стоките, включени в митническа декларация, да се приемат за валидни по отношение на включени в предходни декларации стоки, които не са били обект на частичната проверка, но са декларирани със същия код по Комбинираната номенклатура, произхождат от същия производител и според съдържащата се в сертификатите от посочения производител информация, наименованието и състава на стоките са идентични със стоките, включени в декларацията, при която са взети проби за частична проверка?
С други думи:
Включват ли се в понятието „декларация“ по смисъла на член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс] и декларации [относно стоки], при които не са взети проби за проверка, но с които са декларирани идентични стоки (стоките са декларирани със същия код по Комбинираната номенклатура, произхождат от същия производител и в сертификатите от производителя са посочени същото наименование и същият състав на стоките)?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, допустимо ли е резултатите от частичната проверка на стоките, предвидена в член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс], да се приемат за валидни по отношение на декларации, във връзка с които деклараторът по обективни причини не може да поиска допълнителна проверка по член 70, параграф 1, втора алинея, тъй като не е възможно да представи стоките за проверка съгласно член 78, параграф 2 от същия [кодекс]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/12: Drozdovs, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.
Включват ли се и неимуществените вреди в задължителното обезщетение за телесни увреждания, предвидено в член 3 от [Първа директива] и [в член 1, параграф 2] от [Втора директива]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3 от [Първа директива] и [член 1, параграф 2] от [Втора директива] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничи максималната сума на обезщетението за неимуществени (морални) вреди, като предвиди граница за отговорността на застрахователя, която е значително по-ниска от установената в Директивите и в националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.