Латвийски
Автентичен език на производството – латвийски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Съвместимо ли е изискването за гражданство за достъп до професията нотариус с член 49 ДФЕС относно свободата на установяване?
Може ли дейността на нотариусите в Латвия да се счита за упражняване на публична власт по смисъла на член 51 ДФЕС, което да оправдае изключването им от приложното поле на свободата на установяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея изброяване на лица, които трябва да се считат за свързани със съответната кредитна институция и на които трябва да се откаже правото на гарантирана компенсация, е изчерпателно?
Може ли да се приеме за ръководител на кредитна институция или за друго от лицата, посочени в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, лице, което съгласно длъжностната характеристика за неговата длъжност има правото да планира, координира и контролира част от дейността на кредитната институция или изпълнението на функция, но не дейността на кредитната институция като цяло, и което не разполага с възможността да дава разпореждания или да взема обвързващи решения спрямо други лица
Трябва ли да се вземе предвид обхватът на посочената част от дейността на кредитната институция или на конкретната функция?
Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже изплащане на гарантираната компенсация на лице, което, съобразно с правата и задълженията, посочени в длъжностната характеристика за неговата длъжност, не може да се счита за ръководител, но фактически има значително влияние върху решенията на ръководителите на кредитната институция или на лично отговорните за тази институция лица
В този контекст, от значение ли е влиянието, което има само неформален характер и произтича от авторитета, компетентността или познанията на лицето във връзка с дейността на кредитната институция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 12 от Директива 2006/126 във връзка с първото изречение от съображение 2 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, която предвижда, че единственият начин да се докаже, че обичайното пребиваване на дадено лице е в тази държава (Латвия), е въпросното лице да има адресна регистрация
Под „адресна регистрация“ следва да се разбира задължението на лицето да се впише в съответствие с националната правна уредба в национален регистър, за да информира, че може да бъде намерено на декларирания адрес за целите на правоотношенията [си] с държавата и с местните органи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Трябва ли разпоредбите на Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че за да се намали рискът от неизпълнение на обществена поръчка, тези разпоредби допускат въвеждането в спецификацията на изискване, съгласно което при възлагане обществената поръчка на оферент, който разчита на възможностите на други образувания, последният е длъжен преди възлагането на обществената поръчка да сключи споразумение за съдружие с тези образувания (включващо посочените в спецификацията елементи) или да учреди с тях събирателно дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея изброяване на лица, които трябва да се считат за свързани със съответната кредитна институция и на които трябва да се откаже правото на гарантирана компенсация, е изчерпателно?
2) Може ли да се приеме за ръководител на кредитна институция или за друго от лицата, посочени в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, лице, което съгласно длъжностната характеристика за неговата длъжност има правото да планира, координира и контролира част от дейността на кредитната институция или изпълнението на функция, но не дейността на кредитната институция като цяло, и което не разполага с възможността да дава разпореждания или да взема обвързващи решения спрямо други лица
Трябва ли да се вземе предвид обхватът на посочената част от дейността на кредитната институция или на конкретната функция?
3) Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже изплащане на гарантираната компенсация на лице, което, съобразно с правата и задълженията, посочени в длъжностната характеристика за неговата длъжност, не може да се счита за ръководител, но фактически има значително влияние върху решенията на ръководителите на кредитната институция или на лично отговорните за тази институция лица
В този контекст, от значение ли е влиянието, което има само неформален характер и произтича от авторитета, компетентността или познанията на лицето във връзка с дейността на кредитната институция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли позиции 9018 и 9019 от Комбинираната номенклатура да се тълкуват в смисъл, че следните уреди: наконечниците „UltraPulse Encore laser“, апаратът „Light Sheer ST“, апаратът „IPL Quantum SR“ и неговите глави „HR upgd for IPL Quantum“ и „DL upgd for IPL Quantumsystem“, главите за лечение „Ultrashape contour I“, апаратите „IPL Quantum SR 560“ и „Ls-Duet“ и техните принадлежности и апаратът Lumenis M22, които се използват в медицината, могат да се класират в тези позиции?
Ако позиции 9018 и 9019 не са приложими към тях, могат ли посочените продукти да се класират в позиция 8543 от Комбинираната номенклатура?
В случай на отрицателен отговор, коя друга позиция би била приложима въз основа на тълкуването на Комбинираната номенклатура за целите на това класиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Разполага ли Комисията с задължение да започне процедура по член 258 ДФЕС по искане на частно лице?
Съществуват ли процесуални права за лицата, подали жалба до Комисията, които да им позволяват да обжалват решение за прекратяване на жалбата им пред съда на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Съществува ли право на частни лица да изискват от Комисията започване на процедура по член 258 ДФЕС и съответно правен интерес да обжалват решение за прекратяване на жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента […], длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.